Мястото за богове, чудовища и герои.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Добре дошли!
Нашият банер
90
Ако искате да станете наши приятели, цъкнете Тук
ЕКИПЪТ
Top posters
Атина
 
Катрин Уейтън
 
Посейдон
 
Sandara.
 
Анабет
 
Афродита
 
Ариа
 
Хататила
 
Зевс
 
Katherine Pierce
 
Latest topics
» Станете наши приятели
Съб Юли 27, 2013 8:10 am by Атина

» Другарче за РП
Пет Юни 07, 2013 6:00 am by Софѝя

» Любим филм
Вто Апр 16, 2013 10:37 am by Атина

» Смяна на името/снимката
Нед Апр 07, 2013 5:00 pm by Катрин Уейтън

» Музеят в Ню Йорк
Сря Апр 03, 2013 5:30 pm by Vicktoria di Makiaveli

» По стълбите нагоре
Вто Мар 26, 2013 1:13 am by Атина

» Богове и Богини
Сря Мар 20, 2013 7:04 am by Атина

» Тренировъчната площадка
Съб Мар 09, 2013 11:46 pm by Фил

» Въпроси...?!
Пет Мар 01, 2013 12:55 am by Атина

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 31, на Сря Май 04, 2011 10:37 am

Share | 
 

 Вечната огнена гора

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 8:21 pm

Виктория ми подаде ръка и двете се изправихме. Едва! Тръгнахме към другите и имах лошото предчувствие, че бяха намислили нещо забранено.
- Да, нищо ми няма.. - отговорих на сестра си. - А ти как си? - попитах я, след което се обърнах към другите - Какво сте намислили?
Имах известни подозрения, че ще искат да ходим на Олимп. Аз нямах нищо против, но изглежда на Виктория не й харесваше. Разбирах я. Сигурно ако и аз бях прекарала малко повече време в Лагера щях да съм на нейното мнение, но сега, когато все още бях млада и глупава, ми бяха позволени някой грешки. Също като преди малко, когато нападнах много по-добре тренирано от мен момиче. Но човек се учи от грешките си, нали? Посегнах към Катоптрис, за да го прибера, но реших, че идеята не е добра. И без това не заех кой е моят. Предполагам, че този, който не ме отблъскваше, когато се приближа. Все пак се наведох и посегнах към единия. Остана си на мястото, така че го взех и го прибрах в ножницата.
- Да се надяваме, че това няма да се повтори, но мисля, че трябва да разберем какво стои зад цялата тази работа. - промърморих, с надеждата поне една от тях да се съгласи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 8:46 pm

- Именно. - кимнах леко. - Колкото до това какво сме намислили... - подсмихнах се. - Ами, мисля, че ако искаме да разберем какво става, ще трябва да говорим със самите богове. Достъпът до планината Олимп- е доста ограничен, но по принцип имам.... ами... - думата 'покои' звучеше прекалено натруфено, а 'стая' - твърде модерно, така че накрая допълних: - Ами, имам постоянно място там, така да се каже. Така че би трябвало да ме пуснат, а пък ако пуснат една от нас... - свих рамене. - Ще пуснат всички ни. И ако имаме късмет, Афродита или Арес - или който и да е друг бог - ще бъдат там и ще можем да потърсим решение на проблема и евентуално дори да разберем какво става.
Усмихнах се, когато видях, че изражението на Виктория все още съдържа голяма доза недоверие.
- Това е най-добрата идея, която имам за момента. - признах. - Но пък има голям шанс да проработи. - както винаги, бях непоправима оптимистка. Дори когато се канех да нахлуя на връх Олимп - място, на което не бях стъпвала от близо сто и трийсет години и с което имах спомени, доста далече от приятните. - Кой е с мен?

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Пон Дек 31, 2012 9:01 pm

И това е най-добрата идея? Не можехме ли да се свържем с боговете чрез съобщение по Ирида? Щеше да е много по-лесно и безболезнено. Не се знаеше в какво настроение щяха да са те, можеха да ни убият на място, веднага щом ни видят, но Ейлийн и Катерина бяха убедени в това, което правеха, така че най-вероятно трябваше да им се доверя.
- Хубаво - рекох накрая, макар че на лицето ми все още се четеше негодувание. - Пайпър? - обърнах се към нея, за да видя дали ще се съгласи. Ако беше умна щеше да се възпротиви, самата аз в момента се чувствах като пълна глупачка, но не можех да очаквам от момичето, дошло едва вчера в лагера, да защитава позицията, която аз самата не удържах.
Ейлийн също погледна към Пайпър с красивите си очи, в които се четеше увереност и оптимизъм. Как можеше да бъде весела в такъв момент? Никога нямаше да разбера оптимистите, сякаш живееха в друг паралелен на нашия свят, но той беше изпълнен само с хубави неща и розови понита. Богинята очакваше да чуе гласа на сестра ми, която очевидно се колебаеше. Разкъсваше се между това, кое е правилно и кое трябва да се направи.
Кат ни пронизваше с поглед, но едвам сдържа с меха си, най-вероятно, когато чу мнението ми за оптимистите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 1:23 am

Когато Виктория се съгласи да тръгне с Ейлийн и Катерина нямаше как само аз да остана и затова приех. Щях да ходя на Олимп. Вчера разбрах, че съществува, а сега щях да ходя там. Как можеше този свят да стане още по-объркан?
- Ами, аз ще дойда... - казах леко колебливо. Не знаех дали правя правилното решение, но не ми се искаше да съм единствената останала. Все пак бях пряко замесена, така че...
Виктория ме погледна с разочарование. Явно се беше надявала да откажа, за да може и тя да не ходи. Но аз наистина имах причина да отида. Ами ако Афродита беше там? Имах възможност, макар и малка, да я видя и не мислех да я пропилявам. Не знам как щеше да ме приеме с този футболен екип, може би трябваше поне дънки и тениска да обуя, но осъзнавах, че няма време и... Катерина беше казала, че може би няма да се превърна в Барби, но като гледам мислите ми не ми се вярваше още дълго да продължава да мисли така. И все пак, щеше да ми е по-удобно ако бях облечена с анцуг или нещо подобно.
- Добре, сега какво ще правим? Как ще се измъкнем от Лагера или просто някой ще ни телепортира? Или ходят само двама човека и останалите ще ги чакат тук? Как ще се промъкнем там, ако успеем да излезем от Лагера, което и без това си е малко трудно? - толкова въпроси, едва ли някой можеше да отговори на всичките.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 1:30 am

- Колкото и да не ми се иска, мисля, че не трябва да прибързваме с ходенето до Олимп. - само да отбележа, че не можех да повярвам, че го казах! - Няма ли да е по-добре първо вие двечките - посочих Виктория и Пайпър. - да овладеете малко оръжията си, хъх? - повдигнах една вежда, все още скръстила ръце пред гърдите си. - Като за начало отново да се сбиете? Ако нещата загрубеят, ще се намесим с Ейлиин - обясних им.
Обикновено нямаше да имам нищо против двете да се сбият и двубоят наистина да загрубее. Харесвах битките, обожавах ги. Но точно сега наистина ми се искаше да се овладеят. Иначе ако трябваше да се изправим срещу някакъв неприятел, не ми се искаше и тях да разтървавам, и да се оправям с другите. Погледнах ги двете очаквателно, пронизвайки ги с очи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 6:28 pm

Тя искаше да се сбием отново? Не беше ли достатъчно опасно още първия път? Можехме да се нараним!
- Сигурно се шегуваш - промърморих накрая. Не можеше да иска нещо подобно от нас. Нещата наистина можеха да загрубеят и най-вероятно щяха, тя може би беше подготвена, но не и ние. Все още бяхме изтощени, а за Пайпър това бе първи ден в Лагера на Нечистокръвните. Все още не беше обучена, не смеех да твърдя, че съм особено добра в боя, но все пак можех да я нараня, а тя трябваше да разчита само на инстинктите си. Нямаше начин да рискувам отново.
- Виж, не мисля, че тряба да го правим отново, дори и да е за наше добро.
Миналия път Ейлийн ни беше разтървала с помощта на магия, но този път тя можеше и да не успее. Все пак тази способност изискваше много умения и усилия.
Хвърлих поглед на падналия на земята Катоптрис. Пайпър бе прибрала своя, но аз все още се страхувах да докосна острието, станало причина за боя между нас. Може би не трябваше да го използвам докато не установим точно какво се е случило. Щеше да се наложи да се върна в библиотеката и да потърся нещо за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 6:56 pm

- Напълно сериозна съм! - скастрих я. Как изобщо се осмеляваше да ми противоречи? - Няма да тръгна на никакъв подвиг преди Пайпър поне малко да се научи да се бие и докато не овладеете остриетата си! - заявих категорично. - И, кукло, не се съмнявай, че ще ви разтърва! - пронизах я с очи. - Не ми е нужна никаква магия!
Нямах намерение да се излагам на опасност заради тях. Не че не обичах предизвикателствата. Сега повече ме притесняваше Пайпър. По някаква причина не исках тя да пострада. Като че ли ми беше дълг да я пазя. Виктория все още се двоумеше да вземе оръжието си. Омръзна ми да я чакам. Грабнах острието от земята и усетих силата му. Като че ли някакви вълни преминаха през тялото ми.
- Пайпър, това е твоят Катоприс или както му беше името - казах напълно убедена, подавяйки ѝ ножа.
Нямах представа как съм разбрала. Получих чувство за дежа-вю, когато докоснах оръжието. Някак почувствах, че това е на Пайпър. Какво ми ставаше по дяволите?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 8:47 pm

Катерина искаше да се сбием отново. Вярно, че амброзията ни поразбуди, но не мисля, че бях готова за още едно такова нещо и то в същия ден. Въпреки това имах някакво предчувствие, че не трябва да й противореча. Честно казано, предпочитах първия вариант.
- Ох, необходимо ли е всичко това? - троснах се аз. - Досега ножът никога не е правил проблеми. Може би трябва просто да не ги доближаваме и толкова. - за пръв път се осмелих да взема думата сериозно.
Катерина се наведе и взе другия Катоптрис. Подаде ми го и каза, че е мой. Но аз вече бях прибрала своя. Бях решила така, защото този, който Кат държеше някак си не се отблъскваше от мен, когато го приближех.
- Сигурна ли си? - попитах я недоверчиво, а тя кимна утвърдително. - Щом е така... - посегнах към камата, забравяйки, че все още държа другата и колко опасно можеше да е това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 8:54 pm

Пайпър направи огромна грешка. Или поне щеше. Мигът, в който тя щеше да вземе и двете оръжия в ръцете си, изтръгнах за секунда острието на Виктория. Пайпър ме изгледа изненадано. Не всеки беше толкова бърз все пак. Погледнах я леко притеснено. Не исках никой да разбира какво съм.
- Внимавай! - усмихнах се леко изкуствено.
Подхвърлих другият нож към Виктория.
- Започвайте де! - подканих ги.
Седнах на меката трева и се излегнах удобно, така че да ги виждам. Дори и да изгубеха контрол, нямах намерение веднага да ги разтървавам. Нямах против да го направя в последната секунда, преди да пострадат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 9:40 pm

Добре, предполагах, че ще трябва да направим каквото дъщерята на Арес ни каза. Хванах оръжието си. Може би това наистина беше моят Катоптрис, но не разбирах как Пайпър е могла да го докосне. Чуждата кама допускаше до себе си единствено притежателката си. Започвах все повече да се обеждавам, че боговете са замесени в това. Колкото и да не ми се искаше да повярвам, че ще се наложи да се забърквам с тях, това сякаш все повече започваше да се утвърждава като факт.
- Добре - съгласих се накрая - но обещай, че ще ни разтървеш, ако играта загрубее.
Едно единствено кимване от страна на Катерина ми беше достатъчно. Все още не й се доверявах напълно, но поне се надявах, че видната привързаност към Пайпър ще я накара да поиска да я запази ненаранена и най-вече жива.
Въздъхнах тежко и направих няколко несигурни крачки към сестра си. Хвърлих поглед към блестящото острие и след това го насочих напред. Зачаках Пайпър да направи същото.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Вто Яну 01, 2013 10:05 pm

