Кеят на езерото

Аз и Пърси отидохме на кея.
-Предполагам искаш да си с другите отколкото със старецът си...
Казах и се посмихнах.Застанах срещу него и скръстих ръце пред гърдите си.Няма да се очудя ако това е вярно. В такива ситуации забравям напълно за забавленията и ставам сериозен.

Гост

- Хей бих предпочел да съм с баща си пред всичко останало - казах му аз и застанах с лице към него
- Е хайде да се захващаме за работа - казах
- На какво ще ме научиш ?

Усмихнах се и го погледнах.
-Първо-както вече си разбрал се изисква голяма концентрация и въображение за да контролираш водата. Ти си полу бог,но съм сигурен,че ще мога да те науча на телепортация.
Застанах на ръбът на кея.
-Водата е источник на енергията ни... много е лесно.Застани до мен и затвори очи.-той го направи.-Накарай водата да те покрие целият и се отпусни.
Когато Пърси отвори очите си двамата се намирахме на отсрещният бряг.
-Много добре...вече си се научил как да правиш тризъбец от вода...
Искам да му кажа колко много се гордея с него,но това ще почака.

Гост

- Дам когато трябваше да се изправя срещу Люк - казах му аз и се усмихах
- Как успяхме да се пренесем толкова бръзо дори и не усетих кога стигнахме -
засмях се аз и се замислих дали Ан в момента се справя , но реших да не се разсейвам трябваше да трнирам..

Погледнах го и повдигнах едната си вежда след това се засмях.
-Можем да се местим и на къси растояния...
Казах и се усмихнах.Той ми е син,не мога да не забележа очевидният му интерес към дъщерята на Атина.
-Какво мислиш за Анабет?-попитах го изведнъж.

Гост

- Анабет е страхотна - казах му аз и му се усмихнах
- Незнам , но понякога се чудя как да мисля за нея и какво мисля за нея дали я харесвам или дали дда я мразя все пак е дъщеря на Атина - казах му аз
-Това е страхотно , но трябва да има вода около мен за да го правя нали ?

-За теб за съжаление е задължително да имаш вода около себе си,синко.
Казах и след това кимнах в знак на съгласие.
-Не трябва да я мразиш защото е дъщеря на Атина,Пърси. Аз и Атина сме изгладили горе-долу отношенията си...-усмихнах се.

Гост

- Много е готино , когато водата лекува раните ми - казах аз усмихвайки му се , когато беше около мен се чувствах сигорен и ,че нищо не може да ми се случи
- Татко как обедихте Зевс да ви дава да се виждате с нас? - попитах го аз гледайки го в очите
- Не я мразя просто понякога се чудя дали я харесвам или не ..

-Съгласен съм,че е доста странна,но това е тя и не може да бъде никой друг освен себе си,а относно Зевс... Да кажем,че не му оставихме избор.
Засмях се.Все още не мога да повярвам,че брат ми склони да се виждам със синът си.
-Да продължим с тренировката... помниш как се пренесохме тук.Да се върнем обратно на кея...-едвам изрекох думите и веднага се върнах на кея.

Когато доближихме се провикнах
- Хей воднистите , какво става ? - попитах ги аз и се усмихнах нежно на Пърси когато стигнах го него.
- Та как върви тренировката ви - попитах аз знаейки ,че по начина по който седят мога да съдя ,че си говореха за жени

Погледнах Анабет и повдигнах едната си вежда.Никакво уважение не показва това момиче...
- Пърси, нека починем .... ще продължим след малко.
Казах и се отдалечих от тях.Седнах на едно дърво и се загледах във водата на езерото.

Гост

Когато отворих очи видях Ан , която каза нещо , а аз само се обърнах към
баща си
- Виждаш ли ? - попитах го аз . и си казах на ум
" Говорим за въка , а той в кушарата"

Видях Анабет, говореща с Пърси.Реших да ги оставя двамата и приближих Посейдон, седнал до едно дърво.Седнах до него, колебаейки се.
-Е? Как се справя Пърси?
Обърнах се бавно към него.Той все още гледаше към езерото, замислен.Сега ми изглеждаше толкова странно - сякаш за първи път го виждах като мой чичо, преди не се бях замисляла за това...

