Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Вечната огнена гора

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 6:41 pm

Паник атака? И това беше единственото, което успя да измисли? Не, нямаше да разпитвам повече. Беше ми ясно, че се случва нещо, за което те просто не искаха да ми кажат или Катерина беше принудила Ейлийн. Да, това беше по-вероятно. Безсмъртната подхвана нова тема, сякаш, за да отвлече вниманието ми. Знаех, че повечето хора мислеха децата на Афродита за безполезни и ненужни, момичета и момчета, които не правят нищо повече от това да седят пред огледалото по цял ден, но не всички бяха такива. Имаше деца, които имаха желание да се развиват като герои, само дето боговете, а и всички останали, не им даваха шанс.
- Знам, че децата на Афродита не са толкова заплашителни... - подхванах. - Не знам как чудовищата изобщо ме надушиха, но беше факт, че започнаха да нападат. Трябваше да замина, ако не исках семейството ми да пострада - завърших накрая и сведох поглед надолу. Мразех да мисля за семейството си, те ми липсваха,но не можех да се свържа с тях...
Вдигнах глава и лепнах на лицето си една фалшива усмивка, все пак беше чаровна и се надявах Ейлийн да не забележи промяната в настроението ми. Тя беше дъщеря на Афродита, може би притежаваше емпатия и щеше да ме разкрие, затова се постарах да овладея емоциите си.
Внезапно в главата ми пропълза мисълта за бъдещата ми среща с мама. Не знаех кога, нито пък къде, но бях убедена, че ще я срещна. Нямаше начин. Дали Ейлийн я бе виждала?
- Ейлийн, ти...случайно да си срещала Афродита? - попитах с тих, почти шепнещ глас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 6:45 pm

Ейлиин и другата бяха почнали да си говорят по-тихо. Сериозно ли смятаха, че не мога да ги чуя. Виктория да, но Ейлиин. Тя знаеше, че съм вампир.
- Значи аз съм по-стара от теб? - обърнах се към Ейлиин.
Едва след секунда осъзнах, че се изпуснах. Проклех наум. Защо трябваше да бъда толкова .. Въздишах дълбоко - Нямах това в предвид, аз - и изведнъж осъзнах как започвам да се обяснявам като най-голямата загубенячка. Не ѝ дължах никакви отговори. Затова бързо смених темата. - Тя Ейлиин, ти каза, че си имала някакво предчувствие и затова се появи тук. Мене направо си ме телепортираха на това място. Виктория, а твоето обяснение какво е, кукличке? - ухилих ѝ се дяволито, гледайки я право в очите. Споменах ли колко обичах да го правя?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 6:54 pm

Стиснах леко устни при въпроса на Виктория. Не че темата беше болезнена. Всъщност хич не ме беше грижа за истинските ми родители, но все пак се дразнех, когато си припомнях няколкото ни среши през годините.
- Да, срещала съм я. - рекох накрая, донякъде против волята си. Не исках да разочаровам момичето. - Свястна е... предполагам. Е, можела е да не ме захвърля като ненужен товар на земята, но пък какво толкова. - всъщност наистина не ми пукаше. Шарлът и Уилям, смъртните ми родители, които ме отгледаха, бяха хора, които вероятно ме възпитаха по-добре, отколкото безотговорните ми божествени роднини. - Предполагам, че някой ден и ти ще я срещнеш. - допълних меко.
След това Кат се обади и това 'Значи аз съм по-стара от теб?' направо ме уби. Допреди малко се правех на глупачка, за да я прикрия, а тя изтърсваше нещо подобно? Стиснах зъби.
- Както и да е. - повиших леко глас. - Да, предчувствие. Вероятно ви се е случвало... според мен е някой от триковете на боговете. - отново свих рамене. Това май започваше да се превръща в тик. Обърнах се въпросително към Виктория. - Да, наистина, как попадна тук?

