Южната гора

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 28, 2012 4:09 pm

...което нападна мен.Не ме нападна, ами направо ме събори и със сянката започнахме да се търкаляме, като си крещяхме на ирландски.
-Tá tú wiped ár mbaile, agus anois fhaigheann tú bás!
-I a bhí ciontach, bhí mé imithe ó smacht!
Преводът на всичко, което крещяхме, трябваш да бъде такъв:
Сянката:Ти изтри градът ни, сега и ти ще умреш!
Аз:Не бях виновен, бях извън контрол!

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 28, 2012 6:21 pm

Страховитата сянка се метна върху Уил. Чак сега видях какво представлява това чудовище. Двамата започнаха да се търкалят по земята, докато си крещяха нещо на Ирландски. Нямах предствава какво казват, но може би и не трябваше да знам... Няколко секунди след първоначалния шок осъзнах какво се случва и се втурнах да спасявам ирландеца.
- Уил! - извиках с цяло гърло аз. Затичах се към него и се опитах да намушкам сянката. Опитите ми бяха неуспешни. Катоптрис минаваше през нея без да я нарани, а се опасявах, че е възможно да наръгам Уил. Не знаех какво да правя. Спенсър също се опитваше да го освободи, от яката хватка, в която беше стегнат, но сякаш дори и тя не знаеше как. Накрая просто започна да налага сянката с юмруци... Не беше най-добрият план, но бяхме безсилни.

Заглавие: Re: Южната гора Нед Окт 28, 2012 6:36 pm

-Аз не съм ВИНОВЕН!-татуировката на ръката ми заблестя, сянката изпищя и изчезна, а аз станах. Бях целя изподран и дрехите ми също. Очите ми блестяха демонско черно.-Бях извън контрол.-Промълвих. На мястото, където за последно беше сянката, имаше голяма купчина черна пепел. Щеше да се върне. И нямаше да е сама. Нямаше да извадя този късмет втори път. Загледах се тъжно в купчината пепел, мислейки си за онзи път. И заедно с това припаднах, попадайки в спомен.

Заглавие: Re: Южната гора Пон Окт 29, 2012 10:02 pm

Сигурно му беше хубаво на Уил да е припаднал, макар че перфектно виждах всичко, каквото и той и не беше много по-забавно от случилото се с нас. Първо, естествено, принцесата изтича до любимия си и т.н. Отчайваща гледка.. Уил стоя доста време припаднал. Достатъчно за още едно нападение. Над главите ни прелетяха няколко тъмни сенки за миг. Всички знаехме какво представляват те.
- Меган, ти скрий някъде Уил, докато се събуди, но все пак бъдете наблизо! - казах ѝ. - Аз и Трей ще се оправим! - погледнах към приятеля си, а той само кимна.
Момичето задърпа Уил нанякъде в гората, а накрая се скриха зад някакъв храст.
- Готов ли си? - попитах леко притеснено, но и нетърпеливо Трей. - Знаеш, че този път ще са повече, нали?
Още преди да ми е отговорил проехтя оглушителен писък. Миг след това едната сянка прелетя на сантиметър от главата ми. Веднага след нея се появиха още 2..
- Най-сетне.. - промърморих.
и се спуснах към едното чудовище. Не знаех как се справя Трей с две чудовища, но можех поне да се надявам а е добре.. След като се опитвах поне 5 минути да го наръгам или каквото и да било друго, не се получаваше. Сянката направи някакви движения и кинжалите ми отлетяха на метри от мен. Чудовището с изключителна бързина се приближи към мен и ме бутна доста силно. Сгромолясах се на земята, пъшкайки. Сянката литна към приятеля ми. Бях доста изморена. Чак сега забелязах, че бях ранена.. Исках просто да се оставя и заспя. Но после се сетих за Трей.. и че той в момента водеше битка с три от тези чудовища. Да, вярно е че беше син на един от големите, но все пак.. Стиснах юмруци и се изправих. Сянките го бяха заобиколили и го нападаха от всяка страна. Тръгнах с решителна и бърза крачка към едното от тях.
- Махни се от приятеля ми! - проехтя гласа ми на ирландски!
Сянката започна да пуши. Адреналина ми се повдигна и усетих как се нагорещявам.. и изморявам. Още малко, дамо още малко. Напрегнах волята си и успях. Едната сянка изгоря..
От къде знаех ирландски ли? Това беше едно от нещата, които никой не знаеше за мен. Знаех доста езици, дори и нечовешки.. Но това е дълга история..

П.п.: Извинявам се за дългия пост, но музата ми дойде ;д

Заглавие: Re: Южната гора Вто Окт 30, 2012 1:03 am

Една от сенките изгоря благодарение на Спенсър, но оставаха другите. Въпреки това виждах, че тя е изтощена и използвайки телекинеза, успях да блокирам сенките от нас двамата, обграждайки мястото с невидим щит. Спенс дишаше тежко и забелязах, че е ранена. Отидох до нея и й помогнах да седне на земята.
-Хей, добре ли си? - тонът ми беше загрижен, а и виждах съвсем ясно, че тя кървеше. Смръщих се и се постарах да разкъсам плата около раната й, за да я огледам. Не бях лечител, нито имах опит в тези неща. Ами сега? Държах ръката си до раната й и питайки се какво да правя, кървенето изведнъж спря. Ръката ми се оцвети в зелено, Спенс изохка и когато я отдръпнах, нямаше и следа от раната. Какво, по дяволите..?
-Как го направи? - попитах изумен Спенсър, но тя се усмихна и отговори с тон, отбелязващ очевидното
-Трей, не мисля, че бях аз, а ти.
Втренчено се вгледах в ръката ми, сякаш ми бяха поникнали нови пръсти и като се ухилих, някак все още невярващо казах
-Да му се не види...

П.с.: Извинявам се, че ме нямаше така известно време.. Ще гледам вече да пиша

Заглавие: Re: Южната гора Вто Окт 30, 2012 4:19 am

Грабнах тялото на Уил и започнах да го влача към най-близкия храст за временно прикритие. Пулсът ми се ускори не смеех да погледна назад. Чух как сенките нападат. Нямах представа колко са те, но се надявах Спенс и Трей да успеят да се справят с тях. Отново започнах да влача Уил по земята докато не стигнах до едно дърво, в чийто коени се скрихме. Подадох главата си, за да наблюдавам случващото се. Писъкът на Спенсър ме прониза, но изглежда тя беше ранена. Когато и последната сянка изчезна Трей изтича до нея и разкъса плата на дрехата й. Изправих се, за да отида да помогна, но тогава видях, че Уил се размърда. Не можех да го оставя, защото вече се събуждаше. Приклекнах до него и поставих ръката си на челото му. Все още беше горещ, но сякаш температурата му бе започнала да спада. Очите му леко се отвориха, но може би все още беше в безсъзнание. Изглеждаше неадекватен. През цялото време слшах разговора между Трей и Спенс, просто проверявах дали имат нужда от помощ, но това, което бях дочла беше донякъде хубаво. Изглежда Трей имаше нова дарба. Може би щеше да помогне и на Уил?

Заглавие: Re: Южната гора Сря Окт 31, 2012 1:54 am

-Сенките...мразят музика...трябва ми музика...-опитах да стана. Имах нужда от китарата си. Измъкнах от джоба си нещо като висулка за ключове във формата на китара. Завъртях я м/у пръстите си и при последното завъртане висулката стана на нормална китара. Изсвирих няколко тона, но те прозвучаха като воя на умиращ кит. Понапрегнах се още малко и започнах да пея песен на ЛП първо по слабо, най-силно по средата и към края пак отслабнах. Сенките запищяха ужасно, а аз ги чувах хиляди пъти по-силно. Те изпищяха и изчезнаха, и всичко потъна в мрак...

Заглавие: Re: Южната гора Сря Окт 31, 2012 2:12 am

Добрее, ставаше все по-странно и по-странно. Сенките внезапно изпищяха и изчезнаха, докато все още стоях до Спенс, уверявайки се, че е добре след станалото с раната й. После двамата се спогледахме, чудейки се как така сенките вече не представляваха заплаха.
-Трей! - дочухме вика на Меган, която все още беше зад прикритието си на известно разстояние от нас. Помогнах на Спенсър да стане, оглеждайки я за последно, за да се уверя, че е добре, след което с нея се запътихме към мястото, от където беше дошъл гласа на Мег. Намерихме я скрита в корените на някакво дърво, надвесила се над тялото на Уил, който очевидно беше в безсъзнание.
-Хей, Трей, можеш да го оправиш както стана с мен, нали? - попита ме Спенсър. Погледнах я и някак колебаейки се казах
-Не знам, Спенс...
-Моля те - включи се и Меган, която звучеше доста разтревожена за Уил. По дяволите. Дори не знаех как бях излекувал Спенсър, а припадналото момче беше в още по-лошо състояние още от битката си по-рано с първата сянка. Стиснах зъби и както и по-рано, отидох до него, слагайки ръката си над него. Концентрирах се и тя пак се освети в зелено. След няколко мига я отдръпнах и тупнах на земята, облягайки се на дървото. Имах чувството, че и последната капка енергия ме беше напуснала и дишах тежко, усещайки, че бях и целия в пот. Въпреки това обаче затреперах и се обърнах към приятелката си
-Хей.. С-спенсс.. Мис-мислиш ли, ч-че можеш дда з-запалиш огън? - явно лекуването имаше странични ефекти. В това време Уил отвори очи, като неговите рани също ги нямаше. Ухилих се леко и се извърнах отново към Спенс, чакайки отговора й и едновременно с това си помислих, знаейки, че щеше да ме чуе "Мислиш ли, че можеш да ми направиш и една услуга? Искам да те помоля нещо, но по-късно..."
Гледах я в очите, очаквайки реакцията й. Наистина исках да я помоля, тъй като й имах най-много доверие, но за целта исках да говорим на четири очи. Изчаках, за да може тя да обмисли думите ми и се обърнах към Уил
-Хей, д-добре ли с-си? - попитах го накрая, надявайки се, че новата ми способност поне е имала пълен ефект.

П.с.: Извинявам се и аз за също дългия пост като на Спенсър, но и на мен ми дойде музата нещо.. ;д

Заглавие: Re: Южната гора Сря Окт 31, 2012 7:58 pm

- Е, няма да бъде точно огън - ухилих се закачливо и му намигнах. Надявах се да е схванал намека ми за отговор. Веднага превключих на режим „горещо момиче“ усетих как крайниците ми и изобщо цялото топло се затоплят, но можех да ги контролирам. - Хм, Мегън.. Уил.. Надявам се вие да се оправите сами - намигнах им, отпращайки хиляди мисли по техен адрес като: “цуни-муни.. ммм“ а те ми връщаха с ядосано погледи. Засмях се на реакцията им. - С Трей имаме малко работа! - и естествено разбрах за какво се сетиха и ги жегнах малко, ако може така да се каже. - Хайде Трей! - направих му знак да стане. Прегърнах го и усетих как той набързо се затопля. Двамата тръгнахме нанякъде..

П.п. Трей, пиши където искаш другаде :Д

Заглавие: Re: Южната гора Пет Ное 02, 2012 6:03 pm

Уил вече беше буден. Изглежда новата дарба на Трей бе доста полезна, но след използването й той не се почувства добре. Целия беше премръзнал и едвам говореше. Дъщерята на Арес вероятно можеше да помогне и точно това щеше да направи сега. Тя подхвана Трей и двамата си тръгнаха.
- Хей,почакайте къде отивате? - викнах аз след тях, но отговор не последва. Въздъхнах тежко и отново клекнах до Уил.
- Добре ли си? - попитах го аз. Прехапах долната си устна, защото бях нервна. Хванах ръкатаму и му помогнах да се изправи. Той изглеждаше замаян, но успя да запази равновесие.
- Да, добре съм, не се тревожи - промълви едвам доловимо той. Май изобщо не беше във форма.
- Добре, да изчезваме оттук...Гадно е и е студено.

» Северната гора
» Вечната огнена гора