Усмихнах се и я погледнах.
-Гордея се с него...
Казах и и` се усмихнах.
-Няма да те питам как се справя Анабет,защото не съмнявам в уменията и`...-погледнах към Анабет и Пърси,после върнах погледът си върху Атина.-Какво има... нещо тревожи ли те?

Погледнах майка ми и Посейдон и се обърнах към Пърси
- Хей , как се справяш всичко наред ли е ? - попитах го аз надявайки се всичко да е супер и да няма проблеми с нещо. И докато чаках отовора му се загледах в очите му бяха стархотни , точно като на баща му . Все едно се потопих в морето , но тогава отговора на Пърси ме разсея

Погледнах Посейдон.
-Ами мислех за враждата ни... Сякаш за първи път те виждам наистина като мой чичо.
Усмихнах се.
-Относно Анабет, и аз се гордея с нея.. Но много ме е страх.Ами ако пострада? Това ще бъде...
Разтърсих глава и отказах дори да си го помисля.Погледнах отново чичо си, а той ми се усмихваше.
-Какво?

Гост

Супер сега пък и зацикляше в мен , не че имах нещо против , но бях малко срамежлив.
- Да всичко е наред Ан , научих се да се телепортирам - казах и аз и се усмихнах
Тя ми кимна с глав и погледнах Атина и баща си , да те бяха смирени не трябваше да мразя Ан , но дали бе правилно да я харесвам. Замислих се аз надявайки се ,че после ще имам възможност да поговоря с баща си отново

Усмихнах и` се,прегърнах я с една ръка през ръменете и целунах челото и`.
-Гортея се не само със Пърси,но и стеб и със Анабет.Вие тримата сте важни за мен и няма да позволя нищо лошо да ви се случи!-това беше вярно.Ако стаховете ми се окажат реални и Кронос найстина иска да нарани Пърси,Анабет и Атина ще му отсека главата.

Това беше неочаквано... Не бях предполагала, че бих могла да се разбирам с Посейдон.. И въпреки всички вражди, той беше добър.Достатъчно добър, за да ме накара да се почувствам добре и да ми вдъхне упора.Отвърнах на прегръдката му, усмихвайки се.
-Благодаря ти.Сякаш за първи път наистина сме семейство... Хубаво е.

Добре край на почивката
- Хей мамо , Посейдон забравите ли за какво сме тук ? - попитах аз
- Хайде идвайте .- подканих ги аз а след това се обърнах към Пърси
-Пърс аз вече съм си избрала оръжието твой ред е - казах му аз и му се усмихнах

Засмях се.
-Ние винаги сме били семейство,Атина.Враждите и споровете са част от това да сме семейство...
Погледнах я в очите и и` се усмихнах.Двамата станахме и отидохме при Пърси и Анабет.Погледнах синат си и му се усмихнах.

Гост

- Та знаеш какво ще избера аз за какво вобще ме питаш - извадих меча си и застанах срещу нея
- Е сега какво - казах и аз подпрял се на мечът си , усмихвайки се на Ан , са след ова поглеждайки баща си

Усмихнах се на Пърси и Ана.Думите на Посейдон ме бяха разведрили.
-Е, ще има ли битка или не? - погледнах ги и двамата.Що се отнасяше до Анабет, знаех че е нетърпелива.А и исках да наблюдавам дъщеря си в битка - да науча повече за бойните и' движения...
-Ще започвате ли или не?

Гост

Кия току що бе пристигнала в лагера и реши да го разгледа.Тогава видя Атина ... Позна я веднага все пак тя беше богиня.След, което забеляза двама полубогове и реши да отиде при тях, но те явно се готвеха за битка.Кия побърза и каза:
- Здравейте, надявам се да не ви прекъсвам. - Тя се усмихна и погледна към тях.

» Кеят на езерото