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 7:09 pm

Ейлийн каза, че я е срещала. Това не трябваше да ме учудва, защото тя беше живяла доста. После Катерина се намеси и привлече вниманието ми с обяснението си за телепортиране и предчувствия.
Добре, какво се случваше?! Нещо от цялата история ми се губеше и изглежда точно това нещо беше особено важно.
- Извинявай, обяснение?! - попитах и отвърнах на дръзкия поглед на Катерина. Не исках да влизам в конфликт с нея, никой не искаше, но тя сякаш сама го търсеше. Бях дошла тук, защото... Ами случайно!
- Чух шум и дотичах, трябва ли да е нещо по-специално? - осъзнавах, че звуча глупаво, но се нуждаех от обяснение. Това определено беше нещо повече от една обикновена среща за тях, но за мен си оставаше разходка в огнената гора? Те двете се държаха странно, не разбирах от какво е породено това поведение, но най-вероятно отново беше свързано с нещото, за което не знаех.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 7:43 pm

- Виктория, знам, че можеш да контролираш емоциите на хората, но аз не съм човек! Не го забравяй! - усмихнах ѝ се, пронизвайки я с очи. (за да си го представите, както е вторият гиф от подписа ми ;д)
Осъзнах, че нямаше смисъл да се нервя, заради тази лигла. Изведнъж напрежението и яростта се махнаха от тялото ми. Почувствах се страхотно. След това се обърнах към Ейлиин и прошепнах:
- 552! - надявах се да се е сетила, че това са годините ми и ѝ намигнах дяволито.
Чух някакъв шум, но се опитах да не се издавам. Слухът ми като на вампир беше доста изострен, както и повечето ми други сетива, настроение и т.н. Сигурно беше някакъв друг полубог, наминаващ на километри от тук или някакво чудовище. Нямаше особено значение, защото беше доста далеч от нас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Нед Дек 30, 2012 9:32 pm

Тя не беше човек?! Трябваше ли да се изненадвам. Да, въображението й май беше твърде голямо. Сега сигурно щеше да се провъзгласи за свръхестествено същество! Какво ли ще измислиш сега Катерина? помислих си. Не казах нищо, тя можеше да ме чуе и без да изказвам на глас мислите си.
Точно тогава обаче в главата ми нахлу друга мисъл. Спомних си как лицето й се промени, кожата под очите й потъмня и по нея се появиха свирепи бръчици. Кат ме наблюдаваше все така дръзко и четеше мислите ми. Сигурно съм изглеждала много глупаво в очите й, но не можех изведнъж да се сетя какво се върти в главата й. Прииска ми се да имам нейната способност. Продължавах да мълча и разчитах на нея да каже нещо, защото аз останах без думи, а това рядко ми се случваше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 2:33 am

- Увереността ти бързо спадна - отбелязах с лека усмивка.
Отново чух този шум. Напрегнах се. Съсредоточих се. Звукът или по-скоро източникът му се приближаваше. Инстинктивно плъзнах ръката си по бедрото си, докато не напипах кинжала в една от кубинките ми. Двете момичета ме изгледаха неразбиращи, а аз просто приближих показалеца си до устните си в знак да мълчат. Измъкнах и другия кинжал от другата си кубинка и направих две крачки в страни. Усетих го.. Беше човек, така де полубог. Завъртях кинжалите в ръцете си и се приближих бавно към източника на звука. По моите преценки, които почти винаги излизаха верни, бях тръгнала право към него.. или пък нея. Вече усещах сърцебиенето ѝ. Да беше момиче и не беше далеч. Може би щях да я разкарам от тук без да си цапам ръцете. Съсредоточих се добре и изведнъж.. го усетих. Бях успяла да подпаля огън точно, където беше тя. Момичето изпищя достатъчно силно, за да я чуят двете момичета зад гърба ми. Те се затичаха към нея.
- О стига де! - измърморих и аз се затичах. Прелетях покрай тях и когато стигнах до момичето установих, че.. беше красива. Доста смешна мисъл да но беше красива. А огънят. Той се бе оформил в кръг около нея и тя не можеше да излезе. Интересно..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 2:41 am

Престанете! – троснах се най-накрая, вече напълно изгубила търпение. Беше ми писнало постоянно да се дърпат като кучета. – Нека отложим спора за биологичните видове за малко по-късно. – да съм болезнено откровена беше една от най-лошите ми черти; никога не можех да се придържам по средата – или лъжех най-безсрамно, или казвах това, което ми беше дошло на ума точно сега. А и вече ми писваше да стоя край Лагера на Нечистокръвните. Мястото ми навяваше носталгия – донякъде – и това ме ядосваше. Не обичах да се връщам често на места, на които съм била преди. Всички връзки с миналото ми тежаха. Колкото и приятни да бяха полубогините – и също така мои полусестри – ми се щеше да преминем на по-наложителна на момента тема.
- Какво мислите, че искат боговете от нас? – попитах направо. – Би било хубаво да разберем колкото по-скоро е възможно. Може би дори.. – прехапах устна, защото не бях съвсем убедена, че идеята е добра. – Да отидем на връх Олимп?
Преди да получа каквато и да било реакция обаче, Кат изведнъж се напрегна и се затича надолу по пътеката. Веднага се втурнах след нея, докато не стигнахме до едно момиче - не я бях чула да се появява, но аз все пак не бях вампир. Сетивата ми бяха по-слаби.
- Ами, добре... - гласът ми беше наполовина заинтригуван и наполовина отегчен. - Ти пък коя си?

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 2:53 am

Първи ден в лагера... Нещо ново за мен, нещо, което нямаше да забравя. Поне не скоро. Бях облечена по същия начин, по който заминах - маратонките и футболния екип на Манчестър Юнайтед. Един от многото, останалите щяха да пристигнат с багажа ми. Раницата с най-важните неща, от която взех само Катоптрис ("никога не знаеш на какво ще се натъкнеш", ми бе казал сатирът), бях оставила в хижата на Афродита, която се беше оказала мой божествен родител. Не съм очаквала точно нея, но каквото - такова. Всъщност за мен това се оказа една доста приятна изненада.. Ако имах някакви способности, каквито ми бяха казали, че имат полубоговете, може би щях да успея да накарам момчето, по което си падах да ме хареса.
Бързо изгоних тази мисъл от главата си. Бях дошла да се поразходя, да поразгледам лагера. Не да мисля за живота, който бях оставила зад гърба си в Милано. Всъщност идея си нямах как щях да се оправя с хората тук, освен с тези, които разбираха немски и италиански... И френски! Съвсем бях забравила какво ми бе казал сатирът - "Повечето деца на Афродита знаят френски като роден език, защото това е езикът на любовта.". Продължих да вървя напред, докато не чух някакъв шум и предположих, че или са лагерници, или нещо, което не искам да срещам. Да се надяваме, че е първото. Въпреки това извадих острието и забелязах, че е гладко като огледало. Реших да намеря някой пън или подходящо място за сядане и да го поразгледам. Тръгнах по посока на шума, като не прибрах Катоптрис и скоро забелязах три момичета, които разговаряха. Разговаряха беше доста меко казано. Честно казано и трите бяха доста красиви и се почувствах сякаш пак съм в Италия и те веднага ще започнат с нападките и обидите за външния ми вид и интересите ми. Въпреки това се приближих и едното момиче ме попита коя съм.
- Здравейте! - казах аз и се усмихнах, опитвайки се да изглеждам възможно най-дружелюбна. Надявах се, че нямаше да забележат, че съм облечена с футболен екип. - Ами аз се казвам Пайпър... - забелязах, че не говори с особен интерес.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 3:05 am

- Футболен екип? - повдигнах изненадано вежди. - Дъщеря на Афродита с футболен екип? Не питай откъде знам, че тя е майка ти - ухилих ѝ се. - Това е обещаващо начало, кукло! Има шанс да не се превърнеш в Барби като това отзад - посочих Виктория и се засмях.
Това момиче или наистина беше нещо специално или аз полудявах. Държах се.. мило. Не знаех, че съм способна на това и веднага смених настроението си с малко по-студено. Огледах я. - Защо ми изглеждаш позната? - попитах подозрително.
Прибрах кинжалите отново в кубинките си. Погледнах я право в очите. Толкова позната..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 3:22 am

Тази или се лъжа, или се караше с другите две до преди малко... А сега се държеше с мен мило. Е, няма да си давам напразни надежди, но все пак момичето изглеждаше свястно.
- Ами, да... Играех футбол с момчетата в Милано и в националния отбор за момичета, обаче съм фенка на Юнайтед. Баща ми е от Манчестър. Обаче английският ми не е много добър. Предпочитам да говоря на италиански, по лесно ми е. - ухилих се. Усетих, че дрънкам прекалено много, но не бях свикнала да не ми се подиграват за това, че харесвам футбола. Е май беше ред аз да попитам нещо. - Ти или четеш мисли, или не знам какво.. Как иначе ще знаеш коя е майка ми? Като гледам не си личи много...
Погледнах я в очите. Толкова позната ми беше... Сякаш я бях срещала преди. Е, вероятно щеше да се разбере докато си говорехме.
- Ами всъщност не знам защо. Но и ти ми приличаш на някого. Откъде си? - нещо ми подсказа, че не трябваше да питам. Поне не направих същата грешка с името. Това, че не се бе представила беше достатъчно красноречиво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 3:33 am

- От къде съм - прошепнах, все още взирайки се в очите. - Не помня.
Почувствах се странно. Отново се вгледах в очите ѝ. Защо, по дяволите ми беше толкова позната? Може би затова се държах мило с нея.. След това се усмихнах закачливо.
- Да, чета мисли. И повярвай ми, личи си, че си ѝ дъщеря.. макар и малок по-различна - засмях се. - Красотата ти и аурата около теб те издават.
Осъзнах, че пренебрегнах двете момичета зад мен. Не че ми пукаше за Виктория, но Ейлиин. Почувствах се гузно. Това че бях вампир, не означаваше, че не изпитвам чувства. Напротив.
- Казваш се Пайпър, а? - измърморих. - А ти откъде си? - скръстих ръце пред гърдите си, изучавайки я.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 3:39 am

Затичахме се по посока на писъка. В огнен кръг стоеше момиче облечено във футболен екип. Нямаше как да не забележа това, също и колко красива беше. Излъчваше типичната за децата на Афродита аура. Все още не различавах аурите добре, но познавах тази. Усмихнах се тънко, изражението ми веднага се промени от изненадано на ведро и приятелско.
- Здравей, Пайпър - рекох и помахах леко. След "милия" коментар на Катерина за това, че съм барби врътнах очи и въздъхнах. Приближих се към огнения кръг, а пламъците вече бяха по-малки. Надявах се, че Кат ще успее да ги спре. Последния път, на кея с Трей, нещата бяха излезнали...ами извън контрол.
- Аз съм Виктория - представих се. Изчаках пламъците напълно да изгаснат и тогава престъпих навътре към нея. Огледах я от глава до пети. Въпреки екипа беше много красива, а тялото й беше изваяно. Кестенявата й коса изглеждаше мека като коприна.
- Какво правиш тук, Пайпър? - попитах. Вгледах се в очите й, които блестяха и отразяваха светлината на слънцето. Продължих да я гледам. Погледът ми попадна на дръжката на острието в ножницата. Беше...беше точно като тази на моята кама - Катоптрис. Усмивката ми бързо изгасна като пламъците от огнения кръг. Плъзнах ръка по бедрото си докато не напипах дръжката на камата. Прокарах пръсти през нея и после бавно я извадих. Пайпър забеляза оръжието и нейното изражение също помръкна.
- Откъде имаш това? - попитах. Леко се ядосах, беше ли възможно двете оржия да са напълно еднакви? Дали Афродита й го беше дала? Имах толкова много въпроси, а преди това трябваше задължително да й кажем, че сме сестри. Срещнах две сестри за един ден, това наистина трябваше да е рекорд...


Последната промяна е направена от Vicktoria di Makiaveli на Пон Дек 31, 2012 4:44 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:05 am

- Красота... - прошепнах аз. Досега никой не ме беше наричал красива, било то и момиче. - Значи си личи? - засмях се. - И другите ли деца на Афродита копнеят във всеки един момент да са на стадиона да тренират, или да гледат мачове по телевизията? На живо е по-добре. - ухилих се.
"Млъкни, Пайпър, млъкни! Момичето не го интересуват твоите дрънканици!" - помислих си, забравяйки дарбата й. Тя беше говорила за аурата ми... Хмм, такива неща ми бяха интересни още откакто се помня, но това не беше важно сега.
- Каза, че съм по различна. С какво? - попитах. Прозвуча малко... Не знам как, но не вярвам да й е направило особено впечатление.
Вгледах се в нея. Беше ми толкова позната... Усетих, че все още държа оръжието си в ръка, затова побързах да го прибера. Нямах намерение да я провокирам, в нея се усещаше нещо по-различно. Не, че изобщо знаех нещо за това как трябваше да я усещам, де. Бях я виждала някъде... Може би на снимка... Тъкмо размишлявах по темата, когато тя зададе въпрос:
- Значи се казваш Пайпър, а? А ти откъде си?
Побързах да я огледам добре, да я запомня. Може би татко щеше да знае нещо. Глупости! Какво би могъл да знае той?
- Ами, да. А ти как се казваш? - рискувах да я попитам. - От Милано съм... Катерина.
Не знам откъде ми дойде наум да я нарека така. Сякаш нещо в мен прищрака и ми каза. Червената лампичка светна. Усмихнах се при тази мисъл. Дано поне бях уцелила името, макар да имаше малък шанс.
- О, Виктория, приятно ми е. Ами, какво да правя тук, бях дошла да поразгледам, първи ден ми е. - усмихнах се и започнах да я разглеждам. Тогава тя извади... Катоптрис! Бързо плъзнах ръката си към ножницата, за да се уверя, че оръжието все още е там. - Но... Как? Баща ми ми го даде. Каза, че е от майка ми. А ти откъде го имаш?
Тогава се усетих. Начинът, по който Катерина я беше нарекла "барби", изваяните й черти... Просто всичко по нея. Дори начинът, по който й стояха дрехите...
- Сестри ли сме? - попитах я.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:15 am

- Да, сестри сте, Пайпър! - прекъснах грубо Виктория преди да отговори.
Раздразних се, че каза името ми на глас. Така цялата игра с Ейлиин се развали. По дяволите! Но имаше и по-важни неща от името ми сега.
- Името ми е наистина Катерина - присвих леко очи.
Откъде беше разбрала името ми? Малцина хора го знаеха.. След това се замислих защо я нарекох по-различна. Даже не знаех защо изръсих такова нещо и затова замазах положението.
- По-различна си от всяка дъщеря на Афродита. Повярвай ми, срещала съм много от тях - казах с отегчение. - Едва ли някоя друга би съблякла скъпите си маркови дрешки.. На колко години си?
Погледът ми се премести на оръжията им. Бяха напълно еднакви.
- Е, това е интересно - засмях се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:37 am

Очевидно беше ядосана заради това с името. Наистина си нямам идея откъде ми хрумна. Жалко, че й развалих настроението, наистина таях напразни надежди за разбирателство помежду ни.
- Казваш, че не биха съблякли скъпите си маркови дрешки? - попитах аз. Но аз не ги бях и обличала. Не бих си го и помислила. Въпросът ми, естествено, беше реторичен. Отговорът му беше ясен при всички положения.
Забелязах, че погледът й се е преместил на еднаквите Катоптриси. Проницателни кафяви очи имаше тази Катерина. Забелязах, че е заинтригувана. Или го почувствах... Интересно, не ми се беше случвало до сега. Освен когато забелязах, че ТОЙ е влюбен в НЕЯ. Оттогава я намразих, но това е друг въпрос. Същото усещане ме заля като вълна и сега. Нямах представа защо и как съм го разбрала, но бях убедена, че това с оръжията я е заинтригувало. Погледнах към Виктория, приближих се до нея и в този момент нещо в мен пламна. Не знам какво правех, нито защо. Не бях с пълния си разсъдък, сякаш нещо ме караше против волята ми да правя неща, които не искам. Наистина. Замахнах с острието към сестра си, а тя отскочи назад. В този момент не си давах сметка колко глупаво постъпвам - първо, защото не исках да нараня никого, второ - защото тя беше много по-добра в битките от мен и със сигурност се знаеше кой ще спечели. Поне така предполагах, защото тя беше в Лагера от дълго време, а аз - от няма и един ден. Единственото нещо, което можеше да ме спаси, сигурно беше това, че бях бърза, благодарение на дните, прекарани в тичане, но не бях сигурна, че и това ще помогне. Замахнах втори път към нея и този път тя едва избегна раната. Най-странното беше, че вършех всичко съзнателно, но сякаш гледах отстрани, а някой друг ме контролираше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:40 am

