Кеят на езерото

Гост

- Ами това ми е третият ден в Лагера! - признах и аз и 'и се усмихнах - И да настаних се вече, както вече казах много е приятно тук!
Духаше лек ветрец от който водата се мърдаше ту наляво, ту надясно, беше много приятно. Небето почна да се заоблачава и започна да застудява. Май скоро трябваше да излизаме от водата, ако не искахме да настинем!
- А защо се съгласи на глупавата ми идея да скочиш отново в езерото? - попитах я аз, вече излязъл от унеса и се гмурнах за да се стопля, а и за да и дам време за размислъ.

/Аз ще ставам, ако искаш по-късно можем да го продължим!/

Вървях към Кея и видях Кат затичах се и я прегърнах
- Хей здравей , липсваше ми , не съм те виждала от хъм , от както сещаш се - казах и аз усмихвайки й се
- Какво правиш ?

- Нищо особенно, мила! - отвърнах й аз и се засмях. Вече бяхме излезнали от водата с Крис.
- Кажи ми ти как си? Какво правиш? Не сме се виждали след ... да, мисля че се досети. - мислите ми се помрачиха, сещайки се за Кронос и Хадес. Чудех се как щяха да накажат Хадес за престъпленията му срещу Зевс и Псейдон.
Следмалко се оттърсих от мрачните си мисли и се сетих, че не съм предстаила Крис на Анабет.
- Това е Крис Хелскрийм, мой брат. Имам предвид, че е син на Арес.

- О вече станахте ъх трима ? - казах аз стискайки ръката на Крис
- Аз съм Анабет същеря на Атина - казах му усмихвайки му се
- Нищо не мога да открия никаде Пърси , а ми е мъчно за него , но какво да се прави. Какво на кой трябва да обесняваш... а сетих се

Гост

- Здравей Анабет! - поздравих аз новодошлата - Гледам че отдавна се познавате с Катрин! Та от къде всъщност се познавате? - зададох аз въпрос и на вете и им се усмихнах лъцезарно.
Загледах се в небето, което ставаше все по-мрачно и по-мразно, щеше да вали! Имаше огромно черни облази надвесили се над нас, още малко и щяха да се срутят отгоре ни! Затова може би трябваше да се запътин към Лагера, но засега оставих този въпрос настрана и зачаках отговора им.

- Всъщност от доста одавна. Аз дори ... не мога да си спомня! - отвърнах му аз и се засмях. Слънцето вече приближаваше средата на небосвода, което означаваше, че вече е обяд.
- Искате ли да се разходим до столовата? - попитах ги аз. Анабет кимна в знак на съгласие и изчакахме само Крис да каже какво мисли.

Гост

- Добре, нямам нищо против - отвърнах аз на двете момичета и им се усмихнах. Вече бях огладнял, не бях направил кой знае какво, но гладът не пита. Запътихме се към столовата умълчани, незнаех какво да кажа! Не имах какво да кажа, но не и в момента!
- Катрин, някога виждала ли си някой от родителите си? - изтрелях аз глупавият си въпрос, но вече беше късно. Като нямаше какво да кажа или обстоятелствата не го позволявах, почвах да ръся глупости, затова си затворих устата и зачаках отговорът 'и.

- Да. Виждам ги често. Или по-скоро Афродита виждам често ... с Арес не се разбираме кой знае колко и затова не обичаме да се засичаме. - отвърнах му простичко аз. Надявах се той да се е запознал с баща си. Щях да кажа и други неща за баща ни, но реших, че ще бъде по-добре ако той сам си направи впечатленията. Можеще пък да са по-различни.
- Ами ти? Виждал ли си някога Арес?

Гост

- Ами не, никога не съм го виждал, а 'и не горя от желание да го видя! Щом не е искал да ме посети досега, значи не го интересувам! Но все пак ми се ще да го видя, за да го попитам, защо никога не ме е посещавал! - отвърнах и съвсем честно. Имаше нещо в нея, което не ми даваше да я излъжа, а и в този случай неисках. Все някога трябваше да го споделя с някой и се радвам, че този някой беше тя! Вече бяхме на прага на столовата.
- Каква е майкати? Каква е по-харахтер? - попитах аз Катрин, като и се усмихнах отново.

П.П Как си на две места едновременно?!?

- Добра. По-различна е от Арес, определено. И не му се впрягай толкова. Той просто си е такъв. Не го интересува никое от децата му. - казах аз и се усмихнах на брат си за пореден път.
Влезнахме в столовата. Аз хапнах на бързо и побързах да излезна.
- Аз ще ходя. Мисля да се поразходя по плажа ... Ще се видим скоро! Чао!
Казах им аз и с бавни крачки излезнах от столовата.

ПП: Чао! Пишете с Анабет, ако искате.

Гост

- Ами и аз мисля да тръгвам! - казах аз на Анабел, когато бях приключил с обяда. - Имам още да разгеждам, а и искам да се срещна с още хора! Така че до после, приятно ми беше да си поприказваме - казах и аз и се запътих към изхода.
Времето не се беше влошило, така че разходката щеше да продължи. Запътих се нанякъде без да знам къде отивам, но нали трябваше да обиколя всичко!

Гост

Обикалях около езерото, защото там имаше най-малко хора и вероятноста някой от тях да ме искуши беше много по-малка. Но най-странното което усетих тук в този лагер, беше миризмата на определен човек, но незнаех точно кой и може би по-добре! Усетих я когато пристигнах, усетих я и когато тази сутрин се запътих към езерото, направо ме побъркваше. Неможех да мисля за нищо друго, но какво да направя че бях чудовище? С нищо неможех да променя този факт, заради това и дойдох тук, за да се слея с обществото, да забравя кавко съм всъщност! И точно когато си мислех, че май съм си намерил мястото в този скапан живот, се появи този човек, тази кръв! Поне около езерото не се усещаше толкова. Чух зад гърбът си стъпки и се обърнах да видя кой идваше.

Гост

Да, Тина определено обичаше да рискува, когато се появява на места, където не трябва да бъде. А и Артемида си беше такава. Не кротясваше нито за миг. Обичаше да се разхожда в забранените територии и да среща същества и хора, които не е очакавала да види. Точно така се определяше самата богиня на лова и плодородието. Сега какво правеше в лагера на нечистокръвните? Е, само разходка. Така се оправдаваше самата тя, когато загазеше, но пък рискът и беше риск и Тина искаше да види "творенията" на останалите си братя и сестри. Искаше да види децата им. Все пак тя никога не е имала. Поне доколкото тя си спомняше. А и беше прекарала последния век в неведение. Дори не си го спомняше и се чудеше, какви ли неща беше правила и дали се беше забъркала в нещо, което не трябваше да прави. Е, сега можеше да научи неща за себе си. Да, точно това сега правеше Артемида. Разхождаше се, позволявайки на ума и да се концентрира и да я отведе в спомените и, там, където тя искаше да бъде.
Вървейки на кея пред себе си тя видя човек и все пак, за да разведри малко настроението си се приближи.
-Здравей!-каза с лек глас тя и момчето се обърна.
Е, не можеше да се каже, че това беше точно момче, но спрямо годините на Тина, той наистина беше.
-Аз съм Артемида. Богинята на лова и плодородието.-представи се тя и зачака отговор от момчето.

Гост

Хмм това ли беше момичето с кръвта, заради която в момента вътрешностите ми горяха от жажда? Това незнаех напълно, но смятах да разбера! Богиня значи, тя беше Артемида, е нищо чудно че имаше такавя кръв! Реших да не бъда груб още от началото за това и се усмихнах, макар и малко насила и 'и отвърнах:
- Привет страннице! Аз съм Ерик, приятно ми е! - За последното излъгах! Как можеше да ми е приятно да говоря с някой, който всеки миг можеше да стане моя закуска? Не изобщо не ми пеше приятно да напрягам силите си до краен предел, за да не я нападна! Изглеждаше ми свястно момиче и затова не исках да я наранявам! Но благодарение на сравнително достата си години като вампир се бях научил да се котролирам и да не допускам гладът да ме завладее, а и не бях пил човешка кръв от.... и аз незнам точно колко време.
- Какво те води тази сутрин тук, на кея? - зададох аз глупавият си въпрос. Какво ли можеше да прави тук, освен да се разхожда на чист въздух?!? Но все едно, просто зачах нейният отговор.

