Фонтанът между общежитията

Гост

Афродита дойде и поздрави децата си.
- Здравейте - казах и аз , а след това се оърнах къмКатрин и момияетата
- Незнам какво става , но аз няма да стоя и да чакам.

Гост

Погледът ми съвсем потъмня.
- О, Господи... - сега вече се чувствах някак си... странно. Най-могъщото оръжие на мама беше откраднато, нищо чудно и моето да го последва. Баща ми го няма през девет планини в десета, а кой знае какво ставае пък с него.
- Прав си. - тази реплика беше насочена към Пърси. - Не мога да стоя и да гледам как някой предател постепенно унищожава семейството ми. - думите, излезли от устата ми, бяха неочаквано решителни, изпълнени с нетърпение за битка... - Трябва да направим нещо, и то незабавно.

Погледнах към Афродита , видях , че няма намерение да ни спира и да забранява каквото и да е на децта
- Значи на Посейдон тризъбеца , твоят лък , какво следва сега? - попитах аз
- Имате ли съмнения кой може да е ?

- Никаква представа. Но трябва да отида да поговоря със Зевс. Не знам как стоят нещата там. - прегърнах Навийн и Катрин и се обърнах към всички едновременно:
- Каквото и да правите, деца... - казах и въздъхнах: - Моля ви, пазете се. Ще направя всичко по силите си, за да ви помогна. - обещах, след това затвори очи и изчезнах сред пламъци и дим, за да се пренеса на Олимп...

Гост

Афродита изчезна , а аз погледнах момичетата
- Е сега какво ? - попитах аз
- Хайде Ана ти си по стратегийте измисли нещо - обърнах се към нея
- Според мен този път не е Люк , изпати си веднъж не мисля ,че ще пробва пак

Гост

Честно казано, нямах план какво да правим. Генит еми от Арес ми подсказваха просто да намеря този, който върши всичко това, и собственоръчно да го довърша, докато онази част от мен, в която властваше Афродита... ами тя тревожно прокарваше пръсти по върховете на стрелите и тетивата на лъка ми, а плюс това и се беше зазяпала в гледката на запад. Накрая вдигнах рамене.
- Аз съм по онази част след като плана е измислен и аз трябва да омагьосам или победя някого. В това съм добра. В стратегиите не ме бива. - казах с изинителни нотки в гласа.

- Престанете! - почти викнах аз. Бях много ядосана. Та аз трябваше да ги пазя, а вместо това щях да ги изложа на такава опастност...! Не! Зевс не ми е поверил напразно Лагера. Имал ми е доверие. Ще трябва да му се доверя. Да се доверя на себе си и на преценката си. - Никой да не мърда оттук. Това не е ваша работа. Моя е. Моя и на останалите Богове от Олимп.
Въздъхнах и погледнах към обърканите деца.
- Останете тук. Ако искате отидете по стаите си, ако искате пък останете тук заедно. Аз ще се кача горе при останалите и ще дойда при първа възможност. Ще ви предам всичко дословно. Разбрахме ли се? - попитах ги аз и отклоних поглед към Навийн. Не я избрах, защото ми бе сестра, а защото бе най-голямата. - На теб разчитам. Давам ти отговорността за всички ви. Не им позволявай да тръгнат.
Казах аз и се затичах в тъмнината.

- А не няма да стане - започнах аз .
- Няма да се дам толкова лесно , щом Катрин не иска да не го право , но аз няма да оставя така нещата даже предлагам да измислим план хайде Пърси да помислим - казах му аз

Гост

Погледнах ги преценяващо и седнах на земята.
- Нека поне изчакаме родителите си. Майка ми няма да ни спре, дори може да ни помогне. Но аз имам едно предложение. Предполагам, че Катрин ще се съгласи в крайна сметка ние да се заемем с това. Анабет. - обърнах се към нея. - Какво можеш да... искам да кажа, какви по-специални умения имаш? - попитах с надежда, че е добре обучена - все пак майка й е Атина...

Гост

- Какво може тя ли питай какво не може. Добра е в стратегийте и бойнете работи борави перфектнно с меча - казах аз вместо Ан знавйки ,че тя мрази това
- Аз предлагам да изчакаме да свърши съвета и Атина и Посейдон да дойдат , и майак ти и и баща ми да кажат какво става и тогава да взимаме решения, знам ,че те двамата ще се опитат да ни спрът - казах им аз сядайки на ръбът на фонта и започнах да си играя с водата да я надигам на горе и да я свалям на долу
- Е какво ще кажете - попитах ги аз играейки си

- О, моля те, Хермес! Махай се!
- Е, хайде де, Кати! Не се сърди. Знаеш, че заповедите са си заповеди. Не мога да те пусна.
- Ооо така ли? Тогава и аз не те пускам тук. - казах му аз и оградих вратата.
Той се засмя гръмогласно, хванаме ме за кръста, вдигна ме и ме преобърна за части от секундата. Замаях се и когато ме пусна на земята щях да падна, ако този аругантен бог не ме бе хванал.
- Внимавай, Кати! Можеше да паднеш.
- Да и то благодарение на теб! - казах аз и се обърнах към другите. - Така, не мога да вляза там, затова ще трябва да изчакаме Посейдон, Атина или Афродита.

Гост

- Надявам се някой от тях да се появи скоро - казах и аз
и продължих да си играя в водата. А след това Анабет отново ме
убиди

- Стига си се разсейвал водорасляк - казах аз надявайки се Пърси да не го приеме лично , но аз наистина го харесвах нищо ,че наще не се разбираха добре
- Аз съм съгласна да седим и да чакаме , а след това да правим каквото и да е все оак нямам никаква ифромация

-Водорасляк... а аз какво съм?
Подсмихнах се щом ги приближих.
-Здравей,синко!-поздравих Пърси и му се усмихнат.Сигурно още ми е сърдит... не го виня.Погледнах Анабет.-Взехте ли огърлицата?

- Хей защо подслушваш , ами ти си Големия Водорасляк - засмях се
аз
- Да взехме я ето я -подадох му я аз исе усмихнах
- Хей
малкия водорасляк поздрави баща си

Гост

color=orange]- Здравей татко - казах аз и го погледнах , незнам но вече не му бях сърдит защото е напуснал майка ми , а откакто върнах мълнията на Зевс първия път го виждам по често и съм мн по щастлив
- Какво става татко , за какво става дума Кажи нимоля те ![/color]

Огледах се.
-За сега са само предположения,но не се бойте. Тук съм за да ви предпазя от това което може да ни нападне.Зевс смята,че Кронос има пръст в кражбите на оръжията на боговете и богините... съгласен съм с него.
Погледнах ги един по един. Изненадата се четеше отчетливо по лицата им.
-Тризъбецът все още е в мен и за това съм тук да ви защитя... страхувам се че сърцето на океана не е достатъчен щит...

Погледнах го окорила очи
- Кронос ? - попитах въпросително аз
- Посейдоне ние и сами можеме да се пазим , но щом си решил ще седим мирни и кротки е поне за сега де - казах му аз усмихвайки се

Засмях се.Анабет продължава да ме изумява.
-Не е нужно да седите!-погледнах всеки един от тях.-Може да се упражнявате. Ако се стижгне до битка искам всички да сте подготвени!
Погледнах Пърси и сложих ръка на рамото му,после погледнах останалите.
-Вие сте деца на богове и съм сигурен,че и вие като нас нямате нищо против битките.И не говоря само за Анабет...

-Не, те нямат нищо против битките.
Отвърнах на Посейдон, тъкмо пристигайки от Олимп.
-Особено Анабет.Дъще, обещай ми, че ще се пазиш.Всъщност затова дойдох - да те защитя.
Ана ме погледна раздразнено и преди да е казала нещо, уточних
-Ще те защитавам по друг начин.Знам, че си обучена и си добра в битките, но ме е страх за живота ти - затова искам да те обучавам лично сега.Надявам се да се съгласиш.
Погледнах към Посейдон
-Може би ти ще искаш да направиш същото с Водорасляка.
Засмях се, обръщайки се към Анабет.Сложих ръка на рамото и' и я погледнах въпросително.
-Какво ще кажеш?

-Съгласен съм с теб,Атина,но не само те ще се нуждаят от напътствия...
Погледнах останалите.За мен те са още деца,дори и някои от тях вече да са убивали минотавър... подсмихнах се.За съжаление не съм добър учител,нито наставник.
-Пърси...-обърнах се към синът си.-Вярвам в теб и за това се съмнявам,че ще имаш нужда от напътствията ми... за всеки случей съм готов да започна с обучението ти.Стига ти да си съгласен да ме слушаш...

Гост

- Кога ли не съм те слушал - казах аз и се засмях
- Естествено ,че съм съгласен кога започваме ? - попитах аз въудошавен .Баща ми да ме обучава супер

- Аз също съм съгласна майко - казах аз усмихвайки се
Трябваше да спра да викам на Пърси "Водорасляк " колкото и да ме кефеше все пак Пърси си беше пърси и аз го харесвах такъв какъвто е
- Е кога започваме - попитах аз същото като Пърси

-Когато искаш,синко!
Толкова съм горд с него. Усмихнах се с кривата си усмивка.
-Няма да е зле да натрупате малко сили... говоря за храна и сън преди да започнем обучението.

-Можем да започнем веднага.
Казах, усмихвайки се.Това беше моето момиче - смела и борбена.Въпреки думите на Посейдон, познавах дъщеря си и знаех, че е нетърпелива.Но реших първо да я попитам
-Е, Ана - първо ще почиваш и после ще се обучаваш или обратното?
Казах, след което се обърнах към Посейдон
-Относно обучението на всички... Все още не е решено дали да крием истината или да кажем на децата в лагера какво става.Ще трябва да се ограничим с тези, които са наясно със ситуацията сега.Можем да ги обучим двамата, дори и ти да не си толкова добър учител, все пак е нещо...

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът