Кеят на езерото

Когато каза, че е по-стар от мен бях готова да се заяда, че съм на повече от 500 години, но се сдържах. Това че веднага скачах да се заяждам, ми беше изиграло лоша шега, която повече нямаше да повторя. След като хвърлих мократа му тениска настрана, го погледнах с огромно учудване. Хубаво, щях да скоча при него. Изправих се. Съблякох набързо клина и тениската си, взирайки се в него. Скочих във водата и излязох на повърхността. Съсредоточих се около мястото, където стоеше Фил. Наклоних леко глава и в следващия миг, водата около него забълбука и се задига пара. Чак до себе си усетих топлата вода. Изражението му беше невероятно смешно.
- О, миличък, да не би да ти стана топло? - погледнах го невинно и скръстих ръце пред гърдите си.
Хубаво беше да имаш по-някоя сила, особено като е огън. Може би тази стихия ме описваше напълно.. Фил погледна за кратко надолу и аз използвах този момент. Изтичах, или по-скоро направо си се телепортирах, зад него и го бутнах, а той се потопи във водата. Засмях се дяволито.

С интерес наблюдавах действията й. Как съблече клина и тениската си и остана само по бански. Гледката беше...впечатляваща. След това тя скочи в езерото, а водата около мен забълбука и се нагорещи. Щеше да ме свари жив.
- Горещо ли ти стана, миличък? - попита ме тя с дяволитата си усмивка. Огледах се леко паникьосано наоколо, а в следващия момент тя се озова зад мен и ме бутна под повърхността. Задържах дъха си и останах там, докато водата не възвърна нормалната си температура. Главата ми не се показваше и Катерина започна да оглежда езерото, докато ме търсеше. Точно на това се надявах. Изкочих изпод водата и я сграбчих. Дръпнах я рязко към полу голото си тяло и я целунах.
- Със сигурност мога да кажа, че ти си най-горещото момиче на света - рекох и се усмихнах чаровно. Ръцете ми се плъзнахапо гърба й, докато не стигнаха до дупето й. Отново я целунах, този път по-страстно.
- Всъщност, скъпа, номерът с кипящата вода си го биваше, след като веднъж ме затвори в огнен кръг... - припомних й аз. Беше преди повече от месец, но все още се развеселявах, когато се сетех за тази случка.

- Мога пак да го направя, ако толкова ти е допаднал - смигнах му закачливо и се откъснах от прегръдката му. - ЗА жалост обаче, не мога да кажа същото за теб. Не си горещ, мне - поклатих глава и се ухилих.
Сетих се за първата ни среща. Още тогава изпитах силни чувства към него, нищо че беше нещо като омраза. Тогава ми лазеше по нервите. Е, и сега не се бяха променили особено нещата, но все пак.. Той ме погледна с онзи си негов поглед, а аз отново потънах в очите му. Мразех да става така. Тези очи.. подлудяваха ме. Той се опита да ме целуна, отново, но го отблъснах ОТНОВО. Тези лиговщини взимаха да ми омръзват. Мразех, такива моменти, макар че ми беше приятно. Предпочитах по - екстремните ситуации, пълни с екшън и т.н. Тези романтични, нежни.. Просто не бяха за мен.

Тя ме отблъскваше, ОТНОВО. Но я разбирах - Катерина не си падаше по тези лигави, романтични неща. Аз също не си падах, но по някаква странна причина се държах като някоя дъщеря на Афродита с нея. Какво ми ставаше?!
Освободих я от прегръдката си и само кимнах в отговор на съпротивата й. Не знаех какво да правя, но знаех, че просто трябва да направя нещо. Нещо забавно, което щеше да ни развесели и разсее, само че такива идеи не ми хрумваха.
В следващия момент обаче се сетих за нещо. Неусетно се потопих под повърхността и издърпах Катерина за крака отдолу. Потопих я под водата. Изчаках я да изплува, за да видя как ще реагира, но тя не се появи. Веднага ми стана ясно, че е намислила нещо. Щеше да ме изненада по някакъв особено неприятен начин, но аз бях съгласен да ме подложи на всичко. Заоглеждах се в очакване главата й да се покаже от някъде, но така и не успях да я видя. Знаех,че се крие някъде и ме причаква. Причакваше ме както един хищник причакваше жертвата си да падне в капана (интересна метафора). В един момент всичко утихна и се чуваше дори най-лекия шум от бръмченето на насекомите. Отново се огледах, но нищо не се случи. "Да не се е удавила?" казах си сам, но в осъзнах, че е невъзможно. Тя беше перфектна плувкиня и нямаше начин нещо да й се е случило, затова продължих да чакам.

През престоя си под водата, се опитах да измисля нещо като номер на Фил, но просто не успях. Не можех да повярвам, че съм се изчерпила. Сметнах за правилно при тези обстоятелства просто да не кисна във водата. Излязох на повърхността и поех дълбоко въздух. Потърках очите си и ги отворих. Пред мен стоеше Фил, очевидно объркан. Ухилих се леко. Изстисках водата от косата си.
- Омръзна ми да седя във водата - рекох капризно. - Нещо друго предлагаш ли? - повдигнах вежда и го погледнах предизвикателно.
Скръстих аз пореден път ръце пред гърдите си и го пронизах с очи. Това момче имаше ли намерение да ми отвърне по-бързо или трябваше да го чакам с векове?

Да, Катерина беше намислила нещо и се убеждавах все повече в това, докато я чаках да излезе. В следващия момент я видях стояща на повърхността, скръстила ръце пред гърдите си и с типичната си усмивка, която ме подлудяваше. Ухилих се невярващо, а след това я последвах навън. По полу голото ми тяло се стичаше вода, а косата ми беше мокра. Дръпнах перчема си назад и се пресегнах към тениската си, която беше почти суха. Облякох я, а по нея веднага се появиха мокри петънца, след което погледнах към Катерина с един от многозначителните си погледи и се усмихнах леко.
- Не, нямам идеи, затова разчитам на теб, красавице - рекох и зачаках да чуя какво е намислила. Седнах на един от близките камъни, защото бях доста уморен. Прокарах пръсти през гарваново черната си коса да пореден път, като се надявах, че по този начин ще я накарам да изсъхне по-бързо. Всички тези многобройни упражнения, на които ме подлагаше това малко дяволчи ме бяха изцедили. А тя изглеждаше сякаш енергията й никога няма да свърши, сякаш може да тича с километри без да се умори.
П.П.
Съжалявам,че е толкова кратко.

Простенах шумно и се намръщих. Не ме улесняваше особено. Започваше да ми доскучава,а тогава нещата определено нямаше да бъдат розови. Изнервях се. Пронизах Фил с отегчен поглед, надявайки се да измъдри с тази красива главица нещо. Грабнах дрехите си и набързо ги изсуших само с мисълта си. Облякох се бавно и отметнах косата си назад. И изведнъж ми присветна. Усетих как очите ми пламват от вълнение. Краищата на устните ми се извиха в широка, дяволита усмивка.
- Какво ще кажеш за една тренировка? - повдигнах предизвикателно вежди. - Да се срещнем след 10 минути на тренировачната площадка?
Надявах се да не откаже. Всъщност, направо си преливах от надежда. Нямах търпение да го разбия. - Всъщност, ако си съгласен с мен, нека се видим направо там Ако не, ще си тренирам сама. - и след тези думи си изчезнах (съвсем буквално!!)

П.с.: Съжалявам за ОГРОМНОТО закъснение, но не знаех какво да пиша. То и това не се получи добре, но това е.. Какво да се прави ;дд

Погледнах към дяволитата усмивка, която се изписа на лицето й. Беше намислила нещо. Не знаех дали това трябваше да ме притеснява или беше хубаво. Преглътнах леко и я изслушах.
Не се изненадах, че иска да тренираме. Тя си падаше по тези неща, но не и аз. Обичах боя, но не и когато беше с нея. Още повече, че не си заслужаваше да пропиляваме ден като този на тренировъчната площадка. Все пак нямах намерение да споря с нея, защото така или иначе щях да загубя.
- Добре - съгласих се леко недоволно аз и кимнах. След като изрекох тези думи тя буквално изчезна. Да, тук наистина ставаше нещо нередно. Всичко това случващо се около нея и фактът, че тя беше по-силна от мен, започваше да ме притеснява. Не знаех на какво се дължи цялата тази промяна в способонстите й. Правеше я още по-готина от колкото всъщност беше, но в същото време леко ме плашеше.
Надигнах се и взех захвърлената настрана ножница заедно с меча ми. Закачих я обратно на колана си и се насочих към площадката.
Нещо ми подсказваше, че тя вече ме чакаше там. Може би беше просто предположение, но нямаше как да се усъмня в това.

П.п
Извинявай за забавянето. Ако искаш пиши направо на площадката.

» Кеят на езерото