Тренировъчната площадка

- Хъх, а на мен не ми пука! - сопнах му се аз. Това момченце наистина ми лазеше по нервите!

"Дали да не накарам Хали да го залее с двуметрова вълна, както направи с мен?" - помислих си аз - "Но тази, с която залее него да е петметрова!" Да, така щеше да стане.

- Момче, не разбираш ли от шега? - едва не креснах аз, още по-ядосано. С мен трябваше да се внимава, но нямах намерение да му го казвам, щеше да сметне, че се мисля за голямата работа. Но ако ме ядосаше твърде много, щеше да свърши по-зле от пиле на грил. Да видим дали има достатъчно кураж, за да ме предизвика! Но все пак не исках да му правя нищо, нали беше лагерник.

-Хайде да те видим момиченце.-и отвърнах.-Не само ти имаш дарба от божествения си родител.
Талия беше много дразнеща,но и приятна.Дано само да не изпусна от контрол силите си иначе ще стане доста зле за лагера и за всички около мен.Добрече има деца на Посейдон който да угасят огъня.Не ме беше страх от никого бях виждал всякакви неща чудовища,богове и др.Бях крал над 1000 пъти както и съм се бил над 1000 пъти камоли да ме е страх от някакво момиченце.

- Какво, по дяволите, си мислиш че правиш? - изсъсках аз. - Нали не искаш да подпалиш лагера?

Може да ми липсваше чувство за самоконтрол, но не и здрав разум. Не исках да подпалвам единствения си истински дом. И то с помощта на господин Не се боя от мълнии, които могат да ме направят на въглен! Абсурд! Но все пак не исках да се бия с никого, оше по-малко лагерник. Макар че с Хали се познавахме отскоро, тя вече добре познаваше гневните ми изблици и можеше да ме спре съвсем спокойно, но тя сега се занимаваше с Нико. Не ми се влизаше в битка, напоследък имах навика да... Как да се изразя? Да воювам с хората, един вид.

Щом вдигнах погледа си от почиващия Нико, веднага забелязах завихрящия се спор. Положих главата му върху якето на Талия. Тя май имаше навик да се кара с хората, но в този случай аз бях на нейна страна. Както и да е. Срещнах погледа й и разбрах, че нито една от двете ни не иска битка. Но какво да се прави, този син на Хефест й лазеше по нервите, а знаех какво става тогава.
- Хей, Талс, не мисля, че това е добра идея. - казах, след като се приближих. - А ти, Владимире, по-добре не я ядосвай. Аз съм на нейна страна, каквото и да реши. Само с една мълния може да те направи на въглен, затова по-добре помисли пак дали не те е страх от светкавици.

Нико се беше събудил. Той дойде при нас, но не знам защо го направи, след като трябваше да си почива.

- По-добре се върни и поседни. - казах му аз - Нещо ми изглеждаш замаян.

Какво ставаше? В момента, в който Нико ме докосна, нещо залитна и пребледня. Трябваше сериозно да си поговорим, но първо беше по-добре той да си почине.

Идваше ми да подпаля Талия и Хали,но просто нямаше смисъл.Бях много ядосан и можех със едно докосване да подпаля човек.Реших да си отида от тук.
-Явно не ви трябвам тук.-казах аз.
Хвърлих една огнена топка пред краката на Талия,обърнах се и си тръгнах.Хали беше много дразнеща,но пък талия направо те кара да по беснееш и да направиш нещо което не искаш.Реших да отида във Ню Йорк да се отпусна малко.

Явно наистина можех да изкарам човек от равновесие, защото Владимир побесня и хвърли огнена топка в краката ми, след което си тръгна. Сега бях толкова бясна, че можех да го направя на въглен, но реших да го оставя да си отиде. Явно можех да запазвам и самоконтрол, защото дори небето не гърмеше. Беше тихо и спокойно, както никога, ако съм ядосана. Може би не исках да правя бели. Не и днес, когато си намерих нова приятелка, с която първоначално щях да се сбия. Седях и гледах как Владимир се отдалечава, без да искам отмъщение, което беше странно. Накрая усетих, че трябва някакси да изгасим този пожар, който той току-що беше направил и се обърнах към Хали:

- Ъъъ... Би ли..?

Това никой не го знаеше. Тайната ми любов към шоколада винаги е била скрита дълбоко в мен. Никой не знаеше за нея, така че нямаше как и Нико да знае.

- Благодаря, че ме подсети. Случайно да си носиш? - изсумтях аз, но след това смених тона - А сега ми разкажи откъде знаеш всичко това!

