Кеят на езерото

Гост

Усмихна се и последва примера му.. Красивата Богиня се гмурна във приятната вода и доплува до него след това го опръска и му се усмихна.
- Идвам - добави тя и обви ръцете си около врата му .. Близостта с него я накара да изпита странна тръпка.. Непозната.. Беше много близо до него, а от нослето й капна една капчица и се усмихна широко и той също се засмя защото бяха затайли дъх и само капчица беше нужна, за да наруши тишината..

Гост

Засмях се и реших да постъпя леко безрасъдно. Хванах в смразяваща прегръдка Ан, ухилих й се и й казах:
- Надявам се да можеш да задържаш дъха си! - след това я дръпнах с рязка скорост надолу и надолу. Мисля, че тя свикна и я пуснах. Заплувах по-бързо във водата и направих знак да ме последва. Стигнахме до дъното и от устата ми излязоха освен думите ми и няколко балончета.
- Кажи нещо!

Гост

Засмя се и от устата й излезнаха балончета..
- Ти си някак красив - каза тя и отново се зясмя и хвана ръката му и го задърпа към някакви коралови рифове беше красиво и странно това езеро .. Оставаше й малко въздух и посочи красивите рифове..
- Виж ! - каза богинята и въздуха й свърши.. Започна да плува към повървността.. Когато се показа си пое въздух и се закашля малко ... Погледна към Питър и той също изплува..

Пп утре сутринта продължавам.. Трябва да стана..

Гост

Доплувах да повърхността, за да проверя дали всичко е наред с Ан. Май въздухът й бе свършил...
- Добре ли си? -попитах я аз, когато тя се позакашля.
Момичето ми кимна.
- Искаш ли да продължим, или предпочиташ д излезем на сушата? - още недовършил изречението си, Ан му отговори, че ...

Гост

Красавицата се усмихна и го прекъсна като сложи ръката си на устните му..
- Всичко е наред - засмя се тя и се гмурна и направи кълбо под водата.. Беше толкова гъвкава.. ОТново се показа на повърхността и го дари с нова усмивка - Е какво ще правим ? - попита го тя..

Гост

Усмихнах се и отговорих на момичето:
- Ами ако искаш да отидем до онези корали, които ми посочи преди малко. - предложих аз и се гмунах надълбоко. Скоро видях, че и тя е във водата и двамата заплувахме към коралите. Те бяха наистина много красиви и ... вечни. Нещото, в което се бях превърнал сега. Защо изобщо имаше такова понятие. Обикновенно хората се раждат, израстват до определена степен и умират. Просто това е света, в когото живеем. Е, имам предвид в когото живеех...
Докоснах ръката си до вечнокрасивите растения и почуствах магията им. Наистина бяха вълшебни. Чудех се на колко ли години е този пред мен. Не си личеше...

Гост

Коралите наистина бяха красиви.. След това излезнахме отново на повърхността и гушнах Питър.. Използвах го за упора.. За надуваема възглавничка.. Беше много топъл и красив.. Освен ръцете си увих и краката си около него и близостта бе плашешта.. Погледнах го в очите и устните ми потрепнаха в усмивка..

Гост

Усмихнах се също на момичето и я задърпах към повърхноста. Когато се качихме отново на дървените дъски започнахме да чакаме слънцето да ни изсуши. През това време треперехме и си говорехме разни работи, които не бяха толкова важни за този изминал момент.
След около половин час спокойно можеше да мине, че сме изсъхнали. Взех ризата от земята си и започнах да я закопчавам копче по копче...
- Искаш ли да се преместим на друго място? - попитах я аз и зачаках отговора й.

Гост

Красавицата облече роклята си, но не можеше да закокчае ципа..
- Ще ми помогнеш ли - попита тя и разкри нежния си гръб пред него..
- Искаш ли да се преместим на друго място?
- Да искам.. Където и да е с теб - кимна - Само кажи кое място и тръгваме

Гост

- Добре! - отвърна й той, засмян. Закопча внимателно роклята й и я обърна към себе си. Притисна я в прегръдките си и устните му започнаха да се движат по гърлото на момичето с бавни отласъци, докато най-накрая намериха устните му. После се обърна към нея и промълви:
- Познавам едно хубаво кафе под моста в Ню Уорк. Идваш ли? - тя кимна и двамата се запътиха натам.

Гост

Когато стигнахме на кея се усмихнах топло на баща си исках да му покажа ,че
въпреки всичко нямаше никаква умраза от моя страна към него.
- Татко така и не разбрах точната прична да ни напуснеш ? И искам да заеш ,че
каквото и да кажеш , дори и да не си обичал майка ми , въпреки ,че знам че не е така аз няма да ти се разсърдя - попитах и обесних аз на свой ред , аслед това зададох и следващия си въпрос
- Само ти и Зевс ли знаехте за нея? - неможех да въприема факта ,че имам сестра не можех да произнеса името й , дори и да исках

-Времето което прекарвах с теб и майка ти беше невероятно,но спрях да върша задълженията си като бог. Мисля,че това съм ти го казал.Зевс се разгневи и нареди никой от боговете,включително и той да не се вижда с децата си. Това не ме спря да наблюдавам развитието ти отстрани! Както това и на сестра ти...
Раната вече беше нъпълно заздравяла,болката се усещаше само когато докосна мястото където беше раната.

Вървях по улицата замислена, както винаги и се споглеждах за познато лице из Лагера. На последък той се бе понапълнил малко и сега ми бе трудно да откроя тези, с които съм се запознала от тези, с които още не съм.
Докато се разхождах видях езерото. Беше много красиво сутринта. Реших, че имам време за едно гмуркане и се запътих към Кея. Махнах суичера и се впуснах във водата. Не беше особенно топла, но за сметка на това бе приятна. Замотах се там около половин час. След това излезнах на кея и се завих със суичера. Косата ми беше още мокра, но се надявах да изсъхне до обяд. Беше доста дългичка и затова леко се съмнявах.

Гост

Предната нощ не спах много спокойно, сънувах кошмари цяла нощ, но поне денят беше прекрасен. Слънцето грееше и се усмихваше весело на младите полубогове, а те щъкаха из зелия лагер. Запътих се към кея с надеждата да срещна някой нов приятел или приятелка. Докато вървях с умерена крачка, замалко да се слбъскам с две момчета които се гонеха около постройките. Когато приближих кея, видях едно момиче да гледа към езерото. Е май си намерих нова жертва казах си аз на ум и се запътаих към нея с усмивка.
- Здравей! - поздравих аз момичето, което беше наистина красиво - Аз съм Крис, Крис Хелскрийм, приятно ми е! - усмихнах и се лъчезарно аз и 'и подадох ръка.

- Здравей! - казах аз на момчето и се здрависахме. Усмихнах се за първи път от ... толкова много дни. Просто усмивката му бе заразителна. Разсмях се вече по-ободрено и се извъртях към момчето. - Приятно ми е! Казвам се Катрин. Катрин Уейтън. А ти да не би да си син на Аполон? Имаш много хубава усмивка и ми напомняш на него.
Попитах го аз и отново се разсмях. Дори не разбрах какво ми ставаше! Сякаш бях полудяла. Но това не ме интересуваше.

Гост

- Ами не, не съм син на Аполон, но благодаря за комплимента! Ти също имаш много хубава усмивка, а и не само тя! - отвърнах и аз. Катрин беше приятно момиче, но явно преживяла много, но не исках да я разпитвам още от началото.
- Е какво те накра да дойдеш на кея днес Катрин? - попитах я аз и се разсмях безпричинно. Какво забога ми ставаше? Как ли изглеждах от страни? Не, не ме интересуваше, когато станах днес от сън си обещах че ще се забавлявам и смятам да направя точно това! Затова бързо махнах тези лоши мисли от глава си и отново и се усмихнах.

Аз също се засмях, въпреки че не бях съвсем сигурна защо. Може би бях пийнала нещо?! Един момент да помисля ... не, не бях. Всъщност нямаше значение! Бях в такова еуфорично настроение, че никой не можеше да ме извади от него.
- Ами ... - започнах аз, още смеейки се. - Май дойдох да се гмуркам.
Докато говорех отново се загледах в езеррото. Беше наистина много красиво. След това отново погледнах към Крис и реших, че е моя ред да го запитам.
- А теб какво те накара да дойдеш днес?

