Фонтанът между общежитията

-Непокорна,силен характер,твърдоглава... сигурна ли си че ти е дъщеря,а не клонинг?
Попитах Атина щом Анабет се отдалечи.Засмях се тихичко.Въпреки старите ни разногласия с Атина аз я уважавам.

Усмихнах се и погледнах Посейдон.
-Като стана дума... Трябва да поговорим.За какво е всичко това? И съвета довечера.. Нещо лошо предстои, нали? И защо си толкова потаен относно това?

-Имам основание да вярвам,че в лагерът има шпиони...
Казах и` спокойно и леко снижих гласът си.
-Преди седмица някой се бе опитал да открадне мълниите на Зевс,преди два дена някой отново се опита,но този път се опита да открадне и тризъбецът ми.Явно този някой не знае,че тризъбецът ми не притежава голяма сила,освен ако не е в мойте ръце...

-Смяташ, че някой ни е предал? Но кой може да е? И не вярвам да се откаже толкова лесно... Изглежда се е насочил съм оръжията на боговете - не е изключено да иска да ги събере, за да ги използва заедно и да има най-много власт.. Но какво цели с това?
Замислих се.Положението наистина беше сериозно.Обърнах се към Посейдон.
-Да не би да има още нещо? Какво не ми казваш?

-Страхувам се от най-лошото... изпратих децата за огърлицата,тя ще ги пази от всичко.Всички останали са в общежитията си и не им е позволено да излизат извън лагерът,защото смятам,че ще ни ударът там където ще ни заболи... децата ни...
Изрекох и стиснах зъби.Мисълта Пърси,единственият ми син, да пострада ме изкарваше от кожата ми.
-После ще ни нападне един по един... трябва да намерим и Катрин,тя не знае за всичко това...

Изтръпнах.Посейдон беше прав - да наранят децата ни щеше да е жесток удар.И без това се притеснявах за Анабет, а сега ме беше страх, че някой ще я нарани... Сепнах се и казах
-Наистина трябва да намерим Катрин... Ще ни е нужна цялата помощ, която можем да съберем.Не можем да допуснем децата ни да пострадат.Трябва да направим нещо, но предполагам това ще го говорим на Съвета, нали?

-Да, намери Катрин и и` кажи за съвета.Аз ще отскоча до милото ми братче в подземният свят...
Казах и стиснах юмруци.
-Ако Хадес е замесен ще има процес...-стиснах зъби.Силно се надявам Хадес да не е замесен,колкото и да е подъл и зъл си остава мой брат.

Разхождах се наоколо и видях Посейдон и Атина да си говорят край фонтана.
- Здравейте! - казах аз и въздъхнах. Дано поне те знаеха къде са Арес и Афродита. Усмихнах им се и се приближих до Атина. - Знаете ли къде са майка ми и баща ми? Днес цял ден ги търся и не намерих следа от тях. Хермес ми каза, че единия бил на о.Крит, а другия в Ирак, но там ги няма. Уморих се вече! Моля ви, ако знаете нещо кажете.
Казах им аз задъхана и погледнах към двамата богове.

-Катрин, майка ти и баща ти вероятно се опитват да помогнат.
Обърнах се към нея и се опитах да обясня
-Става нещо наистина лошо.Посейдон подозира Хадес и отива да говори с него.Има предател в Лагера... Децата ни са в опасност.
Казах го сериозно, опитвайки се да говоря спокойно.
-Трябва да се приготвим.Катрин, ще имаме нужда и от твоята помощ... Довечера има Съвет на Олимп - ще присъстваш, нали?

- Разбира се! - казах аз, все още озадачена. - Но какво е станало точно? Имам предвид Зевс знае ли за това? Може би трябва да попитаме него първи преди да си правим заключения. Все пак той е ... Зевс! - започнах да расъждавам на глас. Как така имало шпионин?! Дали Хадес е замесен? Едва ли, той едвам излиза на земята. Сигурно няма да е и Люк - той вече се провини веднъж... стига му толкова. - Какво ще правим?

Гост

Когато влязох в лагера веднага чух гласовете им. Все още обаче не различавах думи. Не познавах никого тук... а и очевидно ставаше нещо сериозно. Приближих се с несигурна и доста плаха крачка. Накрая се престраших и отидох при тях.
- Здравейте. - махнах, а после лицето ми се набразди от тревога. - Какво... се е случило? - попитах, а после побързах да добавя. - Макар че вероятно не е моя работа, разбира се. - не беше от любопитство, а исках да помогна, каквото и да ставаше...

- Здравей! Хм ... - не биваше да притеснявам учениците тук. Те трябваше да бъдат спокойни, за да могат да работят нормално в тази среда. - Нищо, мила. Просто обсъждаме специалните часове, в които ще можете да се запознаете с боговете и богините на Олимп и в Подземното царство.
Кимнах и се опитах да сменя темата:
- Приятно ми е! Казвам се Катрин Уейтън и съм дъщеря на Арес и Афродита. Това до мен е Атина, както вече знаеш.

Гост

С Анабет и Гроувър се върнахме в лагера и видяхме , майка й Катрин и Навийн дъщерите на Арес.Стигнаме до тях , а Анабет държеше в ръката си огърлицата, която трябваше да вземем ,прибложихме се
- Здравейте - поздравих ги аз
- Сега какво да правим с това - попита я Ан

Гост

Непохватно се поклоних на Атина, и то не от неуважение, ами защото за първи път я срещах, макар че аз също живеех на Олимп, след което се представих:
- Аз съм Навийн Хоук... и също съм дъщеря на Арес и Афродита. - засмях се на съвпадението, макар че очите ми в голяма степен продължаваха да се опитват да разберат какво става всъщност...

Кимнах към русото момиче.Подкрепих лъжата на Катрин, защото знаех, че не бива да предизвикваме паника.
-Здравей! Не се притеснявай, ние просто обсъждахме как да уредим нещата.Учениците са по общежитията си, ти защо си сама?
Точно говорехме с русото момиче, когато към нас се приближиха Анабет, Пърси и Гроувър. Когато попитаха какво да правят с огърлицата, момичето до нас се озадачи още повече.За да не се издадем напълно, казах на Ана чрез телепатия
"Анабет, не сега... Не бива да казваме на другите какво се случва, за да не всяваме паника..."

- Мамо - подканих я аз , но разбрах ,че не иска да ми каже заради момичето , което беше дошло - Здравей - поздравих я аз
- Аз съм Анабет дъщеря на Атина - онбесних и аз и се усмихах , а след това погледнах майка си и Катрин с подканващ поглед

Гост

- Аз съм Навийн, дъщеря на Арес и Афродита. - поздравих.
Постарах се да не изглеждам подозрителна:
- Ами... не знам всъщност. Нещо ме накара да дойда тук и си помислих, че може би решавате нещо важно, а и че мога да ви помогна, защото... - разсеях се, загледана в хълмовете доста далеч оттук. - ...защото аз имам няколко способности и смятах, че бих могла да съм ви от полза? - краят на изречението се превърна във въпрос, по-скоро молба, да ми кажат какво става. Направо си умирах най-после да се занимавам с нещо смислено и да има къде да приложа всичко, което умея.

Анабет ме погледна подканващо.Погледнах към Катрин, колебаейки се, но кимнах и казах
-Добре.Анабет, обяснете на Навийн, но накратко.Сега трябва да тръгвам.Сигурно ме чакат на Олимп.
Прегърнах Ана, казах "Довиждане" на Пърси, Гроувър, Катрин и Навийн и се запътих към Олимп.

- Добре на кратко , някой ни е предал след като откраднаха мълнията , и Пърси я върна сега са се опитали да откраднат и тризъбеца на баща му. С една дума някой вътршен ни е предал отново но не мисля ,че е Люк той вече си изпати веднъж.
Обесних аз на Нав и след това се обърнах към Пърси и Катрин
- Какво ще правим, не моожем да седим безучастнно

Гост

- Аз съм съгласен с Ан , не можем да седим безучастнно - казах аз и огледах Гроувър, Ан ,Катрин, и Навийн.
- Какво да правим ? - зададох и аз същия въпрос

Гост

- Аз мога да ви помогна. - обадих се несигурно както обикновено. - Имам някои способности... владея огъня, мога д ахипнотизирам хората и да влияя върху чувствата им. Всъшност затова дойдох тук. - признах. - Някой откраднал мълнията... - замислих се за момент и изръсих първото нещо, което ми дойде на ума. - Ами този някой сигурно ще се опита да открадне символите на властта на всички богове. Иначе не виждам смисъл. - вдигнах рамене, като пръстите ми импулсивно стиснаха моя собствен символ на властта - лъка и стрелите, висящи на рамото ми.

Гост

- Незнам , но се надявам да не е така - казах им аз
- Катрин ти какво мислиш - попитах я аз
- Да се заемем ли да пренебрегнем заповедите на родителите си ? - попитах я аз

Пристигнах по най-бързия начин, щом чух за случилото се. Видях Катрин и Навийн и се приближих до тях, като ги прегърнах една по една, с което се опитах да им покажа по доста засукан начин, че нямам намерение да ги спирам, ако искат да спират крадеца. Попитах:
- Можете ли да ми обясните малко по-подробно за случилото се? - въпросът беше зададен с обичайния ми леко завеян глас, сега със сесриозна нотка. Много мразех, когато не ме взимаха насриозно, само защото карам хората да се влюбват и само любов и красота си знам. - Защото аз не разбрах много. - вметнах.

Прегънах майка си и се обърнах към нея.
- Мамо, не трябва ли да си на съвета? Или предпочиташ да си с нас. - казах аз и й се подсмихнах. - Ами някой е започнал да краде предметите на боговете и богините. Нещо да ти липсва? А и още нещо. Къде за бога е Арес? Цял ден го търся, но няма и следа от този човек!
Троснах се сърдито при последното, но след това си спомних, че и нея я нямаше и побързах да попитам.
- Хермес ми каза, че си била на о.Крит. Вярно ли е?

Кимнах.
- Да, там бях, имах малко работа... а Арес. - тук физиономията ми стана възмутена. - Кой знае къде се е запилял пак. Няма си друга работа, освен да се мотае в света на простосмъртните и нищо не върши, когато човек има нужда от него. - после чертите ми станаха леко тревожни. - И да, за съжаление, поредния изчезнал Символ. - посочих лъка на Навийн, който беше малко по-малък от моя, а бях сигурна, че и Катрин имаше същия някъде. - Лъкът ми изчезна, заедно със стрелите. Ако не беше влиянието върху човешките емоции, щях да се чувствам напълно безсилна. - промълвих. Какво в името на всичко ставаше пък сега...

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът