Фонтанът между общежитията

Гост

-И отговорът ти е правилен,мила!Ако мога да те наричам така?Тоест искаш ли да те наричам така?Ъм..всъщност мога ли,защото аз искам..и ..ъ-пълна обърквация се получи.Вече започна да съчетавам две различни мисли в една.Целунах я по челото,като и зашлевих един силен шамар:
-Няма да ме оставиш,дори и след това?Не винаги ще съм добричък.
Даже леко се притесних,че съм минал границата и тя ще стана да си отиде,но се надявах да греша.

Гост

Паднах на земята и изхлипах.Сълзи се стичаха по бузите ми и се хванах с две ръце за тази която ме болеше.
-Обичам те и няма да те оставя...
Изхлипах и стиснах очи заради болката. Аз съм глупачка,но го обичам толкова много... Защо му беше да прави това? Нима не ми вярва... или просто се гаври с мен.Не разбирам... Сълзите все още се стичаха по бузите ми.

Гост

Доближих се до нея,като изтрих сълзите й:
-Недей повече,не мисля че ще мога да го понеса.Дори не мога да повярвам,че успях да направя това,но с този удар нещо в мен изчезна.Моята болка беше по-голяма от тази,която изпита.И ти вярвам.Сега само се надявам да ми простиш за стореното.
Погледът му се заби в земята и аз се хванах за сърцето..

Гост

Спрях да хлипам,но сълзите не спряха,все пак ме боли.
-Няма... нищо...
Щях да се задавя със собствените си сълзи,но сега изпитвам лек страх от него.Страх какъвто не съм изпитвала към него до преди малко, но този страх няма да ме накара да избягам от него.Птреперах и се опитах да кажа нещо,но когато отворих устата си от нея не излезна звук...

Гост

Последва една много страстна целувка от моя страна,надявах се това да я накара да спре да плаче,защото сърцето ми се късаше като я гледах.Не спирах да се обвинявам за стореното,но не можех да върна времето назад.Нима трябваше да правя това за да се уверя,че тя ме обича?Нима не го знаех по-рано?Цялата тази работа щеше да ме побърка.Започнах да си играя с косата й,докато целувката продължаваше.

Гост

Наслаждавах се на целувката.Прокарах пръстите на лявата си ръка през косата му и се отдръпнах.
-Ако си мислиш,че толкова лесно ще ти простя за шамара,то жестоко се лъжеш...-прошепнах и направих тъжна физиономия.-... още ме боли! И не ме боли само бузата,а цялота ми страта изтръпна...
Оплаках се с тъжен глас и сведох поглед за да не срещна неговият.

Гост

-Не очаквам да ми простиш само заради една целувка,тя беше само началото.Трябва да ти се реванширам цял живот за това,което направих-дори и това няма да е достатъчно.Ако сега не исках повече да те докосвам само ми кажи,ако не искаш да ме виждаш днес-дай ми някакъв знак.Или искаш да продължа?Съжелявам,ужасно много съм объркан и в същото време не мога да си простя за това,което ти причиних.-говорех без дори да осъзнавам какво точно казвах.

Гост

Сгуших се в него.
-Не ме оставяй!-казах леко нацупена. После се отдръпнах и го погледнах в очите.Последва кратка,но изпълнена с любов целувка.-Не искам да спираш да ме докосваш, искам само теб да виждам...
Последва пова целувка,този път малко по-настоятелна и накрая целунах брадичката му.

Гост

Ръката ми се озова на вратлето на момичето,като прокарах едно пръстче надолу,но не стигнах до гърдите й,макар и да се изкошавах леко-исках да я накарам да го желае.Захванах дясната й ръчичка и устата ми пое средното й пръстче-не знаех кой знае колко,затова и сам измислях някой неща и се надявах да и допадне където и да я докосна.Целунах и двете и оченца,като се спрях след това и се прозях.

Гост

Щом той се прозя се усмихнах.Прегърнах го и се засмях.
-Сънчо те викааа...-прошепнах в ухото му.Не само на него му се спи,на мен също.Ако беше свалил ръката си малко по-надолу веднага щеше да ме рад.Зсъни,но той не го направи.Смехът ми беше като малко звънче. Имам чувството,че след малко ще заспя на рамото му.

Гост

-Дай сега да видим,дали може да те държим будна поне още малко.-изрекох,като ръката ми се озова върху гърдите й и интересното е,че някак си бях успял да захвана и двете само с една ръка:
-Сега шамарче ли ще получа или здрав ритник?
Засмях се,целувайки я.Поне ако ме удареше между краката щях да го изтърпя и нямаше да й кажи нищо,но виж можеше и да имам късмет и да не го направи,макар че си позволявах прекалено много.

Гост

-Ще получиш нещо друго!
Усмихнах се,свалих ръката му,изправих се и пристъпох назад.
-Лека нощ!
Обърнах се и тръгнах към стаята си.

Гост

-Довиждане.-отвърнах леко натажено аз,като осъзнах че съм я ядосъл и затова си тръгна,но какво да се прави-такъв си бях.Реших да не се занимавам повече,като си взех ножа от земята,прозях се отново и след това с бавни стъпки се запътих към стаята си,защото не се сетих какво друго да направя.Нямаше смисъл да ходя да й се извинявам сега-най-много да влоша ситуацията.

Гост

Ходех леко усмихната към стаята си,по едно време се спрях и погледнах назад.но него го нямаше,май е приел на сериозно думите ми...Погледнах тъжно надоло и тръгнах към стаята си. Облякох си бялата къса нощничка и си легнах...

Гост

С голяма мъка в сърцето вече бях почти пред стаята си,но не исках да се прибирам.Не можех,затова колкото ми краката държат започнах да тичам обратно и да я викам по име.Трябваше да оправя нещата,не можеше да се отказвам толкова лесно,това беше само една моя грешка.Ако тя проваляше всичко,тогава аз найстина не ставах за гадже.

Гост

Бях седнал на една от пейките около фонтана, за да си почина малко от целия този дълъг ден. Обиколих голям част от лагера, но не се запознах с никой, след срещата ми с Анабет и Катрин. Загледах се в небето, беше изчистено, без нито едно облаче, но и много мрачно. Но това изобщо не ме тревожеше, можеше да си бъде какво ще, само да не завалеше! Тъкмо се канех да ставам от пейката и да се прибирам, когато чух стъпки в тъмнината.

Гост

Бях решила да се разходя.Луната грееше толкова ярко сякаш беше ден.Реших да седна някъде и да се насладя да красивата гледка.След дълги размишления реших да отида до фонтана.Там беше толкова хубаво, а и познавах мястото.Когато се приближих видях момче, което явно като мен гледаше луната.
-Здравей. - казах аз и го погледнах. След, което седнах до него и се представих. - Аз съм Кия... Кия Крейтис, приятно ми е. - продължих аз и се усмихнах след, което погледнах към него.

Гост

Аз дойдох тук,понеже бях чувал много неща за това място,билко красиво,успокояващо и хубаво място за релаксиране,е всичко това се оказа вярно,мястото беше прекрасно...
Аз седнах до фонтана и се вгледах във водата,тя беше толкова красива от отблясъка на луната в нея и толкова потайна от пяната която закриваше части от нея...Толкова тайни могат да се скрият във една самоличност,колкото и във покрита с пяна вода...също като мен...

Гост

От мракът излезе едно момиче, не едно много хубаво момиче! С бавни крачки дойде и седна до мен. Казваше се Кия, Кия Крейтис! Хубаво име, замислих се аз и след това и се представих.
- Привет, аз съм Крис Хелскрийм! Приятно ми е! - отвърнах и аз и 'и подадох ръка да се запознаем. Нещо трепна в мен когато тя хвана ръката ми. Какво ми ставаше? Дане би да се...? Не неможе да е това! Или пък може?
- Е Кия, какво те води тук при Фонтана? И ти ли като мен обичаш нощните разходки? - попитах я аз и 'и се усмихнах.

Гост

Погледнах го и се усмихнах приветливо.
-Ами какво ме води тук?Всъщност много неща ме водят тук. Само на това място мога да се успокоя , да размишлявам, да погледам луната или просто да си почина от многото богове и полубогове тук. - отговорих му и го погледнах нещо в него ме привличаше, но какво?
-А всъщност ти си син на ?- попитах аз. - Аз съм дъщеря на Арес. - след, което той направи доста странна физиономия след този въпрос и моя отговор.

Гост

Хмм още една дъщеря на Арес! Нямаше ли момиче което да не ми е сестра?
- И аз съм син на Арес, но точно в този момент ми иде да го убия! - отвърнах и аз. Защо и това момиче е дъщеря на Арес, а толкова ми харесваше. Не! Това нямаше значение! Дори и баща ни да е един и същ, това не ми пукаше!
- Ти виждала ли си някога баща ни? - попитах я аз и 'и се усмихнах за пореден път. Но защо се усмихвах на този въпрос? Нещо ми ставаше!

Гост

-Ами всъщност съм го виждала да. Едва ли ще ти хареса честно казано. - за пореден път се оказваше, че баща ми е женкар. "Оооо защо все на мен ?" в такива моменти чак се мразех. "Винаги ли трябваше да се оказва, че готините момчета са ми братя" мислех си аз и за момент извъртях поглед на другата страна като точнои след секунда той отново гледаше Крис.
- Ами ти от кога си тук ?- попитах го аз след, което се усмихнах и пуснах косата си, която бе на кок.

Гост

- Ами за съм от скоро тук, от преди два дена! - отвърнах и аз, вече малко със затруднено дишане. Беше си пуснала косата, която досега бе на кок! Изглеждаше невероятно с пусната коса.
- Мисля че трябва по-често да си пускаш косата, така си много по хубава! - пирзнах и аз. Незнам защо но пред нея неможех да пазя тайни.
Чу се гръм в далечината, май щеше да вали! Гадно, казах си аз на ум докато и се усмихвах.
- А ти имаш ли си... - започнах аз но неможах да довърша. После събрах сили и я попитах. - Имаш ли си гадже?

Гост

-Добре ще послушам съвета ти и ще си пускам по-често косата. - казах аз и се засмях.- Ами искаш истината, всъщност не нямам си приятел. - на лицето му се изписа голяма усмивка, а аз отново се засмях. От няколко дни не спирах да се усмихвам. Явно след нещата, който ми се бяха случили заслужавах малко почивка и забавление.
-А ти имаш ли си приятелка? - попитах аз и направих някаква физиономия.

Гост

- Не и аз нямам! - отвърнах и аз и се разсмях. Беше ми приятно с нея, чувствах се някак спокоен, всякаш можех да полетя. И най-важното нямаше приятел! Е може би съдбата ми се усмихваше, но нищо не се знаеше. Не исках да прибързвам иначе можех да разваля и малкото което имахме в момента. Чу се нова гръмотевица още по-наблизо. Смотано време, казах си аз и изпсувах на ум.
- Времето се влошава - казах и аз - искаш ли да те изпратя до стаята ти? - зададох аз глупавия си въпрос. Колко ли нелепо изглеждах отстрани?

» Фонтанът между общежитията
» Фонтанът