Кеят на езерото

Кимнах.
-Права си... но все пак остава проблема с това къде се намира момичето.Едва ли ще се появи като с мегия...
Казах и се замислих.Дали брат ми знае къде се намира Елена,но се двуоми дали да я въвлича във всичко това.

-Прав си... Няма да е лесно да я открием.Хефест, Зевс каза ли нещо относно това къде се намира Елена сега? Щом ви е пратил да я търсите, все трябва да е споменал нещо, няма как да претърсите Земята...
Обърнах се към Хефест, като се въздържах да прегърна Посейдон. Той наистина изглеждаше притеснен и ми се прииска да можех да го успокоя.

Хефест поклати глава в знак на отрицание.Изсумтях,обърнах се и направих няколко крачкикъм водата.Скръстих ръце пред гърдите си и се зягледах във водата.
-Заедно с пробемите ни до сега,задълженията ни като богове и сага търсенето на дъщерята на Зевс нещата с който трябва да се справим стават все повече и повече.

- Всъщност доколкото ми каза Апалон, Зевс наредил да се върнете отгоре на Олимп. Щяло да има някакво укрепление или нещо такова. Може да слизате само в Лагера и никъде другъде по земята. Каза на нас - Аполон, мен и Арес да намерим момичето. Вие се качете горе и поговорете с него. Може би на вас ще каже повече. - каза Хермес и вдигна рамене.
- Кога тръгвате? - попитах аз.
- Утре рано. Защо? Да не би да искаш да дойдеш?
- Незнам... - зачудих се аз. - Кой ще пази децата?
- Ами не знам със сигурност. Това, което разбрах е, че искал да говори с Посейдон и Атина. Явно някой от тях двамата.

Обърнах се към Атина.Това е лошо,не искам да се карам с нея,защото знам,че и тя като мен иска да остане и пази децата,но някой от нас трябва да иде и да говори с брат ми.
-Атина...-казах щом се приближих към нея.-Може би най-добре ще е двамата да се върнем на Олимп,сърцето на океана ще ги пази...

- Не се притеснявайте! Аз съм тук. Зевс повери грижите за децата в Лагера на мен. Ще се справя. - казах аз и ги отпратих.
Хефест още бе с мен, незнайно защо, и не обелваше дума.
- А сега, какво ви се прави? - попитах Анабет, Пърси и новото момиче, чието име незнам.
- Да чакаме ... - предложи Хефест с иронична нотка в гласа си. Аз го боднах в корема, въпреки че бях сигурна, че не е почуствал нищо и му хвърлих един злобен поглед. Защо винаги трябваше да се намесва и да всява лошо настроение?!
- Благодарим ви, крилат господине. Мисля, че сега трябва да се връщае към работата си, не мислите ли?
- Може пък да поостана още малко ...!
- Довиждане! - казах аз и го избутах извън вратата. Върнах се при другите и реших да се запозная с новото момиче:
- Здравей! - казах аз и подадох ръката си напред. - Казвам се Катрин. Как е твоето име?

Гост

Погледнах странно към Катрин, която едва ли ме познаваше. Усмихнах се фалшиво както и винаги и реших да и се представя:
-Аз ли ?Ами аз съм Кия Крейтис. - не всички тук бяха добронамерени или поне на мен така ми се струваше.Може би беше заради това, че съм новодошла и не ме познават или просто си бяха такива, но какво ли ме интересуваше.
Катрин бе подала ръката си затова и аз подадох моята и се здрависахме.
-А ти си дете на ?- попита тя отново и ме погледна учудено.
- Ааа.. Аз съм дъщеря на Арес. - отговорих и се усмихнах този път усмивката ми не беше фалшива.

- Ммм значи си дъщеря на Арес?! Ами и аз и Навиин също сме негови дъщери. Мисля, че разликата е в майките ни Права ли съм? - попитах аз новодошлото момиче.
- Да. Моята майка е смъртна. Вашите не са ли?
- Ами не точно. Наша майка е Афродита. - казах аз и кимнах към момичето, което ни беше полусестра.
- Какъв е този Арес само?! - обади се Хермес, който незнайно как бе влезнал в Лагера. Та нали уж го изгоних и видях с очите си как тръгва към Олимп. - Уж обичал Афродита, а пък сега виж само каква стана...!
- Не те ли изгоних вече? - попитах със заядлива нотка в гласа.
- Ммм да, но аз реших да се върна, за да не изпусна веселбата. - каза той и направи самодоволна усмивка. Какъв досадник само! Може би трябваше да докладвам на Зевс за този възпрепядстваник на работата ми. Че той и собствената си работа не вършеше!
- Кия? Разкажи ми повече за себе си.