Гост

Хъмм...Имаше нещо познато в Ерик Блуудсторм. Нещо, което я изяждаше от вътре и много и се искаше да разбере какъв е. Тина искаше още на мига да го пита какъв е по вид, но това щеше да е крайно грубо и небрежно от нейна страна, затова тя просто му се усмихваше. Момчето се представи и двамата си стиснаха ръцете. Тогава Артемида усети нещо като ток, който минава през нея и това я караше още повече да си мисли, че беше срещала човек като него или по-точно видове като него.
-Само се разхождам. Имах нужда да се освежа и да помисля малко.-отговори на въпроса на Рик богинята.
-Виж, знам че ще прозвучи адски тъпо от моя страна, но ти си ми адски познат. Сякаш сме се срещали преди. Искам само да те попитам какъв си.-каза настойчиво Тина, немислейки изобщо как Рик щеше да реагира на въпроса и, но тя знаеше, че ако не го питаше, та въпросът дълго щеше да я грезе отвътре, докато не го зададеше, а сега беше идеалната възможност, за да не се измъчва после.

Спрях се на кея в лагера.Беше хубаво да се върна... Непредвиденото ми заминаване беше продължило твърде дълго - повече от очакваното.. Седнах на кея, размишлявайки.Исках да си наваксам... Но вероятно нямаше да е лесно, разбира се.Потънала в мисли видях непознато момиче да ме приближава.Сигурно беше от лагера... Дали познаваше Анабет? Тя ме погледна и аз казах
-Здравей...

Гост

- Здравей! - поздравих и аз жената от кея.
Незнаех какво правя тук. След кафенето в Ню Йорк мислех да си ходя в къщи, но една част от мен не исаше това. Точно тази част ме и доведе тук.
- Мисля че не се познаваме... аз съм Клеър. Приятно ми е!

Момичето се представи.Изглеждаше приятна и и' се усмихнах, след което казах
-И на мен ми е приятно, Клеър.Аз съм Атина.Предполагам си от Лагера?
Попитах я, любопитна да разбера.Не я бях срещала до сега, но момичето изглеждаше някак... И аз не можех да определя.Но може би не беше съвпадение, че се бяхме срещнали...

Гост

- Да. - отговорих. Атина ...хъх. Чесно казано не мислех, че ще я срещна. Дали познаваше Посейдон? Всъщност нямаше никакво значение. Поне за мен ..
- Какво правите тук? - не исках да прозвучи грубо или нещо подобно. Просто въпрос, който бе изкокнал в съзнанието ми. Имам предвид, че Боговете и Богините живееха на Олимп и доколкото знаех имаше си правила. Не знаех, че могат да слизат по всяко време.

-Просто размишлявах... Всъщност отсъствах дълго време и сега се връщам. - отговорих на въпроса и' -Изпуснала ли съм нещо?
Погледнах момичето въпросително.Явно се колебаеше за нещо... Но може би на мен ми липсваше информация.Нямах представа какво беше, затова я гледах, чакайки отговора и'.

Гост

- Аз съм нова тук, тъй че не мисля, че съм най-подходящия човек за информация.
Свих рамене демостративно и се засмях.
- Може би не. Всъщност незнам...
Поклатих глава и следващия въпрос излезе от устата ми, незнайно защо.
- Имате ли тук деца?

Погледнах я внезапно.Беше улучила въпроса... Странно, тя беше доста пряма, но ми харесваше.Успях да се усмихна.
-Да, имам дъщеря в лагера, казва се Анабет. А кои са твоите родители?
Не се сдържах да я попитам и аз. Тя наистина бе необикновена...

Гост

- Не я познавам. - започнах аз. Засмях се на въпроса й, но все пак еших да отговоря. - Баща ми би трябвало да е Посейдон, или поне така знам от последните няколко седмици.
Кимнах, но не толкова за да уверя нея, а себе си. Още не бях свикнала с този живот и чесно казано не знаех дали изобщо исках да свиквам.
- Познавате ли го?

Погледнах я изненадано.Мислех, че Пърси е единственото дете на Посейдон... Очевидно съм бъркала.Усмихнах се - ето защо тя ми изглеждаше толкова интересна... Тогава я погледнах и казах
-Ами, всъщност... да, познавам го. Ти.. не си го срещала?

Гост

- Напротив. Срещнах го. Видях го, говорихме ... или по-скоро той говори. Аз нямах тази възможност. И си отиде. Но не знам наистина дали това се брои за виждане.
Засмях се и реших да отклоня темата.
- Ами вие с Анабет. Разбирате ли се?

» Кеят на езерото