Кеят на езерото

Гост

-Хермес никак не ми харесва. - измрънках аз, а Катрин се засмя. Явно и на нея не и понасяше добре неговото присъствие.- Той постоянно ли тича след теб ? - попитах аз, а тя само кимна с глава и се чу смях беше моя.
- Ами къде живеех. Живеех на място, което не искам да си спомням. - Катрин остана с впечатленоето, че никак не харесвам живота си и то си беше така де.

Поставих ръка на рамото й и се вгледах в очите й.
- Не се притеснявай, ще се опитам да направя така, че тук да ти хареса. Ще видиш! - казах аз със скрита закана.
- А на мен ще ми хареса ли? - попита заинтригувано Хермес, който отново бе дошъл.
- Майхай се, досадник такъв! - казах и се обърнах към него. Беше се изтегнал на парапета на фонтана. - Моля те! Какво трябва да направя, за да се махнеш?!
- Ммм ще си помисля и ще ти кажа, Кати! - обеща той и ми смигна, ставайки. Запъти се навътре към Лагера. Дано да отиде да види Люк. Момчето се нуждаеше от него, а този идиот дори не се сещаше, че има син. Изсумтях и се обърнах към Кия.
- Избра ли си вече стая?

Гост

-Все още не съм си избрала стая. Може да ми помогнеш в избирането. - казах аз и се усмихнах. - Трябва да се потготвям скоро ще се бия с Анабет.- отново казах аз и се обърнах с многозначителен поглед към Катрин, която ме погледна доста учудено. Явно Анабет беше доста добро, но какво от това. Не ме интересуваше, че всички я смятат за перфектна затова, че е дъщеря на Атина, а и тази ревност, която почувства когато Пърси бе седнал до мен бе толкова голяма. Усетих я чрез емпатия. Усмихнах се и отново се замислих за битката, която ми предстоеше.

- Браво на теб! - успях да поздравя сестра си. Чесно казано не обичах да я наричам полусестра. Звучеше толкова ... далечно. Сестра повече ми харесваше. Усмихнах й се и зададох следващия си въпрос.
- Коя е майка ти? Имам предвид как се казва? Какъв характер е? Тя ли ти каза, че си наполовина богиня? - имах доста въпроси, но трябваше да го карам по-бавно и да не обърквам момичето.

Гост

Разбирах Катрин, наистина не трябваше да страскаме никого, но все пак доста се впечатлих:
- Катрин, може би сме грешали... може би и при двете емпатията не е от майка ни, а е от Арес, щом и тя я владее... няма друго обяснение. - възкликнах, после се обърнах към Кия: - Хей, сериозно, татко не е чак такъв кретен. - опитах се да я уверя. - Той и Афродита претърпяли семеен скандал, ако могат да се нарекат семейство, и затова са заедно, но предполагам, че ще е по-добре да го познаваш... не знам. - млъкнах, за да я оставя да отговори на въпросите на Катрин. Все пак не можеше да се раздвои на две, а мен ме глождеше любопитство, защото все пак да срещнеш две свои сестри в един ден пак не се случва два пъти в живота и нямах търпение да разбера повече за тях, да ги опозная, а не да живея самотна както досега, защото боговете нямат особено много време да се занимават с децата си и аз по цял ден дремех или на поляните на Олимп, или в стаята си, свирейки на арфа. - Само един въпрос и си затварям устата. - обещах. - Кое е любимото ти оръжие?

Гост

-Любимо оръжие ?Ами нека помисля ... никое. Колко пъти трябва да казвам, че не харесвам да се бия и това, че съм полубогиня. ако го повторя още веднъж ще е за стотен. - разгневих се аз.Доста често ми се случваше да избухвам безпричинно от кого ли го бях наследила... Казах си аз и се засмях на ум.
- Майка ми ли Катрин тя е починала след като баща ми си е заминал.Израснах без родители.И той никога не се сети да ме потърси, а и защо да го прави нали има деца тук. Има си жена, има всичк , но както и да е по-добре да не ви занимавам с мойте проблеми едва ли ви интересуват.