Гост

- Ами имах тежка нощ, много кошмари ми се насъбраха! - отвърнах и аз и отново се усмихнах. - И затова реших да се разтъпча малко, а и съм нов и си тръся нови приятелства. Ти случайно да предлагаш? - попитах я аз и се разсмях, днеска наистина ми ставаше нещо!
Загледах се в прекрасното, безоблачно небе, докато чаках отговора 'и. Наистина днес небето бе много красиво! Имаше малки странни образования, които трудно се забелязваха, но все пак бяха там. Имаше едно с формата на еднорог или по точно на зебра, защото облаците така се бяха наредили, че все едно небето бе на бели и сини черти.

- Дам! - отвърнах му аз и го запитах: - А ти? Намери ли тук нови приятели?
Докато чаках отговора му на въпроса се сетих, че не знаех кой е баща му.
- И та така и не ми каза кой е баща ти... или майка ти. - не бях сигурна дали е син на Бог или Богиня. Загледах го преценяващо, но единственото, което различавах беше усмивката на Аполон. Усмихнах му се на свой ред и зачаках отговора му.

Гост

- Ами когато пристигнах се запознах с едно момиче, така че може да се каже че имам приятели - отвърнах на Катрин и се разсмях... отново. - А до това кой е баща ми, той е Арес, богът на войната! - признах и аз.
- Каза че си поплувала преди да дойда, но на мен сега ми се плува! - казах и аз. - Така че искаш ли да ми правиш компания? - дори не дочаках отговора, а се затичах към езерото. Махнах само тениската си докато бягах, след това последва скок и се чу едно глухо туп. Водни капки се разпръскаха на всички страни, беше много красиво!

Разсмях се при това и се доближих до ръба на кея. Изглеждаше, че пак ще трябваше да чакам да изсъхна после. Засмях се на тази мисъл и отново свалих суичера. Още от рано си бях изкарала летния гардероб и сега бях с къси панталонки и потник. Малко ми беше студено така, но няма значение.
Скочих смело напред във водата. Бях чувала, че така се свиква най-добре с температурата й. Иначе по бавния начин щеше да ми стане по студено.
- Та, полубратче, какво ти се прави? - попитах го аз. Той ме погледна преценяващо и аз побързах да поясня. - И аз съм дъщеря на Арес. Затова имам предвид полубрат.
При думите си се разсмях и зачаках реакцията му.

Гост

- Хмм роднина? - казах аз правейки се на замислен - Неочаквах, но на това място няма нищо очаквано! - отвърнах и аз и се гмурнах във водата, беше толкова приятно. Водата не бе нито прекалено топла, нито прекалено студена, точно както я обичах най-много! След известно време изкочих на повеърхноста, хвърляйки пръски навсякъде! Сигурно изглеждахме като малки деца за другите, но това не ми пукаше!
- Е Катрин, каква е твоята история? - май избързах с въпроса, но вече беше късно. - В смисъл, защо дойде тук? - поясних аз и 'и се усмихнах.

- Ммм защото Зевс ме накара! - отвърнах му аз. - Аз не съм полубогиня като другите тук. Да, вярно Арес е мой баща, но майка ми не е смъртна. Тя е ... Афродита! - казах му аз и се засмях. - Имам още една сестра и една полусестра. Казват се Навийн и Кия. Може да ги познаваш ...?
Попитах го аз и се гмурнах надълбоко. После отново изплувах и го запитах.
- Разкажи ми нещо за себе си?

Гост

- Както вече споменах, баща ми е Арес, но той нито един път не ме е посещавал, изобщо не се интересува от мен, но и аз от него. Майка ми бе убита при обир когато бях на 9 и тогава ме прибраха в сиропиталище. Но там не се чувствах на място и затова багах много често! Докато един ден не се махнах завинаги от там и не дойдох тук в Лагера. - отвърнах и аз и 'и се усмихнах за пореден път. - Но тук наистина ми харесва и не мисля да бягам повече!
- А ти от кога си в лагера? - попитах я аз, щом излязох на повърхноста от поредното гмуркане.

- От доста време ...! Всъщност не знам със сигурност. - отвърнах му аз и се разсмях. - Ами ти? Кога пристигна? Настани ли се вече в стая или още не си?
Май му зададох прекалено въпроси. Затова затворих устата си и се гмурнах. Този път видях нещо в далечината. Докато чаках Крис да ми отговори реших да отида да разозная. Заплувах към това нещо. Оказа се костенурка. Беше мъничка все още и не плуваше особенно добре, но поне се опитваше. Черупката й бе много красива.
Следмалко се стрелнах нагоре за въздух и попитах Крис.
- Та какво казваше?

» Кеят на езерото