Огънят

Гост

Обмисляйки всичко случило се до сега се върнах тук.Мозъкът ми щеше да се пръсне от спомени и верни или грешни избори.В момената само топлината от огъня и как той играеше можеше да ме успокой.Излегнах се на една пейка и загледах небето.Не знаех какво точно искам вече.Мислех само как да съм надалеч от другите живи същества.Сега не исках да виждам никого,а само да се чудя какво ще правя с Катрин.

Гост

Реших да се поразходя и да помисля за това какво щях да правя оттук нататък. Какво щях да кажа на Посейдон когато го видех отново?! Всичко отиде по дяволите само за няколко минути.
Докато вървях в този ред на мисли забелязах едно момче, което също се бе впуснало в мечтите си.
- Здравей! - прекъснах унеса му аз. - Името ми е Клеър. Как е твоето?

Гост

Загледах момичето и паднах от пейката заради красотата й:
-Дже..-се опитах да кажа,но устните ми не искаха да се движат.Вдишах и издишах няколко пъти,като се опитах да се успокоя и някак си успях:
-Джефри,а твоето име е много хубаво-смея да отбележа.
Ръката ми се протегна към нея за да се здрависаме,понеже си мислех,че това трябва да направя,макар че през повечето време само правех грешки.

Гост

Здрависахме се и аз попитах момчето:
- Може ли да седна? - той само кимна. Седнах и се загледах в небето. Хм. Още бях ядосана на Посейдон, което може би не ми влияеше особенно добре, но нямаше да му простя ей така от рас. - Та, кои са твоите "божествени" родители?
Сигурно ги познаваше още от малък. Най-вероятно с баща си е ходил на мачове или просто с една дума - познавал ги е. Едва ли са го разочаровали като мен.

Гост

Засмях се:
-Тц,мойте родители не ги и знам кой са,но аз съм Демон,не полубог или нещо от сорта.Благодарение на Боговете съм запечатан в този лагер,като учител.Ами ти?-тази нейна коса направо ме подлудяваше,но не знаех как да се държа с най-красивото момиче на света и то стоеше до мен!Господи-тя беше до мен.Трябва да разчитам на съветите,които ми бяха давали иначе съм напълно загубен.Още на втората минута ще й стане скучно и ще иска да си ходи.

Гост

- Ти си Демон? - казах аз смаяна. Демостративно се преместих на единия край на пейката. После се засмях, надявайки се да не съм го обидила така.
- Ами аз ли? Аз съм издънката на Посейдон. Най-вероятно единственото нещо, което не е съвършено в живота му. Но няма значение. И тъй иначе скоро ще се отърве от мен!
Засмях се мрачно. Но какво да се прави?! Когато си наумя нещо няма спирачки. Вече бях изчислила всяка стъпка от плана си, но имаше време. За всичко имаше време.
- И тъй. Какво толкова си направил, че да те заточат тук?

Гост

-А,обичайното-убих бая народ и Боговете разбраха,че съм заплаха и скоро след това-бум,прас и съм тук.Определено не ми дадоха право на глас,но какво да кажа-те винаги са били нечестни.Иначе-спокойно,вече не убивам,макар че напоследък само разбиват сърцето ми.Почнах да се влюбвам и вече разбирам,че това е най-голямата грешка за един демон,въобще за което и да е живо същество.Жените се възползват от теб,докато не им писне и след това те изоставят някъде по пътя-тръгвайки към следващата си цел.-дълга и тъжа реч беше изнесена,но какво да се прави.Днес за втори път ме бяха разочеровали и исках най-накрая да съм щастлив-поне за пет минути в живота си.

Гост

Засмях се на последните му думи.
- Всъщност не ме издавай, но и жените мислят това за вас мъжете. Да си признаем понякога вие сте големи гадняри. Е, не говоря за всички, но за повечето, които познавам. Всички искат едно и също!
Това последното вече наистина се отнасяше за всички. Единственото момче, което не се вписваше в тази категория и познавах бе най-добрият ми приятел когото съм имала докато бях още ... просто човек.
- Хъх ... застудя тук. - отбелязах и изтръпнах. Крайно време беше да започна да си нося връхна дреха.