Гост

Изражението ми стана по-меко, по принцип войнствените ми черти се изгладиха. Не знаех какво да направя, затова казах просто:
- Разбирам те. - две думи, наситени наистина с разбиране, а не просто с измама, че я разбирам, като всъщност не мога да осъзная думите й. - Той няма жена. Афродита не е негова съпруга. Вярно е, че е абсолютен кретен. Не съм го виждала от месеци. Знаеш ли, според мен си права. Ако въобще ще правя нещо, за да помогна на някого, то ще е заради всеки друг, но не и заради него. Щом ти е причинил всичко това и продължава да не прави нищо з аникого... - поклатих глава възмутено.

Гост

Последвах баща си до Кея и когато стигнахме го погледнах зачудено
- Та какво е това нещо което никога не си използвал - попитах го аз
усмихвайки се .
- А колкото до другото , не мога кой знае какво , мога да правя само тризъбец и да зривявам неща пълни с вода , но друго не мога даже това с тризъбеца незнам как го направих

-Въображение,концентрация и тренировки,синко...-казах му и се усмихнах.-Това което ще ти покажа обикновенно се създава от вятарът,но в нашият случей не ни трябва вятър.Знаеш какво е торнадо, знаеш и че то засмуква всички и го прави част от себе си,дори и водата.
Протегнах ръка към водата.В началото на другият край на езерото се заформи малка фуниика от вода,но за секунда се превърна в това.
- Това е само едно от опостошаващите атаки,но и една от най-сигурните защити.когато си в средата му нищо не може да те доближи.Но да започнем първо с управлението на водата...Какво ще кажеш?
Вече бях свалил ръката си,но чак когато попитах Пърси водното торнадо изчезна.

Гост

- Добре - отговорих му аз и го погледнах
- Какво трябва да направя ? - попитах и се усмихнах
След това започнах да мисля само за водата и за това ,че сигорно
трябва да се състредоточа

Замислих се,почесох брадата си,огледах се наоколо и казах.
-Ами... нападни ме!
-Серизно?-очуди се Пърси.
-Да! Хайде! Давай!-казах му.
Той се съсредоточи и една дебеластруя вода се опита да ме удари,но не успя.Разпадна се по моя команда веднага щом се засили към мен.
-Много добре!Опитай пак!

Гост

- Добре това е малко трудна задача да напраднеш бога на моретата - изкоментирах аз , а след това вдигнах ръката си отново , и отново струя с вода
се насочи към баща ми , но той отново я разпръсна.
Трябваше да помисля как да го изненадам..

-Добре!-усмихнах се.-Много добре при това!
Отстъпих крачка назад и отново го погледнах.
-Целта е да използваш различни стратегии! Да използваш въображението си,Пърси! Опитай нещо друго...

Гост

Този път реших да го издебна изодзад и внимателно се опитах да накарам
водата безшумно и без да я види да го изненада отзад , но едва ли и
така щеше да стане.Когато водата тъкмо бе стигнала
гърбът му той отново я разпръсна

-Добър опит...
Може би това не е толкова добра идея. Все пак аз съм богът на морето,дори и да не чувам водата я усещам.
-Пърси,преди малко ми каза,че искаш да говориш с мен...Сага сме сами имжеш да ми кажеш всичко...

Гост

Хъм добре идваше момента за истината
- Татко събрах се с Ана , но исках да знам.. - казах му аз но прекъснах изречението си , но после реших да продължа
- Та исках да разбера какво мислиш ? Дали е добра идея? Или незнам.. - зададох му аз въпросите си

Погледнах го многозначително.
-Пърси,аз вече знам за теб и Анабет... Ако имах нещо против връзката ви щеше да разбереш!
Усмихнах се на синът си и се приближих към него.Сложих ръка на рамото му и му казах.
- Беше крайно време да се съберете! Радвам се че най-накрая да го направите!

