Тренировъчната площадка

Отстъпих малко, създавайки си място за действие. Той ме гледаше, а аз се усмихвах, премисляйки възможните ходове и действия. Засилих се с меча си, взела решение. Заобиколих го, нападайки в гръб, но както и очаквах той лесно блокира меча ми с неговите. Бързо извадих малката си кама от ръкава, насочвайки я към гърлото му. Може би щеше да ме упрекне, че прибягвах до такива ходове, но това все пак си беше битка. Отново се усмихнах, но неочаквано за мен той хвана ръката ми, която държеше ножа, извивайки я зад гърба ми. Умно. Засмях се от създалото се положение и за моя изненада той ме пусна.

Гост

Крейтос не се изненада, че Атина прибягва до такива ходове.Все пак тя беше богиня на мъдростта и това беше част от стратегията и.Той приклекна за да избегне атаката и се размина с леко одраскване.Усмихна се и избърса кръвта от бузата си.Той тръгна към нея бавно и започна да се засилва.С яростен замах той я повали на земята.За момент се почуди дали е добре и направи грешката да свали гарда си.

Кимнах, забелязвайки реакцията му.
-Много добре. Засега е достатъчно. - Погледнах го, а той ме гледаше изненадано. Поклатих глава и добавих
-Или искаш да продължим?
Усмихнах се, изправяйки се. Той направи същото и аз погледнах мястото, където го бях одраскала с ножа си. Гледайки раната, го попитах
-Добре ли си? - Знаех, че раната не е голяма, но все пак го погледнах въпросително.

Гост

-Само драскотина-отвърна Крейтос.Радваше се че не бе наранил красивата богиня,и аз мисля,че е достатъчно.
На него тренировката му хареса и искаше някой път пак да го направи.
-Радвам се, че потренирахме, имах нужда от това.

Гост

Крейтос извади мечовете си и се усмихна.Той се радваше, че отново е на бойното поле, и че ще се бие с дъщерята на бога на войната.
Е,готова ли си-каза Крейтос и зае бойната си стойка-да започваме тогава.
Той обаче се чувстваше несигурен, някак си уплашен, но това чувство бързо отмина.

- Винаги готова за бой. - да, определено приличах на баща си, но това ми харесваше. Обичах битките.
Свалих златния ми венец и той мигновено се превърна в остър и тежък меч, който на мен ми бе съвсем лек, въпреки че бе направен от най - силния и тежък метал. Дръжката бе златна, украсена с финландски надписи за войната, за огъня, за свободата...
Забелязах изненадания поглед на Крейтос и точно заради това на лицето ми се появи съвсем лека лукава усмивка, която подсказваше на останалите какво ще се случи. Но аз бях непредвидима, точно като баща си.
Започнах бавно да въртя глава карайки косата ми да се развява на най - различни посоки. Забелязах, че това разсея Крейтос, затова използвах елемента Въздух и когато стигнах желаната ми цел, застанах зад него и съвсем леко опрях меча си в гърба му.
- Не трябва да се разсейваш в бой. - промълвих и лукавата усмивка отново се появи на лицето ми. - Нали знаеш, че всяка роза си има бодли? - попитах го с ирония.

Гост

Крейтос се обърна и се опита да я обезоръжи, но успяваше само да блокира ударите `и. ''По дяволите, тя наистина е дъщеря на Арес-помисли си той.При един от ударите на Роуз, Крейтос приклекна и отскочи. След това засили мечовете си към нея.
-Силно си непредсказуема-подвикна`и той.-Точно като баща си.
Крейтос използва елемента огън и изхвърли едно огнено кълбо към нея.За жалост тя го блокира.

- Такава съм си аз. - усмихнах се самодоволно, но миг след това веднага се обърнах и блокирах огнената топка с меча си. - Хм, добър ход, но ще ти трябва много повече, за да ме победиш. Аз съм обучена лично от баща си, така че не си играй игрички с мен. - лукавата усмивка за пореден път се появи на лицето ми. И тогава се случи нещо наистина невероятно.
От гърба ми се показаха черни крила на ангел и аз моментално се издигнах във въздуха. Забелязах, че Крейтос гледаше учуден и тогава звънкия ми смях се разнесе наоколо.
- Толкова е забавно! - извиках и пак се засмях, а мечът ми се превърна във венец и аз го сложих на главата си, продължавайки да летя наоколо и да се наслаждавам на красотата на природата.

Гост

Крейтос замахна с мечовете си към крилата на Роуз. Веригите на мечовете се омотаха около крилата и свалиха Нериса.
-Мислеше си, че толкова ще избягаш-смееше се той-няма да стане.
Крейтос се доближи до Роуз:
-Съжалявам,-каза загрижено той-не исках да те нараня.

П.С.:Ето снимка на мечовете с веригите

Тренировъчната площадка - Page 2 Blades_of_chaos

Тренировъчната площадка - Page 2 Blades_of_chaos

Дара беше решила да се отдаде на тренировките. Все пак затова бе тук. Или поне отчасти.
Излезе от стаята си и тръгна към Тренировъчната площадка. Когато пристигна там нямаше никого.
Рид измъкна от раницата си ножа и го огледа. Обикновена кама, обаче от боженствен бронз. Много и' се искаше да има меч или лък, или нещо такова... Но не, баща и' беше решил да и' даде нож. Че какво можеше да прави с него? Тоя идиот Хермес, не знае ли колко е трудно да се убиват чудовища с кама?
Един глас в главата на полубогинята и' зашепна,че Хермес и' е дал меч, заради способността и' в ръцете. Но откъде можеше да знае той в какво я бива, и в какво- не?
Дара застана до едно от чучелата. Предпочиташе да се упражнява с жив човек, но хайде, и това става.
Едно, две, три, тя замахна с ножа толкова умело, че дори пред нея да бе човек ( или чудовище ) пак щеше да се гътне.
Изведнъж зад момичето се чу тихо ръкопляскане. Тя се обърна и не можа да повярва на очите си кого видя- Атина, богинята на мъдростта, нейния кумир.

Вървях тихо през Лагера, след като бях излязла от столовата. Беше спокойно, тъй като почти всички бяха по стаите си. Запътих се към Олимп, но докато минавах покрай тренировъчната площадка, видях непознато момиче, което стоеше пред едно от чучелата. Явно щеше да се упражнява. Любопитството ми надделя и безмълвно я приближих, очаквайки действията й. Тя замахна към чучелото и удара наистина беше сполучлив - дори и аматьор би го признал. Не се сдържах и тихо изръкоплясках, докато непознатата се обърна и по лицето й се изписа, че ме е разпознала.
-Добър удар - казах простичко и кимнах към нея, но с уважение. Погледнах към оръжието в ръката й - беше кама.
-И мъдър избор на оръжие. Впечатлена съм. - кимнах към ножа, който държеше, а тя ме изгледа изненадано и погледна камата някак неодобрително. Явно не беше съгласна. Засмях се и я попитах
-Меч ли предпочиташ? - огледах камата внимателно. Изглеждаше добре направена. Тогава забелязах, че е от божествен бронз - изумително! Малко ученици в лагера имаха оръжие точно от този бронз...
-От къде имаш това? - попитах изненадано, като гледах камата с изумление. Изглежда тя не осъзнаваше какво държи в ръцете си...

- От... От баща ми- отговори тихо Дара. Не можеше да повярва на очите си- говореше с богинята на стратегията за нейния нож- това бе сбъдната мечта. Е, всъщност си представяше, че държи в едната ръка меч, а в другата щит и тъкмо прилага акъла си като избягва много точен удар от син на Арес. Но, какво пък, и така става.
- А кой е баща ти?- попита богинята докато разглеждаше външността на момичето- зелена тениска, дънки и кецове. На пръв поглед нищо обикновено, но щом като можеше да премине през портата на Лагера, значи не може да е обикновена.
- Баща ми...- Рид направи пауза. Мразеше да говори за това. Ненавиждаше татко си, както и обикновено неудобните въпроси относно него.- Хермес. Богът на... Но всъщност Вие знаете по- добре от мен.
Полубогинята погледна ножа си отново. Видя отражението си и за първи път си даде сметка колко много прилича на оня идиот.
- Наистина ли мислите, че е мъдър избор на оръжие? Аз не съм много сигурна в това.
Но дълбоко в себе си призна, че каквото и оръжие да и' бе дал Хермес, пак щеше да му намери кусури.

Усмихнах се. Тя сигурно е доста важна за Хефест, след като й е дал такава кана от бронз. Извадих един от собствените си ножове и като ловко го преметнах в ръката си, отвърнах
-Зависи как го погледнеш. Вярно, меча е стандартното оръжие за битка, но пък камата е лесно преносима, може да бъде лесно скрита, а и е доста по-смъртоносна, защото е трудно забележима от противника. Вярно, с нея е трудно да се убие чудовище например, но това позволява по-добра тренировка - ако повечето хора мислят, че лесното замахване и убиване на чудовището с меч е битка, е, да кажем, че значи не познават хубавото сражение.
И след като изнесох цялата тази лекция на момичето, усмихнато завъртях ножа си и отново го прибрах в колана си, където не се виждаше. Погледнах я и попитах
-Как се казваш? - усмивката все още стоеше на лицето ми, когато добавих -Аз съм Атина, но изражението ти показва, че вече знаеш това..

- Дара. Дара Рид- отвърна момичето и погледна към обувките си. Обикновено този въпрос и' го задаваха учителите, при това с презрение, сигурно защото те знаеха тайната и'. Че не познава баща си. За това трябваше да благодари на майка си.
Преди Атина да забележи изражението и', тя си лепна усмивка на лицето.
- Аз не си падам по битките. Предпочитам разговорите, дипломацията. На хората им е трудно да ме преметнат.
- Защото си дъщеря на сладкодумния бог- заяви богинята
- Извинете за дързостта, но моля Ви, не споменавайте баща ми. Не искам да говоря за него- тя продължаваше да зяпа обувките си.- Но сте права за камата. Наистина си я бива. Просто ми трябват повече тренировки и смятам, че ще я овладея. Трябва постоянство. Практика. С тези неща винаги се успява. Но Вие знаете това по- добре от мен. Аз съм само един обикновен полубог и дори не съм от силните. Чудя се как изобщо ме допуснаха тук. Не се връзвам на приказките, че тук е мястото за всички и така нататък. Интересно ми е как още не са ме пратили на подвиг, за да се отърват от мен. Нищо, че съм само от ден тук. За такива неща никога не е рано- Дара се усмихна. Изведнъж тръсна главата си и погледна Атина право очите.- Съжалявам, може би Ви досадих с приказки. А и лично това си е моето мнение.

Усмихнах се, като поклатих глава.
-Не си ми досадила, Дара. И моля те, без формалности. Предпочитам да ми говорят на ''ти''. - смигнах й и като я погледнах, добавих
-Относно това защо си тук... Мисля, че се подценяваш. Освен това, много създания искат да убият децата на боговете. Лагера съществува И за вашата защита, освен целта да ви обучава, която изпълнява и главно заради която съществува. Но според мен си способна - вродено ти е, както на всички тук. Не мисля, че си по-слаба от тях, или че не можеш да им бъдеш конкуренция.
Кимнах й отново с уважение - тя наистина приличаше на баща си, а и обичаше да говори като него, но по някаква причина не го харесваше. Защо ли?
-Виж, не искам да се бъркам между вас и няма да говоря за баща ти, но той ти е дал доста мощно оръжие. Наблюдавай.
Пристъпих към нея с уверена крачка и посегнах към камата, която се изплъзна от пръстите й. Протегнах ръка и с ножа прокарах по китката си с камата вертикална линия. От раната, която направих започна да се стича кръв, подобно на хората, но съвсем скоро след това заздравя.
-Повечето оръжия не могат да сторят това на един бог или богиня. Повярвай ми - знам. С това можеш да нараниш дори и бог, макар че естествено безсмъртността ни е факт и не можем да бъдем убити. Знаеш ли колко хора притежават инструмент, с който могат да измъчват един бог? Тук, на това място, се броят на пръсти. Ти си една от малкото, които притежават кама от божествен бронз - на твое място бих се замислила защо баща ти ти е дал оръжие, с което можеш да нараниш дори и самия него като бог...
Отдръпнах се леко от нея и като наблюдавах изражението й, зачаках да видя реакцията й на всичко, което й бях казала току що.

П.с.: Извинявам се, че пиша късно, но бях цял ден на плаж и затова...

Дара наистина не се бе замисляла върху това. Ако се беше сетила, можеше да види сметката на баща си още преди седмица.
Както и да е. Рид твърдо реши да не мисли повече по тази тема. Може би Атина бе права. За Хермес.
Но това не оправдаваше другите негови постъпки.
Изведнъж през главата и' мина мисълта, че той нарочно и' е дал ножа, за да може да осъзнае горепосоченото и да му прости.
А не, тая нямаше да я бъде.
- Било е много мило от негова страна- отвърна все пак полубогинята като се опита да си сложи непроницаемо изражение на лицето.- Наистина. Права си за лагера. Но се справях добре и преди да дойда. Тук съм само заради майка ми.
Е, това наистина не бе лъжа, но беше поизчанчила малко истината в думите си. Все пак, каквото и да ставаше, тя си оставаше дъщеря на бога на измамниците.

Кимнах, този път с вежливо изражение на лицето си.
-Всеки има своите причини да е тук. Моята е дъщеря ми, както и всички други приятели тук, които имам. Всъщност, може би всички те са причината, поради която често прекарвам време тук, а не на Олимп. - казах, като повдигнах леко рамене. Не попитах Дара за майка й, защото вече достатъчно й бях натрапила въпросите си и обсъждането на Хермес. А и тя изглеждаше достатъчно зряла, за да може сама да се справи с проблемите си, както всички тук. Посочих камата в ръката й, която тя държеше след като й я бях върнала и попитах
-Кой те научи да се сражаваш? Имаш умели движения. - тонът ми премина на професионален, защото все пак обичах бойните стратегии и те бяха моята страст. А и виждах, че Дара имаше потенциал, който тепърва щеше да развива все повече.

След недовършения бой с Крейтос, отново се озовах тук с желание за битка. Днес носех една от многото рокли, които майка ми и баща ми са ми подарили. Този път роклята бе черна, като за богиня на войната. Арес заповядал на нимфите да я направят специално за мен, затова ми беше по мярка.
Бях обула светло - кафяви сандали, а за аксесоар носех черни ръкавици, които бяха като корсет.
Мечът с рубинена дръжка, направен от божествено сребро, проблясваше на слънцето в ръката ми.
Огледах се по - внимателно и забелязах Атина, а до нея едно момиче, което бе полубогиня, дъщеря на Хермес - богът на измамата и вестоносец на боговете.
Изтичах при тях и се усмихнах.
- Ето че отново се срещаме, кръстнице. - отговорих и тя се обърна, усмихвайки се. Аз също се усмихнах и я поздравих.
- Здравей, Атина. - заявих щастливо и се обърнах към другото момиче. - Оу, извинявай. Аз съм Нериса - Роузмари, но предпочитам Роуз или Мия. Сама си избери. - подадох ръка към нея. Тя поначало се поколеба, но после я пое.

Сега пък и тая ли дойде?, помисли си на мига Дара, но продължи да се усмихва.
- Дара Рид- заяви полубогинята хладно и извърна очи Нериса. Помисли за миг и си спомни за какво приказваше с Атина преди Роузмари да дойде. Пак трябваше да премълчи някои подробности.- Ами аз ходех на фехтовка. А и си ме бива с ръцете. Казват, че съм много добра във волейбола.
Дъщерята на Хермес затвори уста и зачака някой да подхване отново разговора.

Поздравих Роуз и я гледах с усмивка, когато Дара отговори на въпроса ми, продължавайки разговора ни от преди малко. Усмихнах се и като се замислих за момент, я попитах
-Значи обичаш да се сражаваш? - имайки предвид заложбите й, не беше чудно. И също така нямаше да се учудя, ако я видех да печели. Обърнах се към Роуз и попитах
-Какво ще кажеш? В настроение ли си да потренираме? - спомняйки си съревнованието й с Крейтос, на лицето ми се появи закачлива усмивка - исках да разбера кой е спечелил, но щях да го отложа за по-късно, тъй като в момента се съсредоточавах върху сражаването.

Събудих се със чувството, че днес ще се случи нещо.Реших да потренирам малко.Щеше да ми се отрази добре. Грабнах кинжалите си и излязох на площадката, чакайки да се появи някого с когото да се бия(бил той познат или непознат).От скука погледнах маникюра си, който между другото беше синьозелен, и си затананиках една песничка(която беше Madcon-Beggin'(Original version), тоест беше онази песен от рекламата на Germanus(вие какво мислите, че боговете не гледат телевизия ли)която много ми харесва) и зачаках.

Като син на бога на войната аз обожавам битките. Вчера научих, че в лагера имат тренировъчна площадка.Е това вече беше по мой вкус.Взех меча си и изкочих на плошадката с желание за бой, но видях само едно момиче.Защо ли ми се струва познато?Реших да се фокусирам върху битката, но с кого да се бия.Единсвената алтернатива беше момичето, затова отидох при нея и я попитах:
-Госпожице, желаете ли една битка?
-О, добре.- ми отвърна тя и започнахме.

Бързо и ловко се преметнах и препречих острието на меча му с единия от кинжалите, а другия опрях в гърлото му.Бях бърза, все пак котките са бързи.Вгледах се в него и в този миг ми просветна.Ето от къде го познавах.
-Фобос!-казах и свалих кинжалите си.
-Хати!Ти ли си това?
-Да.Какво правиш тук?-попитах стария си приятел.
-Аз какво правя?Ти какво правиш тук?-отговори ми с въпрос.
-Като че ли беше вчера, когато си играехме на плажа.Голям смях падаше.-усмихнах се.
-Така си беше.Толкова се радвам да те видя.
-И аз.-усмивката не слизаше от лицето ми.Какво ми ставаше?Това беше само старият ми приятел Фобос.От толкова години не го бях виждала...Ощипах се по ръката-Да ти покажа ли лагера?

-Не, вече го видях.Искаш ли да дойдеш на Олимп да си поприказваме?Имам толкова неща да ти разказвам.-попитах я.
-Добре!-тя продъжи да ми се усмихва?Тука става нещо, но не ми пукаше особено.Много и се зарадвах.-Да вървим!Първо дамите-и и се поклоних.Не си бях губил времето през всичките тези години.

Лично аз не одобрявах битките, но чувсвах, че имам нужда от загррявкар затова се примирих и последвах приятелите си.
-Битките ми липсваха!- засмя се Фобос.-Помня когато се срещнахме тук след много години...- започна Хати и довърши с исгеричен смях- И как те разбих! Ха-ха-ха!
-Не е смешно!- нацупи се Фобос.

» Тренировъчната площадка