Веднага щом го хванах за рамото се озовах на място, което помнех добре, но се надявах, че никога вече нямаше да видя. Опитах се да отворя очи, но не ставаше. Исках да спра спомена и тогава се сетих какво да направя. Пуснах рамото на Нико и едва не паднах разтреперана на земята. Побягнах към стаята си, едва ли не разплакана, и извиках през рамо:

- Чао, Нико, ще се видим друг път! - надявах се да прозвучи уверено, като нормалното ми говорене, но не се получи. Звучеше като разплакано двегодишно момиченце.

С Артемида се уговорихме да се срещнем тук. И ето ме и мен. Огледах се, нямаше никого. Реших да я изчакам и седнах на земята. След малко се появи Артемида.Поздравих я. Сега се чувствах по-уверена от миналия път. Хм това беше добре.

Когато пристигнах, Алексис вече беше там. Не исках да я карам да чака повече, затова извадих лъка и стрелите, които бях взела от оръжейната. Насочих се към една мишена и казах на момичето:
- Давай ти първа. След това съм аз.
Изчаках я да извади оръжията си и да се приготви и я попитах:
- От колко време тренираш? Откакто си в лагера, или?

А, ето че Артемида вече беше тук. Тя поиска първа да съм аз. Аз разрира се приех. Извадих лъка и стрелите и се прицелих към средата на мишената. Изстрелях стрелата и тя замалко да се забие посредата, но улучих малко по встрани. След това Артемида ме попита отколко време тренирам. Усмихнах се и отговорих:
- Да тренирам откакто съм в лагера. Давайте богиньо, сега вие сте наход-усмихнах се.

Стрелата на Алексис беше малко встрани от центъра, но това беше страхотно постижение след само една седмица тернировки. Сега беше мой ред и аз реших да се постарая, защото тя беше много добра за лагерник, който не е дете на брат ми. Прицелих се в нейната стрела и я разцепих по средата. След това, също като някоя фукла, се поклоних и се изхилих шеговито.

- Благодаря! Много благодаря! - след това се обърнах към Алексис и започнах да се смея. Звучах по-скоро като брат си, отколкото като себе си, но това нямаше значение, нали сега се шегувах.

Сега беше нейният ред. Прицели се в средата на моята стрела и я разцепи по средата. Онемях. Да точно това беше думата. Артемида се поклони и благодари, след което се изхили. За първи път я бях видяла да се усмихва. Имаше невероятна усмивка.

- И какво ще правим сега - попитах .

- Ами, не знам. Аз всъщност трябва да тръгвам сега, но ми беше много приятно да се запознаем. - казах с недоволство в гласа си. Не се радвах, че трябва да си заминавам, но се налагаше. Огледах се наоколо, за да запомня лагера, Можеше да не дойда тук още дълго време. - Както казах, беше ми приятно да се запознаем. Ще се постарая да дойда пак! - обещах аз. - Вече си ми любимка от полубоговете в лагера. Ще дойда да те видя.

Вече нямаше какво да правим, цял ден бяхме прекарали заедно. Та каза, че трябва да тръгва. После допълни, че аз съм нейната любимка. Аз цялата се изчервих. Кимнах ѝ и всеки пое по пътя си. Това беше първия ми хубав ден в този лагер.

След като се разбрахме с Атина и Нерисаотидох на тренировачната площадка. Идвах тук няколко пъти. Последният беше с Артемида. Иии сега чаках богинята и „новата си приятелка“. Бях приготвила стрелите си, както и меча си. Бях много спокойна. По едно време видях Нериса. Тя пристъпваше уплашено. Цялата трепереше. Едва ли не ми дожаля за нея, но се стегнах, исках да се докажа! След малко вече и Атина беше с нас.

Кото пристигнах на тренировачната площаадка Алексис вече бе там. Бях много нервна, докато Лекси съвсем спокойно се усмихваше и ме гледаше. Бях взела меча си и започнах да го размахвам. От притеснение го изпуснах. Алексис се изсмя. След което Атина дойде.

Когато Нериса изпусна меча си избухнах в смях. Не биваше да го правя аз обикновено не се присмивах на хората, но тя така ефирно го завъртя и после.. След това Атина ни попита дали сме готови.
- Винаги съм готова- усмихнах се. Виждах страха в очите на Нериса. Зачаках отговора ѝ.

Осъзнах, че вече не изглеждам така уверена, както при огъня. Алексис каза да почваме и аз се съгласих. Зачаках да видя дали Атина иска да каже нещо.





Атина: Нериса, с тези постове от два реда няма да се разберем. Постарай се да пишеш по-дълги РП постове, все пак не сме в скайп или в чат.