Тренировъчната площадка

Вървях към площадката за тренировки размахвайки меча си. Току що го бях взел и беше много готин. Наслаждавах се на блясъка му и на остротата. Когато стигнах до крайната цел видях едно момиче да размахва усилено оръжието си. Забих меча си в земята и се подпрях на дръжката му, започнах да я наблюдавам. Изглежда сякаш беше от доста време тук, в лагера, и имаше техника, нямаше да е зле да понауча нещо от нея.

Тренирах доста усилено все едно имах противник.Не усещах как времето летеше и дали някой минаваше покрай мен.Бях се концентрирала само върху тренировката.Но както при всички и аз малко се поуморих.Реших да си почина за минута-две и после да продължа със свежи сили.Забих меча в земята заозъртах се да поогледам наоколо и видях някакво момче да ме зяпа.Кой ли пък е тоя-казах си наум.Огледах го и тръгнах към него.Щом застанах пред него казах:
-Ще тренираш или ще ме зяпаш?

Не след дълго тя спря да си почине. Огледа се наоколо и след като ме видя, тръгна към мен.

-И аз имам въпрос. Хубавите момичета винаги ли са толкова груби? - казах иронично аз и извадих меча си от земята. Завъртях го още веднъж и хвърлих последен поглед на момичето преди да стъпя на площадката и да започна да тренирам. Развъртях меча си и после се обърнах към нея:

- Ще ме зяпаш или ще дойдеш тук, за да тренираме? Мисля, че аз съм по-добър противник от въздуха. - подадох иронично и продължих да размятам меча си в очакване на отговора й.

Ха този се мислеше че е много готин и добър с меча,но сега щях да му покажа как се бие една истинса богиня.
-Разбирасе че идвам.-върнах се при меча си.
Взех го,поръзвартях го и отидох при непознатия.
-Та ще започваме ли?-попитах шеговито и започнах да нападам.

Тя се насочи право към мен и завъртя меча си. Когато ме стигна директно атакува, но бях готов за това и веднага блокирах атаката. Сега на свой ред атакувах и заедно с това попитах:
- Е, бойно момиче, как се казваш? - казах аз и се опитах да я промуша, но тя умело избегна атаката.

- Между другото, аз съм Фил. А ти си много добра с меча - казах аз, защото атаката ми си я биваше, а тя успу да у преодолее. Тя отново атакува без да отговори на нито един мой въпрос, но това нямаше да го допусна, затова отново повторих въпросите си и докато се опитвах да не бъда убит, чаках отговора й.

Аз, така да се каже, бързах бавно, докато въртях острието на въртоп из ръцете си. Приближавах тренировъчната площадка лениво, докато си тананиках песни на латински. Аз римлянин ли съм или какво? Отдавна не бях докосвал острието-откакто ме отвлякоха избягалите сенки преди половин година. Върнах се преди няколко часа. Първата ми работа беше да проверя на Олимп-и естествено, баща ми още го нямаше. Ама как си бях помислил, че е възможно той да се е върнал?! Как така си бях помислил, че го е грижа за мен? Пльоснах се тежко на една от пейките.
-Много ти благодаря, тате.-процедих през стиснати зъби.

Всъщност си беше очаквано. Дори и не помръднах, а само погледнах към кижалите и към момичето с леко отегчение. Бях свикнал хората да ме замерят с какво ли не.
-И сега какво? Кръвта ли ще ми пиеш? Съмнявам се, че сребърната ми ангелска ще е особено вкусна.-промърморих с лека тъга, докато тя ме оглеждаше. Бях се нагледал на какво ли не.

Пс. Сори за краткия пост

-Николас. Ами твоето, вампирке? Знаеш ли, едни от най-добрите ми приятели са вампири, така че в известна степен се разбирам с твоя вид.-заиграх се с едно от перата, паднали от крилата ми. Продължавах и да си нашепвам заклинания на ангелски латински. Има три вида латински- смъртен латински, демонски латински и ангелски латински, като аз знаех и трите. От трите обаче използвах само ангелски и смъртен. Демонския ми беше в случай, че се спречкам с някой демон.

-Ангелски. Не бъркай двата вида. А колкото това наколко съм години, внимавай да не паднеш.-тя продължи да ме гледа и ез произнесох.-2246 и половина. Изобщо не съм новобранец. И не съм просто ангел.
Не бях и просто полубог. Бях пазител, а пазителите бяха всъщност наследниците на трона в ангелското кралство. Е, в моя случай бях единствения. Чисто практически в мен течеше кралска ангелска и божествена кръв. На външен вид може и да бях супер висок и хилав, но отвътре...