Погледнах майка си и се усмихнах
- Значи пак заминаваш ? - попитах я аз поглеждайки
Пърси и Посейдон

Гост

Както обикновено, се бях нацедила точно там, където беше пълно с народ.
Помахах глуповато с ръка и се приближих до Катрин и едно момиче, което не познавах, явно беше нова в лагера. До Катрин стоеше още един непознат, който обаче май беше бог, и беше поредния който или бях виждала и не помнех, или не съм го виждала изобщо. Носех една от обичайните си ефирни рокли и сандали на високи токове, чиято цел всъщност беше да ме правят по-висока, а не защото особено много ми харесваха. Носех лъка си, а на рамото ми висеше кочана със стрели, което ми придаваше доста заплашитрелен вид.
- Здравейте. - позравих ги, като пооправих разрошената си от вятъра коса...

- Здравей! - казах аз ентусиазирано на сестра ми. Изведнъж някаква странна привързаност към нея изпитах. Явно защото ми бе сестра. Най-вероятно щяхме да се сприятелим - една кръв сме все пак.
- Ето го и другия изтърсак на Арес. - отчетливо се прознесе Хермес. Вече прекаляваше. Ядосах му се, но се опитах да не го показвам.
- Не му обръщай внимание. - предупредих Навийн, но все пак реших да и го представя. - Това е Хефест. Богът вестоносец, който в момента не си върши работата! - отбелязах аз и изгледах доволно Хермес. Той само се разтресе от смях и отново се загледа в новопристигналото момиче.
- Ти как си, мила? - попитах сестра си.

Гост

Усмихнах й се и изгледах на кръв Хермес. Реших да послушам съвета на сестра си и да не се занимавам с него.
- Добре съм, ти как си? - попитах я жизнерадостно, после все пак се обърнах към богът-вестоносец. - А ти пък, вместо да се занимаваш с клюките и децата на този и онзи, защо не си гледаш твоята работа? - погледнах към непознатото момиче, но все пак нещо в чертите й ми се струваше познатро, макар и да не знаех откъде.
- А това е...? - попитах, обръщайки се към сестра си, защото другото момиче все още не го познавах...

- Ооо, това е ... полусестра ни Кия. - казах аз и прехапах устни. - Дъщеря е на Арес.
- Да-дам! - каза Хермес до мен, натъртвайке на звука. Поледнах го кръвнишки и след това се вгледах в изражението на Навийн. Дали щеше да се стресне или по-скоро изненада. Не се знаеше. През лицето й минаваха толкова много емоции, че незаех коя точно да оприлича на нещо. Затова реших да сменя темата:
- С тези стрели на лов ли? - попитах я и й смигнах.
- За мъже най-вероятно ...! - довърши Хермес и се изхили отново. Писна ми!
- Край! Отивам на Олимп! Омързна ми от теб! - само че той ми изпречи пътя и каза:
- Не се притеснявай! Аз ще отида лично... мхм. Тук вече ми омръзна!
- Най-сетне! - казах аз изпълнена с благодарност и се обърнах отново към Навийн.

Гост

- О! - това беше най-доброто, което измислих, когато видях полусестра си. После се съвзех и се усмихнах дружелюбно. - Здравей, аз съм Навийн Хоук, приятно ми е да се запознаем. - с облекчен поглед проследих заминаващия си Хермес и погледнах Катрин съчувствено - наистина ако той се мъкнеше по петите на сестра ми по цял ден, имаше за какво да я съжали човек.
- Постоянно ли е така? - попитах състрадателно.

Приближих се до сестра си и я прегърнах.
- Да. - казах аз отчаяно, осъзнавайки положението си. Направих иронична усмивка и се засмях.
- Какво ли правят Арес и Афродита?! - зачудих се наглас. Последно Хермес ми предаде, че са излезнали заедно от залата. Дано да не са се скарали за нещо. Мислех си за това, загледана в далечината. - Навийн, какви са твоите сили? - позаинтересувах се аз. Познавах своите, но много исках да узная и за нейните. Дали имахме еднакви или подомни... зачаках отговора й.

Гост

- Освен уменията ми с лъка и стрелите. - показах й въпросните оръжия. - Умея да си служа с огъня, а също така и с хипноза, мога да влияя върху чувствата на хората и да ги усещам. Всъщност, почти всичко ми е дар от Афродита с изключение на огъня и изключителните бойни умения, които са по наследство на Арес. - усмихнах се и се умислих за причината, поради която ми беше задала въпроса си. И на мен ми беше любопитно да знам какво умееше тя, все пак не всеки ден се запознаваш със сестра си... = Ами твоите какви са? - изразих мислите си на глас.

Гост

И това ако не беше някакъв намек. Усетих нотката в гласа на Навийн явно и тя не ме хареса. Тези хора наистина не са дружелюбни.Единственото, което ме успокояваше бе това, че не смятах да се задържа тук дълго. Все пак мразех това, че съм полубогиня преди да имам тези умения имах приятели и бях известна, а сега всички ме мразеха дори и така наречените ми "приятели".
- Е имате интересни способности.- Дали знаеха, че притежавам повече сили отколкото трябва...Едва ли... все пак не смятах и да им казвам.Нямаха нужда от тази информация и щеше да е по-добре да си замълча.

