Лагерният плаж

Гост

Очите ми се разшириха, когато те започнаха да се бият.
- Не! Спрете! Вие сте приятели! Най-добри! - крещях им, но те не ме слушаха. - Грък и римлянин ли?
Не разбирах нищо. Втурнах се към тях двамата. Извадих двата ножа, скрити в кубинките им и спрях техните мечове.
- Слушайте вие двамата! - изкрещях им. - И двамата не ви познавам достатъчно добре, но знам, че сте най-добри приятели. А най-добрите приятели не се бият! - вече едвам го удържах.
Докато аз им крещях всякакви такива, онази принцесата се смееше. Момчетата намалиха натиска си върху ножовете ми. Като че ли, успях да ги вразумя. Но веднага след това Нико ми избута на страни и се втурна отново към „приятеля си“.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 03, 2012 4:59 pm

Чух гласа на сестра си в главата си: "Спри това, можеш го! Спри се, не си податлив на магия, Нико. Освободи се." Напрегнах всички сили, и миг преди да отсека главата на Ди-Джей, спрях острието на меча. Той реши да ме намушка с копието, но аз го залях с вода и той се оправи.
-Нико, аз щях да те...промуша?
-Благодаря ти, сестричке.-след което се обърнах към Нейно Величество.-Това ли ти беше грандиозният план, Медея? Да се убием взаимно? Нещо не проработи.
-Не проработи защото проклетата ти сестра ти помогна, Нико ди Анджело!

Гост

Въздъхнах от облекчение, когато спряха. Глупава усмивка се изписа на лицето ми. Но все още нищо не бе свършило.
- Медея, ти си Медея? - посочих я. - Как не се сетих? - цапардосах се по главата.
- Да, глупаво момиче - усмихна ми се, а аз я изгледах злобно.
Защо, по дяволите, всички ми повтаряха, че съм глупава?

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 03, 2012 5:10 pm

-Сега да разпределим силите-аз, двама мои приятели и адската ми хрътка Госпожа О'Лиъри, срещу известната магьосница-отровителка Медея.-щракнах с пръсти и гигантското ми куче я разкъса на парчета. Седнах на земята, много тъжен. Не ме разбирайте погрешно, благодарях на сестра ми, но това ми напомни колко много исках да я намеря.

Гост

Не можех да повярвам колко бързо и лесно сме се оправили с Медея. Погледнах към Нико, изглеждаше разстроен. Седнах до него.
- Хей, защо се тъжен? - попитах го нежно, поставяйки ръка върху неговата.
Погледът ми се спря върху татуировката му. Огледах я внимателно.
- Какво имаше предвид Медея? - попитах, преди да ми е отговорил. -Римлянин и грък. - погледнах отново към татуировката му. - Кой си ти всъщност? - отдръпнах ръката си от неговата и го погледнах подозрително.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 03, 2012 5:21 pm

Само въздъхнах. Нямах сили за нищо повече. Погледнах надолу към водата. След което преместих погледът си на татуйровката си.-Петте прави линии, подобни на баркод, девизът на древната римска империя и знакът на баща ми. Бях разкрит. Защо изабела направи не ме намушкаше с копието на Ди-Джей?

Гост

- Ти си римлянин, така ли? - ококорих се, а той кимна. - И защо не ми каза до сега? Не че си длъжен, но.. Нали сме от един отбор?
Станах от пясъка.
- Знаеш ли, мразя когато ме лъжат..- поклатих глава и тръгнах на някъде.
Самата аз не знаех защо му бях ядосана. Наистина мразех да ме лъжат. Стигнах до някакви скали и се качих върху една доста големичка. Вълните се разбиваха малко по-долу от там, където аз седях. До мен имаше малки камъчета. Започнах едно по едно да ги хвърлям във водата.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 03, 2012 5:36 pm

-Tя, Медея...Искаше да ни вземе животите, затова ни накара да се бием един с друг.-измърморих глухо след нея. Погледнах острието на Въртоп-не беше римско, а гръцко.-Не съм напълно римлянин, нито напълно грък. По малко и от двете. И Кали не ми е гадже, а само се прави на такова.-измърморих.

Гост

След около 30-тина минути реших, че няма смисъл да се сърдя. Тръгнах отново към тях.

Огледах се. Нямаше ги вече. Дали не бях сбъркала пътя? Не, тук имаше стъпки. Веднага тръгнах след тях, щях да ги проследя. По едно време една вълна отми всички стъпки.
- Оф, какво ще правя сега? - измърморих унило и продължих на пред.
Защо бяха тръгнали без мен? Огледах се, но нямаше никого. Вървях без посока на никъде.

-Че ние не сме си тръгвали.-измърморих зад гърбът й.-И както казах преди малко, дълга история.-подсмихнах се, Ди-Джей седеше на един камък и оглушаваше всичко с вой.
-Стига си вил, само си се одраскал!-смъмрих го аз.
-Ама то боли.
-Боли, ще боли, като не внимаваш!

Гост

- Колко съм разсеяна - засмях се. - Извинявай за преди малко! - усмихнах се.
Погледнах към Ди-Джей.
- Какво му има пък на него? - засмях се. - Скимтиш като момиче! - подразних го, а той ме изгледа лошо.

-Само се шегувам.-след което всички чухме викове. След малко, дойде Кали.
-Аз...мразя...чудовища!-казатя, усмихна ми се и се опита да ме целуне по бузата, но аз се отдръпнах.Тя се огледа и погледът и попадна на Ди-Джей.-Тоя какво прави тук?
Той щрака с пръсти и се преобрази. Стана висок и слаб като пантера. Къдравата му червена коса стана права и сребриста. Кожата му изсветля. Очите му станаха черни, той махна очилата. Носеше червена риза, раздрани зелени джински, чени кецове и черен шлифер. Само му липсваше един червен карамфил...Кали направо си глътна дъвката.

ПС. Според описанието, той трябва да изглежда така:

Spoiler:

Гост

- Ти трябва да си Кели, нали? - усмихнах ѝ се. - Аз съм Изабела - подадох ѝ ръка, да се здрависаме, но май нямаше да стане.
Погледнах я объркано.
- Не си особено дружелюбна, а? - измърморих.

-Кали. Казвам се Кали.-отвърна тя хладно. и прибави без глас:"И какво си направила с гаджето ми?"Ние двамата с Д-Джей се разсмяхме.
-Кали, къде е сестра ми?-реших най-накрая да я попитам.
-Ще ви заведа.-каза тя, като хвърляше убийствени погледи на Изабела, сякаш искаше да я изпепели само с поглед.

Гост

Нико и онази Кали вървяха по-напред двамата, а ние с Ди-Джей, малко зад тях.
- Това момиче не ме харесва - засмях се тихо.
- Усеща конкуренцията! - смигна ми и се усмихна.
Аз също се усмихнах. Конкуренция, аз не бях конкуренция за никого. Кали обърна глава към нас. Хвърли ми поредния убийствен поглед, но този път и аз отвърнах. Като се замисля, не я погледнах убийствено, по-зле беше. Нещо между убийствен, смразяваш поглед и доволна усмивка.

-Тук е. В пещерата.-каза Кали шепнешком. Отвътре видях сестра си, облечена точно както когато я видях за последно. Сърцето ме заболя. Държаха я в клетка.
-Я ме пуснете от тук, смотани глупащини!-крещеше им тя, но само това. Всеки бог, който беше хванат, не можеше да се измъка, а и силите му бяха безполезни.
-Сестра ми...-изскимтях тихичко.

Гост

Двамата с Ди-Джей се затичахме към Нико и Кали и се спряхме зад тях. Погледнах момичето в клетка.
- Защо я държат в клетка? - прошепнах.
Кали ме погледна все едно е ясно. Е, може би беше така, но аз загрявах малко по-бавно. Може би беше вярно, че бях глупава..

-Нико, не влизай. Това е капан.
-Трябва да вляза. Трябва да я освободя!
-Брат, ако влизаш, и аз влизам.-каза Ди-Джей, който очевидно беше на моя страна, а после каза на Кали.-Той ЩЕ влезе зако иска, и няма ти да го спреш!

Гост

Двамата се втурнаха към сестра му. А аз останах с Кали. Двете се спогледахме отегчено.
- Какво ще правим сега, многознайке? - попитах я озадачено.
- Ами предполагам.. Ще тръгнем след тях и ще им спася задниците, както винаги.. - въздъхна. - А ти явно ще стоиш от страни и ще си оправяш маникюра- сви рамене.
- Не съм такава, за каквато ме мислиш! - изсъсках.
- Докажи- усмихна се лукаво.
Двете се втурнахме след момчетата.

Нико и Ди-Джей се юрнаха вътре, след тях влязоха Кали, и още едно момиче, което не познавах. Нико се зае да избива чудовищата, а Ди започна да отключва клетката. Точно след като излязох, влезе Медея.
-Значи я намерихте, колко забавно.
-Не я ли убихме вече?-попита Нико.
-Май не.

Убихме чудовищата. Убихме ги всичките, освен Медея.
-Ще се пробваш ли, миличък?
-Добре.-нападнах я. Тя се преобрази на змия. Атакува ме. Промуших я с Въртоп, и тя ме захапа за врата. Заболя ме, но не го показах. След като я убих, аз се залюлях и светът потъна в мрак.

Гост

- Нико, Нико! - разтърсих го леко и той отвори бавно очи.
Въздъхнах от облекчение, че се е събудил. Той се изправи в седнало положение и ни огледа.

П.с. Ужасно много съжалявам, че е кратко обаче зациклих ;д

-Нико, идиот такъв, змията беше отровна! Сега умираш!-кресна сестра ми. След, което всичко се завъртя и на мен ми причерня. Умрях.

Пс.Сеим рийзон.

Гост

- Амброзия! Дойте амброзия! - извиках, но всички стояха като вцепенени. - Бързо Ди-Джей, дай ми тази тъпа амброзия!
Грабнах я от ръцете му и дадох малко от нея на Нико. Нямах намерение да го изпепеля!

П.с. Голям ужас, когато си зациклил ;д

-Нико!-Кали се опитваше да го събуди.-Сестра си му, богиня при това, направи нещо! Искам го ЖИВ!
-Кали, вече ти обясних! Не съм дете на Хадес и няма как.-отговорих й.-Ти направи.-посочих Ди-Джей.
-Но той не може, нали е дете а Марс!
-Не съвсем. На Хадес съм, но съм благословен от Арес.-промърмори той. След което се появи Танатос. И той заговори на него.-Танатос, пусни го.
-Ще го пусна, господарю, но тя.-посочи момичето, което не познавах.-трябва да го събуди.
Танатос изчезна.

ПС.С Целувка. Нико, не протестирай, спасяваме ти животеца. Изабела, ти също.

» Лагерният огън
» Плаж Миртос
» Сухият плаж
» Лагерният огън