Тръгнах към тренировъчната площадка, където с Катерина се бяхме разбрали да се срещнем. Наистина не ми се ходаше там. Вече ми беше писнало да ме побеждава в бой, но нямах избор. Трябваше да отида, защото иначе щеше да се разсърди, а аз не исках да я виждам сърдита. Това, за което се надявах беше да няма много хора. Мразех, когато беше препълнено и имаше опасност някой да ти отсече главата, докато си въртеше меча.
Вървях надолу по пътя и по едно време се затичах, за да стигна по-бързо. Трябваше да разгрея преди да започнем да тренираме, защото иначе имаше опасност да завърша с гипсиран крак и тогава щеше да се наложи да лежа по цял ден и да се тъпча с нектар и амброзия, а това не беше любимото ми занимание.
Когато стигнах там забелязах, че тя вече ме чакаше и освен това при нея стоеше друго момче. Изгледах го с присвити очи, като се опитвах да го преценя внимателно преди да го халосам с нещо.
Бавно се приближих към тях двамата и се опитах да се усмихна, за да не изглеждам като дръвник. Преди да стигна прокарах пръсти през косата си и я разроших леко. Ръката ми се плъзна към дръжката на меча ми за всеки случай. Не бях виждал момчето преди и не бях много сигурен дали трябва да се пазя от него. Е, знаех, че съм в безопасност, защото ако нещо се случеше Катерина щеше да му прекърши врата...образно казано...надявам се.
Когато приближих се усмихнах.
- Красавице - провикнах се и се спрях, - здравей. - Обрънах се към момчето и вдигнах ръка - Здрасти. Аз съм Фил - представих се и подадох ръката си напред, за да се здрависаме.

П.П
Нико, извинявам се, че се натрисам така, надявам се нямаш нищо против, но Кат ме покани.

-Нико.-погледнах го с недоверие, а ръката ми се плъзна около бинта, който криеше странните знаци около ръката ми.Не помнех как ги бях получил. Единственият ми спомен беше слънчевото затъмнение, ярката светлина и после как се бях събудил върху тронът на мама, а знаците блестяха в морскосиньо на ръката ми. Кой да знае, всеки би бил враждебно настроен към ангел, при това престолонаследникът.
ПП. Няма проблем и сори че е кратко.

Момчето се представи с недоверие. Долавях го в гласа му и в погледа, който ми хвърли. Очевидно компанията ми не му беше особено приятна. Не възнамерявах да се махна, защото имах среща с Катерина тук, а той изведнъж се беше появил. Погледнах към двамата. Настъпи мълчание и стана леко неловко. Смръщих вежди чудейки се какво да кажа. Накрая преглътнах и предложих:
- Добре, какво ще кажете да потренираме малко. И без друго точно за това сме тук.
Погледна към Катерина, като очаквах тя да каже нещо, но не го направи. Знаех, че на двамата ни предстои битката, именно заради която, бяхме дошли на тренировъчната площадка. Искрено се надявах дуела да ни се размине, особено след като Нико беше тук. Не исках да се излагам пред него. Той не трябваше да вижда как момиче щеше да ме набие. Със сигурност щеше, защото тя беше силна, ловка и много бърза... Това все още не можех да го възприема, но да кажем, че беше тренирала повечко и беше успяла да развие подобна скорост.

По лицето ми заигра развеселена усмивка, когато Дарси, както между-другото смятах да наричам Фил вече, ме подсети за битката. Пронизах го със закачлив поглед, накланяйки глава настрани. Определено нямаше да пропусна да го победя за пореден път. А сега щеше да бъде и още по-забавно да размажа един ангел. С един размах два заека. Мда..
- Е, Нико - обърнах се към него, врътвайки се на пети. - Съгласен ли си за една битка? - повдигнах вежда.
Измъкнах кинжалите от кубинките си и ги завъртях ловко в ръцете си, гледайки въпросително към двете момчета.

П.с. Сори за краткия пост.

Аз бях готов за битка по всяко време, без значение дали щях да загубя, както впрочем щеше да се случи след малко...отново...от момиче. Но не кое да е момиче, а Катерина. Тя беше много специална...
- Аз съм готов! - казах весело и спуснах ръката си към меча, който стоеше в ножницата ми. Обичах това оръжи. Беше подарък от родителите ми, които никога не бях виждал, дори и на сън, но острието беше незаменимо. Беше изработено от стомана и божествен бронз, което значеше, че е смъртоносно и за героите, и за обикновените хора. Извадих Клеветник от калъфа и разрязах въздуха с него. Погледнах към Кат, а след това към момчето...как му беше името...а да - Нико.
Той беше единственият, който все още не беше извадил някакво оръжи. Погледнах към кинжалите, които Катерина държеше. Ах, прословутите кинжали. С тях ме беше побеждавала милион пъти и множество пъти бяха прорязвали кожата ми по време на някоя тренировка. Трябваше да й се признае, че понякога играеше малко грубичко, особено когато беше настървена да победи.
- Е, Нико? - казах въпросително аз и повдигнах вежда.