Лагерният плаж

Заглавие: Re: Лагерният плаж Сря Авг 08, 2012 3:19 pm

- Не съм го търсила! - отговорих сухо. - Защо да го правя? Него не го е грижа за мен.. И на мен не ми пука!! Но все пак мисля, че е някакъв мрачен бог.. Може би Хадес или Арес.. Като гледам по характера ми - ухилих се.
Да бе сигурно.. Пукаше ми и още как, но си бях инат.
- Мислила съм, да - отговорих. - Но нищо не съм измислила.. Нямам представа как ще реагирам. Сигурно ще се ядосам - засмях се.

Е, добре де! Не исках да ги оставя. Исках да видя какво ще стане. Беше ми много интересно, затова след няколкостотин метра се спрях и се скрих зад едни храсти. И да ме видеха, не ми пукаше. Все пак сме свободна страна, бла, бла, бла... По едно време те започнаха да си говорят нормално, дори спокойно. И все още не можех да превъзмогна огромната обида, която ми беше нанесена! Мяуу ме нарече "кукло" и не искам да си помислям с какви други неща ме обижда наум. Не ме питайте откъде й знам името, просто беше част от дарбите ми, за които не обичах да говоря. Дълго време се чудех дали да се върна при тях и накрая реших, че е по-добре да не го правя. Точно затова се запътих право към тях, макар и да знаех колко притеснена щях да съм. И не, не ги бях подслушвала, просто ги наблюдавах. Не бях чула нито дума от разговора им. И така започнах да тичам към тях, за да решат, че просто си продължавам с тренировката.

- Охоо .. Барбито се появи !! - извиках весело, кикотейки се.
Елена дойде до нас и ни се усмихна.
- Да не би да се измори, кукло? - намигнах ѝ. - Искаш ли да видиш какво значи истински тичане?- повдигнах вежда. - Не като твоето, аматьорско..
Засмях се и погледнах към Трей. И той изглеждаше някак развеселен, което си беше интересно, тъй като допреди секунди и двамата бяхме намусени.

- Охоо.. Барбито се появи!! - извика Мяуу, след като се върнах и започна да се кикоти. - Да не би да се измори, кукло? - попита закачливо тя. - Искаш ли да видиш истинско тичане? Не като твоето, аматьорско..
- Хмм, Мади - казах аз, за да я подразня, - с удоволствие ще видя едно истинско тичане. Аз мога и по-бързо, но днес реших да забавя темпото. И въпреки това, не съм лекоатлетка - намигнах й. - Аз тренирам волейбол.
Седнах на топлия пясък и им се усмихнах. Въпреки, че ме дразнеха ужасно много прякорите, които Мяуу ми даде, аз реших да я оставя да се забавлява на мой гръб. Струваше ми се свястно момиче.
- Е, ако искаш да ми предадеш няколко урока, аз съм готова. - подсмихнах се аз.

- Волейбол !! - погледнах я изненадано. - Принцесата тренирала .. - засмях се. - Аз пък тренирам Баскетбол - намигнах ѝ.
Да, да не се учудвайте! Тренирам, тренирах.. баскетбол преди да дойда в лагера и не смятам да спирам. На път за тук бях видяла баскетболно игрище, така че щях да продължа. Обожавах спорта .. Отново обърнах поглед към Трей, който ни гледаше заинтересовано.
- Искаш уроци? - повдигнах вежда. - Е ще бъде забавно.
Станах от земята и изтърсих полепналия по мен пясък. Обичах да се доказвам и определено щях да го направя.
- Я малко изясни красавице .. - казах закачливо. - Двете ли ще се надбягваме или по сами? И по двата начина нямаш шанс .. Избери ти как ще те унижа- усмихнах и се мазно.

- Забавна си. - Бях сигурна, че ще ме надбяга, но въпреки това й казах - Не се и надявай на победа. Ами, предпочитам двете, на сто метра. Какво ще кажеш? - А после може да поиграем баскетбол, ако искаш. Ще се радвам да ме понаучиш нещо. - усмихнах се аз. На баскет нямах шанс, точно затова го избрах. Виждах колко обича да печели. Не бях тренирала никога и затова знаех, че нямам шанс, въпреки че бях с около двайсет сантиметра по-висока от нея. - Хайде! - викнах й аз. - Предлагам от тук до онази скала. - казах аз и застанах на "стартовата линия". Мислех нарочно да загубя, за да я накарам да се чувства добре, но после реших да тичам колкото мога по-бързо. Трябвае да е честно все пак.

