Тренировъчната площадка

Тук се обучаваха всички полубогове

И така, сега стояхме с Ана и другите на площадката.Замислих се от къде да започна.
-Така.На първо място ще усъвършенствам уменията ви да създавате стратегии.Анабет, тъй като имаш предимство, ще се биеш срещу Навийн и дарбите й.Така тя има преднина, но ако излезнеш срещу нея с добра стратегия, ще победиш.Оставям да изберете равностойни оръжия.Навийн, не се стряскай.Знам, че нямаш опит в стратегиите, но се постарай.Трябва да видя възможностите ти, за да знам от къде да започна да те обучавам.Анабет, а ти можеш да приемеш това като подготовка за по-горния етап на усъвършенстване.

Добре това беше смешно , как можа ...
- Естествено избирам меч майко - казах и аз и зачаках
избора на Навийн. Щях да я оставя да атакува и тогава да му
мисля...

Виждах, че Анабет не приемаше предстоящата битка насериозно.Което беше елементарна грешка - не биваше да подценява Навийн, особено след като не беше виждала способностите на Нав в действие.А и щях да изчакам битката да започне, за да покажа на дъщеря си какво бях намислила.Колко всеотдайна и борбена беше...
-Добре, пригответе се за начало и веднага щом Навийн избере оръжие, битката започва по мой сигнал.

Зачаках Навийн да си избере оръжие.Трябваше да помисля за стратегия , но не бях много сигорна какви са и способностите ,мисля си че тя може да борави само с лъка което ако е така е в нейн минус, защото на мен меяа ми е страст.Зачаках
- Майко какво имаше предвид когато каза ,че ще ми покажеш нещо ? - попитах я аз докато чаках Навийн

Усмихнах се.
-Имах предвид, че ще споделя с теб как често можеш да направиш така, че губещата страна да победи.Но не работи Винаги, разбира се.И все пак действа интересно.Но за това по-късно.Нека видя как ще се справиш срещу Навийн.

/П.п Обаче май не съм видяла, че Навийн е извън линия... ;\ \

- Добре майко , все още чакахме да си избере оръжие , а тя много се забави .
- Добре майко какво да направим , ако искаш да немерим Пърси и Посейдон и да се бием с Пърси - изгрях от желание да му върна за онзи път със знамето.

-Съгласна.Битката с Пърси също може да ти е полезна, а и ще мога да те наблюдавам в битка с по-силен противник и да те обуча по-добре.И запомни - Пърси е силен, но само когато Водата е покрай него...
Намигнах на Ана и се запътихме към кея.Поколебах се дали да не споделя стратегията си сега, но реших да изчакам...

Гост

Стигнахме до тренировъчната площадка. Подхвърлих огромното си тежко оръжие, подарък от баща ми, сякаш беше детска играчка, и казах:
- Е, аз съм готов, но все пак дамите са първи. - усмихнах се с претруфена галантност, после се засмях на собствените си глупости. Кимнах й когато е готова да даде знак...

Гост

Извадих с едно завъртяно движени меча си. Ръката ми, която стискаше ръкохватката му, караше това грубо еднометрово оръжие да изглежда примамливо безопасно въпреки напрегнатата ми стойка на хищник, дебнещ плячката си.
- Готова съм. - обявих и замахнах със светкавично движение с меча си.
Дзън!
Висококачествения бронз от чиста платина срещна острието на Томас. Усмихнах се и се завъртях, при което ако бях с една идея по-лоша ориентация, щях да падна, и отново замахнах. През меча ми сякаш протичаше огън и електричество, а това впечатление се засилваше, когато слънцето се отразяваше в него...

Гост

Удивих се на силата й. Акоо за дветнайсет години въобще бях научил нещо, то беше, че битките са грозно нещо.
Съвсем друго нещо важеше за нея.
Тя изглеждаше странно с оръжието в ръце, сякаш някой е дал на нимфа меч и тя се е научила как да влага в себе си силата на огъня и да я излива наяве в сила от невиждана класа...
О, бях се оставил да ме разконцентрира. Точно това беше Навийн, самодива - нежна, красива, омайваща и в един момент всички тези прекрасни качества те пращат по дяволите (буквално).
Отвърнах на атаката й, а по меча ми се плъзна мощта, предадена ми право от баща ми и майка ми, която ако бях по-силен, би могла да обърне съдбата на момичето пред мен за секунди...

Гост

Засмях се с омайващия си звънлив смях и отпуснах оръжието до тялото си, като грациозно отметнах кичурче платинена коса от лицето си.
- Е, сега вече още ли мислиш, че можеш да ме победиш? - попитах предизвикателно. Затворих очи и си представих битка и огън... пожар, горящ на бойното поле...
Нещо трепна и се събуди от вечния си досега сън дълбоко в мен и сякаш се изпълних с някаква вътрешна светлина, от която цялата заискрях. Чх нещо, някакъв звук, който сякаш разрязваше въздуха с криле... отвори очи.
Огромното еднометрово платинено острие бе избухнало в пламъци чак до дръжката си от обсидиан и гореше с пълна сила. От устните ми се изтръгна тих ликуващ смях. Най-сетне да направя нещо със силата си...

Гост

Появих се от нищото както винаги, когато усетих пробуждането на Силата в Навийн.
- Точно така, давай! - възкликнах аз въодушевено, когато видях острието на меча й избухнало в пламъци и сърцето ми се изпълни с гордост - меча, който беше дар от мен, предаваше силата, която беше наследила от мен... - Не отпускай позицията! - изпротестирах, когато видях, че огъня я разконцентрира. Не знаех къде е Катрин, но нещо ме караше да мисля, че не е на безопасно място... Кия беше из Ню Йорк, трябваше да мина да я взема оттам, опасно е... Двамата ми синове нямах и на идея къде са, но вероятно пак си губят времето някъде...
Всъщност ми се искаше Кия да е тук. Тя никога не си губеше времето безцелно и сега би се включила достойно в тази битка. Усмихнах се при тази мисъл, после се съсредоточих върху това, което ставаше пред мен...

Гост

Погледнах мъжа, който се появи ей така, от нищото. Имаше доста застрашителен вид, а и някои общи черти с Навийн...
- Арес? - попитах аз удивено, когато се усетих, че това най-вероятно е бащата и на Кия, и на Навийн... защо Кия не беше тук, сега щеше да е толкова щастлива... Погледът ми зашари между богът на войната и щерка му. - Това е баща ти, нали? - попитах я за всеки случай...

Гост

Кимнах безмълвно и изпуснах меча, за да с два атлетични скока да стигна до баща си.
- Татко! - извиках и го прегърнах. В този момент се чувствах като най-обикновено седемнайсетгодшно момиче, което се радва да види баща си след като той дълго е отсъствал. - Толкова ми липсваше! - възкликнах и се наведох да взема меча си, преди нещо да се е подпалило. Да, колко добре щеше да е Кия да е тук... опитах се да направя нещо по въпроса, като впрегнах цялата си умствена енергия, за да се опитам да й предам съобщение където и да е, да дойде, защото е важно. Силно се надявах да съм успяла...

Гост

Усмихнах се и се засмях на импулсивните както винаги реакции на Нав, после погледнах опонента й.
Беше висок, напомняше ми на някого... Хадес, Персефона. А да, ясно. Беше техен син. Сигурно затова от него се излъчваше такава енергия за живот, едва ли досега беше виждал често слънцето... погледнах към Навийн и изучаващите погледи, които му хвърляше. Засмях се тихо, защото си напомних, че тя винаги е била такава.
- Здравей, Нави. - поздравих я с усмивка и погледнах към момчето. - Здрасти, Томас. - да, повечето от боговете имахме способността да знаем всичко. - Къде е Кия? - попитах.

Гост

Чу се смях. Арес се огледа, но не забеляза никой.Навийн разбра, че съм аз и се огледа също. Явно усети, че ще изкоча от нищото както винаги от кого ли го бях наследила. Изведнъж се показах из зад едно дърво.Усмихнах се, видях и Том сина на Хадес, а там бе и баща ми.
- Здравейте. - казах аз и прегърнах Навийн.И поздравих Том.Обърнах се към Арес и се усмихнах дружелюбно все пак ми беше баща не смятах да го избягвам.Реших, че е по-добре да покажа , че се радвам за това, че Арес е тук и го прегърнах. След, което погледнах към Навийн и вдигнах ръмене след, което промълвих.
-Е готови ли сте да ви победя? - след, което се засмях.

Гост

Погледнах ги, преценявайки идеята си. И двете бяха тук, а и баща им беше с тях... нее, нямаше да се вържа толкова лесно.
- Имам едно предложение. - казах замислено, а на устните ми играеше усмивка. - Аз срещу вас двете. Но при положение, че и аз извикам майка си. - засмях се на детинската реплика тип "Ще кажа на мама и тя ще дойде да ви набие". - Имам предвид, че искам и тя да е тук, защото има доста повече мозък от мен и ще ми помогне, както баща ви помага на вас. Е, какво ще кажете? - попитах ги накрая.

Гост

Усмихнах се. "Значи така ще играем а?" помислих си аз и се засмях на ум. Погледнах към Томас , след, което погледнах и към Навийн, а баща ми ме гледаше странно явно предчувстваше какво бях намислила.
-Хм.. Том имам друга идея какво ще кажеш ти срещу мен, който победи ще се бие с Навийн, а Арес няма да се намесва, нали така ? - попитах аз и погледнах към баща ми, който само кимна.На изражението на Нав се появи голяма усмивка явно и се вдигна самочувствието. Тренировъчната площадка Icon_lol

Гост

- Прието! - съгласих се веднага. Никога не отказвах предизвикателства. - Мир, Нави... засега. - казах, като се подсмихнах и вдигнах вежди предизвикателно към Кия. Вдигнах оръжието си и го завъртях във въздуха с леко горделив жест.
- Е, готова ли си? - попитах я.

Гост

-А ти как мислиш ?Дали съм готова ?- винаги отговарях на въпроса с въпрос. Том беше готов за битка аз също.
Погледнах го и вдигнах ръмене след, което хвърлих един поглед към Навийн. Явно бе, че или се харесваха с Том или и аз нз... Усмихнах се и взех меча си, който бе огрян от лъчите на слънцето и заблестя. Размахах го доста уверено.Всъщност бе доста тежичък, но много удобен за битки.
Тръгнах спокойно и пресметливо към Том, който явно ме бе подценил още в началото на битката, което разбира се бе в негов минус защото не знаеше на какво съм способна.Усмихнах се като през това време измислях стратегия. Замахнав с меча си доста бързо и Том не можеше да разбере тактиката ми и да прецени ходовете, който щях да направя. Толкова исках да се бия с нав, че бях готова на всичко за да победя ... Е разбира се нямаше да нараня Том ... поне не много.

Гост

Тактиката й ме обърка. Нали уж бяха сестри, прдполагах, че ще ме атакува същата сила, която беше преди това, когато се сражавах с Навийн. Но Кия беше тотално друга вселена, сякаш нямаха нищо общо. Е, поне в едно си приличаха - ако решиш да предопределиш следващия й ход, то това значи, че нямаш с какво друго да си губиш времето... Присвих очи. Нямах намерения да се дам толкова лесно. Оръжието в ръцете ми се изви като змия и с метален звън срещна острието на нейния меч.
- Изненадваш ме. - отбелязах. - Какво още можеш?- попитах предизвикателно, докато работех върху променянето на съдбата...

Гост

Крейтос имаше нужда от тренировка и затова повика Атина.
-Ако искам да си възвърна силите ще трябва да тренирам. - каза й той и извади мечовете си, а след известно време погледна богинята на мъдростта в очите. - Готова ли си? - попита той и зачака тя да му отговори.

Прочети си поста в темата "Входа на лагера".

Едит от: Нериса - Роузмари

Бях пристигнала преди малко в Лагера на нечистокръвните, но вече стоях срещу Крейтос, готова за битка. И макар че не това беше причината да го повикам в Лагера, се приведох в бойна поза, готова за атака. Той се затича с извадени мечове към мен, но го отбягнах ловко. Изкарах меча си и се усмихнах
-Винаги съм готова. - Съжалявах само, че Анабет щеше да изпусне това. Тя наистина щеше да се зарадва да наблюдава такава битка, но в момента беше на мисия.. Съсредоточих се, нападайки Крейтос и меча ми се кръстоса с неговите два. Той ме отблъсна, замахвайки отново, а аз се приведох, отново избягвайки удара. Усещах напрежението от битката и се усмихнах.
-Не ме щади, дай всичко от себе си - приканих го, срещайки погледа му.

Гост

Атина посегна да го удари и той се претъркули настрани.След това се изправи ловко и скочи във въздуха.
-Не се безпокой-извика и той,няма да те щадя.
Крейтос отпусна веригите на мечовете и вече бяха в пълна дължина.Както бяха във въздуха той ги засили към земята и по-точно към Атина.След като нанесе удара, той се приземи.Изчака Атина да направи хода си.

» Тренировъчната площадка