Плажът

Заглавие: Плажът Чет Мар 25, 2010 11:06 pm

Плажът беше изненадващо чист за Ню Йорк, но все пак бе малко отдалечен от града и затова всички му се радваха.

Заглавие: Re: Плажът Чет Мар 25, 2010 11:23 pm

Излегнах се на плажа и се насладих на успокояващия звук на вълните. Нямаше никой и по-добре, защото точно в момента не ми беше до човешките същества, с които и без това нямах общи теми за разговори. Бяха доста уморителни и затова и не се занимавах с тях, а си гледах работата и само обръщах внимание на чувствата им понякога и им помагах... но точно в момента исках да се отпусна и да остана насаме със себе си.

Гост

Все пак това, с което се занимавах, можеше да мине за търсене на дъщерята на Зевс. Никой не знае, може да е дошла на плажа в Ню Йорк и аз да имам голяма и силна интуиция, затова да съм тук. Или, чисто и просто, да се опитвам да се измъкна от задълженията си.
Скорострелно разпознах фигурата на пясъка.
- Хм, здрасти. - подметнах, приближавайки се. Най-вероятно щях да си изкарам скандала...

Заглавие: Re: Плажът Чет Мар 25, 2010 11:43 pm

Изправих се и се обърнах към него, за да го удостоя с най-смразяващия си поглед.
- Къде, за бога, беше през цялото това време?! - започнах тирадата си. - Виж какво стана - първо те обвиниха в кражба на какво ли не, а после и този скандал със Зевс... - обърнах му гръб и сърдито се загледах в океана. - Не мога да разбера какво целиш. - казах накрая раздразнено. Мразех, когато имаше нещо, което не разбирам.

Гост

- Не излъгах Зевс, като казах, че съм бил на Земята. - отговорих простичко и седнах до нея на пясъка. - Аз не те питам какво си правила на остров Крит, нали? А наистина не разбирам каква точно работа - натъртих на последната дума, защото това беше точния й отговор, когато я попитах - "Имах си работа.". - ...би могла да имаш там. - погледнах я изкосо и хванах ръката й. - Но не, ти можеш да разбираш всичко за всички, а за себе си не казваш нищо.

Заглавие: Re: Плажът Чет Мар 25, 2010 11:59 pm

Обърнах се към него, в очите ми горяха малки пожари, които поглъщаха топлия лешников цвят на очите ми и превръщайки ги в присвити цепки като на змия.
- Аз съм била потайна?! - попитах невярващо, като изтръгнах ръката си от неговата. - Ти имаш дете от смъртна и очакваш да се държа с теб както се държах преди?! Някои неща не се забравят толкова лесно, Арес. А някои неща никога не се забравят. - стараех се да прикрия болката си и затова се загледах в гората зад плажа.

Гост

- О, моля те, престани. - примолих се. - Ами ти, Афродита?- казах рязко накрая. - Ти колко деца-полубогове имаш? Точно ти не мислиш ли, че не си най-добрия съдник на тема вярност и честност. - много добре знаех, че митовете, че тя е богинята с най-свободния нрав, не са просто митове, ами чиста истина. Все пак беше богиня на любовта - няма си друга работа освен да се занимава с авантюри. - Дори и да имам дете от смъртна, то е едно, а не седем. - изказаното число беше чисто произволно, нямах представа колко връзки със смъртни е имала.

Заглавие: Re: Плажът Пет Мар 26, 2010 12:11 am

Сведох смутения си поглед към пясъка и накрая го погледнах мрачно, в очите ми проблясваха сълзи.
- Тези деца, моите дъщери, винаги стават герои, а не просто глупави префърцунени клюкарки с красива външност. - прошепнах. - Но точно ти да ми говориш за това, как трябвало да сме честни един към друг... погледни Катрин и Навийн. Те са съчетали най-доброто, което може да се вземе от воин и богинята на любовта, не мислиш ли? Смяташ ли, че ако бяха само твои дъщери, щяха да са такива, каквито са сега? - попитах с подновена увереност в себе си.

Гост

Въздъхнах уморено.
- Естествено, че нямаше да са такива, Афродита. - казах искрено, а не просто за да я успокоя. Наистина го мислех. - Ако бяха само мои деца, щяха да са отлични воини и те са такива. Но от теб са взели прозорливост, красота, ловкост и хитрост. - изтъкнах и упорито отново сплетох пръсти с нейните, като погледнах в топлите й очи с цвета на разцъфващ лешник. - Моля те, недей да ми се сърдиш. - примолих й се.

Заглавие: Re: Плажът Пет Мар 26, 2010 1:23 am

Отново отказах да срещна погледа му. Накрая въздъхнах и се предадох. Какъв беше смисълът да му се сърдя след като така и така накрая щях да му простя, нямаше никаква цел в детинското ми мусене. Зевс беше казал на него, че се държи детински, а всъщност аз се вдетинявах.
- Добре. - промлъеих примиренчески. - Добре, прощавам ти.

Гост

Очите ми светнаха.
- Най-после да направиш нещо зряло, каквото се очаква да направи една богиня. - скастрих я. Имах да я попитам още няколко неща и да изясня още няколко въпроса, но не сега му беше времето.

Заглавие: Re: Плажът Нед Мар 28, 2010 10:34 pm

- Спи ми се. - оплаках се и въздъхнах дълбоко. Много, ама много ми е беше събрало напоследък и ми се струваше, че е времеда си почина малко. Е, не че щях да припадна или нещо такова, но все пак имах нужда от здравословен сън и релакс, защото не знам дали можех да изпадна в безсъзнание, но определено ми се виждаше доста възможно да полудея.

Гост

- Заспивай тогава. - вдигнах рамене, като я обгърнах с ръце и я придърпах закрилнически към себе си. - Наистина много ти се събра, време е да си починеш. - прошепнах успокояващо в косите й. Въздъхнах. Беше толкова крехка, фина и изящна, създадена, за да прави другите щастливи, като дива орхидея... но с тази разлика, че никой никога нямаше да докосне точно тази орхидея - толкова спокойна и нежна в ръцете ми, даже имах чувството, че трябва да я прегръщам съвсем внимателно, за да не я нараня...

Заглавие: Re: Плажът Вто Мар 30, 2010 12:21 am

Вдигнах поглед и срещнах очите му. Той понякога можеше да бъде ужасен - жесток, тържествуващ при вида на война, но същевременно можеше да бъде и толкова внимателен, нежен. Напрегнато се взирах в тъмните му очи, докато накрая не се отпуснах. Погалих лицето му с върховете на пръстите ми. А може би само на мен ми се струваше различен. Иначе защо никой освен мен не виждаше в него тези му черти? Може би беше защото... ами защото го обичах. Без значение за кого ми бяха отредили да се омъжа - трогателно праволинейния Хефест - аз обичах този жесток и разхайтен човек, който всички останали смятаха за всичко друго, но не и за внимателен и нежен...

Гост

- Какво има?- промълвих тревожно, когато вдигна поглед, вместо просто да заспи. Но прочетох отговора на въпроса си в очите й и се почувствах както доста отдавна не се бях чувствал - спокоен, сякаш всичко с всеки навсякъде щеше да бъде наред. Не беше хипноза, а просто влиянието на самата нея, на самата й същност, върху мен. Колебливо се наведох и устните ми леко, съвсем нежно докоснаха нейните.

Заглавие: Re: Плажът Вто Мар 30, 2010 12:27 am

Чак когато почувствах целувката му зад затворените си клепачи, разбрах колко силно съм копняла за присъствието му през цялото време, докато го е нямало, просто едва сега го осъзнавах. Странно защо, но когато той беше наоколо всичко друго просто изчезваше от лицето на земята и оставаше само той и само това имаше значение. С блажена въздишка се отпуснах на гърдите му и затворих очи, а косите ми се разпиляха около лицето ми.
- Обичам те. - промълвих вече в просъница.

Гост

Погалих платинено русите й златисти вълни коса, а после отвърнах:
- И аз те обичам. - усетих как се размърда неспокойно в прегръдките ми. - Всичко е наред. Светът ще оцелее и без теб тази нощ. Лека нощ, мила. - прошепнах в косата й и видях как гъстите мигли скриват лешниковите й ириси. - Спи спокойно. - усетих как се отпуска и дишането й става равнимерно. Усмихнах се и закрилнически я притиснах до себе си, като се загледах във вълните, озарявани от лунната светлина с успокояващия си тътен в брега. Можех да стоя цяла нощ така, аз се бях наспал. Сега тя имаше нужда от почивка...

Заглавие: Re: Плажът Пет Апр 02, 2010 5:04 pm

След като бях на Олимп прекарах ноща в морето под пълната луна където вършех задълженията си.На сутринта още преди да е узгряло слънцето излезнах на брегът на Ню Йорк и добих човешкият си ръзмер.Видях едно момиче.Тръгнах към нея и за моя изненада това бе Клеър,дъщеря ми.
-Здравей...-поздравих я. Не знам дали да и` се усмихна, майка и` я е лъгала от толкова от отдавна,че се съмнявам дали е повярвала на думите ми...

Гост

Хм. Да, исках да разговарям с него, но не мислех, че ще е сега... няма значение и тъй иначе това щеше да се случи.
- Мм - не можех да продължа. Отново буца бе заседнала в гърлото ми и ми пречеше да говоря. - Ами ...
Поех си дълбоко въздух и се обърнах към него. Мисля, че бях понасъбрала малко смелост.
- Защо? Защо го направи? Защо не дойде да ме видиш! Защо!!!
Не стърпях и се развиках. В очите ми напираха сълзи, но сдържано ги прекривах. Поех си още един дъх и се успокоих.

Заглавие: Re: Плажът Пет Апр 02, 2010 5:21 pm

Погледнах я и си поех дълбоко въздух.
-Защото майка ти реши,че ще е по-добре да имаш нормален живот. Уважих решението и`, тя ми предложи след като навършиш определена възраст да те взема и да те направя истинска богиня. Зевс възрази и за това решихме,че само ще те посещавам,но първият път когато отидох тя ме наруга,поради някаква глупава причина, и ми забрани да те виждам.Това не ме спря да те наблюдавам отстрани.
Обясних и я погледнах леко тъжен.

Гост

Хъх.. Знаех си, че майка ми не е цвете за мирисане, но чак пък толкова. Е, не че очудвах.
- Добре ... и сега какво? Ще си заминеш в лъскавия палат отгоре и ще дойдеш пак след 18 години когато ще ми кажеш, че някой друг не те е пуснал да ме видиш ли?
Понякога май прекалявах, но в момента бях ядосана и това ми бе простено. Освен това той можеше поне веднъж да пренебрегне думите на майка ми (както правех аз всеки ден) и да ме види. Не бях толкова далече все пак.

Заглавие: Re: Плажът Пет Апр 02, 2010 5:42 pm

-Не,никъде няма да ходя!
Стиснах зъби.
-Да не мислиш,че и на мен ми е било лесно? Имам две прикрасни деца,а не можех да видя,да прегърна нито едно от двете! Обичам ви и двамата и то много! Но не вини мен за това. Аз съм бог и имам задължения, трябва да спазвам законите независимо колко не искам да го правя.
Да си бог от великата тройка не е шега работа. Ако ние не спазваме собствените си закони,то тогава никой от боговете няма да го прави и ще има вечна война...

Гост

Ариа се усмихваше ентусиезирано, докато ме теглеше към правилната посока. Трябваше да подтичвам след нея, за да не изостана и тя да ми откъсне ръката, без да иска.
Изведнъж тя се закова на място и аз се блъснах в нея... ествено не беше нарочно, но ако продължаваше да се движи така, без предупреждение, можех да я смажа, ако се блъснех още веднъж в нея.
Тя падна на земята и изохка.
- Scusa! - извиках и веднага се наведох, за да й помогна да се изправи.

Заглавие: Re: Плажът Пет Апр 02, 2010 10:49 pm

Засмях се.
- Това само аз го мога. Ще повярваш ли, че толкова години играя балет и краката ми ме слушат, сега съм като спънат кон. - засмях се и с негова помощ се изправих на крака.
- Благодаря. - казах му и допълних. - А какво е Scusa? - засмях се на произношението което изкарах.

Гост

- Кое... О, значи "извинявай" на италиански. - казах и загладих козата си, макар да знаех, че нищо й няма. - Понякога смесвам езиците. Например когато съм изненадан.
Знаех че е глупаво, но след като това беше родния ми език, не можеше да не се отразява на говоренето ми, а най-много си личеше в акцента който изкарвах.
- Съжалявам. - казах. - Ще се опитах да го избягвам.

» Плажът с фойерверките
» Плажът в Ню Йорк