Виктория беше съгласна, макар и да си личеше, че не й се иска много. Добре, че поне Катерина се беше съгласила да ни разтърве, ако играта загрубее. Сестра ми насочи оръжието си към мен и предполагам аз трябваше да направя същото.
- Ами ако просто ги кръстосаме като преди малко? - казах аз.
Не бях сигурна дали наистина искам да опитвам, защото това беше изпило силите ми, или само и единствено исках да забава предстоящата битка. Охх, само да не ми пострада екипчето, защото тогава сестра, или не, щях да я заколя. Образно казано.
- Добре де! - изпелтечих, когато видях изражението на Катерина. Ясно беше, че гласеше "ЗАПОЧВАЙТЕ!!!". Поне се надявам да е значело това.
Направих няколко крачки към Виктория и отново усетих това неописуемо желание да я разкъсам на парчета. Опитах се да го контролирам, но не можех. Накрая просто се оставих то да ме води. Реших, че така ще свърши по-бързо. Спуснах се към нея, както се спускам към шоколад. Глупаво сравнение, знам, но си беше точно така. Замахнах към сестра си, но пропуснах. Олюлях се леко, но запазих равновесие и буквално се хвърлих на нея с острието, насочено към шията й. Добре, че беше ловка и пъргава и успя да се измъкне. За жалост не можех да кажа същото за себе си. Бях паднала на земята по корем и мисля, че ако не се бях обърнала и извъртяла, знаех какво щеше да последва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 1:58 am

Спуснах се като дивачка към Пайпър и замахнах няколко пъти срещу нея. В очите ми се четеше гняв, не знам как той беше надделял над истинските ми чувства. Опитвах се да остана на себе си и да се съпротивлявам, макар че това отнемаше повече от жизнената ми енергия. Сигурно щеше да ми е по-лесно ако оставех острието да ме води, но се страхувах от това, което можех да сторя на новооткритата си сетра.
Отново замахнах и камата мина на косъм от нежната кожа на Пайпър. Изпищях зверски от ярост и най-вече, защото се чувствах безпомощна. Едно глупаво острие успяваше да контролира собствената ми воля. Това ме вбеси, но каквато и съпротива да оказвах беше безполезна.
Пайпър също нападаше и даваше всичко от себе си, като за първи ден в лагера, трябваше да призная, че се справяше доста добре. Опитах се да отблъсна поредната атака и тя се просна на земята. През времето, което й отне да се изправи отново се опитах да захвърля Катоптрис с всичката сила, на която бях способна, но не можех, тъй като го стисках толкова здраво, че кожата на дланите ми беше започнала да кърви.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 2:31 am

Наблюдавах всичко легнала на тревата малко по в страни от дъщерите на Афродита. Бях извадила единият кинжал и го забивах в земята. Доставяше ми удоволствие да гледам битката, но определено бих предпочела да се включа. Такава опция обаче нямаше.
- Съсредоточете се! - повиших тон, за да може да си го втълпят в главите. - Не позволявайте на омразата да ви води!
Личеше си, че нещата загрубяват, но не можех да се намеся.. не и все още. Трябваше да се овладеят. Но нещата излизаха вън от контрол. Двете започнаха да се нараняват. Не можех да го допусна. Прелетях до тях за секунда, буквално, преди Виктория да забие острието си в Пайпър. Избутах русокосото момиче.
- Хей! - извиках.- Явно така няма да стане.. Ще ви потренирам малко по друг начин !! - обърнах се към Виктория. - Барби, дай тука тоя нож.
Тя ми го подаде, макар и малко недоволно. Грабнах го от ръцете ѝ. Катоприс или квото му беше там името определено не беше най-подходящото оръжие за мен, но се налагаше.
- Хайде, Пайпър! - подканих я. - Нападни ме! Нападни ме!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 3:53 am

Точно преди да се разкъсаме на парчета, Катерина взе ножа от Виктория. Точно в този момент всичката ми ярост се прехвърли от сестра ми към нея. Тя ме подкани да я нападна, но аз осъзнах, че това би било чиста проява на слабост и обратното на здрав разум. Май започвах да мисля. Не трябваше да я нападам, въпреки ужасното желание. Трябваше да пусна Катоптрис. Трябваше да се възпротивя.
- Н-не... - опитах да се противопоставя на магията, но въпреки това направих няколко крачки към Катерина и вдигнах оръжието.
Напрегнах всичката и воля, а тя не беше никак малка, и се опитах да пусна камата. Без успех. Замахнах към Катерина, но тя беше достатъчно бърза, за да избегне стаката ми. Опитвах се да спра, но тази сила беше твърде могъща. "Но не по-могъща от мен!" - напомних си аз. Поне знаех, че по инат никой не може да ме бие. Не се отказвах, докато не успея.
- Няма... - казах аз, правейки ту крачка назад, ту напред. Напрегнах се до такава степен, че очите ми щяха да изскочат. Поне така го чувствах. След това застанах на място и пуснах камата. Не знам как стана. Сякаш нещо просто ме накара да го пусна. Или просто ме освободи. Но преди да се усетя се олюлях и се строполих като торба с кости.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 4:01 am

