Тренировъчната площадка

Алън беше доста доволен от развоя на събитията. Беше разбрал, че това не е хижата на Атина, а и си бе намерил другарче за битка, тъкмо щеше да пробва тукашните герои и техните способности.
Двамата тръгнаха бавно от хижата на Хермес към площадката. Милитем си мислеше, че непознатата се чувства неловко, понеже беше с около двадесет сантиметра по-ниска от него, но си каза, че това е дребен факт, никому ненужен и не трябва да мисли за това.
Милата нам двоица стигна до мястото.
-С какво се биеш?-попита момчето, оглеждайки от глава до пети момичето.
-С кама-очите на богинята заблестяха странно.
-Добре, и аз имам.-Алън свали раницата си от рамо и извади великолепна кама с още по-прелестна изработка.
-Едва ли можеш да се мериш с мен, дребен.
-Така и не ми каза как се казваш. Аз съм Алън.
-Дара. Е,да започваме.
-Щом искаш да загубиш бързо...

Добре, това беше странно. Дара,която днес схващаше доста бавно, разбра какво точно се разиграва пред очите и'.
-Ами,Алън, това е Атина-най-накрая се обади Рид, нарушавайки зловещата тишина.-Това е майка ти, нали?
Алън кимна едва доловимо, неоткъсвайки поглед от Атина. На колко семейни срещи щеше да присъства днес момичето?
Мълчанието продължи още дълго, а за детенце като Дара това беше най-ужасното нещо на света.
-Ами,Атина, аз съм добре-започна тя, без да обръща внимание на незаинтересоваността на другите двама.-Преди около половин час разбрах, че съм богиня.И познай от три пъти коя е майка ми-Хера.
Богинята на мъдростта се извърна лекичко към нея, но след миг отново насочи погледа си към момчето. Супер, пълен игнор.

За Алън това беше шок от класа, а като прибавим и факта, че той не се изненадва лесно, помислете си какво е. Милитем виждаше майка си за първи път. За първи път виждаше неговия идол в живота, виждаше другата част от семейството си. Този миг беше безценен, даже почти не обърна внимание на историята на Дара.Беше почти изцяло зает от мислите си, чувства почти не притежаваше.
-Мамо-успя най-сетне да каже той и се опита да направи няколко крачки към богинята.Но се спря. Та той беше...Абе,засега не бе много нещо, но не можеше просто да отиде при Атина и да я гушне,нали?
-Е,мамо...Как си?Какво правиш?-измисли вариант Алън, продължавайки да гледа Атина,без да го интересува много отговора.

Доубре, започваше да става все по-странно и по-странно. Първо прегръдката на Атина(мен няма ли кой да ме прегърне така?!), а след това и въпросът на момчето(толкова ли хахаво звучи?!).
-Ами и аз реагирах така-вдигна рамене Рид.-Още ми звучи странно. И нереално,и...Схващаш картинката...
-Да,схващам картинката-каза Алън някак странно. Може би подигравателно?
Дара тръсна леко глава и огледа двамата до нея. Не изглеждаха като нормално семейство, но да не би нейното да бе по-нормално?
-Е, какво ново при вас?-усмихна се вяло момичето, без да обръща внимание на упрекващия поглед на Алън. Тя какво, да не би да не може да пита?

Алън искаше да въздъхне дълбоко, но знаеше, че не може. Поне не в момента. Е, във всеки случай не от новината, че има сестра. Всъщност изобщо не му пукаше, дори да има сто сестри и милиони братя. Все пак знаеше, че всъщност появата му се дължеше не на чувствата на двама души, а на техните мозъци. Какво като освен баща му имаше и още един умник в Америка? Това по-скоро би трябвало да закачи татковото честолюбие, не неговото.
-Да ми помогнете ли?-попита Милитем майка си.-Не мисля, че има с какво. Тоест, като Ваш син би трябвало да мога да се справям сам с живота и изненадите, които той ми поднася.
-Ей, и аз мисля така-възкликна Дара, за която момчето почти беше забравило.
-И така трябва-усмихна се той, но не прекалено. Атина трябваше да забележи в него само хладния му разум, нищо друго. Трябваше да има нещо, с което да се гордее с него, не само факта, че може да изреди всички владетели в Средновековна Европа заедно с годините,които са управлявали и какво са направили.

Дара се бореше със себе си, колкото и странно да и' звучи. Ако тя беше чула преди повече от час от баща си, че има още един брат или сестра, щеше да се развихри, а последиците от това-катастрофални. Но сега, ако го чуеше, само нещо леко щеше да жегне сърцето и', нищо повече. Затова Рид много се учуди от липсата на реакция у Алън. Но не му мисли дълго, защото ума и' беше зает с мисленето какво да похапне. Така де, сега се разбира защо един от прякорите и' беше Вятърничевата.
-Аз обаче имам нужда от помощ- усмихна се дъщерята на Хермес.-Ако може да ми се обясни какви са ми задълженията като богиня.Ако изобщо имам такива.Какви са ми силите.И тем подобни неща. Иначе казано-обикновените баналности.
Атина тъкмо отвори уста, за да започне,когато полубогът се обади:
-Искам да ми разкажеш какво се случи,майко. За теб, за баща ми и за Лагера. Естествено, ако не е проблем...

Алън се гордееше с майка си. Или може би не. Той по-скоро я почиташе, уважаваше. А и бе твърд привърженик на мисълта, че родителят трябва да се гордее с детето, а не обратното.
-Да, естествено, че искам да знам- обади се Милитем, опитвайки се да избегне всякакъв зародиш на емоция в гласа му. "Запомни-ти си хладен разум, чувствата не би трябвало да ти влияят", повтаряше си той наум, за да не направи някоя глупост, нещо, което много му се искаше да избегне пред майка си, особено в първата им среща.
-Е,-продължи той,-Чакам.

-А убеден ли си, че искаш да разбереш?-попита Дара.-Мислиш ли, че ще можеш да понесеш истината?
-Естествено-отговори Алън с такова спокойствие, което започваше да изнервя Рид.
-Преди време научих, че животът ми е пълна лъжа. Бях отгледана от дъщеря на баща ми и мислех, че съм полубогиня, а това не бе вярно. Знаеш ли колко ме заболя като научих истината? Ти би ли искал да се подложиш на такова нещо?
-Да,естествено-каза със същото ледено спокойствие полубогът.- Истината преди всичко. Готов съм да приема абсолютно всичко,което майка ми би могла да ми каже. Не ме е страх. А и искам да знам. Не от чисто любопитство, естествено, а от стремеж към истината.
-Не можеш ли да говориш нормално?
-Това ми е нормалното говорене.
-Атина,моля те кажи му, че започва да ме плаши с тази идиотска апатия!

Алън едва се сдържаше да не трепне и да се хвърли на врата на майка си. Той не я съдеше за нищо. За абсолютно нищо. Опитваше се да изглежда колкото се може по-спокоен, по-уравновесен, затова запази апатичното изражение на лицето си, дори след разказа на Атина. Но всъщност отвътре беше възмутен от държането на Зевс-как смее да забранява отношенията между родители и деца- та това е тактически грешно, ако иска да има силни полубогове,които да почитат по-висшите от тях, трябва да им се влияе от малки, едва ли не. Тоест божествените им родители да с тях, а не децата им да ги обвиняват за лошите неща в живота си. Това не беше правилно спрямо и двете страни.
-Благодаря,че ми разказа-каза Милитем доста височко.-Трябваше да го знам, защото, най-малкото, засягаше мен. Нали?
Полубогът млъкна за малко,колкото да вметне една драматична пауза,което не му бе много присъщо, защото предпочиташе да е прям с хората, да им казва какво мисли без заобиколки.
- Бих ти..Ви позволил да ме опознаете, защото все пак сме едно семейство. И се радвам, че съм могъл да Ви изненадам като съм дошъл толкова бързо в Лагера.-Алън се усмихна съвсем лекичко, изненадвайки двете дами пред себе си.

Дара стоеше мълчаливо-леле!-докато Атина говореше. Опитваше си да си представи какво му е на Алън отвътре, зад маската на безразличие. Рид знаеше, че дори най-хладнокръвния човек би изпитвал дори частица от всичките чувства, които тя изпита преди време. Затова доста се учуди,когато полубогът продължи с апатичния тон. "Какво ли му е отвътре?",клатеше мълчаливо глава дъщерята на Хермес,опитвайки се да придобие поне една четвърт от външното спокойствие на момчето.
-Виж, Алън,-започна Дара,-По-добре кажи какво ти е на душата, вместо да се криеш зад безразличието и всички останали неща,които са му синоними. Не разбираш ли, че тази безчувственост плаши хората.
-Да,това е целта- озъби се Милитем.
-Не ми се зъби, герой с герой такъв, а се дръж по-нормално. Поне можеше да покажеш, че се радваш на срещата си с Атина,вместо да се държиш като идиот. Схвани най-накрая-пред тебе седи не някой враг, пред когото трябва да мълчиш като сфинкс, а майка ти, тиквеник такъв. Ясно ми е, че не те бива с чувствата и тем подобни, но дори и да ги нямаш, престори се, че ги имаш.
Рид наистина започваше да звучи ядосано. Не можеше да разбере момчето. Вярно, че и тя се държеше така с баща си, но поне си имаше причина,а той?
-Добре, брат, кажи сега какво толкова е станало, че да се държиш така?- малката богиня се обърна към Атина-Няма нищо общо с баща му, нали? Имам предвид, че си е добре, нали? Така де, няма за какво да те обвинява? Нали?
Последното беше почти умолително.

Алън просто кимна. И той не знаеше защо. Може би се опитваше да отговори на дългата реч на Дара, която леко го жегна в сърцето.
- До колкото знам е добре-отговори Милитем и отново направи плах опит за усмивка.- Когато го оставих изглеждаше малко разочарован, но си мисля, че все пак се радваше за мен. Ако обичаш някой, пусни го, както е крилатата фраза.
Алън погледна камата в ръката си и си спомни за какво всъщност бе дошъл. Очите му едва забележимо блеснаха. Можеше да докаже на майка си колко го бива. Но след малко. Първо трябваше да изясни нещо на Дара.
-Виж, аз не сърдя за нищо такова, а и не съм имал някаква, как да го нарека, травма в детството.
-Травма, значи- очите на дъщерята на Хермес пробляснаха зловещо, но след миг отново доби онова вятърничево изражение.


ПП. За Атина: пиши след мен, ако можеш.

Добре де, можеше да се нарече и травма, но това звучеше някак си суховато, без изобщо да се дава сметка за чувствата на преживелите. Затова именно Дара не хареса думата,употребена от Алън.
- Травма, значи-повтори Рид.- Значи аз съм травмирана,така ли?
-Не мога да отговоря на въпроса, понеже не знам миналото ти. Но ако говориш за това, че си научила, че си богиня, не мисля, че това е травма.
-А какво е?- Дъщерята на Хермес преметна камата през пръстите си.
-Изненада. Неочаквано събитие. Или друг синоним- полубогът сви рамене. Дара присви лекичко устните си, но реши, че не си заслужава да спори за това с човек,на когото явно му липсват чувства. Затова се обърна към Атина.
-Един въпрос,който, странно, не зададох на баща си. Как вие безсмъртните си... Уф, точната дума?... Харесвате смъртни? Какъв въпрос само, но... Е, така де...
-Наистина, какъв въпрос- иронизира синът на Атина,но въпреки това се усмихна съвсем леко. Ала очите му блестяха по странен начин.

-Не, сериозно питам. Така де, по външен вид ли, по способности ли...? Интересно ми е- усмихна се виновно Дара.
-И реши а попиташ богинята на мъдростта, така ли?- на Алън това му доставяше почти удоволствие, заяждането, де. Това заяждане, не по принцип
-Ами да, защо не?
-Можеш да попиташ и себе си, нали си богиня.
-Добре тогава. Извинявай господарке Рид, но как харесваш момчетата: по външен вид или по характер. Предвид това, че съм тийнейджърка бих казала: по външен вид.
-Повърхностна- усмихна се Милитем.
-А ти какъв си?
-НЕповърхностен.
-Тогава како мислиш за мен?
Дъщерята на Хермес хвана натясно полубогът.
-Изглеждаш свястна, но според мен си личи, че си дъщеря на Хера.
-Как?- а, значи захапа въдицата.
-Гневът.
Очите на Дара светнаха подозрително и тя вдигна камата в ръката си. Скочи срещу синът на Атина, който се отдръпна в последния момент.
-Какво ти казах, скъпа?
-Не съм ти скъпа, идиот такъв!
-Дали?- Алън се засмя с цяло гърло. Но се усети, че майка му го гледа и се усмихна невинно.