Гост

Приближих се до нея,като и дадох якето си,за да не умре от студ:
-Не ме смятай в категорията на гадните момчето и тези,който искат само едно нещо в целият си живот.Щеше ми се някъде там да стой една жена,която да желае нещо по-сериозно,а не само когато й писне-да си плюе на петите и повече да не я видиш.Искам да усетя истинска целувка,прегръдка.Искам да спрат всичките тези лъжи,които повечето жени измислят.Явно тези,които не лъжат са толкова малко,защото още не мога да видя такава.Защо не може една от вас да е по-различна?Да изпитва нещо!-защо ли въобще си губех времето в разговори с това момиче-толкова красиво-ясно е,че няма да иска нищо сериозно,а най-вероятно в момента е набелязала мен като следващата й жертва.Имах си на ум да се махна,но нека да видя все пак какво ще измисли.

Гост

- Виж сега. Както казваш, че и при вас всеки мъж е различен и при нас е така. Ще ти кажа основните типове. В първият тип са тези, които ти наричаш несериозни. Има и по какво да ги познаеш. Те не използват ей така заради едното нищо хората. Първо ще искат ... е, нали знаеш. Не ме карай да го изричам на глас и след това те зарязват чрез Смс в повечето случаи - засмях се и продължих нататъка. - Втория тип жени са тези, които се страхуват по някакъв начин от обвързването по сериозен начин. Може би защото са пострадали или защото ги е прекалено страх, че някой може да ги нарани. Те са умни, но и уязвими момичета. Добра партия са, но трябва да им покажеш, че няма нищо по важно за теб от тях. Нали се сещаш. Трябва да им сигурност. Също така не бива и да им изневеряваш! - погледнах го строго на шега разбира се и продължих. - Третия тип са силните и уверени в решенията си момичета. Те не правят нещо против волята си и не съжаляват след като го направят. Мисля, че така се характеризират най-добре!
Казах аз и сложих край на речта си. Бях пълна с такива хипотези от списания или други глупости.
- Доколкото разбрах ти търсиш третия тип, нали?- попитах и се засмях.

Гост

-Да ти кажа честно-не търся нито един тип.Поне засега.Просто вече ми писна-провал,след провал.Разбити мечти-не ми се занимава.В момента-да съм сам май е най-добре за мен.Трябва ми поне една седмица в някой бар с най-добрите ми приятели-джина,скоча и биричката и може би да се сбия с някой за да излея гневът си от цялата бъркотия,която наричам-мой живот.Даже не съм сигурен,че има жена за мен.Не може за толкова малко време да съм се справил толкова зле и да си мисля,че има нещо хубаво в цялата работа.От тези две раздели не научих абсолютно нищо,освен че трябва да спра да вярвам на жените,но както сме тръгнали-ти от кой тип жени си?Защото ми изглеждаш твърде уверена в себе си-демек третия тип нали?И найстина-откъде вадиш тези изводи.Интересни са и определено верни,поне до колкото знам.-наблизо до мен стоеше и ножчето ми,което метнах в огънят:
-Имам чувството,че този нож ми носи нещастие.Когато съм с него-почти нищо добро не се случва,а ако се случи-завършва с трагичен край.
Загледах се в огънят,като вече не ми пукаше за нищо.Дали ще ме хареса момичето на мечтите ми,дали не-на кого му пукаше?Така или иначе отново щях да бъда зарязан и трябваше да стоя вкъщи и да спя или пък да се опитвам да се убия.Имаше ли смисъл?Вече да съм гадняр ми звучеше перфектно и докато си мислех-се обърнах към Клеър и я целунах.

Гост

Отръпнах го от себе си и побързах да обясня.
- Попита ме от кой тип съм. Определено не съм от първия. Нито от втория и нито от третия. - при последното се засмях, защото изобщо не го оприличавах на себе си. - Не искам да се забъркваш с мен. Единственото, което ще си навлечеш са проблемите. Виж го Посейдон. Не излиза от бляскавия си палат на Олимп и то най-вероятно заради мен. Аз съм от типа жени, който не се среща особенно често. Даже изобщо не се среща.
Въздъхнах и заоправях ризата му. Загледах се в едно от копчетата и незнайно защо очите ми се насълзиха. Може би защото го отблъснах? Не исках да ме разбира погрещо. Напротив - харесвах го, но не исках да го съсипвам. Когато разбереше, че плана на живота ми е да умра, едва ли щеше да иска да ме погледне. Така правеха всички. Дори най-добрия ми приятел. Въпреки, че когато се опитах да се самоубия тогава той ме спаси, но това незначеше нищо. От тогава не сме си проговорили.
- Искаш ли да сме приятели? - надявах се на това да е ми откаже.

Гост

-Не ми трябват приятели!-строго отвърнах,беше ми писнало от неставащи приятели и гаджета.Нищо не исках,освен да се върна към миналато си и отново да избивам хора за кеф-определено си го заслужаваха.Всеки е толкова капризен и просто трябваше да им се затворят големите усти.Защо подяволите още стоях тук?Трябваше да си взема един хубав и дълъг меч и след това да избия целият лагер от предатели.Не можех да търпя оплакванията им,желанията им-никога ли нямаше да разберат,че живота е гаден и не можеш да имаш всичко,което си пожелаеш.Станах и отидох до огънят ужасно бесен.Започнах да вадя дървете от него без въобще да ми пука за болката,вече найстина исках да се съмоубия.При Хадес съм сигурен,че щях да живея по-хубаво,не защото е царството на щастието,а защото там всички за равни.Всеки е умрял и мечтите му са отишли майната му!Само нещастие и скръб-това исках.Перфектното място за мен.Сега само трябваше да си намеря ножчето и да се наръгам с него и да му се свършва.

Гост

Този нещо превъртя. Не знае ли, че ти трябва повече подготовка и умение в това?! Трябва да си сигурен, а не просто да търсиш в какво да убиеш времето си. Изпуфках и отидох до него. Изтръгнах ножа, който вече бе намерил и го прибрах в джоба на дънките си.
- Съвземи се! Ало! Може да са те наранили, но ти трябва да си стъпиш на краката! За теб още не е късно... Разходи се, срещни друго момиче и започни отначало. Много бързо се предаваиш! Недей така! Живота е пред теб и нещо толкова малко не би могло да те спъне и да посегнеш на него.
Викнах му аз и го изправих на крака. Изтупах ризата му, която беше цялата в сажди и го заведах до пейката.
- Вие мъжете нали уж сте силния пол. Трябва да се стегнеш! Не позволявай на някаква си дреболия да спъва живота ти.
Бях толкова уверена, че незнаех какво щях да правя, ако някой ми беше дръпнал същата реч.

Гост

-Коя пък си ти,че да ми казваш какво да правя с живота си?От къде го извади това съмочувствие,че знаеш всичко?Защо въобще продължавам да си губя времето с теб.Не давам и пет пари какво ще ти се случи,защото ми писна!Ето ти отговорът,който търсеше-писна ми.Прав ти път!Махни се и ме остави на мира.В момента не искам никой да стой до мен и да се прави на велик.-крещях с все сила,като найстина вече не знаех какво да направя.Отначало дори си помислих да наръгам нея,но все още ми харесваше като индивид и реших да отменя екзекуцята,че дори я прегърнах и започнах да я целувам още по-страстно.Нямах си и грам представа защо го правех,но не можех да се спра:
-Спри да говориш,просто спри.Недей да разваляш момента,моля те.

Гост

Някои хора са луди. Други просто са изгубили пътя. Незнаех на кое от двете да оприлича Джефри. Та аз бях някоя непозната за него, а в момента се държеше с мен сякаш съм му гадже. Наистина беше голям идиот. Оприличавах го несериозните мъже, въпреки, че ми беше казал друго. Сякаш беше изгубил расъдъка си. Може би пък така беше с демоните. Трябваше да си запиша повече никога да не се опитвам да помагам на демон. Прекалено депресиращо е. А сега пък какво му ставаше?!
Щом така искаше да играем - добре. Проснах го на пейката, седнах върху него и езикът ми заигра в устата му.

Гост

С ножчето си бавничко разрязах дрехите й.Пуснах езичето си на свобода и затворих очи-беше ми много приятно-просто така без да има чувства в цялата работа-беше най-добре.Ръцете ми я хванаха отзад,като някак си от всичките целувки се беше появила и една усмивка.Беше доста стегната и това много ме възбуждаше,но така или иначе знаех,че не искам да се стига до секс и съм сигурен,че и тя мислеше същото нещо,затова поне малко да си поиграя пък после ще му мисля:
-Прекрас..с...си-едвам успях да кажа,но найстина-биваше си я.Страхотна беше и едва ли щях да срещна друга като нея.Не бях сигурен дали въобще има такъв тип жени.В нея имаше всичко,което исках.

Гост

Усмихнах се и продължих да го целувам бясно. Сякаш нямах спирачки, но определено ми се хареса чувството. Ръцете ми се спуснаха към ризата му започнах да разкопчавам копчетата едно по едно. Скоро вече я нямаше и ми бе по-лесно. Ръката ми се спусна към гърдите му. Наистина имаше страхотни плочки, което не можех да отрека. Засмях се отново. Не исках да се стига до секс, но поне можех да си поиграя. Може би трябваше да го поканя на среща първо... или да изчакам той да го направи.

Гост

Спрях се за секунда и я загледах:
-Какво правим?Харесваш ли ме?Бъзикаш ли се с мен или няма какво друго да правиш.Определено си прекрасна и не бих изпуснал шанса да го направим,но много добре знам,че няма да стане,а и просто така-та ние не се познаваме.Сега найстина съм объркан.И защо въобще почнах?Какво целя и аз не знам!-ръцете ми се преместиха върху гърдите на момичето,като ги опипах едно хубаво и после я махнах от себе си.Май започвах да се побърквам или това беше отново онова загубено чувство любов?!Много ми харесваше и не исках да спирам да я целувам,но тя определено се базикаше с мен.

Гост

Сега вече някак си виждах нещата по реално. Какво правех тук? С него? Харесваше ми, но не знаех дали ще мога да се справя.
- Харесвам те. - отвърнах му. - Но си прав. Ние едва се познаваме, но това не ни пречи да се опознаем. Искаш ли да се преместим някъде другаде? Имам предвид на нещо като среща. Нали така обикновено започваха връзките?
Не знаех какво друго да му кажа. Обвих се с якето му и зачаках отговор.

Гост

-Среща?Връзка?Започва се отново.Само да те питам преди да влезна в игричката ти-ще ме зарежеш след ден или два?Питам понеже искам да си направя една анкета и да я пусна в нета.-много натъжено гледах,докато я прегръщах.Знаех си,че нищо няма да излезне от цялата работа,но ми беше толкова хубаво,че не ме интересуваше дали ще завърши зле.Прегръдката ми стана още по-силна и аз отново я целунах с езиче.След това започнах да дишам тежко.Определено беше любов:
-Ами,казвай къде искаш да ходим,така или иначе друга работа си нямам.

Гост

- Извинявай, но аз не съм по това с експериментите. Както виждаш сега не аз си играя с теб, а ти с мен. Не ми трябват подобни неща, а пък и не искам да бъда запълнението на нечие време. Просто ме остави. Като не искаш сериозна връзка нито пък дори приятел не си играй с мен. Не само ти си ранимият.
Казах му го в очите и станах от пейката. Сглобих набързо дрехите си и оставих якето му до него. Отидох до огъня да взема ластикът ми, който бе изхвърчал чак там и щях да си вървя. Нямаше защо да си губя времето тук.

Гост

Преди да си тръгна успях да я хвана за ръката й казах:
-Чакай..остани..харесвам те.Недей да бягаш.Моля те.
Определено не беше в мой стил да моля за каквото й да е,но какво друго да направех след като я виждах да си тръгва.Определено не исках да я оставям да си отиде,прекалено много ми пукаше:
-Готов съм за сериозно връзка и искам тя да е с теб,само ако и ти го желаеш,но недей да ми се сърдиш-не знаеш колко пъти съм бил лъган и очакваш просто така да се доверя на всеки.Остани..
Знаех,че щеше да си тръгне,но никога не ме биваше в извиненията,както и да задържам жена-все пак две вече ме бяха напуснали-трябваше ли по-голямо доказателство?

Гост

Не знаех какво да кажа. Не знаех как да постъпя. Сега цялата треперех и размишлявах над положението си. Накрая въздъхнах и отговорих.
- Ела утре. Но не тук. - поклатих глава и отново въздъхнах. - Ела в стаята ми. Намира се в общежитието на Пети Курс. Ще поговорим и ще видим какво ще излезе. Съгласен ли си?
Попитах го и прехапах долната си устна.

Гост

Да поговорим и да видим какво ще излезе?Никак не ми звучеше добре,но какво друго можех да направя за да и се извиня за случилото се,трябваше да се съглася:
-Да..просто..ъ..остави-ще дойда.
Облякох якето си,като разбрах,че явно и тя ще си тръгва и нямаше смисъл да стоя тук повече.Бяхме се разбрали,но дълбоко в мен знаех,че нямаше смисъл.Тя щеше да си намери друг до края на вечерта,а до утре-сигурно щеше да е сменила и него.Понеже бях найвен и постояно вярвах на хората-друг път нямаше:
-Предполагам,че можеше и сега да продължим разговорът,но явно искаш да обмислиш нещата.Виж-извинявай,помислих си,че просто ще ме използваш,а вече не мога да си го позволя.Достатъчно ми е,но сега виждам,че може би найстина ти пука за мен,което ме прави много щастлив.