П.П.: Разгледах ти героинята и затова знам колко е висока. Ти реши коя да победи, на мен ми е все едно.

- Баскетбол? - подвигнах вежда.. - Хубаво, кукло.. Ще бягаме!!
Застанах до нея.. Обърнах поглед към Трей..
- Ще дадеш ли сигнал за започване? - погледнах го мило.
Да, точно така. За първи път поглеждах някого мило.. Ухаа..

П.с. Трей, извинявам ти се, че малко те поизпуснахме в писането ;д но сега те чакам да пишеш Smile

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 10, 2012 4:15 am

Ок, това определено беше интересно. Отвърнах на изражението на Мяуу, като й се усмихнах и кимнах.
-Ами добре, пригответе се.. - о, това не беше за изпускане, стига да ме оставеха настрана. Мяуу всъщност ми напомняше по някои неща на Лекси, която се оказа страхотен човек. За Елена все още не бях сигурен, тъй като се появяваше доста внезапно, а и май беше изцяло посветена на това да се съревновава с Мяу. Е, какво пък.. поне не ме замесваха. Двете стояха една до друга, а аз начертах пред тях долу горе равна линия. Застанах отстрани на двете момичета и вдигнах ръка.
-Готови... старт! - свалих я и двете хукнаха. Гледах любопитно след тях, надявайки се да успея да забележа от мястото си коя ще победи.

П.с.: Хей, няма нищо, то мен всъщност ме нямаше.. Сори за отсъствието, бях на един похот и нямах достъп до компютър.

Отпраших, изхвърчах, полетях.. Както си искате го казвайте, но си беше така.. Бях уникално бърза. И да, както разбрахте- обичам да се хваля.. А това си беше за едно такова хвалене, че .. Абе разбрахте ме- БЯХ БЪРЗА! Но и принцесата не изоставаше, но се беше задъхала. Нормално, все пак тя до преди малко бе тренирала и се бе изморила малко или много. Усмихнах се доволно. Но изведнъж, от немай къде, тя ме изпревари и вече бе доста пред мен. Засмях се, докато търчах. Засилих скоростта и отново тя остана зад мен..

И кой победи според вас? Сигурни сте, че бях аз, нали? То си е логично.. Но в последните метри всичко се обърка. Докато спринтирах, се спънах на един тъп камък и се тупнах на земята, а Елена профуча покрай мен.. Така е, тя спечели битката, НО НЕ И ВОЙНАТА!

А доколкото този тъп камък.. Ами случи се нещо интересно.Изправих се разгневено към земята и погледнах камъка убийствено. А той си беше голям малко повече от юмрука ми. Огледах го кръвожадно и точно преди да го ритна ядосано, го изпепелих с поглед-Буквално.. Гледах така, сякаш съм видяла с поглед.. Какво направих?

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пет Авг 10, 2012 9:05 pm

Гледах как и двете тичаха - надпреварването беше оспорвано. И както винаги, нещата се промениха в последния момент. Мяу водеше и щеше да спечели, но се спъна и падна на пясъка. Елена я задмина, стигайки първа скалата, а аз изтичах до Мяуу, за да се уверя, че е добре. Стигнах до мястото, където стоеше и я попитах загрижено
-Хей, добре ли си? - тя стоеше, гледайки стъписано един камък, вероятно този, в който се беше спънала. Погледнах я недоумяващо и попитах
-Какво стана?

Какво се бе случило .. Взирах се в пепелта, останала след камъка. Не разбирах..
- Не знам! - поклатих глава.
Обърнах глава настрани. Погледът ми се спря върху скалите. Съсредоточих се върху една, средна по големина. Усетих как в очите ми пламнаха искри. Последното, което видях, бе как скалата изгоря.. После припаднах.

Да, да .. Странно, нали? Скала да изгори. Но тя стана на пух и прах пред очите ми..

Какво ставаше? Успях да уловя Мяуу, която припадна, преди да се е строполила болезнено на пясъка. Бях видял как една от скалите изчезна, само че.. Тя ли го направи? Е, и без това щях да мисля по-късно за това, сега трябваше да я свестя...
-Хей, добре ли си? Мяу? - повиках я, опитвайки се да я накарам да дойде в съзнание. През това време Елена дойде до нас и гледаше момичето в ръцете ми изненадано.
-Можеш ли да донесеш шепа вода от морето? - попитах я и тя кимна. Върна се, събрала ръце и не особено нежно изля водата върху лицето й.
-Уоу, полека. - обърнах се към нея, но след секунди пак погледнах Мяуу.
-Хей, чуваш ли ме? - съвсем леко я разтърсих, внимателно. Изминаха няколко мига и видях, че тя бавно отвори очи.

Отворих бавно очи. Какво беше станало?Повдигнах се леко от ръцете на Трей, за да се изправя.
- Какво сте ме зяпнали? - попитах с леко повишен тон.
Все още се чувствах леко замяна, затова седнах на пясъка. Погледа ми се спря на липсващата скала.. Заниците ми се уголемиха.
- Аз ли го направих? - възкликнах, а Трей кимна. - Страхотно!
Нелепа усмивка се лепна на лицето ми, а след това премина към подла.. Начертах мислен кръг около мен и се съсредоточих.
- Отдръпнете се на няколко метра разстояние!
Те ме погледнаха учудено, но го направиха. В следващия миг, в кръг около мен пламтеше огън. Усещах адреналина.. Чувството беше невероятно. А още по-невероятно беше, че даже не усещах горещината. След около 5 минути изгасих огъня с мисълта си.
- Страхотно! - възкликнах.
Трей и Елена се затичаха към мен.
- От теб се издига пушек - Трей каза разтревожено. - Гориш!

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Авг 11, 2012 2:12 am

Боже мой! Толкова неща се случиха накуп, че ми се сториха като в сън. Първо, Мяуу изостана. Не знам каква беше причината и се опитах да спра, за да и помогна, но се бях залетяла с такава скорост, че просто не можех. След като едва не си разбих носа в онази скала, видях, че Мяуу лежи на земята, но скоро се изправи и... Тя като че ли изпепели онзи камък с поглед. Трей се затича към нея и секунди по-късно една скала се подпали. Бях зяпнала така, че почти забравих да се върна, но когато тя припадна, бързо се затичах към тях. Трей ми каза да донеса малко вода и аз го направих. Излях водата на лицето й и наистина не ми се искаше да изглежда толкова грубо от моя страна, но какво да направя? Бързах. За щастие Мяуу скоро отвори очи. Поговорихме си малко, но след това тя ни каза да се отдръпнем и след няколко секунди около нея пламтеше кръг от огън. Той горя около 5 минути, когато тя реши да го изгаси и пак да ни пусне край нея, но Трей каза разтревожено:
- От теб се издига пушек - той погледна Мяуу. - Гориш!
- Господи, добре ли си?!? - възкликнах аз. Тя изглеждаше като лагерния огън - от нея се излъчваше топлина и излизаше пушек.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Авг 11, 2012 2:31 am

- Да, добре съм. Защо? - погледнах ги объркано. - И как така от мен се издига пу... О,
Богове..
Погледнах към ръката си. Наистина се издигаше пушек. Усетих как цялата горя. Погледнах към Трей и Елена.
- Защо ли си мисля, че открих нещо ново за себе си? - ухилих се.

П.п. Съжалявам, че е толкова кратко, ама нищо не можах да измисля ;д

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Авг 11, 2012 2:42 am

Изглеждаше доста изненадана и объркана като разбра, е от нея се издига пушек, но в следващия момент се ухили и каза:
- Защо си мисля, че открих нещо ново за себе си?
- Не мисля, че е ново. Откакто те видях ми изглеждаш много печена. - пошегувах се аз. Надявах се да не го приеме като покана за война. - А сега сериозно. Това някакви способности ли са? Как беше...? - в този момент сигурно съм изглеждала като анимационните герои, когато една лампичка им светва над главата - Пирокинеза!

П.П.: Няма проблем, нали и аз съм същата ;д

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Авг 11, 2012 2:53 am

- Пиро.. Какво? - попитах объркано.
- Пирокинеза- ннамеси се Трей. - Подпалване на предмети с мисълта си..
- Якоо.. - ухилих се. - Но явно ще трябва да внимавам.. Явно доста се уморявам, докато го правя .. - казах леко тъжно.
Определено беше изкушаващо..

П.с. Наистина зациклих ;дд Пък и доста ми се приспа, така че ще изчакам да напишеш и да прочета и после ще лягам ;д

Заглавие: Re: Лагерният плаж Съб Авг 11, 2012 5:16 pm

- Пиро... Какво? - попита Мяуу недоумяващо, а Трей й обясни. Тя се ухили, но после погледна разочаровано. - Явно доста се уморявам, докато го правя.
- Споко - казах аз. - Ако се упражняваш, ще станеш по-добра и ще започнеш да издържаш по повече. Повярвай ми, и аз бях така с моите способности, когато ги открих - усмихнах се и я погледнах в очите. Бяха красиви. Странното беше, че никога не можех дълго да гледам човек в очите, а точно с това беше свързана дарбата ми.

П.П.: Нищо не можах да измисля, нямам вдъхновение :[

Заглавие: Re: Лагерният плаж Нед Авг 12, 2012 7:56 pm

Въздъхнах дълбоко и се прозях. Така ми се приспа ..
- Хайде да правим нещо, защото ще заспя - засмях се.
Изправих се от пясъка и им се усмихнах. Рядко явления, да. Но го направих. Усмихнах се..

П.с. Нищо не мога да измисляя ;д

Заглавие: Re: Лагерният плаж Нед Авг 12, 2012 8:26 pm

- Амии, хайде. - съгласих се, защото и на мен ми се доспа. Трябваше да призная, че състезанието с Мяуу ме изтощи много. - Вие предложете нещо, защото ако чакате мен, ще има доста да скучаете.
Изправих се и се изтупах от пясъка, след което ми хрумна една идея.
- Може да идем да потренираме. - никога не бях пипала оръжие и ми се искаше малко да се поупражнявам, трябваше да стана по-добра.

П.П.: Ако сте съгласни, пишете направо на тренировъчната площадка;]

Заглавие: Re: Лагерният плаж Нед Авг 19, 2012 1:41 am

- Аз обаче ще трябва да тръгвам - казах им.
Тръгнах по посока на хижите. И аз не знаех защо трябва да тръгвам, простт не ми се стоеше ..

П.п. Отново съжалявам, ще гледам да не се повтаря толкова кратичко да пиша ;д

Гост

С Лоло се домъкнахме на плажа. Слънцето тъкмо изгряваше, а картината беше прекрасна.
- Ами аз всъщност не се къпех-признах. - Вечерта съм заспала във ваната и .. се събудих там - ухилих се, а тя се засмя. - Ъъм, ако искаш да тичаме на брега боси? - предложих.
Приклекнах леко и събух обувките си. Затичах се към брега.
- Идваш ли? -- провикнах се.

Заглавие: Re: Лагерният плаж Нед Авг 19, 2012 7:36 pm

- Идвам! - извиках след нея, събувайки обувките си. - Крос или спринт? - попитах, когато я настигнах, а в главата си повтарях "Само не крос, само не крос", макар и да знаех, че ще трябва малко бавно тичане за загрявка. Толкова травми бях преживяла, че не ми се мислеше какво още може да ми се случи. Или какво може да се случи с Изабела, защото знаех колко е гадно. Започнах да загрявам, като разтягах ръцете и краката си, вратът, и така нататък. Все досадни неща. Същинското приключение за мен беше самото бягане. Така се чувствах по-жива. Седнах на пясъка, за да ми е по-лесно и зачаках отговор.

Гост

Позамислих се малко ..
- Амии да започнем със крос и ще завършим с хубав спринт, с който ще се гмурнем във водата -ухилих се.
Загрях малко. Двете с Лоло се спогледахме и като чели, се разбрахме без думи. И двете започнахме да бягаме леко по брега. Вълните се разплисваха по краката ни ..

П.П. после ще пиша, защото наистина отиваме с една приятелка да тичаме ;д

Заглавие: Re: Лагерният плаж Пон Авг 20, 2012 5:05 pm

Тя сякаш ми прочете мислите и започнахме да бягаме леко по брега, докато вълните се разплискваха по краката ни. Чувството беше доста приятно, затова често тичах на плажа в Барселона. Всъщност - на един от плажовете. Испания ми липсваше, но незнайно защо, противно на очакванията, Лагерът също ми харесваше и го чувствах като втори дом.
Ние продължавахме и продължавахме да тичаме, докато аз започнах да забавям, доколкото това беше възможно с адски бавното ни темпо. Тренера ме беше учил, че никога не трябва да се спира отведнъж и направо да си сядаш да си починеш. Трябвало да се походи малко след това ли, откъде да знам. Забравила съм. Е, ние така или иначе щяхме да бягаме и спринт, а исках да ми останат повечко сили за гмуркания.
- Загря ли? - попитах аз - Защото ако не си, можем да продължим..
Да, знаех колко е важна загрявката, но това беше най-монотонната и скучна част от цялата тренировка. Така де, аз обичах екшъна и адреналина, тоест бързината при спринт, страха ми от високото при овчарския скок, всякакви такива, а не бавното темпо. Пфу!

» Лагерният огън
» Плаж Миртос
» Сухият плаж
» Лагерният огън