Значи все пак камата беше подарък от Афродита, точно както моя. "Разбира се, трябваше да се досетя!" смъмрих се сама наум. Но не можех да повярвам, че има втори напълно еднакъв Катоптрис като моя. Оглеждах острието на Пайпър отново и отново, но не открих нито една разлика. Направих няколко крачки към нея и се опитах да докосна Катоптрис, но той ме отблъсна с някаква невидима сила. Просто не ми позволяваше да се приближа. Сестра ми направи същото с моя нож, но той упорито отказваше да я допусне в близост до себе си. Какво се случваше?! Обикновената ми разходка в гората се бе превърнала в истинско приключение, но се чувствах като във филм, сякаш това не беше моя живот. Аз бях дъщеря на Афродита, имах магически способности, но не бях могъща като Катерина или Трей, аз бях обикновена, защо това ми се случваше!
Приближих камата си към тази на Пайпър. Двете остриета се крастосаха, не по наша воля, разбира се. Изглеждаше сякаш те го предизвикваха, но колкото и да се опитвах да сваля острието то не ме слушаше. На лицето ми се изписа страх, не исках да я нараня, но сякаш тя също не можеше да се отдръпне. Нещо ни привличаше и ни караше да се сблъскаме в битка...
Катерина стоеше отстрани учудена. Тя също не знаеше какво се случва, макар че беше доста умна и винаги имаше резвервен план, сега виждах, че не знае какво да прави.
- Помогни ми - прошепнах едвам доловимо към нея. Знаех, че отношенията ни не бяха блестящи, но не можех да си позволя да нараня невинното момиче или пък тя мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 5:22 am

Виктория доближи нейния Катоптрис до моя, макар че аз се дърпах и замахвах към нея. Остриетата се долепиха. Аз не спирах да беснея и не знам какво можеше да ме извади от транса, но в този момент исках да я разкъсам на парчета. Не беше типично за мен, сигурно беше от оръжията. Може би ако успеех да ги разделя... Но не вярвах, че имам толкова сила - умствена и физическа. И все пак толкова изненади ми се бяха случили днес, защо не и още една? И въпреки това желанието да я убия не спираше. Откъде идваше то? Разбира се, имах си теория, но сред толкова хора, които могат да влияят на емоциите тук, не беше изключено и да е някой от тях. Напрегнах цялата си воля и едвам успях да изрека:
- Моля... ви... - след това едва ли не щях да се строполя на земята, ако не беше това, което ме контролираше.
Опитах се да разделя Катоптрисите отново и... успях. Но това явно не беше за добро, защото веднага след това се спуснах към Виктория както вълчица към плячката си. Разбира се, грешката ми беше огромна, тя едва не изби камата ми с найната, но ме поряза. Щеше да успее, ако това нещо не ме караше да я стискам като че ли от това зависи животът ми.
- Моля ви!!! - изкрещях аз. Този път намерих повече сили. - По... мощ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 5:43 am

Наблюдавах цялата сцена между трите момичета отстрани, без да се намесвам.
Значи Пайпър беше дъщеря на Афродита. Стиснах устни; трябваше да се досетя. По всяка вероятност скъпата ми майка беше намесена във всичко това.
Когато възникна проблемът с камите, осъзнах, че работата стана сериозна. А когато Виктория и Пайпър влязоха в двубой, осъзнах, че е крайно време да се намеся.
- Стига! - надявах се гласът ми да е достатъчно силен и изпълнен с достатъчно от силата, която бях наследила от Афродита. Когато нямаше почти никакъв ефект - трудно беше да прилагаш емпатия върху други деца на Афродита, дори ако ти самата си богиня - осъзнах, че и физическата сила не би навредила и се спуснах към Пайпър, като практически я изтръгнах от Виктория.
Усетих как очите ми се отварят по-широко от изненада, когато видях колко изтощена изглеждаше.
- Добре ли си? - попитах меко, като отметнах косата от лицето си. Обърнах се към другите две момичета и стиснах зъби. Трябваше да се стегна и да не показвам колко разтревожена бях всъщност.
- Мисля, че е възможно Афродита да е замесена. Всичко това... - поклатих глава. - Не може да е съвпадение. Може би Арес също. - допълних, като си припомних, че той все пак ми е баща и хвърлих един поглед към Кат - Катерина, както явно беше името й, но реших да продължа да мисля за нея като Кат. Може би това щеше да я дразни по-малко.
Преди да получа някакъв отговор от която и да е от двете, отново се обърнах към Пайпър.
- Можеш ли да ми кажеш какво почувства? - попитах внимателно. - Преди малко... когато всичко това започна?