Усмихнах се самодоволно. Пайпър се беше задъхала, но аз си бях съвсем наред. Няколко атаки не бяха нищо за мен.
- Едната е готова - усмихнах ѝ се. - Сега е ред на куклата.
Подадох ножа към Виктория и взех този на Пайпър. Нейният го чувствах по намясто. Навяваше ми някакви спомени..
- Ще започваме ли? - попита не особено ентусиазирано Виктория.
- Е, щом нямаш търпение- свих рамене и се засмях. Направих знак с ръка да се приближи. Хайде, кукличке.. Атакувай ме.. Излей си гнева върху мен.
Предизвиквах я. Получи се. Та ме нападна. Не трябваше да влагам особено усилия. Можех да чета списание, да ям и да се бия с нея едновременно. Оставих я тя да се развихри, като отвреме на време и аз нападах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 4:28 am

Катерина ме избута назад и ме принуди да й подам камата. Макар и с огромно недоволство сторих това, което ми каза. Веднага щом пуснах проклетото оръжие се почувствах много по-добре и спокойна. Целият ми гняв се изпари за секунди. Отдръпнах се, за да наблюдавам отстрани. Дъщерята на Арес подкани сестра ми да я нападне. Пайпър пристъпи няколко крачки напред и замахна, но Кат беше достатъчно бърза, за да я избегне. Пайпър отново се опита да нападне, но напрегна волята си до край и успя да пусне камата.
Изненадана се надигнах от мястото си на един камък. Погледнах втренчено самодоволната Катерина и изтощената си сестра, която изглеждше сякаш всеки момент ще се строполи на земята. Затичах се към нея и я подхванах преди това да се случи.
- Добре ли си? - попитах загрижена и повдигнах главата й. Цялата беше мокра и капчици пот се стичаха от челото й. Заведох я до камъка, на който седях и измъкнах пакет с кърпички от чантата си. Да, не звучи много готино и не изглеждаше така.
Катерина щеше да се разсмее и едвам се сдържаше.
- Какво?! - погледнах я. - Нещо странно ли намираш в това? - попитах, да наистина беше странен фактът, че един герой носи чанта и кърпички в нея, но пък бяха необходими в моменти като този. След като подсуших сестра си, се обърнах към дъщерята на Арес.
- Имаш ли още амброзия? - Трябваха ми за Пайпър, тя беше дори по-изтощена от последния път. След това обаче се сетих, че трябва и аз да направя същото и затова попитах Катерина дали вече можем да започваме.
- Добре - съгласи се тя и ми подаде едната кама. Поех дръжката в ръката си и се изправих. Веднага щом докоснах Катоптрис тялото ми се изпълни с предишния гняв, който ме караше да върша глупости. Нападнах и замахнах няколко пъти. Разбира се, Катерина избегна ударите. Отново изпищях и приклекнах. Защо това трябваше да ми се случва?! Напрегнах цялата си сила, но не успях. Отново се изправих и хукнах срещу дъщерята на Арес. Тя блокира атаката и застана зад мен. Паднах немощно на колене и се опитах да оставя камата.
- Остави я, Виктория - прошепнах наглас. Запъхтяна и твърде изтощена пуснах оръжието и се строполих на земята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 5:10 am

През по-голямата част от експериментите на останалите три момичета аз се стараех да не се обаждам. Нямаше смисъл да се намесвам, защото нещата и без това изглеждаха доста сложни. Но когато Виктория все пак успя да надвие себе си и да пусне меча, реших, че е време да престана да разглеждам лъскавия си маникюр - с което се бях занимавала досега - и се изправих от дървото, на което се бях облегнала.
- Значи вече сме сигурни, че проблемът е в оръжията, а не в Пайпър и Виктория. - казах най-сетне. - Може би предизвикват някаква реакция помежду си...
Отново се замислих за предишните собственици на камите и огледах и двете оръжия внимателно. Не можех да преценя коя от двете е била на Елена - не бях чак толкова древна - но пък може би някое от двете момичета знаеше.
- Е, в такъв случай... - почувствах се малко като учителка в клас, която се готви да задава въпроси на класа, но потиснах мисълта. - Коя от двете ви знае историята на оръжието си?

