Кеят на езерото

Издърпах богинята под водата за крака и й се ухилих, когято тя се озова под повърхността. Пуснах я, за да видя дали пак щеше да се опита да ме надплува. Не беше лесно да я настигам, а и факта, че беше богиня й даваше предимство, но аз бях доста добър плувец и въпреки, че беше с усилие, я бях настигнал. Усетих се обаче, че Мяуу не беше във водата и като посочих с пръст нагоре, за да ме разбере богинята, се отправих към повърхността на водата. Тя ме последва. Изплувах и се обърнах към кея, където Мади все още стоеше, потопила само краката си във водата.

-Хей, Мади, няма ли да се присъединиш? Водата е супер, нали? - обърнах се към Белона за потвърждение, подканяйки Мяуу ведро и се ухилих. Бях мокър, отново, но така просто ми харесваше.

С Трей се спогледахме и той подкани Мади да дойде с нас. Това не беше точно по план, но пък при мен нещата винаги имаха неочакван край. Един бог знае как щеше да свърши това! И да, наясно съм с това как прозвуча тази мисъл. Дори в главата ми беше странна и затова се въздържах от споменаването й без усилие. Още преди Мяуу да беше скочила предложих:
-Хайде да си направим състезание! Да видим кой ще издържи най-дълго под вода - погледнах леко подло към Трей, който плуваше до мен. Това беше план Б. Бях организирана личност, така че имах план Б и за самия план Б. Не изчаках отговора им и просто стиснах нос и се потопих.

- Е, какво пък! - свих рамене..
Мда, настроенията ми се меняха за секунди и сега нямах нищо против да поплувам.. Съблякох черното си готик яке, след това тениската, под която бях с бански (както винаги, подготвена за всякакви случаи) и накрая изхлузих черните раздърпани дънки. Хвърлих се във водата и заплувах към тях. Не след дълго стигнах до двамата и се ухилих закачливо.
- И сега какво? - повдигнах вежда.

Никой не ме последва под водата и затова отново се показах. С изненада установих, че Мяуу се озовала при нас. Не разбирах как е възможно да доплува толкова бързо, но не си направих труда да се задълбочавам в размисли. В момента единственото, което ме вълнува бе как да накарам Трей да се шмугне под водата.
- Никой ли няма да се състезава с мен? Е, явно се страхувате да не загубите! - подкачих ги аз. Надявах се сега да се съгласят да видим кой ще издържи най-дълго под вода, но никаква ответна реакция не последва. Малко се ядосах, че ме пренебрегват, но се успокоих и отново се шмугнах под повърхността. Хванах краката им отдолу и ги издърпах. Усмихнах се, докато гледах обърканите им лица и стиснах носа си с ръка. Надявах се да са успели да си поемат дъх. Не че това имаше значение за Трей. Скоро щеше да разбере, че Посейдон му е баща и заедно с това нови способности щяха да долетят.

Озовах се под водата, преди да се усетя. Белона ни беше издърпала под повърхността, точно в момента, когато се канех да започна да ги пръскам и двете и да започна водна война. Идеята ми се струваше забавна и добра, но преди да я осъществя, богинята ме беше издърпала под водата. Е, щом искаше състезание, то състезание щеше и да получи. Нямаше да загубя. Вярно, че тя беше богинята на войната и не се учудвах, че предизвикателствата й се отдаваха, но не смятах да се предавам пред нея само заради това. Мислено се подсмихнах, чувствайки се уверен.

"Ще загубите", помислих си. Знаех, че Мади можеше да ме чуе, макар че дори не бях разбрал кога и как се беше появила тази й способност. Не, че ме учуди - след скалите надали щях да се изненадам от нея - както се казва, очаквай неочакваното. Затова и я харесвах и се радвах на компанията й в Лагера. А Белона ми изглеждаше точно като някоя загадка, която исках да разгадая, така че в нейната компания със сигурност ми беше интересно. Е, поне в компанията на двете нямаше да скучая..

- Предизвикателство ли чух? - направих се на ударена и се засмях.
Състезанието започна. Порех вълните с всичка сила и бързина. Беше трудно да се състезаваш с богиня и син на Посейдон. Да, знаех, че баща му е богът на моретата. От къде ли? Нямам представа.. “И да загубя, ще бъде с чест“ скастрих Трей наум. И все пак се забавлявах..

Нямаше да се предам лесно. Нямаше начин да загубя от две хлапета, но единственото по-важно от победата в момента бе Трей. Не можех да повярвам сама на себе си колко много се вълнувах от едно смъртно момче. Плувах под водата и нищо не можеше да ме спре, въпреки че подозирах, че колкото и да е силно вроденото ми желание за победа, нямаше начин да се справя срещу сина на Посейдон. Поглеждах към Трей от време на време, за да видя как се справя. Истината беше, че очаквах далеч по-малко от сегашните му резултати. Може би, щеше да му е по-лесно да ме победи от колкото си мислех...

Бях се устремил право напред, махайки и плувайки под вода с всичка сила.. Нее, не използвах докрай силите си, помислих си самоуверено. Само че скоро май щеше да се наложи да го направя, тъй като Мади и Белона бързо ме настигаха. Все още обаче водачеството беше мое. "Не казахте обаче докъде ще се състезаваме.", помислих си, гледайки към Мяуу - знаех, че щеше да ме чуе. А все пак трябваше да има и Финална линия, нали? Усмихнах се наум, вярвайки, че аз щях да съм първия пресякъл я. Личеше си обаче, че и двете се бореха за първото място наравно с мен, но се виждаше, че бях плувал повече от тях, тъй като държах водачеството. Или поне все още - обръщайки се към Белона, видях, че и тя ме настигаше и ускорих скоростта си. Това се оказа по-добро от водната битка, която бях планувал първоначално..

Силите ми се изчерпваха, а божественото не можеше да помогне. Беше очевидно, че Трей печели битката. Това влизаше в плана, но точно сега, ненавистта ми към загубите надделя. Упорството ми се засили и усетих прилив на енергия в тялото си. С нови сили се изтрелях напред, но дори и с тях не бе възможно да го настигна. Той плуваше със скоростта на светлината! Изобщо възможно ли беше все още да не се усетил?! Кой нормален човек плува така, подчертавам НОРМАЛЕН. Отнесох се в мисли и забавих темпото. Това даде огромна преднина на Трей и Мяуу, май беше време да прекратя състезанието. Преплувахме почти ялото езеро, а със сина на Посейдон беше възможно да преплуваме и половината океан. Показах глава си на повърхността и спрях за глътка въздух.
-Трей, Мяуу, мисля, че вече имаме победител и една изтощена богиня точно тук - казах аз посочвайки водата и излягайки се по гръб.

- Уау, беше адско - извиках весело, леко налудничаво, а другите се засмяха.
Изстисках водата от косата си и след това се приближих до Трей. Сложих длан на рамото му и прошепнах:
- Не се и съмнявах, че синът на Посейдон ще победи - намигнах му, а той ме гледаше объркано.
Усмихнах се леко и се запътих към дрехите ми, които бяха на купчинка в края на кея. Облякох си ги набързо и се върнах при другите..

Стоях на известно растояние от героите, но все пак чух какво каза Мади. На лицето ми се плъзна лека усмивка. Трей трябваше да й повярва, все пак й беше приятел, а колкото до мен - не се съмнявах в това, че ми няма доверие. И аз самата не бих си имала - излъгах го, а се бяхме запознали само преди няколко часа. Идеален старт на приятелство!
Изцедих косата си, но дрехите ми все още бяха мокри. Не знам защо се бях хвърлила във водата стях. Не обичах да го правя, но сега щеше да се наложи - смених дрехите си, използвайки божествените си способности. Поклатих глава, като в знак на несъгласие, защото мразех да използвам силите си. Предпочитах да разчитам на бойните си рефлекси и инстинктите си за оцеляване. За това не харесвах особено другите богове, имаха се за голямата работа, защото щракваха с пръсти и "БУМ" - желанието им се изпълнява! Какви надувковци! От всички можех да понасям единствено Арес и Посейдон. Когато си го помислих осъзнах как звучи, дори и в ума ми. Бях се събрала точно с децата на любимите ми богове, какъв късмет! Сега изпитвах странна, чужда и леко неприятна привързаност към хлапетата. Обърнах се и се запътих към тях.
-Добра работа, хора! Справихте се чудесно! - извиках аз и се усмихнах леко, за да подкрепя думите си.

- Как така Арес? - думите се изплъзнаха от устата ми, а богинята ме погледна объркано.- Ъъ, споменах ли, че чета мисли? - попитах невинно.
Арес.. Възможно ли е да беше той? На това ли се дължеше арогантността, непукизма, гаднярството, нахалството и .. абе разбрахте! Толкова въпроси напираха в главата ми.. Изглеждах точно като Трей в момента - онемяла.. Една мисъл премина през главата ми.
- Старото ми куче се казваше Арес - засмях се леко притеснено..

Подаволите! Напълно бях забравила за способността на Мяуу. Отново се бях издънила и този път беше много сериозно. Прехапах долната си устна, като в знак на отчаяние.
-Мяуу, много съжалявам. Не аз съм човека, от който трябваше да разбереш това! - казах аз жално надявах се да не ми се сърди много.
-Трей, - направих пауза тук, за да премисля думите си. Не знаех какво да кажа, но продължих да говоря. - не ме гледай така. Посейдон ти е баща, да , знам странно е. Но се чудя как не си разбрал досега. Плана беше да те накарам да разбереш сам, но ти не се усети дори когато плувахме. А Мади бе така добра да ти го каже вместо мен...- чувствах се като пълна страхливка и загубенячка. Всичко досега беше уникално тъпо. За момент си помислих, дали няма да е най-добре сега да се изпаря и да забравя, че това някога се е случвало, но после бързо се смъмрих сама. Нямаше да се предам, никога!

Нещата изцяло се объркаха. Не смеех да продумам, гледайки Мади и после Белона с отворена уста - буквално. Не можех да мисля. Бях си представял хиляди пъти наум как ще разбера кой е божествения ми родител, но нито един от вариантите, по който можех да науча, не беше такъв. Това.. не можеше да е истина. Нали?
-Вие.. вие сигурно се бъркате. Имам предвид.. откъде изобщо знаете кой е баща ми? - бях се обърнал и към двете. Знаех, че Мяуу нямаше как да научи, но Белона беше богиня - нямах представа докъде се простираха способностите й и на какво беше способна. Възможно ли беше..? Опитах се да осмисля идеята, но ми се струваше толкова.. странна. Дори и майка ми не беше разбрала кой от боговете ми е баща, а ето, че те знаеха... Не, не можеше да е вярно.
"Продължавай да отричаш, Трей", чух гласа на Мади в главата си. Иронията й беше очевидна, но какво можех да направя? Внезапните думи на Мяуу ме бяха сварили тотално неподготвен - как се предполагаше да реагирам? В главата ми беше хаос, имах чувството, че някаква буца е заседнала в гърлото ми и ми пречеше да говоря и се чувствах така ужасно объркан от всичко това, че ми се завиваше свят. Не, това беше просто невероятно...

- От къде си сигурна, че баща ми е Арес? - попитах студено.
Край! Поредната промяна в настроението ми. От весела и засмяна, ОТНОВО преминах към груба и ядосана. Това беше слабото ми място - божественият ми родител. Затова не обичах да говоря за това и само Трей (вече и Белона), знаеше, че все още не съм призната. Бях споделила на него, защото имаше същия проблем. Е, явно вече беше решен. Но какво тогава ме човъркаше отвътре? Погледът ми беше студен, гледах я на кръв.. МРАЗЕХ тази тема и не ме интересуваше кой бърка в слабото ми място - било то богиня или каквото си иска. Бях ядосана.. Ужасно ядосана.. Нямаше да се учудя, ако пламнеше огън някъде.. Упс.. Май не трябваше да го казвам.. Усетих как дървените дъски на кея се затоплят. Това нямаше да завърши добре, а аз бях прекалено ядосана, за да предотвратя каквото и да било..

Вниманието ми се насочи от обърканите ми мисли към изражението на Мяуу. Забелязах студения й поглед и се изненадах - това нямаше да свърши добре... Знаех как се чувства, но за разлика от мен, при нея явно яда надделяваше, а ако наистина беше дъщеря на Арес, то значи не беше и чудно... Намръщих се, усещайки как тя едвам се сдържа. Отидох до нея и хванах ръката й - беше, за да я успокоя, а и жеста беше просто, за да й вдъхне комфорт, въпреки че нямах опит с тези неща. Темата за божествения родител не беше подходяща в случая на Мади.. а и в моя. Все още не знаех как да реагирам - дали наистина бях открил баща си? Не, че имах желание да се срещам с него. Поклатих глава объркано, все още мръщейки се - богинята ни наблюдаваше внимателно, но в момента не бях в състояние да заговоря. Всичко това ми изглеждаше ужасно сложно и бях учуден как нещата се бяха обърнали на сто и осемдесет градуса - за секунди веселото настроение след състезанието се беше променило, веднага щом подхванахме темата за моя родител бог и този на Мади. Вярно, сега мислех малко по-спокойно, но все още бях силно объркан и изненадата ми не беше намаляла. Стиснах юмруци, опитвайки се да овладея емоциите си и в същия момент съвсем неочаквано водата в езерото изригна нагоре, заливайки и трима ни.

Ето това беше последната капка, буквално.. Не се сдържах.. След водното изригване, навсякъде около нас плъзна огън и гореща вълна ни заля. Ядът нарастваше, заедно и с това буйния огън. Дървените дъски се запревръщаха в прах. Чувах гласове, далечни гласове. Бях погълната от огъня. Искаше ми се да изпепеля всичко. Чувствах се страхотно. На лицето ми светеше все същата злокобна усмивка, а очите блестяха в червен цвят - както винаги, когато се ядосах. Трябваше да се спра, преди да опустоша кея..

Виждах гнева в очите на Мяуу. Надявах се да не подпали нещо, но се изказах прибързано, защото дъските на кея се затопляха. Побързах да се отдръпна от там, защото знаех, че ще пламнат.
- Мадисън, веднага го спри! Трей, махай се от там! Ще пламне! Затичах се към твърдата земя, където щях да им обясня всичко, стига да оживеем разбира се. Скоро с Трей се оказахме в безопасност, но Мади все още беше застанала върху дървения кей. Не знаех колко още могат да издържат дъските и дали изобщо тя ще успее да спре пламъците.
-Мади, зарежи го! Махай се от там, ще изгори! - крещях, но тя не помръдваше. Сякаш не чуваше нищо и изолираше шума. Паникьосах се, не знаех какво да правя.
-------------------
Сори за краткия пост.

С Белона се затичахме към твърда земя, в случай, че дъските поддадат. Наблюдавахме Мади от разстояние, която изглеждаше като потънала в някакъв транс, поддавайки се на яда си. Не издържах да я гледам така, затова импулсивно се затичах обратно към кея, въпреки че чувах думите на богинята зад мен, която се опитваше да ме спре. Не я послушах и застанах пред Мяуу, гледайки предпазливо надолу към кея, чиито дъски всеки момент щяха най-вероятно да пламнат. После обаче спрях да им обръщам внимание и се вгледах в Мади - очите й бяха червени и тя като че ли изобщо не осъзнаваше какво се случва около нея.
-Мади! Чуваш ли ме? - извиках, като леко я разтърсих, но без резултат. Бях стреснат и се чудех какво да правя. Импулсивно обгърнах лицето й с ръце и опитах отново
-Мади? Мади? - пробвах да я извикам и виждах, че тя полека като че ли идваше на себе си и продължих -Хей, чуй ме.. Аз съм, Трей. Мади!
Продължавах да й говоря и да я викам, виждайки как малко по малко тя се посъвзе. Усмихнах й се несигурно, докато гледах как цвета на очите й полека се променяше.
-Добре ли си? - пробвах отново, наблюдавайки я напрегнато. Не знаех дали вече беше изцяло на себе си и исках да ми отговори, да каже нещо.. Каквото и да е. Не исках да си го призная, но наистина ме беше стреснала.

Разтърсих глава..
- Какво се случи? - попитах объркано и погледнах Трей, гледащ ме разтревожено (я, някой се тревожел за мен?) - Какво си ме обгърнал с ръце бе идиот, да няма да ме целуваш? - пошегувах се и се ухилих.
Трей също се засмя и ме дръпна в прегръдка. Стоях като изтокана, но след малко и аз го прегърнах. Леле, това беше първата прегръдка в живота ми.. Интересно..
-Сериозно, какво се е случило? - повторих въпроса си.
Трей погледна към обгорените дъски. Аз също ги погледнах.
-Аз ли го направих? - попитах несигурно. - Якоо - засмях се.. - Ще пробвам пак!

Гледах как Трей преминава през обгорените дъски и стига до Мади. Видях как я разтърси, но тя не му отговори. Цялата претръпнах от страх. Не знаех какво да правя, чувствах се безпомощна. Виках подир Трей, но той не се спря. Присвих очи наблюдавайки случващото се. Тогава видях как Мади отново стана адекватна и се размърда. Двамата се прегърнаха и видях, че по лицата им блеснаха усмивки. Сякаш камък ми падна от раменете, чувствах се облекчена и неусетно и на моето лице се появи тъничка усмивка. Огледах дъските пред себе си, щетите бяха сериозни, но реших, че е достатъчно безопасно, за да премина и да стигна до тях. Претичах набързо, през все още горещите греди и се озовах при тях.
- Добре ли сте? Има ли ранени! - казах аз бързо събирайки всичко в един дъх. Огледах ги внимателно, изглеждаха невредими. Отново въздъхнах.
-Знате ли как се уплаших?! Повече не правете така! - ядосах им се за момент, но после на лицето ми отново се появи усмивка.
-О, елате тук. - казах докато протягах ръце за прегръдка.

Притисках Мади към себе си, докато се успокоих, че е добре. Тя като че ли първо се скова в ръцете ми, но после също ме прегърна. Усмихнах се и след известно време тя ме пусна и аз също пристъпих крачка назад, за да я огледам отново и да се уверя, че е добре. Белона бързо се появи на кея до нас и аз се обърнах към нея, като казах внимателно
-Вече всичко е наред. - все още се усмихвах, но си припомних, че Мади искаше да пробва пак и побързах да я спра, като казах
-Хайде да не е сега, а? Не мисля, че кея ще издържи - пошегувах се, но не исках повече да ме стряска така. В същото време богинята ни извика за обща прегръдка - явно двамата наистина я бяхме изплашили, което доста ме изненадва. За първи път виждах богиня да е загрижена... Беше ми странно, но пристъпих към нея, чувствайки се ужасно неловко - затова и прегръдката беше съвсем кратка. Обърнах се към Мади, като нова мисъл ми мина през ума
-Всъщност, какво се случи? Как го направи това? - попитах недоумяващо, макар да подозирах, че тя също не знаеше. Въпреки това обаче ми беше любопитно - определено щях да избягвам да я ядосвам отсега нататък...

- Аз.. Не знам! - свих рамене. - Последното, което помня е как се ядосах като разбрах, че баща ми е Арес..
Забих поглед в една прогорена дъска. Как съм могла да направя такова нещо? Не се ли иска повече сила? Ама и като се замислим с тази моя ярост.. Както и да е..
- Е, днес беше интересен ден - казах с несъвместимо спокойствие. - И се чувствам доста изморена..

Не
свалях погледа си от двамата герои, стоящи пред мен. Слушах разказа на Мади,
дори и не много подробен, се опитвах да вникна във всяка нейна дума. Не можех
да повярвам, че едно малко хилаво момиче като нея, е способно да направи такава
голяма поразия. Погледа ми се разфокосира и започнах наум да си повтарям
всичко, което тя каза. Докато размишлявах наблюдавах реакцията на Трей. Следях
движенията му, изражението и погледа му. Правех и същото с Мяуу, обичах да
държа нещата изкъсо, а след забавлението в езерото, определено ги бях изпуснала
. Не ми се случваше често, но когато все пак станеше, това довеждаше до
сериозни последствия както сега. Бавно и постепенно си връщах контрола и
започвах да се средоточавам и наблюдавам всичко наоколо. Нищо не можеше да ми
убегне и отново се почувствах в свои води. Притеснението изведнъж изчезна и
желанието за доминация го замени. Усмивката се стопи и на нейно място се появи
едно по-сериозно изражение. Все още ме бе грижа за хлапетата, но се стараех да
не го показвам. Опитвах се да измисля обеснение за случилото се и начин Мади да
контролира способностите си едновременно...Беше трудно, но това ми е работата.

При думите на Мади кимнах и добавих, съгласявайки се
-Да, беше дълъг ден. - добавих, обръщайки се към Белона в същия момент. Забелязах, че ни наблюдаваше съсредоточено с едно сериозно и замислено изражение на лицето си. Изглежда обмисляше случилото се - това, което Мяуу направи наистина беше впечатляващо и след случката не се и учудвах, че е изморена.. Но богинята като че ли беше нащрек, мълчейки и потънала в мисли. Гледах Белона, като се чудех върху какво ли разсъждава по-точно и с крайчеца на окото си хвърлих поглед на Мади, тъй като знаех, че я чуваше, както чуваше и мен.
-Добре е все пак, че в крайна сметка всички са добре.. - добавих в заключение, като вниманието ми все още беше насочено към богинята и от време на време поглеждах Мади.

» Кеят на езерото