Лагерният плаж

Заглавие: Re: Лагерният плаж Сря Окт 03, 2012 2:53 am

Виждах, че ми е много ядосана. Стискаше устните си, сякаш ако ги отвори, ще избълва огън. Не се и съмнявах, че това наистина можеше да се случи.
Пристъпвах и се приближавах към нея, докато обеснявах, как не съм го направил нарочно. Бях много притеснен и се надявах да прочете мислите ми сега, въпреки че мразех да го прави. В очите ми се процеждаше чувство на вина. Не можех да повярвам, че това ми се случваше, защото аз никога не съжалявах, а сега усещах как тя променя чувствата ми, усещах как пулсът ми се ускорява, когато е наоколо, усещах се различен и променен към нещо по-добро. Самият факт, че се извинявам, говореше сам, че има нещо нередно. Всички мои познати и приятели можеха да потвърдят, че от моята уста никога не е излизало извинение, но сега се чувствах задължен да го направя.
Забързах се, няколко крачки ме деляха от нея. След секунда двамата стояхме лице в лице. Вече знаех какво трябва да направя... Тя посегна да ме удари, но инстинктивно хванах ръката, засилена към мен и после рязко дръпнах момичето към себе си. Обвих кръста й с ръце и я целунах пламенно...
- Здрасти, аз съм Фил. А ти как се казваш?- попитах аз докато челото ми беше опряно в нейното.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Сря Окт 03, 2012 8:14 pm

Той ме целуна, целуваше ме.. В началото стоях като изтокана, защото си беше неочаквано, но после.. После ми се прииска да му отвърна и. то направих. Хареса ми! Бузите ми леко поруменяха.
- Все още не си достоен да научиш името ми! - ухилих се срещу устните му, очите ми взирайки се в неговите.
Все още опрял чело в моето, той повдигна вежди. Изведнъж започва да ме целува без да спира. Отвръщах му естествено. Оставяше ме без дъх.. Усетих пеперудите в стомаха си.
- Все още ли смяташ, че съм недостоен да науча твоето мистериозно име? - попита той измежду целувките и продължи.
Усмихнах се леко срещу устните му, продължавайки да го целувам. Невероятно беше как до преди малко се карахме, а сега ..
- Мадисън - прошепнах..

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Окт 04, 2012 2:52 am

Тя ми каза името си.Усмихнах се, бях много доволен, че вече знаех как да я наричам. Целунах я още веднъж леко и я прегърнах. Погалих я по бузата и после казах:
- Добре, Мади, кажи ми, каква е тази страст към изпепеляването на хора?-пошегувах се. Просто исках да проверя, дали щеше да реагира както преди. Надявах се, че вече е променила отношението си, но от Мади можех да очаквам всичко.
Прокарах пръсти през меката й коса, вгледах се в очите й, поглъщаше ме с поглед не беше необходимо да използва силите си, за да ме подпали. Започвах да горя само когато беше наоколо. Не можех да повярвам, че наистина нещо различно се случваше с мен,но промяната беше към по-добро. Радвах се на всичко наокло, светът ми изглеждаше розов!

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Окт 06, 2012 5:07 pm

Бях го прегърнала нежно, нещо неприсъщо за мен. Усмивката не слизаше от лицето ми. Чувството да си влюбен бе страхотно. Отдръпнах се леко от него и го погледнах в очите.
- И сега какво? - повдигнах вежди.

П.П. Ужасно много се извинявам за двете изречения, наречени пост :Д Просто нямам никаква идея какво да пиша..

