Поредното събрание на Олимп беше приключило току що. Честно казано бях изморена, но имах още задължения, на които трябваше да обърна внимание, преди да имам възможност за почивка и малко свободно време. Въздъхнах. Изпълнявах задълженията си на богиня откакто се помнех и понякога тези настроения на умора и досада бяха неизбежни. Без съмнение щеше да ми мине скоро, но Ана ми липсваше, както и другите ми деца и без тях ми беше трудно. Запътих се към стаята си, за да свърша работата си, но реших да мина за по-надълго през стълбите, водещи нагоре към Олимп. Възнамерявах да седна на тях, за да си събера мислите само за момент и после се залавях със задълженията си. Обаче в момента, в който се озовах на стълбите, видях, че там вече имаше някой. Двама, по-скоро. Повдигнах вежди и леко недоумяващо попитах
-Оу... вие двамата защо сте тук? - постарах се да съм учтива, тъй като не беше в природата ми да се държа грубо. Бях изненадана. Пристъпих едно стъпало надолу по стълбите, местейки погледа си от едното момче на другото.
П.с.: За мен не е проблем, че пишеш тук, но ако Наталия остава участник в РП-то, малко я затрудняваш нея по този начин. Полубоговете не могат да се качват на Олимп - забранено е от Зевс. Затова те съветвам да се преместим в Лагера или някъде другаде на Земята. =]