Лагерният плаж

След като пристигнах в прословутия лагер и си оправих багажа реших да се поразходя и да го разгледам.Започнах от анфитиатъра и стигнах чак до арената за битки.Тук всичко е много хубаво и някак си запазило духа на древна Гърция.Страшно ми хареса това,защото аз си падам по такива неща.Щом се изморих от разходката реших да отида на плажа и да се полюбвам на гледката.Когато пристигнах там нямаше никой.Избрах си е дно местенце и седнах на пясъка.

Владимир реши да не ходи във Ню Йорк,а да се по разходи по лагерния плаж.Беше хубав деня.Надяваше се да види някой нов и да се запознаят след като със Талия и Хали не се поучи.Реши да отиде на пясъка и да по гледа замечтано морето.видя едно момиче и реши,че е нова.
-Здравей!Ти нова ли си във лагера?-я попитах.

Както си седях и гледах водата чух мъжки глас зад мен.Обърнах си е и наистина имаше някой зад мен.
-Здравей!Ти нова ли си във лагера?-попита той,а аз се усмихнах и отговорих:
-Здравей!Да нова съм тук,преди малко престигнах.-И погледнах настрани.
-Впрочем аз съм Наталия.А ти си?-и го погледнах в очакване на отговор.

-Аз съм Владимир Кузлов!Кой ти е божествения родител?-я попитах.
Дано поне със нея да станат приятели.Щеше поне един приятел да има в този лагер.
-От къде си Наталия?Аз съм от Русия.Преди ми беше трудно да говоря на английски език,но се оправих.

Той разбира се се предстви.Първото ми впечатление за него е че е добро момче.Надявам се да станем приятели,че за сега никой не познавам и се чивствам странно.После той ме попита кой е божествения ми родител и от къде съм.А аз помлъчах и казах:
-Моят божествен родител както го казваш май е Атина,и съм от Сащ.
-Ти от кога си в лагера?

-От преди седмица.-и отговорих.
Атина и беше божествения родител и сигурно е доста умна.Беше приятна компания.
-Ти имаш ли някакви дарби от божествения си родител?-я попитах.
Надявах се да има някакви.Харесваха ми дарбите и силите.Ако можеше да ги мога всичките щях да съм непобедим.

По отговора му разбрах че отскоро е тук.Поне до някъде знае как се чуствам.
-Ами да имам си сили.Те са:Силата на ума,Телекинеза,Спиране на времето
-Ами ти имаш ли си?-ще е готино да разбера дали има и какви са.
-А също така кой е твоя божествен родител?


пп.Прекъсвам рп-то.

Щом ме остави аз да водя и да избера къде много ясно че се насочихме към плажа.Тук няма много хора и ище може малка да го накарам да се опотпусне.Да се надявам да стане.Защото този глупав поглед не ми харесва и ако продължава така значи не ме харесва и щях да се откажа.
Когато пристогнахме седнахме на пясъка и аз застанах близо до него подчти на милиметри и реших да дам тема за разговор.
-Водата изглежда доста хубава и разхлаждаща не мислиш ли?-усмихнах си като го погледнах в очите.Надявах се този намек да проработи.

Явно намека проряботи.Трей ми предложи да влезем заедно във водата.А аз само това и чаках.След като пусна ръката ми аз свалих дрехите си като останах само по сутиен и гащички,които се дантелени.Сабух си и обувсите.Останих дрехиде си и обувсите си до обувките на Трей.Насочих се към водата като една мисъл н излизаше от главата ми,а тя бе"какво ли ще стане сега" всичко в мен бе притаило дъх.Когато влязох във водаха отидох до Трей,целунах го по бузата и бързо се гмурнах към по-дълбоките части.С надежда той да ме последва.

Плуването под вотата бе незабравимо.Много се учудих котато Трей ме хвана за ръката и ме поведе на някъде,но си присзнавам че пищерата си струваше да се види.Когато стояхме ма милиметри един от друг едва се здържах да не направя нещо.Реших да отговоря на въпроса му.
-Товя място е прекрасно-цялата се нахилих.
Рреших да изляза от водата и да хвърля едих поглед на пещерата.Не влязох на вътре само така леко я огледаха,а той ме последва.Помислих си че ще е хубаво да седнем на скалите малко да си починем.Аз седнах и той ме последва.Бяхме на много малко разстояние един от друг,а в главата ми нахлуваха какви ли не мисли и чувства.Затова реших да го накарам да е малко по деен.Застанах още по-близо до него и казах:
-Много е красиво тук.Мога да остана с часове тук с теб и няма а да ми омръзне да те гледам и да се наслаждавам на всичко тук.-после го погледнах в очите с такава страст,че аз едвам се здържах да не му се хахвърля.