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Окт 06, 2012 9:36 pm

Харесваше ми да я усещам в прегръдките си. Чувството беше невероятно и ми се искаше никога да не свършва.
- Сега... - започнах леко предпазливо аз - сега ще се разходим по брега както нормалните двойки правят - предложих аз и я хванах за ръка. Сложих ръка на лицето й и я целунах нежно преди да тръгнем на разходка.
- Нали? - попитах, за да се уверя, че идеята ми й е допаднала. Беше много приятно. Ръцете й бяха топли, а бузите йбяха придобили розов цвят. Вгледах се в очите й. Бяха като океана - необятни и буйни. Тя бе прекрасна, тя бе всичко, за което някога бях мечтал. Тя не беше глезена и мръканща, тя беше сериозно момиче и то много красивосериозно момиче. Точно така си бях представял голямата си любов.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Яну 03, 2013 4:30 am

След дългия изтощителен ден се озовах на плажа. Бях дошла преди часове тук, прекарвайки времето си в плуване, а сега просто лежах на брега, докато вълните се разплискваха в краката ми. Бях затворила очи, наслаждавайки се на спокойствието и тишината. Слънцето се бе приближило доста към хоризонта. Скоро щеше да се мръкне. Обстановката ми помагаше да си почина. Мислех за деня си. В началото бях с Трей на фонтана и той искаше да ми каже нещо, когато изведнъж боговете ме телепортираха до Вечната огнена гора, където се срещнах с нови лагерници и стара позната. След това се сетих за последният път, когато бях тук. Двамата с Фил, моето момче, което обичах може би повече от всичко на света (като изключим битките, надмощието и т.н.), се разхождахме прегърнати. Лека усмивка се появи на лицето ми и издишах доволно. Тишината бе прекъсната от някакъв звук. Съсредоточих се и дочух как някой се приближава до мен. Нямаше нужда даже да отварям очи, за да разбера кой е.
- Здравей, Трей - усмихнах се, все още лежаща на пясъка със затворени очи.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Яну 03, 2013 6:59 am

Вървях по дължината на плажната ивица, размишлявайки. Бяха се случили доста неща и именно те бяха причината сега да ми се иска да избягам от мислите си. Най-вече заради темата с баща ми... не знаех какво да мисля. Бях раздразнен и не осъзнавах, че се мръщя, докато не усетих, че наистина бях свъсил вежди. Ако можех, сега със сигурност щях да избягам от мислите си. Не исках да се задълбочавам над всичко това. А и тъкмо се връщах в Лагера и бях любопитен да разбера какво бях пропуснал... Несъмнено са се случили някои неща, докато аз търсех баща си за пореден път, отново безрезултатно. Още една причина, поради която не исках да оставам сам с мислите си точно в този момент... И се зарадвах, забелязвайки очертанията на една фигура на известно разстояние от мен. Продължих да вървя по плажа и след малко я наближих, оглеждайки я. Осъзнах, че е на момиче и аз я познавах.
-Здравей, Трей - Катерина ме поздрави, като беше със затворени очи и аз се ухилих
-Привет - казах и сядайки до нея, добавих -Може ли?
Надявах се, че не я притеснявам, имайки предвид огромното ми желание в момента да не съм сам. Обърнах се към нея, наблюдавайки как тя отвори очи.

В друг случай може би щях да се разкрещя и да подпаля този, който дръзне да ми развали спокойствието, но този не беше такъв. Това беше Трей - единственият и най-добрият ми приятел в лагера. Нямах нищо против да прекарам малко време с него
- Да, разбира се - отговорих му с лека усмивка и се изправих в седнало положение. Известно време стоях загледана към спокойното море и слънцето, което започваше да става червено. След това се обърнах към Трей.
- Искаше да ми кажеш нещо важно, помниш ли? - ухилих му се закачливо.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Яну 04, 2013 1:02 am

Срещнат погледа й, докато наблюдавах усмивката й и се върнах на това, което исках да й кажа по-рано. Въздъхнах, прокарвайки нервно пръсти през косата си и кимнах
-Да, помня. - започнах полека -Само че не знам как да започна. Всъщност ставаше въпрос за баща ми...
Излъгах спокойно, загледан в морето. Не това имах предвид до фонтана, но сега то беше на преден план. Знаех, че тя е единствената, която можеше да ме разбере, но не знаех как да говоря по темата, дори и с нея.
-Винаги, когато го търся, е безрезултатно. Знам, че най-вероятно не знаеш нищо за него, но.. би ли била склонна да ми помогнеш?
Сега се обърнах към нея, срещайки погледа й. Не ми беше лесно да я помоля, но всички тези години на безрезултатно търсене може би показваха, че не мога да успея, не и сам. От друга страна обаче нямах право да я замесвам.
-Всъщност, забрави. Няма значение. - вгледах се в отблясъците на водата пред нас и тихо попитах
-А ти... как гледаш на баща си? - не беше длъжна да ми казва, а и знаех, че май съм единствения, който може би пресилваше нещата, правейки от мухата слон, но вече ми беше омръзнало въпроса с баща ми да си остава мистерия.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Яну 04, 2013 1:07 am

- Баща ми . прокашлях се леко, опитвайки да прочистя гърлото си от заседналата буца. - Не съм го виждала от.. векове - засмях се леко неловко. - И не, не мога да забравя - ухилих се. - Осъзнаваш, че казваш на полубог нещо важно и изведнъж се отмяташ, нали? Защото това ще ме гложди отвътре доста време !! Хайде, кажи ми - взрях се в очите му, едва ли не карайки го да ми каже.
Бях любопитна, окей? Исках да разбера за какво е всичко това и ако имаше нужда от нещо, естествено, че щях да му помогна.
- Само кажи какво трябва да направя и е готова - усмихнах му се дяволито.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Яну 04, 2013 1:34 am

Срещнах погледа й и й се усмихнах признателно. Слагайки ръка върху нейната, казах
-Благодаря. - побързах да отместя ръката си и повдигайки рамене, казах твърдо
-Дълга история е. Искам да го намеря още от момента, в който дойдох в Лагера и бях наясно със силите си и това какво съм. Само че ми писна постоянно да... - осъзнах, че викам и я погледнах сконфузено.
-Извинявай - промърморих и се загледах в пясъка. Открай време се дразнех и бях ядосан - имах нужда да изкарам яда си на нещо или някой, но последния човек, който исках да ме види така вбесен, беше Катерина. Въздъхнах и с половинчата и напълно фалшива усмивка добавих
-Мен това ме гложди вече от доста време... Колко години станаха? - стиснах зъби и упорито се вгледах в морето, за да не забележи тя яда ми.
-Не искам да те замесвам в цялата тази глупост с баща ми и да те товаря с проблемите си.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Яну 04, 2013 1:40 am

- Започваш да ме дразниш - засмях се леко. - Престани с това да те товаря с проблемите си и разбери, че съм готова да ти помогна - погледнах го приятелски.
Наистина нямаше нужда да ми го повтаря. Щях да му помогна по един или друг начин.
- Хайде, казвай! - подканих го.
Всъщност го разбирах много добре. Това с баща му. Аз лично моят не го бях виждала също никога, което си беше доста дълъг период като вземем обстоятелствата.. Само на сън ми се беше явил веднъж и то не като себе си, а като някакъв стар дядо. Сериозно ли? Богът та войната като дядо? Мисълта ми се стори забавна, заради което се засмях леко. Бях готова да помогна на Трей!

Заглавие: Re: Лагерният плаж Вто Яну 08, 2013 7:32 am

Поклатих глава, този път твърдо решен. Погледнах я, мръщейки й се за първи път и казах
-Благодаря ти. Наистина. Обаче не искам да те замесвам.
Тя ме погледна раздразнена - не исках да развалям настроението й, но не исках и да си призная, че се чувствах отдалечен от нея и не исках да говоря на толкова лична тема, разкривайки се пред нея. Поне не сега. И докато наблюдавах изражението й, усещайки, че вече наистина започвах да я дразня, свих рамене и с извинителна усмивка добавих
-Добре, освен това не ми се говори повече на тази тема. Честно, понякога ми се струва, че мразя всичко свързано с нея.
Повдигнах тягостно рамене, но бързо след това усмивка пропълзя по лицето ми и попитах любопитно
-Е, ами ти, как си? Как са нещата в Лагера, какво пропуснах, докато ме нямаше?
Гледах към морето, говорейки с лек и ведър тон, надявайки се, че тя няма да продължи темата с баща ми, която винаги ме караше да съм на тръни.

П.с.: Извинявай, че пак се забавих с писането...

Заглавие: Re: Лагерният плаж Сря Яну 09, 2013 9:30 pm

Трябва да си призная, че останах леко разочарована. Не искал да ме замесва. Ако имаше на представа в какво наистина съм замесена, това, каквото и да е, щеше да изглежда маловажно. И все пак спрях да упорствам (като по чудо). Замислих се върху въпроса му и се намръщих. Както той не искаше да ми каже и аз, ей така на пук, нямаше пак да му кажа. Да, понякога се държах доста детински.
- Не си пропускал нищо - отговорих, взирайки се в очите му. Каквото и да говорех, любопитството ме човъркаше отвътре. Все някак щях да изкопча какво го притеснява. Умеех го. Загледах се в лицето му. Изглеждаше омърлушено и мрачно. Обикновеното му засмяно лице беше изчезнало. - Знаеш ли, станал си доста скучен - подразних го със закачлива усмивка.

Хмм, значи и тя беше решила да не ми казва... Имаше право, но както и да е. Сега бях съсредоточен върху това да задържа усмивката на лицето си, а следващите й думи ме изненадаха, но моята реакция ме учуди още повече - бях леко жегнат и не осъзнах, че вече не се усмихвах. Постарах се да изглеждам развеселен и със също такъв тон казах
-Аз? Скучен?!? Айде бе - и се ухилих, но настроението ми не беше в синхрон с израженията ми. Извърнах поглед и ставайки от пясъка, пристъпих една-две крачки напред към водата, взирайки се в морето, като пъхнах ръце в джобовете си.
-Всъщност, така като се замисля не знаех, че си ме смятала изобщо някога интересен.. - отново се засмях, сега безрадостно, но за да го прикрия, казах с ведър тон
-Може би трябва да се старая повече, а? - извърнах се за момент и бързо й смигнах, все така усмихнат. Но после отново се загледах в морето и бях обзет от внезапния импулс да се гмурна във водата, отдалечавайки се от нея. Обаче като се замислих, май нямаше нужда да помръдна и сантиметър, за да го направя. Или може би вече го бях направил.
-Май не съм същия, какъвто бях. Трябва да се засрамя. - засмях се, този път убедително и с ведра усмивка отново се обърнах към нея за кратко с натрапчивия, банален и драматичен въпрос в главата ми Какво ми ставаше.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Яну 10, 2013 1:11 am

След като той стана от пясъка и направи няколко крачки във водата, аз също се изправих и му говорех, приближавайки се бавно към него.
- Определено трябва да се засрамиш - и аз се засмях. - Преди беше забавен.. Какво стана? Защо не се усмихваш отново?
Повдигнах вежда. Усмихнах се дяволито. За части от секундата грабнах вода в шепата си и го напръсках. Той изглеждаше зашеметен. Мда, не го беше очаквал. Засмях се злокобно и преди да е стоварил цялото море върху мен побягнах навътре във водата. Не че щеше да помогне особено. Но все пак можех да го развеселя. Докато той се приближаваше към мен, го пръсках без да спирам с вода и се смеех. Аз определено бях развеселена. Хрумна ми една идейка. Устните ми се изкривиха леко. Съсредоточих се около мястото, където беше Трей и след секунда започнаха да стават балончета и да бълбукат. За първи път успявах с помощта на огъня да направя нещо във водата. Около балончетата се задига пара, но не опасна. Дори мисълта за това ми се стори смешна. Е, надявах се да успея да го развеселя.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Яну 10, 2013 4:02 am

Когато Катерина ме попита защо не се усмихвам вече, се замислих. Знаех причината... при това твърде добре, но не исках да го призная на глас. Тогава тя ме намокри и това меко казано ме изненада. Наблюдавах я как се втурна към водата с дрехите - искаше ми се и аз да имам тази възможност. Не можех да не се усмихна на опитите й да ме измокри и мен - някои успешни, други не... Започнах да се смея и пристъпих във водата, наблюдавайки мястото, където тя правеше балончетата. С един лек и небрежен жест повдигнах кипящата вода във въздуха и я накарах да се изпари - един от многото трикове, които сам бях усвоил в сляпата надежда, че когато най-накрая се срещна с баща си, ще го впечатля и той ще се гордее с мен... Мисълта накара усмивката да замръзне на лицето ми и поглеждайки към Кат, бързо й обърнах гръб и казах
-Извинявай за това... - не исках да скапвам веселата обстановка. Запътих се към брега, но седнах на пясъка, който беше мокър, така че вълните един вид се разбиваха в тялото ми. Облегнах главата си на ръцете си и прокарах едната нагоре през косата си, разтърсвайки глава привидно за да махна капките вода от нея, но всъщност беше за да прочистя мислите си. Катерина ме наблюдаваше и знаейки, че нямах нито силите, нито желанието да говоря с нея за това сега, безмълвно побързах да вдигна от морето вода във въздуха, стоварвайки я на главата й, преди тя да успее дори да усети какво става. Избухнах в смях и се превих на пясъка, наблюдавайки вече изцяло мокрото й състояние.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Чет Яну 10, 2013 8:17 pm

Трей пак се намръщи и се върна на пясъка. Помислих, че пак ще вземе да мрънка, но останах изненадана, когато ме измокри от глава до пети. Очите ми се разшириха в учудване и устните ми оформиха буквата “о“.
- Как смееш? - ухилих се леко ядосано.
Моментално косата на главата му запуши, но не толкова, колкото да го подпаля. Все пак вече се владеех. Представих си как косато му пламва и търчи наоколо, крещейки. Засмях се леко.Щяхме да си правим мръсно, а? Е, и аз можех.Мигновено изсуших водата от дрехите си, гледайки го предизвикателно. Какъв ли беше следващия му ход?

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Яну 12, 2013 8:33 pm

Смеех, и още как. Подсмихвах се, докато тя не ми върна "жеста", използвайки нейната сила - огъня. За момент се стреснах, но после намокрих ръцете си и ги прокарах през косата си. Не ми хареса, че нейния жест можеше да остави по-дълготрайни белези, докато на нея й трябваше съвсем малко, за да е суха отново - без никакво усилие. Прикривайки усмивката и недоволството си едновременно, безшумно и без да помръдна и мускул от тялото си накарах водата да се събере, създавайки една неестествена и голяма вълна, която благодарение на силите ми беше и безшумна. Постарах се Катерина наистина да не я усети, докато водата приближаваше гърба й. Вълната се сблъска с тялото й, като не само я намокри, но и я накара да изгуби равновесие и тя тупна във водата. Подтиснах смеха и усмивката си, като само смигнах на Кат с някак мрачно задоволство, но не изпитах наслада от действията си.
-Както виждаш, доста лесно, ето как смея. - повдигнах рамене и сега усмихвайки се, но леко, добавих -Само че не искам да ме подпалиш, така че спирам.
Премълчах факта, че не харесвах изгаряния и извърнах поглед от нея, заглеждайки се в морето и чайките, които кръжаха над него издавайки различни звуци.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Яну 12, 2013 9:23 pm

Този път ми отне със секунда повече, за да се изсуша, но го направих. Бях леко ядосана, но не защото Трей ме заля с вода, а защото всичко това е било напразно и пак не бяха успяла да го развеселя.
- Знаеш ли, отказвам се - излязох от морето и седнах на пясъка. - Каквото и да правя, ти все си седиш намусен. Както искаш..
Загледах се в слънцето, което беше почти залязло. Скоро щеше да се стъмни. Беше ми адски скучно с Трей в момента. Смятах, че всичкото това стоене тук си е чисто губене на време. Пък и ми се приспа. Станах от пясъка и се вгледах в Трей.
- Аз ще тръгвам - казах му сухо и тръгнах пеш към дюните, в края на плажа. След като се уверих, че Трей вече не ме вижда, за части от секундата, с помощта на малко бягане, вече лежах на леглото си.
- Беше странен ден - въздъхнах и се ухилих.

» Лагерният огън
» Плаж Миртос
» Сухият плаж
» Лагерният огън