Гост

Обърнах се към Кия, като косата ми последва жеста на тялото ми.
- Благодаря. - казах дружелюбно. Не разбирах защо имаше нещо против държанието ми, но знаех, че е така, усещах го посредством Емпатията. Прехвърлих малко назад събитията, за да видя какво точно съм казала, което не й се е понравило, но не намерих нищо, което би могло да я подразни в държанието ми - държах се с нея както с останалите, нима очакваше да се държа по-зле, все пак ми беше полусестра... Погледнах я недоумяващо с изразителните си сини очи, в които сега се четеше въпрос. - А като така и така говорехме за дарбите, какви са твоите? - попитах, за да разсея напрежението и недоумението си от нейното виждане за мен...

Гост

- Мойте умения ли... не смятам да говоря за тях. Всъщност аз дори не ги желая въпреки, че това едва ли ви засяга, но както и да е. - казах аз и се усмихнах реших да съм малко по-дружелюбна може би тогава щях да направя по-добро впечатление, а може би не ...
- Вие сигурно сте любимките на Арес нали така ?- казах аз и се усмихнах. Тя ме погледнаха доста странно, едва ли очакваха да го кажа въпреки, че Навийн усети чувствата ми.Исках да ги усети и да знае какво съм чувствала през всичките тези години без родители.

Гост

- О... - въпросът й ме смути, макар и да не бях съвсем сигурна защо. - Никаква идея какво всъщност... мисли той за мен... все пак връзката му с Афродита е тайна, защото тя на практика е омъжена за Хефест, богът-ковач, така че не съм съвсем сигурна какво чувства той към мен, понеже аз... съм негова дъщеря, обаче... ами не съм говорила с него от доста отдавна. Не съм го виждала от три месеца. - отговорих й съвсем искрено, а в очите ми се четеше дружелюбност и октритост. Усмихнах й се колебливо, за да стопя ледовете. - И все пак, какво владееш? - попитах я несигурно. - Имам предвид, че вероятно, ако имаш някакви забележителни умения, можеш да ни помогнеш. - реших, че ако й разкрия истината, няма да ме мисли за някаква префърцунена снобарска личност. - Защото точно в момента имаме нужда от помощ. - поясних предните си думи с лека надежда все пак да ми се довери...

"Внимавай, Навийн. Може да ни е сестра, но знаеш не по зле от мен, че не трябва да паникьосваме децата. Моля те!" - предадох мислено на Навийн. Усмихнах се на новото момиче и го запитах:
- От колко време знаеш, че твой баща е Арес? Просто от любопитство! - казах аз и се загледах в момичето.
- О, хора! Да знаете какви новини ви нося! - казваше Хермес, тичайки зад мен. - Боговете на Олмп смятат, че онази Елена е отговорна за кражбите. В момента Зевс се опитва да я защити, а Атина да я обвини.
- Ти пък откъде знаеш?
- Тайните на вратите! - отвърна той.

Гост

Бях тук за да открия баща ми и да си поговоря с него, но това едва ли щеше да стане скоро затова трябваше да правя нещо и щях да помогна.
- Ами добра съм в битките е зависи и от битката все пак съм дъщеря на Арес. Също така имам Емпати и Видения за бъдещето, а и мога да ... - вече наистина трябваше да млъкна бях казала достатъчно затова реших да замълча и казах. - Това е...
Погледнах Катрин и след това отговорих:
-От скоро.. така да се каже. - след, което извърнах поглед към Хермес, който явно се влачеше след Катрин.

- Виж! - казах аз на Кия и си поех дъх. - Ние сме сестри, независимо от обстоятелствата. Независимо, че Арес може да е кретен и независимо кои са майките ни. Особенно последното не бива да ни дели. Разбирате ли какво искам да ви кажа?
- Ммм аз нещо не схванах. - обади се Хермес. Игнорирах го, както само аз можех и се обърнах отново към момичетата.
- Него не го бройте! - казах им и реших да задам един от следващите си въпроси на Кия. - Запознала ли си се вече с Арес? Имам предвид, че ако не си може да отидем още сега, ако искаш, разбира се.

Гост

Бях сигурна, че знаеше за това, че не се познавам с Арес и не биваше да задава този въпрос.
- Да се запозная с баща ми, как ли пък не. Сигурно онази Афродита ще е с него доколкото разбрах са постоянно двамата, а може би информацията ми е грешна. - сестрите ми само се спогледаха. - Така си и мислех. Не за момента не искам да имам нищо общо с него. Всъщност дори не искам да съм полубогиня, но кой ли ме пита.. - продължих аз и направих странна физиономия.

Кимнах и в отговор и с радост забелязах, че Хермес го няма. Най-сетне! Явно Бог бил милостив ..., но разбира се тази грешка се поправи веднага и той цъфна като кокиче до мен.
- Казвай и довиждане! - казах аз.
- Зевс отива да вземе Елена довечера. Новината се разчу по целия дворец. Чудя се как ли още не сте ознали?
- Да позная ли кой я е разпространил? - казах аз предизвикателно.
- Много смешно! - отвърна той и отново се затича към Олимп. Понякога бе такава лепка...
- Къде живееше преди? - зададох следващия въпрос към полусестра си.

» Кеят на езерото