Кеят на езерото

- Лък и стрели? Също като мен. - казах аз, преди тя да зададе своя въпрос. - Ами, обикновено се разбирам почти с всички, освен ако не спорим за съдбата на света. Да кажем, че Атина ми допада най много. А това между нас не са точно кавги, просто всеки си има собствено мнение и го отстоява, докато не се стигне до спор, разбираш ли? Ние сме едно семейство, а във всяко семейство възникват проблеми, нали така? Същото е и при нас - всеки си иска неговото. Например ако Зевс каже да не общуваме с полубоговете, аз най-вероятно няма да му се подчиня, защото съм доста своенравна. За другите не знам. Говоря само за себе си, в този случай. - надявах се и този отговор да не е станал като разказ. Не беше - стана цял роман! - Искаш ли да отидем на тренировъчната площадка. Каза, че използваш лък и стрели най-често, значи много ще си допаднем.

П.П.:Ако си съгласна пиши направо там Smile

Връщайки се в Лагера, се озовах на кея. Огледах наоколо, любопитен - беше спокойно и наблизо не се виждаше никой. Слънчевите лъчи блестяха в очите ми, отразени от повърхността на водата. Седнах на кея, потъвайки в мислите си. Облегнах се назад, мислейки за Наталия - не исках да я оставям, но се беше наложило. Дали щеше да ми позволи да й обясня? Тръснах глава и се смръщих. Без много много да му мисля, се съблякох и ловко се гмурнах във водата. Беше студена, но не ми правеше впечатление - имах нужда да прочистя главата си. Явно плуването подейства, тъй като се почувствах ободрен. Запътих се нагоре към повърхността и когато излязох над водата, забелязах че вече не съм сам на кея.

Гост

След битката с Нериса се отправих към кея. Обичах да стоя там и да гледам разбиващите се вълни и делфините, които понякога минаваха от там. Седнах на кея и погопих кракатоа си във водата. Това място ми действаше много ободряващо. По едно време едно момче се надигна от водата. Изненадах се, не очаквах да има някой друг на кея.
- Здравей- поздравих.- Аз съм Алексис, а ти кой си?- попитах с усмивка.

Пред мен стоеше момиче, което обаче не познавах. Подтиснах вълната на разочарование, надигнала се в гърдите ми, за да не се издам. Срещнах погледа й любопитно - тя изглеждаше също толкова изненадана от моята поява, колкото и аз бях от нейната. Повдигнах учудено вежди, питайки се как не беше забелязала тениската и обувките ми, които стояха на купчина на кея. Не проговорих, но тя първа го направи, като ме поздрави, представи се и на свой ред попита за моето име.
-Здрасти - казах, някак небрежно и добавих -Аз съм Трей.
Не протегнах ръка към нея, но и не можех да я стигна. Хванах кея с ръце и ловко излязох от водата, като по дъските на кея капеше вода от тялото ми.
-Дано не те притеснявам. - казах любезно, но в тона ми нямаше и капка от тази любезност. Не бях в настроение. Бързо нахлузих тениската си и я погледнах, чакайки да каже нещо.

Гост

Непознатото момче се представи. Казваше се Трей. Очевидно не беше в настроение и се държеше малко грубо, но яз бях свекнала с подобно държание и не ми направи впечатление.
- Не ме притесняваш ни най- малко. Междудругото кой е божествения ти родител?- попитах с усмивка. Въпроса ми беше малко нелеп, защото очевидно беше син на Посейдон, но все пак.

Алексис беше третия човек, който ме питаше това. Въпросът й влоши настроението ми още повече, но не го показах, а и не исках да бъда прекалено груб - все пак тя нямаше вина. Срещнах погледа й, стоейки прав до нея, докато тя стоеше с потопени във водата крака.
-Има ли значение? - попитах, като повдигнах рамене. Бях го задал като въпрос, но тонът ми показваше, че не искам да говоря за това. Всички в Лагера ли щяха да ме разпитват кой е божествения ми родител? Е, аз също исках да знам кой е.
-Кой курс си? - попитах я, стараейки се тонът ми да прозвучи нормално. Насилих се да й се усмихна леко, някакси извинявайки й се по този начин за държанието си.

Гост

Явно Трей не искаше да сподели кой е божествения му родител, а може би и той не знаеше. Е, нямах намерение да го притискам. Усетих умора, за това направих нещо като мини ураган от рози около мен. Това винаги ме ободряваше и ми връщаше енергията. След което Трей ме попита кой курс съм
- Трети. А ти? - отговорих с усмивка.Чудих се защо ли е намръщен.Затова му предложих- Хей, виждам че нещо те мъчи. Не се познаваме много добре, но все пак може да споделиш ако искаш- усмихнах се леко и го погледнах приятелски.

Държанието й ме изненада, но все пак отговорих
-Ами аз съм пети курс. - погледнах я, като докато наблюдавах как направи розите, не можех да не забележа силите й - явно ги беше тренирала добре. Успях да се усмихна, когато ми предложи да й споделя какво ме мъчи. Отбелязах си наум, че явно беше и наблюдателна и й отговорих
-Не искаш да знаеш, повярвай ми. А и е твърде клиширано. - да й кажа, че имам чувства към момиче, което сигурно няма да ми проговори повече? Или пък да прибавя факта, че я бях оставил, тръгвайки по следа да търся баща си? Да бе, щеше да й прозвучи... всъщност и аз не знаех как, но нещата си бяха достатъчно заплетени и така.

Гост

Оказа се че и той е пети курс. Трей не пожела да ми сподели какво го мъчи, пък и нямах намерение да го притискам. Усмихнах се. Забелязах, че той ме гледаше и обърнах поглед към него. Досега не бях се заглеждала в лицено му. Беше адски красив, но реших да се спестя комплимента. Все пак не искам да ме изскара някаква флиртаджийка.
- Имаш ли си приятелка?- попитах любопитно. След въпроса си веднага съжалих. Усетих, че съм засегнала болна тема и обърнах винавно погледа си настрани.

Усмихнах се, обмисляйки иронията. Отново повдигнах рамене, като казах някак несигурно
-Всъщност.. Не знам. Искам да кажа.. Това е едно от нещата, което ме мъчи. - усмихнах й се, като не знаех дали да й кажа всичко или да спестя някои неща. Наистина не я познавах добре, но ми изглеждаше симпатична и се надявах, че от нея ще излезе добра приятелка. Усмихнах й се приятелски на свой ред и й върнах въпроса
-Ами ти, имаш ли си приятел, или все още не? - седнах на кея, заглеждайки се във водата и се опитах да подредя мислите в главата си.

Гост

След отговора на въпроса ми и той ми зададе същия въпрос.
- Ами и аз като теб не съм сигурна. Уж си имам приятел, но с него отдавна не сме се виждали. Все пак е бог, какво ще прави с една простосмъртна?- овърнах на въпроса с въпрос. До сега не се бях замисляла за приятеля си Кронос. Ох, той толкова ми липсваше. Една сълза потече от окото ми. Аз побързах да я изтрия, защото не исках Трей да ме види как плача. След това потече втора, след това и трета сълза. Аз се обърнах на другата страна с надеждата той да не ме види. След което изтрих сълзите си, обърнах се към него и го погледнах с усмивка.

Не само аз имах проблеми - очевидно. Забелязах, че тя плачеше, чувствайки се някак неловко, докато се колебаех как да спра сълзите й. Тя ги изтри, след което ме погледна с усмивка, но очите й бяха леко зачервени. Отвърнах на усмивката й, като срещнах погледа й и се опитах да я окуража
-Сигурен съм, че всичко ще е наред. - тя ме погледна, съмнението й изписано по цялото й лице и аз добавих -Не мисля, че проблемът тук е относно въпроса смъртен-безсмъртен. А и ако за него Имаше значение факта, че ти си смъртна, нямаше изобщо да е в такива отношения с теб, нали? Освен това се подценяваш - ти си полубогиня, изобщо не си и близо до обикновените "простосмъртни".
Опитвах се да разсея страховете й с логиката си и й намигнах, отново гледайки я приятелски. Щеше ми се да можех да мисля толкова трезво и върху моите проблеми, но когато беше замесена Наталия, чувствата ми винаги замъгляваха трезвия ум.

Гост

- Сигурно- възкликнах аз. Не спирах да мисля за Кронос. Ако поне малко ме обичаше, щеше да идва отвреме на време да ме вижда. Тръснах глава, исках да прогоня тези мисли от главата си.
- Искаш ли да поплуваме?- попитах го, за да се разсея от мислите в главата си. След което го погледнах в очакване на отговор.

Личеше си, че и тя иска да се поразсее, когато ме попита дали искам да поплуваме. Мигновено се ентусиазирах, и, стараейки се да я разсея и поразвеселя, станах от кея и бързо изхлузих тениската си.
-Винаги, бейби - казах с подправен тон и добавих -На такова предложение никога няма да откажа.
Смигнах й закачливо и се усмихнах, надявайки се да е сработило - и двамата имахме нужда да повдигнем настроението си в момента. Ловко се гмурнах в езерото, като изплувах и я погледнах, чакайки да се присъедини към мен.

Гост

Трей прие поканата ми и по най- бързия начин съблече тениската си и ловко се гмурна във водата. По случайност под роклята с която бях, имах бански. Знаех си че няма да ми е излишно да ги облека, защото винаги щом идвах на кея първото нещо, което правих беше да поплувам. Затова бързо съблякох роклята и се гмурнах във водата. Тя беше толкова приятна. Да плувам беше едно от хобитата ми.
- А сега какво?- погледнах го със закачлив поглед и го напръсках с вода.

Тя ме напръска с вода, а аз се ухилих и й отвърнах със същото.
-Ами не знам - започнах и ми хрумна нещо -Хайде да разучим езерото, искаш ли?
Гмурнах се под вода, оглеждайки дъното, което не се забелязваше и когато излязох на повърхността, погледнах Алексис.
-Е, ако имаш някакви други идеи.. - започнах, като тонът ми показваше, че бях отворен откъм предложения. Запратих втора шепа пръски вода към нея, чакайки отговора й.

Гост

Трей отвърна на отъня с огън така да се каже. Засмях се. Той предложи да разучим езерото и се гмурна в езерото, но аз не го направих. След като разбра, че не съм го последвала излезе на повърхността и попита дали нямам други идеи. Повдигнах рамене.
- Еми всъщност не-усмихнах се закачливо и се потопих във водата.

Видях как тя се гмурна под вода, но този път аз не я последвах. Изчаках да мине малко време и точно в момента, в който тя се показа на повърхността отново, аз се гмурнах. Тихо я издебнах в гръб и когато я наближих, казах
-Пау! - тя подскочи леко, но май го очакваше. Въпреки това се разсмях, като отнесох шепа с вода в лицето си, запратена към мен от Алексис. Аз й върнах жеста и се започна леко, но ожесточено пръскане с вода.

Гост

Започна се ожасточено пръскане с вода. Отдавна не се бях смяла толкова много, чак ме заболя корема. Надявах се с Трей да станем добри приятели, с него толкова се забавлявах. Усмихнах се злокобно и около него се завихли вихрушка от рози, разбира се аз я създадох. Докатотой беше в плен на розите, се домукнах зад него, спънах го и той падна.
- На ти затова, че ме стресна- изсмях се злокобно.

О, щяхме да играем мръсно? Нямах против - можех го доста добре. Ухилих се, използвайки телекинеза и задърпах нагоре кичури от косата й. След което вдигнах струя вода и я запратих към нея.
-Време е за разплата.. - казах доволно, като очаквах да отвърне на атаката ми, но този път бях подготвен за това и Алексис нямаше да ме изненада.

П.с.: Как тя ще ме спъне, като сме във водата? (Нали влезнахме в езерото)

Гост

Трей ме атакува с вода. Вси още продължавах да се смея. За момента не се сещах как щях да му го върна. Прииска ми се и аз да мога вдигам стрия вода и да я запратя към него, но нямах тази способност. Единсвеното нещо, което ми хрумна беше да го изприскам с вода и така и направих.

П.с.: Ами просто някак те е спънала и ти си се пльоснал във водата, смисъл целия си се потопил.

Засмях се на контраатаката й, докато продължих да я пръскам с вода, използвайки хидрокинеза. На този етап Алексис беше мокра от главата до петите и изглеждаше доста забавно със стичащата се от лицето й вода. Двамата се смеехме на ожесточената, но забавна война кой ще изпръска другия повече. Беше ми адски смешно да я гледам и да отвръщам на атаките й, забравяйки за момент всички проблеми, които обикновено се въртяха хаотично в главата ми, кой от кой по-объркан.

П.с.: Аха, ок. Просто защото не беше уточнила в поста и затова се зачудих

Гост

Цялата бях мокра, но това ни най-малко не ме интересуваше, нито пък факта, че грима ми се беше разтекъл. Важното беше, че се забавлявах.
- Сещаш ли се, когато те попитах за божествения ти родител, ти троснато ми отговори че няма значение. Аз се досетих, че и ти не знаеш кой е. Е, аз мисля че е Посейдон-Усмихнах се и продължих да го пръскам с вода.

Тя наистина изглеждаше забавно, с мократа си коса и разтеклия се по бузите й грим. Смеех се все повече, докато с Алексис продължавахме водната битка, а шумът от нея сигурно се чуваше доста отдалече. Тогава обаче тя проговори, споменавайки божествения ми родител. Смехът ми веднага замря и струята вода, която контролирах, падна обратно в езерото.
-Алексис, това не е нещо, което разбираш. Мислиш ли, че не съм предположил това досега? Мислиш ли, че не съм търсил баща си? - изпратих думите към нея обвинително и бързо се върнах до кея, ловко излизайки от водата.
-Само защото си се досетила, не означава, че имаш правото да се намесваш в нещо, което не е твоя работа.
Намръщих се, вече стоейки на кея и я гледах, като нахлузих измокрената си тениска.

Гост

Щом чу казаното от мен, Усмивката на Трей веднага спадна и започна да ме обвинява. Почувсвах се ужасно. Нямах намерение да го ядосам, но явно го направих. Изнервен се върна до кея. Забих виновно поглед към водата и се върнах на кея. Обляках роклята си и седнах до него.
- Съжалявам- измъкнах виновно и отново погледнах надолу.- Съжалявам- повторих тихо. Винаги ставаше така, винаги провалях всичко, винаги казвах нещо което не бива. Не исках да развалям приятелството си с Трей.

» Кеят на езерото