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 6:14 am

Преди да е станало твърде късно Ейлийн успя да ме изтръгне от Виктория, след което се надвеси над мен и ме попита как съм.
- Добре съм. Така мисля. - казах аз, след което направих опит да стана или поне да седна, но беше неуспешен. Усещах как очите ми се затварят и не беше изключено да припадна, но се постарах да запазя съзнание. Прилоша ми, но не го показах. Имах чувството, че ако се изправя, ще се строполя. Всичко ме болеше, но си премълчах. - Да, добре съм. - насилих се да се усмихна, макар че имах чувството, че ще повърна.
Еийлийн каза, нещо от рода на "Боговете сигурно са замесени...", не знам, не я чух добре, но прозвуча важно. Попита ме какво съм почувствала по време на цялото това представление, ако мога да го нарека така.
- Няма да ми е много лесно - отговорих, - но ще опитам. Трябваше да напрегна цялата си воля за да кажа дори две думи. Беше ми много трудно и след това имах чувството, че ще припадна, ако не беше тази магия, която ме държеше на крака и ме караше да нападам Виктория. Вършех всичко съзнателно и знаех какви ще са последствията, но сякаш някой.. . Не знам, може би сякаш някой ми нашепваше да го направя и ме контролираше. Но усещането беше сякаш го правя по своя воля. А имах чувството, че не участвам в действието, а гледам отстрани. Сега всичко ми е като в сън. Нещо такова, ако успя да ме разбереш. Не съм добра в обясненията... - разказах й всичко колкото подробно можех, колкото ми позволяваха малкото останали сили, защото нямах представа какво точно иска да знае. Затворих си очите само за секунда, но после бързо се съвзех, защото усетих, че заспивам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 3:42 pm

Наблюдавах случващото се с кръстени ръце пред гърдите. Нямах намерение да им помагам.. не и още. Но Ейлиин ми развали забавлението, заради което си получи злобен поглед от мен. Не беше нищо особено, не ѝ се сърдих. Обърнах се към богинята.
- Всъщност, казвай ми Катерина - лека усмивка се появи на лицето ми, но очите ми си гледаха все така проницателно. - Мразя да ми викат Кат, мразя и хората, които ми викат Кат - обърнах се леко към Виктория и я погледнах надменно.
След това отново се съсредоточих върху Пайпър. Чувството, че я познавам, ме човъркаше отвътре.
- Та, да обобщим. Имаме две дъщери на Афродита, една на Арес и богиня, чиито родители са Арес и Афродита. Определено боговете имат пръст в това - рекох с отегчение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:21 pm

- Определено. - кимнах. Изправих се из започнах да обикалям наоколо, точно както правех всеки път, когато обмислях нещо важно.
Можех да предположа, че полубоговете трябва да отидат на подвиг - но това беше преди нещо да накара Пайпър и Виктория да се нападнат взаимно. Това, което Пайпър ми беше описала, ми звучеше подозрително много като силата на Афродита, но пък нямах представа какви подбуди може да има да настройва децата си едно срещу друго.
Обмислих и варианта двете еднакви ками да са предизвикали реакцията. Може би двете им предишни собственички са се мразели? Знаех,че едната е била Елена от Троя, но не знаех нищо за другата. Понякога оръжията носеха все още 'характерите' на предишните си собственици.
Но ако това беше работа на Афродита, какво общо имаше Катерина? Или аз? Между мен и майка ми имаше негласно споразумение - тя да не ме търси за нищо и аз да не я затормозявам с присъствието си. Всичко това определено ме притесняваше - нямах никакво желание да се намесвам в божествените глупости на родителите си. Можех просто да си тръгна и да пренебрегна предчувствието, което ме беше довело до тук. Но уви, май все още не бях достатъчно егоистична. Донякъде - добре де, доста - се притеснявах какво ще се случи с останалите три момичета.
- Добре. - рекох накрая на глас, без да си правя труда да им разяснявам разсъжденията си. Катерина така или иначе ме беше чула, а Пайпър и Виктория вероятно бяха твърде изтощени, за да следят разговора. Идеята ми беше донякъде опасна, но си заслужаваше да опитаме. - Мисля, че е крайно време да посетим връх Оли
мп.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 4:56 pm

