Огънят

Гост

Бях прекалено наранена да говоря с него за това сега и затова само му кимнах. Въздъхнах още веднъж и се сбогувах с него накрая.
- Довиждане. До утре.
След това се отдалечих, все още притеснена и със забързана крачка стигнах до общежитията. Беше доста студено и затова бързах да влезна вътре, когато телефонът ми изведнъж извъня. Беше брат ми. Чудя се защо ли изобщо звънеше, но ...
- Здравей! - поздравих го аз и влезнах в стаята си.

Гост

Въздъхнах с думите:
-Честито,още една загубена.
След секунда ударих най-близкото дърво,като направих отпечатък от юмрукът си и се опрях на него.Чудех се,защо продължавам да мисля за това,като отговорът е един-да спре да ми пука:
-Дам,определено ми писна.Да си ходи-имам си друга работа.Нито ще се срещам с нея утре-нито нищо.
Усмивка блесна на лицето ми и бързичку се изнесох.

Гост

Вървях мълчаливо до него докато стигнем до въпросния огън. Определено беше хубаво и някак романтично, дори се изненада когато не видях никой друг около него. Един непрестанен глас в главата ми ме караше да си задавм въпроса "На къде отивам?" и, също "Какво правя?", но аз всячески го игнорирах, защото сега никак не ми беше до мислене.
Седнахме край огъня, а аз протегнах ръката си към пламъците. Към пръстите ми веднага се стреланаха няколко малки пламъчета, а аз започнах да ги направявам във въздух.
- Обичам тази сила. - измъморих на себе си през усмивка.
В следващата секунда направих жест с ръка, сякаш гоня някого и пламъчетата се върнаха обртано в огъня.
- Очудвам се, че още не си ме попитал за историята ми. - казах поглеждайки към Джефри. - Оникновенно това е втория въпрос след "Как се казваш". Но това е в плюс за теб, защото не обичам да говоря за миналото си. Кажи ми сега по какво преподаваш? Преподавател си нали?

Гост

-Английски език,но сега няма какво да преподавам и причината е,че откакто прокараха интеренета,ъм..никой не се интересува от учене.Искат да правят секс,но интересното е,че с презервативи.Никой не желае деца,нито сериозна връзка,това ни учи телевизията.-замислих се-аз какво всъщност исках?Връзка или просто една вечер в бурен,пиянски секс?Трябваше ми още време за да съм напълно сигурен,че желанието им да я имам е любов,а не просто плътско желание:
-Знам че е рано,но исках все пак да питам,дали някъде дълбоко в себе си-имаш усещането,че приятелството не ти е достатъчно и за да го кажа по-просто..дали искаш да сме повече от приятели-гаджета?Демек да не правим секс,а просто да съм сигурен,че няма да изтичаш при първият срещнат в столовата,макар че вярвам..или поне мисля,че ме харесваш.Питам понеже искам да разбера дали съм прав,защото аз съм готов и го разбрах още от третият поглед и второто ти изречение.Възможно е и от по-рано.В общи линии-искам да си до мен,не само сега.
Ръката ми се ови около кръста й,но аз не я погледнах.

Гост

Охх, беше толкова сладък и притеснен, че нямаше начин да не се усмихна. Хванах леко брадичката му и го погледнах в очите, а след това го целунах.
- Мислиш ли, че подобни целувки са позволени при "просто приятели"? - попитах го и отговорих сама. - Не. Значи определено има повече от прятели. - замълчах и пуснах брадичката му.
След няколко секунди добавих.
- Не съм от тези с несериозните вързки, никак не обичам игричките от типа "секс за една нощ", така че трябва да знаеш с какво се забъркваш с мен. - казах му.
Погледнах го и известно време опитвах да разгадая чертите на лицето му преди да реша да попитам:
- Какво съм аз за теб? Секс за една нощ или сериозна връзка?

Гост

-Ако те исках за едно нощ-щях да те напия и да се възползвам от теб на момента,да виждаш да го правя?-серизно я погледнах.Беше решено-тя е единственото нещо на света за което ми пука и това никога нямаше да се промени.Ръцете ми я хванаха отзад-леко грубичко,а аз не я оставих да каже нищо повече,по простата причина,че и запуших устата със целувка при която имаше помощ от езичето ми.Беше нахално и най-спокойно си се разхождаше из устата на момичето-търсейки си някаква компания,защото му беше самотно,обаче не стоя дълго там.Прибрах си го-езичето и всичко свърши:
-Значи вече сме..?Мисля,че не е имало по-щастлив момент в живота ми,нем определено сега се чувствам като истински Бог.Надявам се и при теб да е така,въпреки че не се целувам най-добре,но се надявам..след време да ме бива повече в това.
Отдалечих се от момичето,като се подпрях на едно дърво и започнах да дърпам клоните му към себе си.

Гост

Гледах го известно време. Определено беше изключително странна личност, не можех да поврвам, че точно аз(най-странната личност до сега) бях успяла да попадна на...сродна душа от мъжки пол. Хах.
- Ей гадже... - подвикнах и се ухилих. - Там ли ще седиш, не мисля, че съм чак толкова страшна. - усмихнах му се мило и отново потупах мястото до себе си за да се приближи.
- Не ме карай аз да идвам. - засмях се. - И да ти кажа ще ти е малко трудно да ми напиеш, не ме хваща лесно...

Гост

-Притесняваме ме факта,че ще ти трябва алкохол за да се любим,но някак си ще го преодолея,макар и да боли много.-найстина ли трябваше да е ултра пияна,че да може дори да се съблече пред мен?Огледах се веднагически,не бях толкова грозен,че чак да се гнуси от факта,че ще я пипна:
-Дори и да е така,скоро не мисля да го правя,защото те харесвам и то не само заради секса,тоест..не само заради тялото ти,плюс това сигурно знаеш много повече от мен и ако трябва да се излагам-поне ми дай време за да се ядосвам после,че съм имал време,но нищо не съм научил и няма предвид да ходя по други жени,а да търся из книги и такива глупости.
Беше толкова интересно-излагах се,а на нея това не й пречеше.По-хубаво можеше ли да бъде?Нима живота ми е завършен?Най-накрая?
-Ела ти..

Гост

Това, което със сигурност можех да кажа, че Джефри в повечето случаи не знае какви ги говори. На мен обаче ми харесваше, не мислеше особено горе долу като мен. Очевидно не обичаше да говори с овъртане, което беше негов плюс. И още един плюс беше, че е тотално неустоим за мен...нямаше какво повече да се каже.
Изправих се и приближих до него с типичната си леко чупеща ханша походка.
Когато приближих достатъчно сложих ръце на врата му и го целунах, с една дъълга и задълбочена целувка, от която ми се подкосиха коленете. Преди да се отдръпна захапах леко долната му устна и се усмихнах...

Гост

Едвам успявайки да кажа нещо:
-Мм..не..можеш по-добре,сигурен съм.А..сега ще ми пуснеш ли устната.
Зачудих се как да направя момента още по-романтичен,но единственото,което ми идваше е да я затисна до дървото с гръб към мен-така и стана:
-Добрем,ти се забавлява..сега е мой ред,не мислиш ли?
Едно пръстче погали нежното й вратле,а друго захвана сутиена й отзад:
-Да го разкопчая ли?Да го пусна ли?Чакай,защо те питам?
Дръпнах малко по-късно и той се откачи:
-Мммм..така е по-добре.Сега можеш да си го нагласиш.
Отдръпнах се от нея и си засвируках.

Гост

Извъртях очи.
- Гадина. - изкоментирах.
Закопчах си сутиена с една ръка и се отдръпнах от дървото, а след това се върнах и седнах край огъня.
- Мога ли да пуша тук? - попитах го, но не изчаках отговор.
Извадих си кутията и изкарах една цигара. Щракнах с пръсти и на върха на показалеца ми излезе пламъче. Запалих я и тръснах ръка за да се изгаси пламъка.
- Искаш ли? - попитах го след като си дръпнах веднъж.

Гост

-Попитай ме същият въпрос,когато тази вечер дойда у вас,става ли?-засмях се,пушачка?Не че имах нещо против,просто от целият лагер май тя беше единствената,но пък още по-добре.Тя се различваше от всички,а това определено ме възбуждаше в момента,както и факта,че до преди няколко секунди-й разкопчах сутиена.Обаче умело го прикривах:
-И защо да съм гадина?Искаш да кажеш,че не ти хареса или просто трябваше да добавя нещо докато беше ракопчан?Може да не разбирам много неща,но и аз имам някой идеи.
Поставих главата си на бедрата на момичето и я загледах.Започнах леко да я гъделичкам-струваше ми се някак забавно:
-Пушиш,защото си нервна или се опитваш да забравиш всяко мое докосване?

Гост

Засмях се.
- Пуша, защото ми е гаден навик, от който няма отърване. - отговорих му и го погледнах. - И бейби, не искам да ти забравям докосванията. Ако го исках, въобще нямаше да ти позволя да ме докоснеш. - усмихнах се и дръпнах от цигарата, но преди да изкарам дима го целунах и Джефри се закашля.
Подсмихнах се.
- Гадина си, защото не му е тук мястото и само ми отвори работа. Сутиените са гадно нещо. - изкоментирах след няколко секунди.

Гост

-Щом са гадно нещо,аз предлагам да го махнем напълно?Какво ще кажеш?Или ако искаш да се преместим някъде и там да го махнем?Може и да не го махаме,но това няма да ми попречи да се забавлявам.-и се пусна една дяволска усмивка на лицето ми,като отново се намерих зад нея и казах:
-Хайде да играем на истина или предизвителство,искаш ли?-не че изчаках да ми отговори,а направо започнах:
-Избирай..
Като с едно движение махнах цигарата от устата й и започнах да я оглеждам,после я загасих и метнах някъде.

Гост

- Не го прави повече! - казах му. - Мразя да ми взимат цигарата от устата, просто ми кажи да я загася, не ми я взимай. - оплаках се като малко дете и се нацупих скръствайки ръце.
- Избирам... - замислих се за момент.
И двете си имаха плюсове и минуси. Предизвикателството винаги беше забавно, но някак си ме плашеше какво ще избере, а истината...хм.
- Добре избирам истина, пък да видим.

Гост

-Мисля,мисля..дай ми минутка,а да-би ли ми простила,ако ти изневеря,но съм бил пил цялата нощ преди да го направя?-загледах я въпросително и продължих:
-Нем,ще махам цигарата,защото ми е по-забавно,а ти нямаш право да ми се сърдиш.Аз се опитвам да те предпазя от голяма зло,а ти ми се цупиш.Вече не мога да бъда загрижен и за здравето ти ли?-натъжих се,но си я прегърнах,като я близнах по вратлето:
-Да ти кажа честно-не ми дреме,ако някой ни зяпа в момента,но съм почти готов да те взема точно на това място.-перверзната усмивка,замени злобната и след секунда се захилил,като видях че започва да се чуди какво ми става:
-Ама ти сериозно ли си помисли,че ще го направя?

Гост

- Може би...аз бих го направила. - вдиганх леко рамене и се усмихнах дяволито.
- Радвам се, че си така загрижен за мен, но просто ми кажи "махни цигарата", а не ми я взимай от устата. - казах му след няколко секунди.
- И не. - допълних, а той ме погледна леко объркано. - Не бих ти простила. Аз съм на принципа "щом си с мен си само с мен", така че ако смяташ да криваш от пътя да знаеш, че после ме губиш завинаги. - казах му съвсем сериозно. - А ако кривнеш ще разбера.
- Твой ред, истина или предизвикателство?

Гост

-Много лесно се отказваш от мен,явно не държиш толкова колкото си мислех на мен и определено аз съм на принципа "да не съм ти коледното забавление,докато истинският приятел дойде?".Не че не я вярна постъпката ти,но не звучи сякаш ти пука много,камоли че ще страдаш,ако го направя.-спрях да й обръщам внимание,а извадих ножчето си и започнах да го разглеждам.Вече не бях сигурен,защо продължавам с тези глупави игрички и докъде ще ме заведът накрая,нима не осъзнавах,че само си играеше с мен понеже й беше скучно?
-Предизвикателство..
Не ме интересуваше какво ще избере,защото въобще не мислех за играта в момента.

Гост

Извъртях очи и прекрачих пейката за да мога да го погледна.
- Не можеш да разбереш какво ти казвам. Не съм от тези, които са готови да простят изневяра, а това че сега ти казвам така спокойно всичко това не значи, че за мен си играчка. Казах ти, че не обичам игрите. - казах му аз.
- Естесвно, че ще ми е гадно...идея нямаш до къде мога да стигна заради това, което е възможно да ми причиниш. Виж наранявали са ме много, до такава степен, че в момента да издигам стена пред всички, дори и да не го искам... - замълчах и погледнах тъжно към пукащите дърва в огъня.
Вдигнах пръсти и "повиках" няколко пламъчета, които обгърнаха ръката ми...

Гост

-Не знам дали да ти вярвам или не.Прекалено много се доверявах на хората и винаги е завършвало зле.Винаги.Щеше ми се един ден да го прекарам без тези приказки за зарязване.Самата дума ме дразни и бих искал да я прогоня от света ни.Не мисля,че беше добра идея тази връзка.Една целувка и вече сякаш се познавахме от години.Харесвам те.Много.Прекалено много,но бях прецакван толкова пъти.Вярата ми към доброто започна да изчезва.Жените използват,трябваше да съм го научил до сега,а не да продължавам да падам в един и същи глупав капан,сякаш съм опитно зайче за всички.Ако някой се чуди кого да бъзика-трябва първо при мен да дойде,но ми кажи-докъде можеш да стигнеш?Какво си готова да направиш?Или това са мисли изкочили на момента само за да продължиш играта си?Не искам да те изгубя,но вътрешно знам че ще се случи.Видяла си само един мъж от целият лагер и си сигурна,че няма да избягаш и няма да погледнеш към друг?-ножчето ми се срещна с земята с такава сила,че едно голямо пърче пръст се откърти.Станах и се намерих до Женевиев,като я прегърнах и то леко силничко.Пръстите ми минаха през косата й,а другите по гърба й:
-Хайде да се махаме от това местенце?Искаш ли?

Гост

- Да, но преди това искам да знаеш нещо. - замълчах и не се отделих от него. - Харесвам те и то много, нямам намерение да си играя с теб или да те наранявам. Не съм от жените, които обичат игричките, ако бях от тях до сега щеше да го усетиш и то жестоко, но не съм от тях! - не знаех колко пъти ще е нужно да му го повторя.
- Когато съм с някой, съм с него в пълния смисъл на думата "заедно", в това можеш да си сигурен. Не ме интересуват другите мъже в лагера, защото си имам теб.. - отдръпнах се леко и го погледнах.
- Имам те, нали?

Гост

-Дали ме имаш?-замислих се,нямаше спор че отговорът е да,но просто в мен се раждаше малка буря от чувства,която не знаех накъде ще избие:
-Разбира се,а сега дай да се махаме,защото тук вече не ми харесва.Имахме първият си спор и не искам да го запазвам като спомен,защото не е приятен и аз съм идиот да мисля,че ме използваш.Можем да гледаме филм или да разгледаме другата част от лагера или да си поиграем малко..сещаш се.
Захилих се,но все още си звучеше тъпо:
-Ам,извинявай.Все пак си ми гадже,имам право да пускам такива лафове от време на време.
Гледах я директно в очите и се чудех дали бях прекалил със секс шегите за един ден.

Гост

Засмях се и кимнах.
- Имаш право да пускаш такива лафове дори да не си ми гадже. - казах му и се наведох към него, а след това целунах.
- Хайде ще отидем в моята стая. Ще си пуснем някой филм на ужасите, а ти ще ме пазиш. - засмях се и допълних.
- После може да правим и нещо друго...сещаш се. - подсмихнах се и тръгнах към общежитията дръпайки го за ръката след себе си.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 12:00 am

Минавах през лагера и забелязах Клеър да седи край оганят.Отидох при нея и я погледнах въпросително.
-Как си?
Попитах я,не съм я виждал доста отдавна,покрай всичката работа която имам и Пърси не съм виждал. А искам да говоря с него.

Гост

- Здравей! - казах му аз. Потупах мястото до мен. Той седна и аз отговорих на въпроса му. - Добре. Ти?
Усещах, че речта в мен напираше. Исках да му кажа толкова много неща... защо не можех?! Може би трябваше да започна по-простичко.
- Виж. Не знам дали това, което ми каза е истина или майка ми държи козовете, но и в двата случая ще трябва да ми дадеш време. Всички казват, че ти си много добър и сериозен човек, но и ти трябва да ме разбереш.Трудно ми е да те приема като баща. Аз имах такъв...