Фонтанът между общежитията

- Повярвай ми , и без тях днес спах достатъчно - отвърнах му аз Наблюдавайки майка ми и усмихвайки й се
- Добре каде ще треннираме ? - попитах аз

Гост

- Татко и аз съм съгласен с Атина , мисля веднага да започнем - казах му аз . Наблюдавайки с периферното си зрение Ан , тя беше хубава и сладка , но беше дъщеря на Атина , но това нямаше значение
- Добре вярно и сега на каде ?

-Много смешно...
Обърнах се към Атина и изимитирах усмивка.
-Хайде,синко... Крайно време е да научиш повече за това какво можеш да правиш... кеят е идеалното място за нас...
Усмихнах се искренно.

-Анабет, последвайте ме с другите.Към тренировъчната площадка, разбира се.Време е да научите някои и други бойни тактики.Ана, а за теб пазя нещо по-специално, което ще научиш малко по-късно.Първо ти трябва загрявка.Е, тръгваме ли?
Усмихнах се отново.И аз бях нетърпелива, особено щом станеше въпрос за битки и бойни стратегии...

- Добре хайде да тръгваме - казах аз усмихната ,че ще ме обучава майка ми
- Хей Водния , после едина тренировка един срещу друг? - попитах аз Пърси намигвайки му , и тръгнах след майка си към тренировачната площадка

Гост

- Естествено , но да не те бия като последния път- извиках се аз след нея и тъкмо
се канех да се обърна и да тръгна след баща си когато Ан се извика
- Едва ли след тренировката - аз се усмихнах под мостах и последвах баща си

Гост

Кия току що бе излязла от общежитията, беше облечена с бял потник и дунки. Тя се разхождаше и се бе замислила за сестрите си. Явно обикаляше и се надяваше да ги види, но нямаше този късмет.Когато стигна до фонтанът реши да се настани някъде, можеше пък да види някой. Тя седна на една пейка и се загледа, когато чу глас.Бе и познат това беше гласа на Атина въпреки, че не я познаваше толкова добре тя беше запомнила този глас. Крейтис се обърна и погледна жената, която явно никак не беше пчудена от това, че среща Кия.
-Здравей, Атина какво правиш тук?-попита Кия тогава на няколко метра от Атина се показа фигура.:Сигурно е Посейдон" каза си Кия на ум и стана за да види кой е...Да това беше точно Посейдон, който явно се зарадва когато видя Атина...

Имах нужда от почивка и реших да се отбия до фонтана.Беше успокояващо да гледаш водата.Подсещаше ме за Посейдон.. И точно до фонтана видях Кия, която седеше сама.
-Здравей Кия -поздравих я и аз. -Ами имах нужда от малко спокойствие и реших да дойда да погледам водата.
Точно когато и' отговорих, забелязах, че тя гледаше към някой зад мен.Обърнах се и видях приближаващия се Посейдон...

Приближих се към двете дами. Оригиналната ми мисъл беше да се видя с Пърси,но реших да се отбия при тях.
-Здравейте...
Поздравих ги и механично се усмихнах на Атина. Явно на последък толкова много и` се усмихвах,че чак ми се беше вградило като механизъм.
-Как сте?-попитах ги.

Гост

Кия ги погледна.Може да бе от скоро тук, но виждаше, че между тях двамата става нещо. Лошото тук е че те бяха богове и неможеше да усети чувствата ми. Въпреки това тя реши да отговори на въпроса на Посейдон, който бе зяпнал Атина.
-Ами аз съм добре. - отговорих, но едва ли Посейдон или Атина ме чуха защото си се усмихваха един на друг. Въпреки това, Кия реши да спря това и каза:
-Атина, много скоро ще се бия с дъщеря ти какво мислиш за това ? - след , което Кия зачака отговор , разбира се , ако Атина и посейдон откъснеха поглед един от друг.

Усмихнах се на Посейдон, когато се обърнах към Кия.
-Знам, това ще е доста интересно.Не искам да изпусна битката ви и определено ще съм там, когато решите да се изправите една срещу друга.Впрочем исках да те попитам нещо, но наистина, не мисли, че ще кажа на Анабет или нещо такова - битката трябва да е честна.Ти си дъщеря на Арес, сигурно имаш някакви способности? Навийн и Катрин също така имат.Какви са твоите?
Не знаех дали Кия ще сподели с мен, но ми беше интересно да науча какво може.Погледнах я, очаквайки отговора и'.

Гост

Кия погледна към Атина не смяташе да и споделя за способностите си. Явно Атина си мислеше, че след като съм дъщеря на Арес щях да измамя в битката, но аз не бях като него и нямаше да го направя.Посейдон също гледаше и очакваше отговора на Кия.Крейтис се усмихна и каза:
-Спокойно Атина ще видиш какви способности имам. Не смятам да мамя за да спечеля , мога да го направя и по честен начин не се притеснявай. Пък и Анабел е достоен противник и се надявам битката да е интересна, разбира се, се надявам да не ревнува вече от мен разбрах , че Пърси и Анабел са заедно така че няма смисъл да ревнува, а и не се интересувам от Пърси.-казах аз и се усмихнах след, което погледнах към Посейдон.

Слушах внимателно това което приличаше на отговор.
-Надявам се да е така...
Казах простичко.Потънах в мислите си.Няма смисъл да крие способностите си от нас,но щом иска,аз ще уважа решението и` и няма да любопитствам.Усмихнах се щом тя спонена,че Пърси и Анабет са се събрали. Може би за това искаше да говори с мен...

Упс... Май Кия първа съобщи новината на Посейдон.. Как ли щеше да реагира на това Пърси? Обърнах се, за да видя реакцията на Посейдон, но той само се усмихваше.Явно и той го бе очаквал.. И все пак, прие новината толкова лесно.Отново му се усмихнах, спомняйки си за пореден път колко добър беше.След което се обърнах отново към Кия.
-А кога ще е битката ти с Анабет? Двете разбрали ли сте се?

Гост

-Ами не сме се разбирали , но се надявам това да стане скоро - казах аз и погледнах Атина.
"Ооо той май не знаеше, уф защо пак издрънках всичко.Сигурно Пърси и Анабет са го пазели като изненада, а аз... " мислеше си Кия на ум.Тя цялата пребледня май бе развалила изненадата на Анабет и Пърси. Посейдон не и вярваше за това, че битката ще е честна, личеше му и дори да се опитваше да го прикрие то бе изписано на лицето му.
Кия отново се замисли за това, че бе издрънкала всичко, но просто бе видяла Пърси и Анабет и си направи заключенията." А ако не се бяха събрали, а тя каза, че са се събрали" мислите в главата и щяха да я подлудят.Момичето погледна към Атина, която и направи някакъв намек след, което погледна и към Посейдон, който не бе никак дружелюбен, но както и да е...
-Не се притеснявай Посейдоне няма да излъжа или измамя не искам да приличам на него...- Сигурно Кия говореше за Арес.

Усмихнах се на дъщерята на Арес.
-Не се притеснявам! Сигурен съм,че ще се биеш с чест и достойнство срещу Анабет...
Погледнах Атина и после отново Кия.
-Не се притеснявайте за новината относно Анабет и синът ми. Аз вече знаех още преди да ми кажеш,Кия.-усмихнах се.-От време на време проверявам синът си...

Гост

С Ана стигнахме фонтанът и видях Атина , баща ми и Киа
Когато ги приближихме им казах :
-Здравейте - усмихнах им се и ги огледах един по един , а след това застанах до баща ми гледайки Атина , която започна да ми се усмихва.

Засмях се.Посейдон беше уникален.Обърнах се към него.
-Пърси знае ли, че го проверяваш? Май това няма да му се хареса особено...
Усмихнах му се и се обърнах към Кия.
-Ще очаквам с нетърпение битката между теб и дъщеря ми.Интересно кой ще победи.

Гост

Засмях се и се обърнах към Посейдон:
-Ами само се надявам...- в този момент Пърси застана до баща си и неможах да довърша изречението си защото бях прекъсната.
-Хмм.. Здравей Пърси. - казах аз след, което се усмихнах приятелски. Надявах се след като Пърси е тук и Анабет да дойде за да се разберем за битката.

Погледнах майка си и я прегърнах.По начина по който се усмихваше предполагах ,че
Посейдон вече знаеше.Отидох до нея и я прегърнах , а след това погледнах
Киа
- Здравей Киа - казах аз а после спрях погледа си на Посейдон и му кимнах.
Чух това по проверяването.
-Незнам но това , което правиш не е никак хубаво - казах му аз

-Може и да е така,но го правя от време на време,Анабет!-каза уверено.- Той ми е син и се тревожа за него...
Особенно със сегашната ситуация би трябвало да ме разбере. Погледнах синът си и после върнах погледът си върху Анабет.
-Сигурен съм,че не само аз проверявам детето си...

Погледнах Посейдон и смених темата.
-Впрочем, Елена отиде ли на Олимп със Зевс? А Хадес как реагира при срещата си с Елена? Има ли някакво развитие? Трябва да направим нещо, така няма да стигнем доникъде... А положението е лошо.

-Не знам...- отговорих и`-Предполагам,че е отишла с него, Хадес...
Засмях се при споменът.
-Нека кажем,че създаде работа на пожарникарите на Ню Йорк...
Брат ми в действителност не го прие добре и съжалих,че го изпратих бесен при жена му,но това е положението.

Гост

Погледнах баща си и Атина и проследих разговора им.
-Значи Хадес се е ядосал като е разбрал ? Представям си гледката - казах им аз и се усмихнах на Анабет.А след това погледнах баща си
- После може ли да поговорим? Искам да те питам нещо - казах му аз спрях погледа си на Киа , която гледаше към Анабет.

- Сигорна съм ,че и майка ми ме проверява .Даже винаги съм била сигорна в това - казах аз на Посейдон.
- А ти защо не погаси страстите на Хадес - продължих аз и се засмях.Интересно ми беше какво искаше да пита Пърси баща си

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът