Вечната огнена гора

Катерина си тръгна, явно не й се ходеше на Олимп. Разбирах я. Тя също спомена, че това няма да е последната ни среща. Наведох се и си взех камата, която беше оставила на земята.
- Ейлийн, нужно ли е да идваме с теб? - попитах я, защото честно казано не ми се ходеше. - Мисля, че и двете с Виктория имаме нужда от здрав сън и ще бъде по-добре за нас да се приберем. Но ако държиш да дойдем с теб, ще го направим. Поне аз. - казах, с надеждата, че няма да е необходимо.
Хванах Виктория за ръката. Отчасти, за да се крепим, отчасти, за да си вдъхваме кураж. Усещах, че и двете ще имаме нужда от него, ако ни се наложи да ходим на Олимп, но силно се надявах да не се стигне до там. Не ми се щеше още на първия ми ден да върша глупости. Но също така не исках и да оставям Ейлийн да ходи сама там. Нищо, че беше богиня. Тя също ни беше сестра и ако имаше нужда от помощта ни, ние трябваше да сме там и да й я осигурим. Поне аз щях да го направя. Все още не бях опознала Виктория достатъчно, но предполагам, че и тя би го направила.
- Е? Имаш ли нужда от нас?

Усмихнах се меко на Пайпър, когато видях несигурността в очите й. Всъщност дори фактът, че искаше да помогне, беше достатъчен, за да реша, че няма смисъл да идват с мен. Особено пък тя. За няколко дни определено й беше дошло твърде много.
- Не. - отвърнах. - Няма нужда; била съм там и ще се справя. Погрижете се за себе си и... - зачудих се какъв съвет да им дам. - ...И намерете ръководителя на лагера, ако се нуждаете от помощ. - честно казано, дори не знаех кой е той в момента, но може би щеше да помогне.
Помахах им за довиждане и се отдалечих надолу по пътеката, чудейки се след колко ли време ще е следващия път, когато се върна в лагера.

» Южната гора
» Северната гора