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 5:32 am

Честно, не ми беше много лесно. Щялата тази работа наистина беше ужасна, но аз бях силен човек. Знаех го. Чувствах го, дори и другите да не го виждаха. Можех да се справя с всичко, стига да повярвам. Знаех и че ако Катерина четеше мислите ми в момента, сигурно щеше да се спука от смях, но не ме интересуваше особено. Ако ми се наложеше пак да се справям с това, щях да успея. Щом го бях направила веднъж, щях да мога и втори.
Дори не бях усетила как Виктория ме е придърпала към камъка, където седеше тя, но след една или две минути се съвзех и я видях да напада Катерина. Личеше си, че се измъчва, опитваше се да поеме контрола над нещата, но изглежда й беше трудно. След още една неуспешна атака тя напрегна всичките си сили и успя да пусне камата. В момента, в който го направи, тя се строполи. Знаех как се чувства, знаех, че има нужда от помощ. Затова, въпреки умората и болките, които изпитвах, аз станах и тръгнах полека към нея. Все още ми беше трудно да пазя равновесие, но успях да стигна до сестра си и я прегърнах. Тя отвори леко очи, но си личеше, че не й е лесно.
- Значи вече сме сигурни, че проблемът е в оръжията, а не в Пайпър и Виктория. - каза Ейлийн, за чието присъствие бях забравила. Изглежда се чудеше откъде са се взели. - Коя от двете ви знае историята на оръжието си? - попита тя.
Чудех се дали да разкажа това, което знам, или да изчакам Виктория първо. Не бях сигурна изобщо дали това, което ми беше казал татко е вярно, но реших да споделя с тях.
- Ами, преди да замина за Лагера татко ми го даде, заедно с лък и колчан със стрели и ми каза, че майка ми му ги е дала и е казала, да ми ги даде и че ножът е бил на Елена от Троя. Не знам доколко е вярно това, но нека чуем Виктория какво ще каже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 3:39 pm

Усетих вкус на желязо в устата си, след като каза нейната предполагаема история за Катоптрис или квото си беше там. Защо предполагаема ли? Тя не знаеше цялата истина. Ейлиин забеляза физиономията ми. Бях напрегната. Дали трябваше да им кажа. Преди Виктория да започна да разказва историята на меча си, дръпнах Ейлиин на около 10 метра навътре в гората, за да не ме чуят дъщерите на Афродита. Богинята изглеждаше учудена.
- Това не е точната история на острието на Пайпър - не си направих усилието да говоря тихо, защото така или иначе да се приближеха, щях да ги усетя. - Ножът не е бил на Елена. Беше мой - Ейлиин изглеждаше като блъсната от камион. Тази мисъл ми се стори смешна и леко се усмихнах. - Един.. познат ми го даде преди 4 века някъде. Само с него можех да се защитавам от други.. ъм свръхестествени същества. Но острието със себе си също носи и тъмна енергия, моята. През онези времена бях доста.. ами зла - взирах се в очите на богинята, за да разчета някаква реакция. - Веднъж се срещнах с последната наследница на Елена. Както може би се досещаш, нещата не свършиха добре.. поне за нея. Аз я надвих, но тогава не осъзнавах как да спра и я.. ами сещаш се. Със смъртта изчезна ножът ѝ. Самите ками носят в себе си омразата на нас двете с Елена. Миналият век се осъзнах. Спрях да бъда толкова зла, но Катоптрис беше пречка за мен. - завърших този разказ малко напрегнато и веднага продължих с другия. - От много отдавна с Афродита бяхме доста добри приятелки. Знам шокиращо е - засмях се неловко. -Присъствах на раждането на Пайпър и оставих камата на баща ѝ, за да го даде на нея. Усетих доброта у нея, още като се роди. Затова сметнах за правилно, че тя може да пречисти енергията на ножа. И почти успя.. Точно затова ми се струва толкова позната. Но те двете, не трябва да го разбират! - заявих категорично.
След това двете се върнахме до Пайпър и Виктория.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 7:45 pm

В мига, в който Катерина дръпна Ейлийн настрани, разбрах, че става нещо интересно. Тръгнах след тях, надявайки се да не ме забележат. Говореха за нещо важно, но за жалост успях да чуя само "...присъствах на раждането й...". Раждането ми? Какво общо имаше то? Имах само снимки от там, на които имаше няколко човека. Татко и мама, държейки ме, баба, дядо и... Катерина! Ето откъде ми беше позната. Чух, че там нещо се шумоли и се затичах към Виктория, като се стараех да мисля за различни неща. Само не за откритието, което бях направила току що. Все пак Катерина можеше да чете мисли. Нещо интересно, нещо типично за мен, което нямаше да я изненада..? Футбол! Започнах да изреждам наум всичко, което знаех за футболистите на Манчестър Юнайтед - име, номер, пост, години, национален отбор. Надявах се притеснението ми да не личи толкова силно, колкото го усещах. Щом Катерина просто не беше казала на Ейлийн пред нас, значи ние не трябваше да знаем. Но тогава какво беше тя? Богиня? Винаги, когато попитах татко за нея и какво прави на снимките, той сменяше темата. А като гледам не се беше променила много от последните седемнадесет години. А и тя не изглеждаше да е на повече. Трябваше да съм свикнала вече, че не всичко е такова, каквото изглежда.
В този момент Виктория изпъшка и аз се наведох към нея. Сложих я да се облегне на мен и започнах да й говоря. Бях чувала, че на загубилите съзнание трябва да им се говори, за да се събудят. Не знаех доколко е вярно, но, по дяволите, имаше ли нещо в този объркан свят, което да е сигурно?
- Хей, Кат! - викнах към Катерина, когато я видях да се връща с Ейлийн - Имаш ли малко амброзия?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 7:56 pm

- Не може винаги, когато някой се умори, да приема амброзия - отвърнах ѝ лека раздразнено. Пайпър сериозно ли си мислеше, че не я бях усетила. Колкото ѝ да се опитваше да мисли за друго, аз чувах само разказа си. Ами сега? Какво щях да правя сега? Трябваше ли да ѝ изтрия спомените?Не, не можех.. Обаче ѝ бях доста ядосана. Само едно нещо ме спираше да ѝ извия врата. По дяволите!
- Не ме наричай Кат - повиших тон гневно. - Мисля, че изрично казах, че мразя да ми викат така. Катерина! Катерина! Набийте си го в главите..
Опитах се да нормализирам дишането си. Обърнах се към Ейлиин.
- Още ли смяташ да ходим на Олимп?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Пайпър
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 41
Точки : 77
Join date : 28.12.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Сря Яну 02, 2013 8:46 pm

- Добре де, не се пали толкова... - измънхак.
Как да не се пали, по дяволите?! Усещах гнева й, както собствените си чувства, както любовта на Виктор, по който толкова бях хлътнала, към онази... Дали това не бяха някакви сили, идващи от Афродита? Няма значение, но Катерина определено ме беше надушила. И все пак. Какво толкова? Тя е някакво безсмъртно... нещо, което е било на раждането ми. Сигурна бях, че сто процента е по-сериозно, но реших да не любопитствам. Все още. Щом беше важно за Катерина, нямаше да кажа нищо. Защото аз бях чула нищо. Абсолютно нищо. Аз можех да пазя тайни, но когато някой пазеше тайни от мен се вбесявах. "Съжалявам. Няма да кажа на никого." - помислих си аз, с надеждата и този път да прочете мислите ми. Знаех, че това няма да я укроти, но трябваше поне да опитам. Не й казах, че няма да се повтори, защото определено не беше така. Аз бях любопитен човек. Затова и животът ми беше интересен.
- Още ли смяташ да ходим на Олимп? - попита Катерина. Говореше на Ейлийн.
И аз я загледах към нея въпросително, но след това погледът ми падна върху Виктория. Не можехме да я оставим така. Започвах да я харесвам, беше ме грижа за нея. Може би защото ми беше сестра...
- Стойте! - казах аз, недочакала отговора на Ейлийн. - Ами Виктория? - прозвучах по-убедително от обикновено. Това пък какво беше? Определено животът ми беше интересен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ейлийн Белкор
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 145
Точки : 248
Join date : 29.03.2010
Age : 22
Местожителство : Empathica

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Чет Яну 03, 2013 12:12 am

След като с Катерина се върнахме при останалите, си замълчах и не казах нищо. Не исках да проличи доколко съм се заинтригувала от цялата ситуация. По правило почти всичко ме отегчаваше; рядко можех да се заинтригувам от нещо, освен от книгите, които четях. Но по някаква причина, нещо ме караше да искам да остана тук и да помогна за каквото и да се случваше. Глупаво от моя страна, разбира се. Най-лесно щеше да бъде да си тръгна и да ги оставя на спокойствие, а после да забравя за това. Дори не знаех защо не исках да го направя.
Когато Пайпър спомена Виктория, аз погледнах преценяващо към момичето.
- Мисля, че тя ще се оправи скоро. - казах накрая. - Не изглежда толкова зле. Колкото до Олимп... - въздъхнах. - Да, все още мисля да отида. Налага се.
А толкова не ми се искаше! Бях ходила там един-единствен път, бях останала около месец и това ми беше достатъчно, за да мразя мястото. Харесваше ми да мисля за миналото си като за музей - всеки малък спомен беше сложен под витрина. На някои от тях трябваше да има надпис: "Крехко и остро! Не мисли за това! Нараняваш се!" Така че единствените спомени, които нахлуха насила в ума ми сега, бяха чифт поразително сини очи и бледо лице, както и аз самата, на колене пред трона на майка ми, с молбата да ме убие.
Разтърсих глава, сякаш за да прогоня мислите; сега не му беше моментът да се самосъжалявам.
- Мисля, че това е единствения начин да разбера какво става.

_________________
One, two, free-fall, down in the well with it all
I am not their slave anymore
Cut my leash, I'm not gonna bow and adore
I will let them drown there!

I'll light you a candle and carry you away
From the walls of this little town today
I will not see the Light, it's a blight, if I'm right
So tonight I will fight my way out of their sight...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vicktoria di Makiaveli
Дъщеря на Афродита
Дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 118
Точки : 250
Join date : 12.09.2012
Местожителство : Kiss me, Damon. Or kill me. We both know you're only capable of one.

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Чет Яну 03, 2013 1:05 am

Всяко едно мускулче в тялото ми крещеше и се извиваше от болка. Имах чувството, че никога няма да спре. Единственото, което ме спираше да не изкрещя беше фактът, че бях твърде немощна, за да го направя. Опитах се да нормализирам дишането си, да не мисля за изгарящата ме болка, но накрая тя просто спря.
- Добре съм - промърморих едвам, когато най-сетне се свестих. Бях чула единствено последните думи на Пайпър. Радвах се, че е загрижена за мен. Още от момента на срещата ни се чувствах привързана към нея, може би, защото бяхме сестри, но не изпитвах същото към останалите дъщери на Афродита.
Няколко минути по-късно се размърдах и изправих. Все още бях замаяна, но със сигурност се чувствах по-добре. Пайпър също се беше възстановила, но въпреки всичко не мислех, че трябва да ходим на Олимп. Може би трябваше да отложим пътешествието си за друг път.
- Е, и какъв е планът ви да стигнем до там? - попитах накрая. Наистина исках да чуя какво бяха замислили. Все пак щеше да се наложи да се измъкваме от лагера, което и без друго беше достатъчно трудно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherine Pierce
Дъщеря на Арес
Дъщеря на Арес
avatar

Брой мнения : 167
Точки : 397
Join date : 06.08.2012
Age : 22
Местожителство : She lost control.. again

ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   Чет Яну 03, 2013 1:44 am

След като няколко минути се взирах в земята, отново продумах.
- Без мен - погледнах всяка една в очите. - Няма да се кача на Олимп с вас. Вече не искам. Имам и по-важна работа.
Погледът ми се спря върху Пайпър.
- Това няма да бъде последната ни среща - намигнах ѝ игриво. - Адиос - извиках почти щастливо и в следващия миг вече бях далеч от гората.. Нямах представа какво ме беше спряло да отида с тях на Олимп. Може би причината беше в твърде честата смяна на настроенията ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://onedirectionbg1d.wix.com/moonybooks
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Вечната огнена гора   

Върнете се в началото Go down
 
Вечната огнена гора
Върнете се в началото 
Страница 4 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Боговете на Олимп :: По света и у нас :: Лагерът на Нечистокръвните-
Идете на: