Плажът

Гост

-А,не!Няма такова нещо..-отвърнах,но си личеше,че лъже-не бях добър по тази част,а трябваше-бях демон:
-Всъщност си напълно права,но нещо не ми се говореше много по този въпрос,понеже ми се случва за пръв път и се надявам с времето всичко да си замине-спомени от целувки,прекарано време заедно и всичко друго,макар и да имам усещането,че сам няма да стигна до никъде.
Продължих да рисувам сърцето,като го разрязах на две части и то с голяма мъка.Нещо вътре в мен се късаше при всяка мисъл за Меган.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 6:57 pm

- Ще мине, не се притеснявай! - отвърнах му за. - Всъщност майка ми е измислила такива начини ..., но чесно казано аз не притежавам тази нейна дарба със стреличките. - казах му аз и се засмях. - Но Навийн я контролира. Мисля, че може да излекува сърцето от подобни неща, но както ти казах не мога да бъда сигурна, защото нямам опит в тази сфера.
Вдигнах рамене и се загледах в сърцето, което той бе направил в пясъка.
- Но едно нещо знам. Не бива да разполовяваш сърце на две! - скастрих го и се присегнах до рисунката в пясъка. Изтрих набързо линията, която го делеше и се върнах отново на мястото си.
- Как се казваше? - попитах го.

Гост

-Тя ли?-попитах сякаш не знаех-Меган,но както всичко във връзката ни няма да се учудя и това да е една голяма лъжа.Всъщност не знам защо продължавам да мисля за това-ясно бе,че любов между нас нямаше.Аз се опитвах да й я дам,но тя само ме отблъскваше.Може да се каже,че направих най-голямата грешка в живота,а за болката-ще я забравя.Ще боли,но все някога ще спре,може би ако намеря някоя,която найстина да има желание да раздели сърцето си с мен.-погледнах рисунката си и как чертата беше изтрита.С едната си ръка заличих всичко без да ми пука.Ако продължавах така-никога нямаше да се измъкна.Все някъде из големият свят щеше да се намери жена и за мен:
-А някога изпитвала ли си любов?
Въпросите бяха леко лично,но какво да се прави.Чувствах се по-добре като споделям мъката си.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 7:17 pm

- Не. Не мисля... - отвърнах му аз. - Може би превличане, но едва ли любов! Това чуство идва само веднъж в живота и определено може да се различи от всяко друго на света. Още не съм го усетила..., но се надявам някой ден да ми се случи, разбира се. Засега се задържам на несериозните неща. - казах аз и се засмях при следващия спомен. - Последната ми връзка, ако изобщо можеше да се нарече така, беше само една вечер и то бях ... някак си натровена. В противен случай нямаше да се случи.
Чесно казано не исках да се случва, но тези цветя "Лотус" в Лас Вегас си казаха думата.
Не исках да ме мисли за някоя несериозница - това, което се случи там не беше предвидено.
- Разкажи ми нещо друго за себе си. - примолих му се.

Гост

-Друго?Защо толкова искаш да знаеш за мен?-започнах да размишлявам,може би найстина й бях интересен,но ми трябваше още време за да го осъзная напълно:
-Бях едно от най-силните същества,преди Боговете да си изкажат мнението по въпроса.Принципно можех да ги сваля по отделно,но когато бяха заедно нямах голям шанс и сега-съм тук.Лагерът на Нечистокръвните.И мога ли да си тръгна?Не мисля или не искам.Сега в мислите ми е само да спра да бъда зъл и се надявам да срещна тази,която ще ми помогне да контролирам гневът си,защото той се простира много надалече.
Погалих момичето по гърбът,като не осъзнавах какво точно ставаше.Някак гневът ми да отмъстя на Меган ме контролираше и това не беше толкова от интерес или може би беше?

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 7:39 pm

Усмихнах се бегло и отново се загледах във вълните. Сега не можех да си позволя връзка или нещо подобно. Още се оттърсвах от последната си нощ в онова казино. Дори още чувах подвикванията на сервитюорките "Искате ли още едно цвете "Лотус"?"... Просто не беше правилния момент. Трябваше ми време, ако исках да започвам нещо сериозно. Обещах пред себе си да не се впускам в такива авантюри за по една вечер. Търсех нещо сериозно и постоянно.
- Искаш ли да влезнем във водата? - предложих аз на момчето, надявайки се така да направя малка граница между нас, но чесно казано не бях особенно добра в това.

Гост

-Разбирам.Извинявай за това,но мозъкът ми нито приема,нито предава.Нека да влезнем.-думах,като бързичко се съблякох и със същата скорост се намерих във водата.Не ми пукаше дали е топла или студена,защото в мен бушуваха ужасно много чувства и вече се чудих на какво да се доверя.Поканих момичето да побърза,докато се наслаждавах на тялото й:
-Ах,любовта е странно нещо да знаеш.
Засмях се,ритайки с крака някъде под водата-колкото се може по-бързо.После започнах да се гмуркам и да взимам камъчета от дъното-май щях да стана колекционер,а може и просто да исках да заменя мислите си с нещо по-просто и забавно.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 7:56 pm

Скочих във водата, надявайки се водата да отнесе надалече мислите ми. Беше лудост да плувам по това време и то за трети път вече. Засмях се отново на постъпките си и заплувах с пълна пара към дъното, което сега бе покрито с камъчета. Слънцето ги осветяваше и те придобиваха различни цветове във водата. Реших да си поиграя малко с тях и започнах да ги разглеждам по-обстойно.
Не след дълго въздухът ми свърши и се наложи да излезна на повърхността за малко. Закашлях се, но бързо ми мина. След това отново си поех дълбоко дъх и се гмурнах. Докато събирах разноцветните камъни се сблъсках с някого. О, това беше Джефри. Изхилих се под водата като видях, че и той е напълнил шепите си с тези блестящи парченца и му махнах за поздрав.

Гост

Не обърнах внимание на поздравът,ами само излезнах и оставих камъчетата на плажа до хавлията си-представа си нямам защо.После скочих отново във водата,като започнах да си свирукъм,когато главата ми се подаде.Тръгнах бавно към момичето,но се закачих в нещо и не можех да се освобадя.Гмурнах се и видях как кракът ми е заседнал между някакви камъни-интересно как?С малко повечко сила от ръцете-успях да се освободя и бавно тръгнах назад.Обърнах се,като се сетих,че момичето беше близко зад мен,но твърде късно.Сблъскахме се,като аз я хванах през кръста за да не падне и цялато ми лице почервеня.Издишах тежко и неспокойно.Загледах я в очите и бързичко я пуснах-гмуркайки се колкото се може по-надълбоко.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 8:12 pm

Изкикотих се на непохватността му, но не обърнах толкова много внимание. Все пак и аз бях същата, за което доста хора около мен пострадваха.
Следмалко ми омръзна да колекционирам тези камънчета. Доплувах до Джефри и ги пуснах в ръцете му. Усмихнах му се и излезнах за малко на повърхността. Седнах на пясъка, където морето доближаваше сушата и се загледах в хоризонта. Слънцето вече залязваше - това бе любимата ми част от деня.
Прекарах пръсти по пясъка около мен, очертавайки разни фигурки, които и сама не разбирах.

Гост

След няколко минути спокойно плуване-излезнах на сушата и загледах момичето,докато се изтривах с една кърпа.Метнах я някъде на пясакът и седна до Катрин.Беше ми много приятно да прекарвам времето си с нея,а дори не знаех защо,но определено беше успяла-бързо да заличи спомените ми за Меган и всичкита онази болка,която изпитвах преди.Нямаше и следа от тази така наречена връзка.Най-накрая на лицето ми се появи една истинска усмивка и тя беше построена от момичето.Сега всичко в мен се затопляше и блаженство обвзе душата ми,докато гледах нежната кожа на Катрин.Ужасно много исках да я прегърна и да останем така завинаги,но уви тя едва ли изпитваше каквото и да е към мен.Попринцип това и ми бяха казвали-тази която най-много харесваш-няма да изпитва същото към теб.Дори и да беше вярно,поне за този момент можех искрено да кажа че съм щастлив и исках отново да я видя.Миналия път нещата бяха станали много по-лесно,а аз търсех истинско предизвикателство.Жената,която не мога да прочета:
-Катрин-искаш ли да сме приятели?
Избрах грешното нещо,но не исках да развалям този прекрасен момент.Никога нямаше да си го простя,ако заради болният ми мозък-тя си беше тръгнала.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 8:27 pm

- Разбира се! Приятели никога не са в излишък. - казах аз, отново смеейки се и се загледах в момчето. Беше нервен по някаква причина. Обикновено усещах тези неща, заради дарбата на майка ми, но сега се виждаше и външно. Може би му бе студено. Знаех си! Знаех си, че не бе добра идея сега да плуваме! Какво ми стана когато изобщо допуснах тази мисъл в главата си.
Дръпнах хавлията и го покрих с нея.
- Ще настинеш! - казах му аз. Но чесно казано изобщо незнаех дали демоните настиват или изобщо боледуват. А и него не го броях за демон, по някаква странна причина за мен. Изобщо не ме плашеше, което не знаех как да разбирам.
Видях, че още трепери и се пресегнах да хвана ръката му.
- Спокойно! Скоро ще се стоплиш... надявам се. - казах му аз колебливо, поглеждайки слънцето. Вече почти се бе скрило.

Гост

Дръпнах я за ръката към себе си,като й дарих една нежна целувка.В момента образът й беше единственото,което виждах от целият плаж.Толкова много я желаех,че нямаше как да издържа повече.Ръцете ми се спуснаха по гърба й,галейки я.Устните й бяха толкова топли,че сгряха сърцето ми.Сигурно го беше пленила още в момента,когато изрече първата си дума към мен.Може би още когато я погледнах.Дали найстина тя беше точният избор за мен?Можеше ли такава любов дори да съществува?Все пак тя беше богиня,а аз някакъв си демон,който беше избивал хора въобще да му пука дали са виновни или не.Едва ли някога щеше да ми прости за целувката или за цялата тъга,която съм донесъл на човешкият свят.Някой хора се променят и аз бях един от тях,но имаше ли смисъл,ако не можех да я накарам да повярва?
Езичето ми бавничко се намъкна в устата й,като прегръдката ми стана още по-здрава.Наместих я в скута си и колкото и да се опитвах да се спра-не можех.Отдавна бях загубил разсъдъка си.Сега можех само да запомня този момент за вечни времена и да се надявам никога повече да не се повтори-ужасно много ми харесваше,но само ме нараняваше отвътре,защото тя никога нямаше да бъде моя.Когато всичко свърши-аз гледах виновно.Отдръпнах се от нея и се излегнах на хавлията си по гръб.Знаех,че сега ще ми каже,че ме мрази и какво подяволите си позволявам?А аз-просто ще гледам без да мога да й кажа какво мисля за нея,но не можех да стоя просто отстрани и да гледам как някой друг ще я отнеме.Време беше да взема съдбата си в собствените си ръце.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 8:46 pm

Чесно казано не очаквах тази реакция от негова страна, но страшно много ми хареса. Още горях в пясъка и имах чуството, че можех да го подпаля на секундата. Харесваше ми! Колкотои да бе странно това беше самата истина. Исках го. Отново исках да усетя вкуса на устните му и ръцете му около кръста ми, затова не му мислих много ами се хвърлих в него. Устните ми на минутата намериха неговите и вече усещах топлината по тялото си. Бях неконтролируема. Придърпвах се максимално към него и сякаш дори най-мощния прилив от океана нямаше да ми попречи да го имам. Вплетах краката си в неговите и увих ръце около врата му.

Гост

Искаше ми се да й кажа да почака,но това щеше да е доста трудно,защото устата ми беше запушена и получавах бясни целувки.Отпуснах се.Ръцете ми я галеха по гърба,а аз само се чудех как съм се озовал с толкова красиво момиче и то точно на плажа:
-Чакай,сигурна ли си,че искаш това?Няма ли да ти пречи,че съм демон?
Прилив на енергия се разля из цялото ми тяло и даже не знаех,защо я питах това,като отново я зацелувах.Бутнах я назад,езичето ми мина през стомахчето й и след това-нищо.Беше прекрасно,че дори вече не можех да мърдам.Щях отново да я оставя да си прави каквото си иска с мен,защото не можех да издържа на това-подлудяваше ме от блаженство.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 9:04 pm

- Дам ... - отговорих на първия му въпрос. - Не ми пречи.
Та аз дори не го смятах за демон. Той бе толкова ... дори не можех да се изразя както трябва. Просто стоях на пясъка, цялата гореща от топлината между нас и целувайки го непрестанно. После се откъснах за един момент и го избутах леко.
- Ами ти? Притеснява ли те това, че съм ... нали знаеш - Дъщеря на Боговете?
Зачаках отговора му леко притеснена. Незнаех какво да правя?! Ами ако кажеше да. Тогава?! Харесвах го и то много. Не бях сигурна дали съм изпитвала нещо подобно през целия си живот

Гост

-За съжаление-да.Никога не съм харесвал боговете и няма да почна,но..ти не си ми направила нищо,че да ми пречи връзката ти с тях.-отвърнах.Най-вероятно щях да я натажа с казаното и не знаех как точно ще го приеме-дано не си помислише,че не я искам и че се опитвам да се оттърва от нея.Сега даже бях готов да си дам живота за да остана до мен:
-Не ме разбирай погрешно-ужасно много те харесвам и не ме интересува нищо друго.Само недей да се отдръпваш така от мен-помислих си,че ще избягаш.
В момента само можех да чакам да се върне до мен,но дори и това да не станеше и тя да избягаше-пак,времето прекарано с нея беше златно.Заровило се дълбоко в сърцето ми-имаше перфектна защита и едва ли някога щях да успея да го изтръгна,а и не исках:
-Ще се върнеш ли до мен?Ще ми станеш ли гадже?

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 9:17 pm

Всичко се случваше прекалено бързо. Чак сега вече можех да мисля трезво. Аз не бях такава. Оттърсих глава.
- Ами ... сигурна съм, че си добър човек и не искам да те обиждам по някакъв начин, но това се случва толкова бързо... Мисля, че ... имам нужда от време! - казах му аз и се изправих. Взех суичера си от пясъка. Изтупах го и го сложих върху себе си.
- Аз ... трябва да - не можех дори да довърша. Не бях от тези, които се целуват на първи срещи, ако изобщо това можеше да се нарече среща.
- Може би не трябва да прибързваме толкова, разбираш ли ме?

Гост

Още щом започна-знаех как ще завършат нещата и сега да си призная не исках да слушам.Някак си тези нейни думи щяха да развалят целият момент,а аз исках да си тръгна щастлив,а не да съжелявам,че съм прибързал или нещо от сорта.Колкото се може по-бързо се облякох и събрах кърпите от пясъкът,като дори не й казах довиждане.Най-вероятно щеше да се обиди,но бях по-объркан и от нея и знаех,че ако остана ще изтърся някоя глупост.Бях се запътил към нас,защото не исках да се напивам,а просто да поспя и да помисля.

Заглавие: Re: Плажът Съб Апр 03, 2010 9:30 pm

Комнах само в негова посока и се обърнах на другата страна. Тръгнах с бавни крачки, надявайки се да не съм го обидила. Но наистина беше прекалено рано. Доколкото разбрах от него беше преживял раздяла скоро. Не биваше да ме замества с нея. Аз не бях тази ... Меган май беше. Това просто щеше да го нарани повече както и мен. Аз също не биваше да намирам утеха в него, пред това да говоря с Аполон на открито. С него определено трябваше да си разесним някои неща.
Поех си дълбока глътка въздух и се запътих на някъде.

Гост

Ето че дойде и времето да се разходя заедно с най-добрият ми приятел-Джони.Денят бе прекрасен ,слънцето тъкмо се бе показало и вече лъчите му ме топлеха.Щом пристигнахме на плажа, аз погледнах към вълните ,които се бошуваха.Странно ,прекрасно беше времето и толкова топло, а всичко се бошуваше в океана ,сякаш има буреносни ветрове.Джони забеляза как втренчено гледам към синята прелест, и ме повика да видя колко е красив изгледа.Невероятно колко изяшно, се отразяваха лъчите на изгряващото слънце в бистрата вода.Седнахме на плажа , и се наслаждавахме на изгледа.
Плажът - Page 3 Sunrise_beach_ocean_nature5

Плажът - Page 3 Sunrise_beach_ocean_nature5

Гост

Решох да си нашравя малка разходка.Времето беше хубав, слънцето грееше, а и бе доста горещо. Затова реших да отида на плаж.Облякох банския си и се запътих към плажа. Когато стигнах сложих хавлията си и се излегнах.Бе настъпила тишина, а морето бе толкова синьо, че неможех да откъсна поглед от него.Вързах косата си защото наистина беше много горещо.Тогава чух стъпки зад мен и се обърнах...

Гост

Разхождах да по плажа, далеч от всичката врява, размишлявайки. Тогава видях Кия, явно бе дошла на плажа да се попече, а и как би могла да устои на това време. Тръгнах към нея с умерена крачка, но явно бе чула стъпките ми и се обърна към мен. Но тогава нещо ми прищрака и без да се замислям я грабнах и се затичах към морето. Тя беше изненадана и токато се осъзнае, вече я хвърлях в морето.
- Стига толкова си се пекла, какво ще те правя като изгориш! - казах и аз и я целунах.

Гост

-Какво ще правиш ли? Крис посмей да ме хвърлиш в водата и ще... - В този момент усетих как ме хваща и ме носи към морето. Докато извикам вече цялата бях мокра, а той само се подхилкваше отстрани.
- Ей сега ще видиш ти. - извиках уж ядосано, но всъщност и на мен ми бе станало доста смешно, но въпреки това трябваше да задържа смеха си.
-Хей, Хелскрийм хайде ела. - отново извиках аз, а той влезе в водата при мен, приближих се и го целунах.След, което се усмихнах и се приближих още до него, а той само ме погледна. - Искаш ли да ми кажеш какво правиш тук ?- попитах аз и тръгнах към пясъка, а той тръгна след мен след, което аз легнах на хавлията.

Гост

- Ами разхождах се по плажа с надеждата да срешна някое готино момиче и да го целуна! - казах и аз и отново се разсмях. Седнах до нея в пясъка,мокър, както бях с дрехите. Прегърнах я през раменете и се разсмях отново, спомняйки изражението и когато я хвърлих във водата.
- Ами вие какво прави тук, госпожице Крейтис? - попитах я аз с широка усмивка.

» Плажът с фойерверките
» Плажът в Ню Йорк