Кеят на езерото

Гост

Учудено премигнах няколко пъти, после се освестих.
- О, не се шашкай. Ръководителката на лагера, Катрин, ми е сестра, в смисъл че баща й е Арес, а майка й Афродита. Имам една полусестра... Кия, по баща, майка й е смъртна. И още една... Ан Болейн, по майка. Нейния баща е Хадес. Така че, да, ти ми се падаш полусестра. Пък и всъщност, като се замислиш, ние тук всички малко или много имаме някаква роднинска връзка, защото всички богове са братя и сестри по между си. - опитах се да я успокоя. - Приятно ми е, Ариа. - усмихнах й се накрая. - Тук ще ти хареса, ще видиш. А междудругото, любопитно ми е... какви способности имаш? - попитах накрая и млъкнах, за да я оставя да си поеме дъх...

Едно огромно "Моля?" кънтеше в главата ми, неспирно като ехо. Цялата информация ми идваше в повече. Братя, сестри, полусестри, полубратя, богини, богове и всякакви роднински връзки...Леле само на мен ли ми приличаше на някой турски сериал от онези, които една от бавачките ми зяпаше?
Отново поклатих глава принуждавайки се да спра да мисля за глупости и въздъхнах.
- Моята дарба...ами Купидон, но още не знам точно как се използва. Татко ми каза, че тя не е много известна и е присъща на майка ми. Ясно е, че съм я наследила от нея. - отговорих й аз. - А твоята?

Гост

- Ами от баща си съм наследила владението над елемента Огън и Емпатията, тоест мога да чувствам какво чувстват хората и да променям емоциите им. А от майка си съм наследила Хипнозата... ами май това са. А, да, а и мога да стрелям идеално с лък, никога не пропускам целта, а и с меча доста ме бива. - изредих леко стеснително. - А твоята дарба... ами да кажем, минаваш покрай двама души и чувстваш, че те трябва да се съберат, че са създадени един за друг, и в крайна сметка те се събират и това те прави необяснимо щастлива. Случвало ли ти се е? - попитах я с усмивка.

Замислих се дали ми се е случвало и отговорих все още размишлявайки на глас.
- Имах двама приятели. Всъщност приятел и прятелка, бяхме групичка. Тя адски много го харесваше, както и той нея. Обаче както се досещаш не си го показваха. Когато накрая се целунаха при една игра на шише усетих неуписуемо щастие за тях двамата. Просто ми бяха толкова мега сладки, че нямаше как да не се радвам. - замълчах.
Чак сега се замислях по така за случилото се.
- Това брои ли се?

Реших да оставя Кат и Елена за малко по късно щях да се върна при тях.Отидох да проверя дали Пърси е на кея , но него го нямаше там там бяха Нав и някакво ново момиче приближих се и казах:
- Здравейте - усмихнах им се аз

Погледнах към източника на гласа.
- О здравей. - поздравих поредното красиво момиче, което виждах наоколо. Тук верно всички бяха много красиви!
- Аз съм Ариа, дъщеря на Афродита. - казах й аз усмихвайки се. Явно беше прието освен името си да кажеш и на кой си дете, така че трябваше да свиквам вече да използвам този израз.

Погледнах усмихващото се момиче
- Здравей аз съм Анабет дъщеря на Атина - усмихнах и се аз и после погледнах към Нав.
-Приятно ми е - казах й и седнах на падналото дърво

Очаквах и тя да ми каже "дъщеря на Афродита" или на "Афродита и еди кой си", но явно за днес една сестра ми беше достатъчна.
Погледнах към Анабет преценявайки я за няколко секунди. Усетих едно пърхащо чувство в стомаха си, което бях усещала и друг път. Е след като Навийн ми беше обяснила някои неща около дарбата ми, вече ми беше ясно какво е въпросното чувство. Усмихнах се и подскочих леко от щастие. Те ме погледнаха въпросително.
- Влюбена си! - възкликнах аз гледайки към Анабет.

- А ти от къде разбара - попитах я аз смеейки се и я погледнах леко стармнно, та тя бе дъщеря на Афродита трябваше да се сетя , а не да я пиитам глупости
Аз бях мъдра и развивах стратегий като майка си , а тя просто даваше любов на
хората
- Да влюбена съм - отговорих и аз

Гост

Засмях се щастливо при реакцията на Ариа. Знаех си, че дарбата й ще се прояви веднага щом я осъзнае.
- Позна! - възкликнах аз одобрително. - Здрасти, Ан. - помахах й. Как за бога постигаше усещането, че е на няколко места едновременно, като беше само на едно... засмях се и погледнах към Ариа. - Ще ми повярваш ли ако ти кажа, че имам още една сестра? - подсмихнах се, макар че всъщност бях свикнала да имам най-различни заплетени роднински връзки с кого ли не...