Очите ми светнаха и се усмихнах доволно.
- Не мога да повярвам, че го казвам, но харесвам мисленето ти! - сложих ръка на рамото ѝ и я разтърсих леко.
Олимп, а? Най-накрая щях да видя баща си. Беше си ми нещо като мечта. Е, разбира се, ако той беше там.. Въздъхнах, все още с огромна усмивка на лице. До сега не се бях качвала на Олимп. Да, да, знам. Шокиращо е. За 552 години бях обиколила почти целия свят, но не се бях качвала на Олимп. От вълнение подпалих едно дърво, но бързо го изгасих с ум си. Не трябваше да се разсейвам..
- Вие двете, като гледам, сте изморени - присвих леко очи към Пайпър и Виктория.
Извадих от джоба на коженото си яке малко амброзия и им го подхвърлих. - Не прекалявайте с амброзията!
Преместих погледа си към Ейлиин. Усмихнах се дяволито, а тя се засмя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 6:22 pm

Ейлийн и Катерина, която ми се струваше все по-позната, но вече не обръщах внимание на този факт, започнаха да обсъждат нещо, но от разговора им не разбрах почти нищо, освен, че споменаха нещо за връх Олимп. Това ме накара да се поразбудя леко, но без особен резултат. Добре, че в този момент дъщерята на Арес ни подхвърли (на мен и на Виктория) нещо, което каза, че ще помогне. Не знаех какво е. Първи ден в Лагера ми беше, но реших да я послушам. Отхапах от парчето амброзия, както го беше нарекла и веднага се почувствах малко по-добре.
- А това какво представлява всъщност? - попитах, малко по-ободрена. - И вие за какво си говорехте, защото чух нещо за боговете и за Олимп, но не можах да схвана.
Погледнах към Виктория, която също се свестяваше. Имаше малка драскотина, опасно близо до окото. Беше ми интересно как ли съм изглеждала аз, защото сигурно нямаше да съм се отървала без никакви наранявания. Не, че една драскотина, или две, беше кой знае какво, де. Ох, а екипът на какво ли е приличал... Не искам и да знам. Сигурно трябваше да му устроя хубаво погребение. Добре, че не бях облякла тениската, която си получих от Дейвид Бекъм. Татко ме беше завел на един мач на Манчестър Юнайтед, когато бяхме на гости на баба и дядо. Това, разбира се, не беше единствената ми, получена по този начин тениска, но беше най-ценната, защото бях само на пет и си спомням как след края на мача минах незабелязано покрай охраната и изтичах при Бекъм да му искам тениската. При тази мисъл се ухилих.
- Ако стари спомени се връщат в главата ми, не е страничен ефект от.. Как го бяхте нарекли? Амброзия? Нали? - в този момент си спомних какво си говореха - А и вие какво говорехте там за боговете и за Олимп? Нещо ми беше много сънливо и не успях да ви разбера...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 7:15 pm

Веднага щом катерина ни подхвърли амброзия грабнах пакета и го отворих. Погълнах малка част от съдържанието му и оставих останалото на Пайпър. Тя с недоверие направи същото като мен. След секунди вече се чувствах по-добре. Започнах да лазя към нея като преди това избутах двете ками възможно най-далеч.
- Амброзия? - нима не знаеше какво е това? - Това е храната на боговете, в малки количества е полезно за нас, но ако поемем повече от необходимото може да предизвика ами...възпламеняване на клетките.
Усмихнах й се. Тя също изглеждаше по-добре. Опитах се да се изправя, макар че бях доста изтощена и чувствах ставите си като направени от меко сирене. Залитнах няколко пъти докато накрая не успях да запазя равновесие. Подадох ръка на сестра си, за да й помогна да се изправи. Двете се олюляхме, но после направихме няколко крачки към Ейлийн и Катерина. Опитах се да следя разговора им до колкото беше възможно, докато лежах безпомощна на земята. Говореха нещо за Олимп, но ако планът им беше да се качим там отказвах да участвам. Беше твърде опасно и забранено!
Пристъпих към дъщерята на Арес и й подадох амброзията.
- Благодаря - рекох и кимнах леко. - Добре ли си,Пайпър - попитах и погледнах към нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   

Върнете се в началото Go down
 
Вечната огнена гора
Върнете се в началото 
Страница 3 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: По света и у нас :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: