Огънят

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 12:12 am

-Знам... не се тревожи.Няма да те пришпорвам и нямам никакви намерения да заемам място в животът ти ако ти решиш да не ме приемеш като твой баща.
Погледнах оганят,това което знам за нея е твърде малко.Знам,че е прекрасна млада дама с добро сърце.
-Клеър,каквото и решение да вземеш ще го уважа.-погледнах я.-За мен важното е ти да си щастлива...

Гост

- Не ме разбирай погрешно. Аз искам баща, но просто ми трябва време за да констатирам тази дума с теб.
Засмях се, но не защото ми беше смешно. Усмихнах се на човека ...бога . И изведнъж го прегърнах. Не знам защо го направих. Той ме разбираше и може би заради това. Или пък е онази теория с бързо сменящите се реакции на тинейджърите.
- Извинявай. - казах му аз, като се отлепих от него. Надявам се да не ми се обиди.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 12:48 am

Усмихнах и` се и я погалих по главата.
-Няма за какво да ми се извиняваш. Разбирам,че все още ти е трудно да приемеш,че истинският ти баща е бог и то от великата тройка.
Виждах как децата се справят с това да имат един родител бог.Някои го приемаха,а други се плашеха и бягаха.Надявам се тя да остане и да разбере,че от сега на татък винаги ще бъда до нея.

Гост

- Да. Това е другия шок.
Отвърнах му и се засмях. Още свиквах с това. После се сетих нещо и реших да го попитам.
- Ами относно силите ... наскоро ги получих и ... ами случват се някои непредвидени неща, като да се събудя някъде из Тихия Океан в три през нощта. Ще може ли да ми помогнеш? Имам предвид да ги контролирам.
Не мислех да му казвам за другите ми проишествия, защото бяха много, а и нямах време.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 1:05 am

-Телепортация... хъм.-добих замихлен вид и потърках брадата си.-За жалост контрола има само малка вина за тези инциденти.Свързано е и със сънищата...-погледнах я притеснен.-Да не би да има нещо от което искаш да избягаш или лош сън,който е цял кошмар...
Едва ли проблема идва само от контрола.На контрол мога да я науча много лесно,както научих Пърси.

Гост

- И това може да се каже... Сънищата ми станаха много объркани откакто станах дъщеря на Бог. - отвърнах аз и продължих. - Има доста кошмари, но има и хубави. Лошото е, че при мен преобладават кошмари.
Това, което бях сънувала повечето пъти не беше за разказване. Беше си ... страшничко. А и мразех тези сънища.
- Как е Атина? - преди няколко дни я видях и останах с впечатлението, че добре познава баща ми.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 1:27 am

Поклатих глава,най-лесният начин да се справи с кошмарите е да се опълчи срещу страховете си.
-Кошмарите ще минат щом станеш сигурна...
Предпочетох да не довършвам изречението.Сигурен съм,че тя разбра за какво говоря.
-Атина е добре.-богинята на мъдроста вече ми липсва.

Гост

Усмихнах се. Надявах се скоро да я видя отново. Имаше доста положителна енергия около нея.
- Значи скоро кошмарите ще трябва да минат. - отвърнах му, надявайки се да е разбрал посланието ми. Засмях се отново, което ми се случваше за първи път от толкова много време... Мисля че последния път беше на Хелоуин преди 2-3 години.
- Да й предадеш много поздрави от мен! - заръчах.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 1:37 am

Кимнах.
-Ще и` предам...-въздъхнах.- И съм сигурен,че и тя ще ти прати... Май скоро ще взема работата и на Хермес...
Засмях се и погледнах към оганят.Погледнах дъщеря се и и` се усмихнах.
-Какво ще кажеш? Ще ми отиват ли обувки с крилца?

Гост

Погледнах го преценяващо, а след това се разсмях.
- Ами не си те представям в обувки с крилца, но нищо не се знае. Доколкото Катрин ми е казвала, този Хермес не си вършел работата и може пък и теб да назначат. - отново се разсмях.
- И всъщност май не е телепортиране. - той се обърна въпросително към мен. - Това със сънищата. Когато съм в съзнание /което се случва рядко/ водата идва при мен, а не аз при нея.
На последното отново се разсмях, защото си беше нелепо.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 1:49 am

Потрих челото си и се замислих.Това вече усложнява нещата.Ако тя отиваше при водата проблема може да се лиши лесно,но щом водата идва при нея... Денят още не е свършил,а ето че ми се отваря още работа.Добре,че Атина снощи с триста зора ме накара да поспя. Не бях почивал цял месец.Постоянно бях в океаните...Въздъхнах и погледнах дъщеря си.Няма как да не и` помогна.Тя е малкото ми момиченце...
-Нека помисля над това и ще решим проблема...

Гост

- Не се притеснявай! Не бързам за никъде. - отвърнах и свих рамене в знак на безгрижността си.
Свалих малката раница от гърба си и затърсих водата някъде вътре, защото бях ожадняла, а и този огън изобщо не помагаше. Но вместо това напипах един тефтер. Сепнах се. Този бе тефтера със списъците ми от миналата година. Бях направила два основни списъка. "Неща, които искам да направя преди да умра" и ..."За да умра". Капки пот започнаха да се стичат от челото ми. Той щеше да се разочарова от мен, щом разбереше за втория списък. Бях сигурна. В никакъв случай не биваше да показвам това на Посейдон и затова бързо го тикнах обратно в раницата. Хвърлих я зад себе си и се усмихнах бегло. Ако ме попиташе, щях да му кажа, че ми е просто топло.
- Как е Пърси? - това беше следващия ми въпрос.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 2:04 am

-Не знам.Не съм го виждал от седмица или две...
Казах загледан в чантата и`.Защо се опитва да скрие това което вече знам.Погледнах я леко тъженен и срог.
-Искаш ли да поговорим?-попитах я и тя ме погледна неразбиращо.-Говоря за това,че искаш да сложиш край на живота си!
Казах строго и я погледнах сякаш съм готов да приема всичко,но не и смърта и`.

Гост

- Атина ти е казала, нали? - попитах го риторично. Че кой друг? Да не би някои новини сами да се разпространяват във въздуха. Виждаше се чак след смъртта на човека и най-често чрез некролог. Не беше някое от най-приятните неща за самоубиеца, че целия град знае за смъртта му, още преди той да дръпнал спусъка.
- Не ми се говори. - отвърнах му аз и се загледах в огъня.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 2:14 am

-Не,Атина дори не ми е казвала,че сте се срещали.-погледнах я и поклатих глава.-Знам го защото съм ти баща,Клеър...
Въздъхнах и я погледнах отчаяно.
-Знам повече неща за теб отколкото предполагаш...
Тя не отлепи очи от огънят и това ме накара да се почувствам нежелан.
-Ти си ми дъщеря и уважавам решенията ти,но няма да позволя да посегнеш на живота си!

Гост

"Голямо посягане, няма защо!" помислих си и въздъхнах.
- Нормално е. Всички рано или късно ще умрем. Е, почти всички. - казах като се обърнах към него.
- Просто ще отида на гости на брат ти. Мисля, че беше Хадес, нали?
Чесно да призная пред себе си незнаех почти нищо за историята, особенно гръцката митология, но поне елементарните неща бях чула в часа по История. Кимнах на въпроса си.
- Не е скучно? Имам предвид не е ли някак си отекчаващо да си Бог на пълен работен ден? Голяма отговорност?
Този въпрос го бях задала и на Атина.

Заглавие: Re: Огънят Пон Апр 12, 2010 3:59 am

Засмях се.
-Не,не е скучно. Постоянно си зает и животът постоянно ти поднася изненади.Било то лоши или добри се научаваш да ги приемаш...
Погледнах Клеър,тя със сигурност е една много голяма и приятна изненада.Двамата с Пърси са причината да харесвам животът си.Ако не бях бог,а простосмъртен те едвали щяха да съществуват .

Гост

Бях доста тъжен,защото на скоро приятелката ми ме заразя и веч не знаехе къде да ходя с надеждата болката напълно да се изкорени от сърцето ми.Не може да оценя живота,който имах в момента,защото при всяка моя мисъл се сещах за провалените ми връзки,а те бяха много.Явно просто бях такъв човек и не можех да се променя каквото и да направя или пък не се опитвах достатъчно за да пожъна някакъв успех:
-Ехо,има ли някой тук?
В момента ми трябваше някаква дружка преди напълно да бях погълнат от мислите си,а това нямаше да е приятно за никого.

Заглавие: Re: Огънят Пон Авг 23, 2010 11:59 pm

И така, отново в Лагера... Беше приятно отново да съм тук, но за съжаление мястото изглеждаше така, сякаш нямаше почти никой.. Огледах се и до Огъня видях седнало момче. Изглеждаше странно.. и тъжно. Обзе ме съчувствие и внимателно се приближих
-Здравей!
Гледах го, но сякаш изобщо не бях проговаряла. Той дори не вдигна глава, а аз се питах как трябва да постъпя.
-Какво ти е?
Попитах го и тогава той вдигна глава към мен. Но явно бях подходила погрешно, защото момчето понечи да заговори, като открито се мръщеше.

Гост

-Нем,нищо ми няма,просто исках да си почина и това беше първото място,за което се сетих,ако искаш седни на земята до мен.-поканих непозната жена до себе си без дори да го осъзнавам.Не исках чувствата ми да се разпространят,така че се опитах да ги скрия колкото се може по-добре,но ефекта не бе положителен,дори се почуствах малко по-гадно от преди:
-Ти как се казваш?От къде си?-реших да се поинтересувам малко,защото и без това нямах никаква друга работа напоследък,освен да стоя вкъщи и да се самосъжелявам относно Меган и защо нещата бяха свършили толкова бързо,дори не можах да кажа нещо преди всичко да отиде подяволите:
-Защо си дошла тук?

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 12:25 am

Погледнах го изненадано - той очевидно се измъчваше над нещо.
-Казвам се Атина и тъкмо идвам от Олимп.
Момчето ме погледна изненадано и добавих, като се усмихнах леко
-Ами ти, как се казваш? Живееш в Лагера, предполагам?
Загледах се в огъня и преди той да отговори на въпросите ми, ме попита
-Защо си дошла тук?
Замислих се. Защо наистина бях дошла?.. Може би се надявах да намеря един определен човек тук... Протегнах ръка към огъня и отговорих, загледана в него
-Търсех дъщеря си, исках да я видя.

Гост

-Дам,живея в лагера.Учител съм тук.Името ми е Джефри Уйджест,попринцип дори не трябваше да се намирам на това място.А,ти имаш дъщеря?Интересно.На колко години е тя?Как се казва?-продължаваше с въпросите момчето,като се загледа в огъня и въздъхна.Определено не можеше да отрече чувствата си.Той легна на земята-без да го интересува дали ще се нацапа или нещо от сорта-просто искаше да си почине и повече не му се занимаваше с каквото и да е:
-Само едно дете ли имаш?Много ми е интересно-Какво ли е чувството да имаш някой за когото да се грижиш.-прозвуча доста натъжено младежа и затвори очи.Започна да свирука някаква песничка колкото да създаде по-добра атмосфера,защото сега сякаш всичко беше потънало в мрак и отчаяние.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 2:02 am

Усмихнах се, макар и неволно
-Дъщеря ми е на 16 и се казва Анабет. Може би си я срещал? - обърнах се към него и продължих
-И между другото, позна - Ана е единственото ми дете. В това отношение може би не съм като другите богове. - казах, като си мислех за миналото и хубавите спомени с дъщеря ми. Не бях усетила, че се нуждая да я видя и ми липсва.
-А колкото до чувството на обич, определено е прекрасно. Много съм привързана към дъщеря си, но ако и ти си близък с учениците си, може би познаваш това чувство.
Усмихнах се отново и забелязах как Джефри отново се смръщи. Това момче беше пълно с противоречия - на моменти наистина ме озадачаваше...
-Ами ти? Харесва ли ти тук, в Лагера? Откога си учител? А имаш ли близки, или приятелка? - загледах се в огъня, мислейки за последния си въпрос и колко мъчително можеше да бъде..

Гост

-Дали имам приятелка,че защо ми е?Една непотребна жена,която само натъжава живота ми.Тц,не мисля че повече ще искам да имам.Какво може да се прави-залъгват те,че те обичат,а накрая какво се случва-изоставят те,нима може нещо по-различно,ам?-Такому се хвана за челото и преглътна.-Не ми харесва в този Лагер,всъщност-дори не знам защо съм на това място.Малко хора са успели да спечелят доверието ми,а за учениците да не говорим,да си призная-не ме интересуват особено.Не си говоря често с тях,даже май само един или два разговора съм завързвал,но аз съм си такъв човек.А,относно Анабет-чувал съм името,но не си спомням да съм я виждал,май преди няколко месеца я мярнах,но иначе..Учител съм на това място от както се помня,да ти кажа честно и ми се ще да избягам от него,но ако го направя-къде да отида?Нима навън е по-интересно?Не го вярвам.Не искам да се привързвам към никого.

Заглавие: Re: Огънят Вто Авг 24, 2010 3:22 am

-Явно наскоро си преживял раздяла, Джефри... И повече разочарования, отколкото можеш да понесеш. Обикновените хора казват, че се свиква с разочарованието, но аз не го вярвам. Двойките могат да са хубаво нещо, но проблема е, че за една връзка трябват двама. Разбирам те по-добре, отколкото мислиш... На мен също не ми е лесно в момента и съм объркана. Но не мисля, че не искаш да се привързваш към никого. А и може би си търсил само момичетата, а те са те разочаровали във връзките ти с тях. Всеки има нужда от приятели, но доколкото те разбрах, май няма да се съгласиш с мен за това. Тук не е толкова лошо, стига да не си самотен. А от това, което ми казваш сега, мисля, че често се чувстваш така...
Бях се загледала в огъня и когато се обърнах към момчето до мен, той просто ме гледаше, някак безразлично, може би. Усмихнах се леко и добавих с нещо като извинителен тон
-Може би нямах право да казвам всичко това, но когато се увлека в разсъждения не мога да се спра.. Размислите са нещо обичайно за мен, като богиня на мъдростта.
Леко се заиграх с пръстите на ръцете си, чувствайки се неудобно за първи път от много време.