- Това е страхотно! - възкликнах отново. - Чувствата ти са доста силни, удариха ме право тук... - посочих корема си. - Усещам, че и той те обича. Щастливи сте. - допълних и се усмихнах.
- Ама аз съм уникална! - засмях се. - Бързо се свиква с това, благодаря ти, че ми разясни нещата Навийн. - погледнах я и й кимнах благодарствено, ако не беше тя нямаше да знам какви са всичките тези чувства около мен.
В следващия момент Нав ме попита отново за роднинските връзки.
- Честно ли? Никак няма да се очудя, тук явно всички са свързани помежду си...

Гост

Засмях се.
- О, да. - вдигнах рамене безгрижно. - Например тя... - кимнах към Анабет и се замислих.... ами тя ми се пада братовчедка! - поне така беше според сметките ми, нали Афродита е дъщеря на Зевс, а Атина също, така че те двете са нещо като сестри... - Уау, ама аз взех, че доказах собствените си думи. - премигнах озадачено. - Странно. Отдавна не ми се беше случвало. - разсмях се и се обърнах към Анабет. - Какво тава с катрин? Още оттук я усещам, че е адски разтревожена...

Гост

Вървях замислен и безмлъвен край кеят на езерото. Всичко беше толкова тихо и спокойно, че за момент ми се прийска да бъда вода... незнам защо. Просто случайна мисъл. Нали станете, всеки има такива. Тогава нямаше да се притеснявам за проблемите си като неконтролируемият ми брат, Походът на титанинът Кронос или изобщо някоя от другите ми мрачни мисли.
Въздъхнах още веднъжи се приближих повече към водата. Накрая не издържах и приседнах на дървените скамейки. Отпуснах краката си във топлата вода и отново се загледах в хоризонта.

Гост

Красавицата вървеше бавно и спокойно.. Тя стъпваше уверено.. Това бе първата й разходка из това място.. Наоколо бе прекрасно, а нежният й аромат на диви ягоди се носеше наоколо от кожата й.. Погледна към кея и там седеше едно момче.. С танцова стъпка устремено се запъти към него и грациозно клекна..
- Здравей - поздрави го тихо тя - Нали не прекъсвам нещо? - плавно прокана ръка през косите си и ги отмести на една страна.

Гост

- Здравей! - отвърнах на момичето, все още загледан във водата. - Не прекъсваш нищо, не се безпокой. - казах й аз и най-накрая отместих поглед към новодошлата.
Изглеждаше като дъщеря на Афродита. Нейните ги познавах от пръв поглед: красиви и дълги коси, красиво разпилени по раменете им. Изваяни като на същински богини фигури и очи, които можеха да те накарат да забравиш дори името си. Но имаше нещо по-различно в тези красиви очи ... нещо неразгадаемо. Сякаш някакво дяволче се криеше там и не смееше да се покаже.
- Здравей! - повторих аз, олисан от красотата на момичето. - Как се казваш?

Гост

Момичето видя че той я гледа и тя също погледна в очите му..
- Аз съм Ан Болейн - представи се красавицата и отмести погледа си към водата - Какво правиш тук сам? - попита го тя учудена, че е съвсем сам тук.. И отново впи прелесните си очи в неговите..

Гост

- Преразглеждам проблемите си... нали знаеш, че сред природата е много по-лесно да намериш решението им. - отвърнах й аз и се усмихнах на чернокосата красавица.
След това отново погледнах към водата. В такава добра компания не можех да мисля повече за проблемите си. Щях да намеря решението им ... някой ден, може би!
- Аз съм Питър ... Дейвис. Син съм на Хадес. Персефона е моя майка. Кои са твоите родители? - почти можех да се обзаложа, че Афродита и е майка или сестра.

Гост

- Преразглеждам проблемите си... нали знаеш, че сред природата е много по-лесно да намериш решението им.
Момичето кимна одобрително, а след това красивото й лице се изостри от шок..
- Аз съм Питър ... Дейвис. Син съм на Хадес. Персефона е моя майка. Кои са твоите родители?
- Син на Хадес - прошепна тя, но бързо овладя лицето си.. Явно имаха някаква роднинска връзка, но така са боговете.. Примигна малко и понечи да каже - Майка ми е Афродита, а баща ми Хадес - каза уверено красавицата..

Гост

В мен се надигна буца, която запуши гърлото ми и ми попречи да дишам нормално. Не можеше да бъде! Не отново! Защо винаги когато си харесах някое момиче тя внезапно се оказваше моя роднина? И с Клеър се случи така. Иначе нямаше сега да съм тук...
- Хм. Изглежда сме нещо като полубрат и сестра. - казах й аз и се засмях мрачно.