Гост

- Атина ти каза нали ? - попитах го аз защото до колкото знаех никой друг незнаеше.А след това се усмихнах на баща си , тогава видях да се приближават Анабет и Навийн.
- Та ще продължаваме ли ? - много исках да продължим

Приближихме се към усмихнатия Пърси и Посейдон.
- Хей здравейте.- казах им аз , а след това се обърнах към Посейдон
- Как се справя малкия водорасляк - попитах го аз , знаех ,че Пърс знае ,че
само се шегувам ...Исках да знам как се справяше момчето ми

-Справя се,но и диамантът има нужда от обработка...
Погледнах Пърси и се усмихнах.
-Продължавай да се упражняваш! Аз имам работа...До после...
Усмихнах се на Анабет ,водата от езерото ме обгърна и се вля отново в коритото си...

Гост

Когато баща ми изчезна се обърнах към Анабет и Нав
- Е какво ще правим ? - попитах ги аз слагайки ръка на ръменете на Анабет , а след това я цлеунах по челото.Не исках да се опражнявам без баща ми , но не исках и да приключа тренировката си така. За това реших да предложа на момичетата да идем на тренировъчната площадка
- Хей искате ли да идем на тренировъчната площадка и да се бием?

Гост

- Да! - възкикнах въодушевено и после сведох поглед засрамено към земята. - Ъмм съжаявам, но просто нямам търпение да си излея енергията някъде. - оправдах се аз глуповато. Толкова ми се искаше да се изправя срещу някой, чиито ходове са ми непонятни, винаги беше по-вълнуващо да не знаеш какво ще направи човешкът отсреща в следващия момент...

Излязох от общежититето и тръгнах безцелно из околностите на лагера. Трябваше да опозная това място след като щях да уча и да се обучавам тук. Кой да помисли, че точно аз, наричана още от малка "Дъщеря на Афродита", накрая верно ще се окажа точно такава...Ирония, а?
Е беше хубаво да знам коя съм и какво съм. Хубаво щеше да е ако можех да се запозная с майка си най-накрая. Откакто баща ми ми каза, че съм дъщеря на Афродита, не е спирал да ми говори колко удивителна е тя. Исках сама да се сблъскам с тази нейна удивителност...надявах се скоро да се случи.
Докато вървях потънала в размишления, и гледайки в земята като първия идиот, усетих как се сблъсквам с някой. Политнах на зад, но се задържах права.
Пред мен седше красиво русо момиче, не по-малко очудено от сблъсъка като мен.
- Ох, извинявай! Татко винаги ми повтаря да гледам къде ходя, но кой да го слуша... - измърморих аз.

Гост

Разхождах се с обичайната си походка, запазена специално за бездействане и безделничене независимо дали тук из лагера, или по улиците на града. Но във всички случаи се шашнах, когато внезапно се сблъсках с момиче горед-долу на моята възраст, която очевидно също като мен духом не беше много-много тук и се беше замисли ла за нещо.
Засмях се на учудената й физиономия, макар че и аз се бях стреснала.
- Няма нищо. Здравей, аз съм Навийн, дъщеря на Афродита и Арес. - усмихнах й се приветливо, като се заиграх с кичурче от косата си. - Приятно ми е да се запознаем...? - представянето беше завършено като въпрос, защото не я познавах и не знаех нито името й, нито на кой беше дъщеря...

На Афродита? Преди 2 дни бях разбрала, че съм дъщеря на Афродита и съм полубогиня и сега се оказва, че освен всичко това имам и полусестра? Дали имах и полубратя? Възможно ли беше богините да имат момчета? Можеше нали, значи може би имах и полубрат..., а дали имах други полусестри. Леле майка ми колко деца имаше?
Осъзнах се чак когато усетих леко въпросителния поглед на Навийн.
- Ъм, да аз съм Ариа. - замълчах. - Май съм ти наполовина сестра, така де дъщеря съм на Афродита...

» Кеят на езерото