Вечната огнена гора

Владимир отиде във огнената гора.Гората беше прекрасна и приличаше наистина все едно гората гори.Отиде до едно дърво,седна и се облегна на него.Мислеше си за всички неща който преживя.Запали малко огънче на ръката си и почна да си го подава от едната ръка на другата.Огънчето беше като топка,но едва ли щеше да отскочи от земята.Владимир махна огънчето,стана и продължи да се разхожда по навътре.Колкото по навътре влизаше толкова повече дървета имаше.Странното беше,че е лято а то все едно е есен.Едва ли някой полубог знаеше сигурно само боговете.Владимир реши да не влиза по навътре,обърна се и тръгна обратно.

Сега бях нова в лагера и затова реших да се поразходя и да поразгледам. Както си вървях и попаднах в началото на някаква гора. Не ми се струваше толкова обикновена, за колкото я мислеха. Имаше нещо гнило там. Нещо твърде гнило. Както казвам аз - когато нещо намирисва, трябва да се провери, като нищо да се окаже развалено яйце. Така реших и аз да поразгледам какво има там. Влязох в гората, поразходих се малко по пътеките, когато срещнах някакво момче, сигурно лагерник. Стори ми се удачно да го поздравя.

- Здрасти! - казах аз с най-ведрия си тон. - Аз съм Серена, ти как се казваш?

Като се връщах видях някакво момиче.
-Здрасти! - казах аз с най-ведрия си тон. - Аз съм Серена, ти как се казваш?
- Здрасти! - казах. - Аз съм Владимир!Нова ли си?
Серена беше странна.Беше някак си по бледо като мъртвец.И ми хрумна,че е дъщеря на Хадес,но първо ще изчакам да ями отговори сама.
- Кой ти е божествения родител? - я попитах.
Познавах Хадес от части.Знам само,че е лош и обича да гледа как полубоговете ходят във хотел ,,Лотос" и никога не излизат оттам.

Ох, ако станехме приятели с това момче, името му беше Владимир, междудругото, щях да съм много доволна, защото аз попринцип бях сама, е познавах никого, не говорех с хората. На практика - никакви приятели!

- Мхм, да, нова съм. Пристигнах преди няколко часа. Баща ми ме доведе. - Тогава Владимир ме попита кой ми е божествен родител. - Хадес, а твоят кой е? - усмихнах се дружелюбно. Замислих се на кого ли ми прилича. Не че бях виждала боговете някога де, но попринцип в училище бяхме учили за тях.

Познах,че баща и е Хадес.Тя ме попита кой ми е божествения родител и реших да и отговоря.
- Хефест,бога на ковачниците и огъня! - и отговорих гордо. - Имаш ли дарби от божествения си родител?
Хадес беше бога на подземното царство и тя можеше сигурно да призовава скелети,призраци и още други същества.Тя каза,че баща и я довел.Аз не съм виждал баща си никога и се зачудих как ли изглежда.Грозен или красив.

Баща му беше Хефест. Интересно, един от можеството богове, които не бях виждала. Всъщност, само баща си познавах така, че... Е, да не говорим за това сега. Владимир ме попита дали имам някакви дарби.

- Ух! - това беше болезнена тема. - Ами, не знам... За сега само мога да контролирам земята и всичко под нея с мисълта си... - вдигнах ръка и един камък изхвърча във въздуха. - Но предполагам, че скоро ще се науча да призовавам мъртвите и да пътувам в сенките. - засмях се. "Ако изобщо някога ще мога да го правя" помислих си мрачно. - Ами ти, имаш ли някакви дарби? - попитах любопитно.

Изскочих от сенките така, сякаш ме изритаха от тях. В интерес на истината, това не беше далеч от нея. Допреди час седях насред полята на Асфодел, а сега бях в лагер "Нечистокръвен". Озовах се насред вечната огнена гора. Там двама полубогове си говореха. Когато се приземих, ме погледнаха странно. Момичето ми беше полусестра, а момчет-син на Хефест.

-Здрати.-казах, докато се изтупвах.-Аз съм Рори. Рори-Деан Иванович Петров, син на Хадес. А вие сте?

Както си говорехме едо момче изскочи от сенките. Доста ме стресна, но няма нищо. Доколкото разбрах се казваше Рори. Името му беше доста по-дълго, но аз запомних само това.

- Здрасти, Рори! - поздравих аз и пуснах най-дружелюбната си усмивка. - Аз съм Серена. Серена вон Дереван и междудругото и аз съм дете на Хадес. Приятно ми е. - казах аз. - Какво те води насам по този изскачащ начин? - попитах любопитно.

Серена явно за сега можеше само да контролира земята и всичко под нея с мисалта си.Попита ме дали имам аз сили.
- Имам,но само една и тя е да призовавам огън и съм огнеупорен! - отговорих.
И от някъде изскочи още един полубог.Казваше се Рори-Деан Иванович Петров.И той беше дете на Хадес.
- Здравей аз съм Владимир! - се представих.
От фамилията му разбрах че може да е руснак.
- Да те питам ти от Русия ли си? - попитах Рори.

-Да, от Русия. Всъщност не трябваше да съм тук сега. Сбърках местонахождението. Идвам от подземното царство. А вие какво правите?-хванах меча си от стигийско желязо, седнах на тревата и забарабаних по него. Гледката беше хубава, но това не ме вълнуваше. Мислех си за татко. Какво ли беше толкова спешното? Бележката все още беше в джоба ми, но аз не мислех за нея. Ох, кого заблуждавам, само за нея си мислех! Докато си мислех, тревата около мен се запали. Имах такова влиание на обстановката, Когато емоциите ми се засилват, или призовавам някой скелет, или сенките се раздвижват, или паля огън около себе си, или някой камък изхвърча, но вече свикнах.

Рори беше от Русия, явно Владимир - също. Повзигнах едната си вежда несъзнателно. Винаги го правех, когато мислех, но дори не забелязвах. Така ставаше и в клас, когато... Няма да си губя времето с излишни спомени. Чакай малко! Рори каза, че идва от Подземното царство, но тогава попита какво правим и съвсвм забравих за този факт.

- Ми, нищо. Аз сега дойдох, малко преди теб, а за Владимир не знам. - погледнах го въпросително и се покашлях. - Кхъм... Извинявай, че любопитствам, но да не би да каза, че идваш от Подземното царство? И си птуваш свободно из сенките? И отиваше някъде другаде? Къде? - понякога, когато заемех ролята на детектив, ставах много маниякална. Дано да не съм била твърде досадна.

-Да, идвам от Подземното царство, да, пътувам перз сенките, да отивам някъде другаде и не, не мога да ти кажа къде. Строгосекретна информация, известна само на боговете и мен.-ибъбрих всичко това на бърза ръка и даже се очудих как не ми е свършил въздухът. Огънят още бошуваше, затова побързах да го угася и да сменя темата.-Ами вие отскоро ли сте в лагера?-надявах се никой да не е збелязал яркочервените пламъци, излезли под краката ми. Всичко тук беше червено. Тъй като мечът все още беше в мен, го забих в земята. Острието потъна до дръжката, като че ли в масло. Изкарах го, и един миши скелет се съедини и защапурка наоколо. Да, изфуках се. Какво от това.

Рори наистина беше от Русия.За новак имаше доста способности.Сигурно от малък знае,че е полубог.Серена почна да го разпитва все едно е направил нещо лошо.
- Аз съм тука само да се по разхода. - им казах.
Вече познавах две деца на Хадес.
-Рори има ли някакъв шанс да поговоря със баща ти? - го попитах.
Исках да разбера повече са баща си,а от боговете познавах само Хадес.

-Ако се решиш да дойдеш с мен в одвъдното...-вдигнах рамене. Бях закачил меча на колана си. Порсловутото ми стигийско оръжие сега не ми беше нужно. Зачаках отговорът му. Двоумеше се. Сестра ми ме гледаше като призрак, излязъл от света на мъртвите. Е, в интерес на истината, наистина идвах от там, но съвсем не бях призрак.

Изсумтях, като разбрах, че Рори няма да ми каже, но бързо си възвърнах нормалния характер. На лицето ми се появи безразлична физиономия, а очите ми се присвиха злокобно. Тая физиономия обикновено грееше на лицето ми по цял ден. Не знам как не съм се сбръчкала още от нея. Когато Рори "съживи" онази мишка, аз бях готова да го аплодирам. Буквално, на лицето ми се появи една физиономия, но да не говоря за това. Хората често си правеха грешни изводи за мен, като видеха тази физиономия. Когато Владимир попита нещо за Хадес, аз наострих уши и зачаках да чуя отговора. Той беше достатъчно ясен.

- Човек, ти и в отвъдното ли ходиш?! - попитах изумено аз. - Аз да взема да си помечтая малко, а?

- Ще дойда щом трябва. - отговорих на Рори.
Трябваха ми много отговори и щях да почна от дъното,а само Хадес можеше да ме свърже със Хефест.Рори не каза къде ще ходи.Било тайна,но едва ли ще го скрие от мен.Щях да изкопча тази тайна то самия него.
- Рори да те пита мзнаеш ли защо не ни е позволено да ходим при залива на Сан Франциско? - го попитах.
Беше ми любопитно защо наистина не ни е разрешено,а Рори можеше да знае щом ходи на свръх тайни мисии.

- Чакай малко! Значи ти ще ходиш в Подземното царство? Не мисля, че Хадес ще те пусне обратно... Доста ме съмнява даже. Рори, ти как мислиш? - не познавах баща си, нито знаех какъв е характерът му, но определено бях слушала много за него и не ми се вярваше, че пуска смъртни да си минават свободно през цартвото му. Рори, естествено, не се броеше. Аз също горях от желание да отида и да видя баща си, но знаех само един път за натам. И той не беше никак приятен. Стана още по-странно, когато Владимир попита защо не можем да ходим при някакъв си залив. - Не е ли защото там е крепостта на титаните. Така говорят лагерниците... - признавам си. Аз имам ужасния навик да подслушвам хората. И не само. Обичах и да ги шпионирам. Но нямам намерение да го споделям с някой. Можех да разбера всичко, за което си говорят хората, само като се скрия някъде. А аз бях добра в това. Може да се каже, че слухът ми беше по-остър и от езика.

- Не!Крепостта на титаните е някъде във щата Кънектикат или в Калифорния,но със сигурност не е при залива на Сан Франциско! - обясних.
Бях доста любопитен и исках да разбера.Сигурно не е чула правилно когато е подслушвала лагерниците.
- Ако наистина беше крепостта на титаните при залива на Сан Франциско нямаше да казват на никого само боговете щяха да знаят. - и казах.

- Мхм, ясно. Е, ти нали каза, че само боговете са щели да знаят? Ами ти откъде знаеш, че е в Кънектикът или в Калифорния, тогава? Ох, забрави. Все едно. И без това нямам намерение да ходя там, така че ми е все едно какво има. - изгледах мрачно всичко наоколо. Изобщо не ми беше все едно. Но тогава си спомних, че искам да попитам нещо. - Такам.. Моля, не обръщай внимание на последните въпроси. Имам един друг, обаче, на когото държа да отговориш. Наистина ли мислиш да идеш в Подземното царство? - повторих аз. - Рори, как мислиш? Дали Хадес ще го пусне да си върви по живо по здраво? - не бях напълно сигурна какво говоря, но знаех едно - часовете по Антична история никога не лъжеха, а в тях се разказваше, че стъпиш ли в царството на баща ми, повече не си тръгваш. Изключение правеха само боговете, може би и Рори. Ох, колко ми се иска да съм на негово място... Колко му завиждам само!

-Аз мога да го преведа невредим, може и да се запаси с една от вълшебните перли на мащехата ми...-заразмислих. Не трябваше да казвам, че не трябваше да съм тук. Не можех да им кажа. А от това ще стане беля. Аз само каши съм способен да върша.-Крепостта "Отрис" наистина е на връх "Тамапалъс". Много често ходя на разузнаване. Тоест шпионирам ги. Но за вас е много опасно. Трябва да внимавате, ако искате да се върнете от там живи.

- Опасно ли?Нямаш си представа какво съм правил!Не ме е страх от някакви титани! - му казах аз. - А за Подземното царство сигурен съм,че ще хода.
Бях решен да отида във Подземното царство.Минавал съм през какви ли не неща те ми говорът за някакви титани.Имах дарба от божествения ми родител и можех да я контролирам и щом Рори и Серена имаха дарби щяхме да разбием всеки титан изпречил се на пътя ни.

- Какви ги говориш!? Наистина ли си мислиш, че титаните са някакви безобидни същества, които можеш да победиш? Добре, нека да приключим с тази тема, става ли? - казах аз, като се опитвах да накарам лицето си да остане в една определена физиономия, вместо гняв и изненада едновременно. Най-накрая успях да пригодя лицето си в обичайното намусено изражение и не казах нищо повече. Нямаше и нужда. Щом Рори смяташе, че Владимир ще може да се върне от Подземното царство, значи сигурно е така. Нямаше нужда да му противореча.

- Еми явно да!Не съм чел митове,но не ме е страх от смъртта или пък от някакви титани! - и отвърнах.
Не съм чел старогръцки митове и легенди,но да се изправя пред титаните не ме беше страх ако ще и да умра.Щом ги описват толкова страшни можеше да отида на връх Тамапалъс и да ги видя какво им е страшното.Серена беше дете на Хадес не би трябвало да я е страх поне така мислех аз.
- Добре приключваме със тази тема!Та Рори ще тръгваме ли или не? - го попитах.

-Човек, трябва да се прегледаш! Такива като теб боговете ги наказват! Кой нормален не го е страх от смъртта или старогръцките изчадия?!-казах аз и всичко наоколо се разгоря с буен пламък. Побързах да го изгася. За щастие не бях запалил горски пожар, нямаше и щети...сестра ми добави:

-Викторе, ти наред ли си? Брат ми е съвсем рав по отношения на боговете или чудовищата!