Гост

Младата богиня забеляза тъгата в смеха му и побърза да го успокои..
- Всъшност при повечето богове има някаква връзка.. Зевс създава деца от децата си.. Хадес е чичо на майка ми.. Дори Пърси и Анабет имат връзка - каза тя,а след това се опита да прикрие ентусиазма си защото бе харесала красивото момче.. Беше разочарована че са нещо като полубрат и сестра, но при повечето е така нали? Красивото момиче прехапа ягодовите си устни и сложи студените си нежни пръсти на рамото на момчето.

Гост

- Да. При повечето богове е така ... дори и Зевс и Хера са се оженили, пък са брат и сестра. - отвърнах аз и се засмях. Тогава защо никой не ми каза за това? Тогава ми трябваше... е, може би и сега може да ми потрябва. Реших да съм откровен с момичето. Ако ме попиташе за миналото ми - щях да й кажа. Това не е тайна. Но реших първо аз да започна с въпросите:
- Разкажи ми нещо за себе си, моля те! - казах аз и й се усмихнах любопитно.

Гост

Момичето малко си смути..
- Амии дъщеря съм на Афродита и Хадес - повтори казаното отново и се засмя - Адски красива съм - отново звънливия й смях прокънтя.. Тя знаеше че е красива.. Не го отричаше се пак майка й бе красавица - Щом съм била родена са ме скрили на Земята от Зевс, за да не разбере че се е родила нова богиня.. Имало пророчество, че с красотата си и със дяволския си нрав ще направя триум и ще създам война - поклати глава невярващо - Затова трябвало да ме скрият .. Отгледана съм от обикновено семейство и знам за родителите си от малка, но съм ги веждала само няколко пъти.. - направи пауза - Е естествено са в главата ми.. - засмя се отново и приказният й смях прокънтя - Обичам да карам хората да се влюбват в мен - наведе засрамено глава, но тъй като искаше да бъде честна сподели - Ии имам дарба да си играя с чувствата им.. Независимо какви са те, но не действа на Богове, а само на пулобогове и хора.. И естествено афинитет към огъня от Хадес - усмихна се плахо и го погледна.. - Ти си наред! - подкани го красивата богиня.

Гост

Той се засмя при думите й за влюбването, но после пак я погледна сериозно. Когато дойде неговия ред той си пое дълбоко дух и започна да говори:
- Както вече знаеш съм син на Хадес и Персефона. Това не ме прави зъл, уверявам те! - казах й аз и й намигнах. - И аз като теб съм израснал на земята. Имам още един брат ... - реши да бъде откровен и продължи - всъщност имах двама. Единият всеоще е сред живите, но другият ми брат не успя да се справи. Той бе най-големият от нас. Казваше се Нейтън. А средният брат беше Сайлър. А както и сама се досещаш аз съм най-малкия. Още от малки с Нейтън много се сближихме, доколкото пък Сайлър се отдалечаваше все повече. Тъмната страна в него надделя по-нататък. По онова време много обичах едно момиче на име Клеър. Тя бе моята муза, моя смисъл на живот..., но за жалост не успяхме да сме заедно, защото се оказа, че тя е моя племенница. Имам предвид, че тя е дъщеря на Нейтън. Когато разбрахме много се разочаровахме и се очуждихме един от друг. Не беше етично. Скоро брат ми се спомина от ръката на Сайлър. Последните му думи бяха "Грижи се за Клеър!". - при спомена очите ми леко се насълзиха. Още не бях приел развоя на събитията.

Гост

Примига тъжно.. Милите че той бе влюбен в друга я връхлетяха.. Поклати глава и къдриците й се разпиляха.. Главата й сякаш пареше.. Стана грациозно и свали роклята си, а след това се гмурна от кея.. Водата я успокои малко и отново се приближи към Питър, който гледаше шокирано.. Набра се на ръце и грациозно седна обратно до него.. Капчици вода се стичаха по божественото й тяло.. Прегъна го с една ръка..
- Много съжалявам - изказа съчувствието си тя - А какво стана с момичето? - не можа да скрие тъгата в гласа си, а също и любопитството си.

Гост

Това ме изуми доста, но не му обърнах голямо внимание. Вместо това отговорих:
- Ами тя е добре, надявам се! Нейтън ми заръча да се грижа за нея, но изглежда аз не изпълнявам добре задълженията си... може би не съм подходящ за тази работа. Тя най-вероятно ще умре... както всички смъртни... не мога да я гледам така и затова избягах. Тогава разбрах за това място и дойдох тук. - въздъхнах и се вгледах отново във водата. Искаше ми се да съм вода... толкова проста. Толкова спокойна! Но не можеше. Някой ден трябваше да се върна пред Клеър и да си изясним случилото се. Но тя не искаше да ме вижда. Ха, сякаш аз бях виновен за случилото се!
Разтърсих глава, надявайки се тези мисли да се отидат и се обърнах към момичето. Усмихнах й се и съблякох ризата си. Гмурнах се във водата и я извиках:
- Идваш ли?

» Кеят на езерото