Вече бяхме на косъм да се целунем.Нямаше какво да му мисля личеше си че и той го иска.Приближих се още и го целунах.Целувката бе доста приятна и дълга.Направо ми се подкосиха краката.Щлед като свършихме аз се отдръпнах на зад за да видя реакцията му.

Той определено знае как да накара едно момиче да го желае.С това което направи само още пововече ми се искаше да не оставям.А знаех че това ще се случи.След като придръпна тялото ми до неговото аз го погледнах в очите,прехапах устните си и започнах да го целувам.Вече не издържах и не ме интересуваше какво ще си помисли за мен.Както се целувахме аз го потопих под водата и после пак излязохме на повърхността.След това вплетох пръстите си в косата му.Като се надявах нещо да направи нещо повече.

От тези целувки цялата тръпнех.Всичко бе толкова хубаво,че направо нямам думи.Страста бошуваше в нас,а както изглежда ние нямаме намерение да спрем.Когато ме притисна до скалата имах чувството че ще се случи нещо.
След като отново ме целуна аз отново вплех ръкато си в косите му,но този път само едната,а с другата закачливо го щипнах по дупето.След което то бутнах и той се отдалечи малко.А аз си свалих сутиена и отново го дръпнах към себе си,а целувките не спираха.

Бях нова в лагера и реших да поразгледам.Разхождах се на плажа и отвреме на време влизах във водата.Действаше ми много успокояващо.По едно време видях двама влюбени лагерници,които се бяха разгорещили и реших да не ги притеснявам.Продължих да се разхождам и след малко ми се приспа.Реших да се прибера и да поспя малко.

Напоследък нямах настроение.Дали бе от това че не бях виждала Трей отдавна,но нямах желание за нищо.Надявах се скоро да го видя или поне да получа вест от него.Така на бързо изчезна че се чудех какво да мисля.Но твърде дълго мислех за това и трябваше да се поразнобразя.Затова си облякох една рокличка на цветя и отидох на плажа.Там винаги се чувствах много по-добре.Но както гледах водата още повече мислех за него и неусетно сълзи потекоха от очите ми.

Владимир идваше ядосано към плажа.Мислеше си въобще за какво беше се запознавал със децата на Хадес.Владимир отиде на пясъка и се просна по гръб.Времето беше хубаво и не се виждаха никакви облаци на небето.След това момчето се обърна на дясно и видя Наталия.Владимир стана и отиде при нея.Видя,че плаче за нещо.
- Здравей Наталия!Аз съм Владимир ако не помниш!За какво плачеш? - я попитах любезно.

Както си гледах водата и се бях замислила чух познат глас.Обърнах се и кой да видя Владимир.Учудих се че го виждам тук.Бързо изтрих сълзите си и отговорих:
-Здравей.Разира се че те помня.А аз не плача просто................нищо важно.-реших да не му казвам защо плача,не мисля че щеше да го преме добре.
-Ами ти какво правиш тук?-усмихнах се леко.

- Да си одъхна малко! - и отвърнах.
Със сигурност плачеше.Не можеше човек да ме заблуди лесно.Сигурно нещо е станало със неин близък човек.
- Искаш ли да се поразходим по плажа? - като се усмихнах.
Станах и подадох ръка.

Надявах се да съм успяла да го заблудя.Впрочем това е доста трудно като имам предвид че го познавам отдавна.Идеата му да се разходим по плажа ми се стори добра.Дано това ми помогне да се разсея.
-Разбира се-усмихнах се и хванах ръката му.
След което тръгнахме.Малко се почувствах като ононва време когато аз и той бяхме доста блиски.Но това време отмина,а и аз вече изпитвах чувства към друг.Не че съм забравила Владимир,но никога няма да се съберем.Реших да разчупя тишината и го попитах:
-Е отдавна ли си тук?-зачудих се защо ли е тук.