Фонтанът между общежитията

Фонтанът

Така и не спях да говоря със Зевс,затова реших да се върна на земята. Имам по-важна работа от това да го чакам. Отидох в лагерът на нечистокръвните където имам малко работа с една от богините, но както винаги тя закъснява.Седнах на ръбът на фонтана и търпеливо зачаках.

Забързах се , защото закъсняавах как можах отново да се оспя , Когато наближих видеях ,че
Посейдон вече чакаше. За това се забързах когато го доближих му се усмихнах
и казах:
- Здравей , аз съжалявам ,че закъснях но се успах -оправдах се аз

Усмихнах се на момичето.
-Поне си се наспала... нали?
Попитах я и и` се усмихнах.
-Не се тревожи,не те чакам много от отдавна.-казах и и` направих място да седне.

Седнах до него , и се усмихнах
- Естественно , снощи си легнах рано - казах аз и се наместих по одобно
- Та каква ни е задачата - попитах любопитнно аз

-В Ню Йорк има развилнял се минотавър... двамата ще трябва да го спрем!
Казах сериозно и се изправих. Това ще е по-скоро тест за уменията и`.Доказала се е пред другите богове,но искам да съм сигурен,че ще може да се справи.
-Всяка вечер тероризира минаващите хора.Идеята е да го хванем тогава когато най-малко ни очаква,а именно през денят!

- Добре , хайде тогава да тръгваме , да не губим повече време - казах му аз и се изправих.
- Та ще се справим , ще измислим нещо , все пак майка ми е Атина - казах аз , но май не трябваше те двамата не се обичаха много , но сега ....
- Добре хайде да тръгваме

Анабет и аз се върнахме в лагерът.
-Майка ти сигурно не е тук...
Предположих.
-Ще отида на Олимп и се връщам.Ако я срещниш и` предай,че съм я търсил и трябва да говоря с нея...

- Добре - ще и предам ако я срещна де
Посейдон тръгна , а аз тръгнах да се разходя
и да потърся майка ми

Слязох на земята и се отправих към фонтана.Исках да говоря с Анабет, но не можех да я намеря - Къде ли беше? По случайност я видях седнала до водата.Бих помислила, че е късмет, но беше нещо повече.
-Здравей, Ана - казах й - Търсех те.

- Здрасти мамо - казах и аз и я прегърнах
- Кога се върна ? - попитах я и я прегърнах.А след това се сетих и и казах
- Мамо Посейдон те търсеше , искал е да говори с теб , но отде на Олимп . Каза ,че по късно ще се върне - обесних и аз

-Току що идвам от Олимп - обясних. -Исках да те попитам за случката с минотавъра.Ще изчакам Посейдон да се върне тук и после ще говорим с него.Сега ми кажи, защо Посейдон те подложи на това изпитание в парка? Хермест ми разказа за случилото се.

-Исках да съм сигурен в преценката и`,Атина.
Казах,тъкмо се върнах от Олимп където проведох кратък разговор с Хефес.Пристъпих към Атина и дъщеря и`.
-Мога със сигурност да кажа,че е наследила характерът ти,Атина,поне по някои отношения...

-Е, вече знаеш, че можеш да разчиташ на преценката и' - отвърнах, след което попитах -Но да не би да я подготвяш за мисия? Не вярвам справянето с минотавъра да е било само за да си сигурен в нея и да се увериш сам в способностите и'.Все пак ми е дъщеря - казах и погледнах Ана с гордост.Тя наистина беше уникална.

-Все още нищо не е сигурно,за това довечера е свикан съвета на Олимп...
Казах и погледнах Анабет,но после върнах погледът си върху Атина.
-Нито аз нито Зевс сме сигурни какво предстой,но каквото и да е, едва ли е нещо добро...

- Каква мисия ? - попитах ги и започнах да разглеждам лицата им и се чудех какво ли искат да кажат
След това погледнах към майка си и се усмкихнах.Радвах се ,че се бе върнала

-Да, усещах нещо такова... Значи довечера ще го обсъдим? Искам да направим план за действие, а и ще ни трябва помощ. Кой друг е планувано да се присъедини освен Анабет?
Попитах и се обърнах към дъщеря си
-Ана, приготви се за мисия.Ще разбереш за какво става въпрос, но след съвета довечера.

-За сега изпитвах Анабет,тя няма да се присъедини... за сега. Не искам да рискувам сигурноста на някое от децата.
Казах сериозно и погледнах Анабет за секунда.
-Пърси и Гроувър са на мисия и не искам да ги намесвам... за сега.

- Хей не ме пренебрегвайте аз мога да се справя - казах им аз сърдито
- А и не ме пуснахте с Пърси и Гроувър и останах тук пф! - казах и погледнах първо Посейдон , а после майка ми
- Мога да се справя не съм малка !!

Погледнах раздразнената Анабет.
-Знам скъпа, но въпреки това се притеснявам за теб.. Не се съмнявам, че можеш да се справиш, но се тревожа.Посейдон е много потаен - обърнах се към него -И аз не съм много наясно какво става, трябва да сме готови, но нямам представа за какво.

-За това двамата трябва да навестим Хадес...-казах и погледнах Атина.-Нещо ми подсказва,че той има пръст в тези неща...
Пристъпих към фонтана.Загледах се във водата.
-Това което предстой и замаскирано толкова добре,че и гадателките не могат да го видят.Хммм... Анабет,казах на Пърси да те чакат със Гроувър във Вегас на площада.Трябва да идете в казино "Лотус" и да намерите една огърлица. Сребърна с голям аквамарин...

- Да казал си на Пърси , но не и на мен - сопнах се аз
- Вие си мислите ,че аз не съм готова , и че съм малка за такива неща - ядосано има казах аз. Много мразех когато се отнасяха към мен като към малко дете

-Току що му казах,Анабет...
Казах спокойно щом се обърнох към нея.
-Мога да му говоря чрез телепатия.-казах спокойно и погледнах Атина.Те двете със сигурност са майка и дъщеря.Усмихнах се,сякаш Пърси не се е метнал на мен.

-Анабет, успокой се.Имаш мисия - опитай се да мислиш трезво.Ситуацията изглежда е сериозна, а и имаме нужда от вашата помощ.
Опитах се да успокоя Ана.Тя наистина имаше изумителен характер... Усмихнах й се и я погалих по бузата.

- Ох добре - троснах се отново , след това прегърнах майка си
- Хайде аз тръгвам към Пърси и Гроувър - казах им и се усмиханх
- По късно ще се видим - съощих на майка си

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът