Терасата на мислителите

Терасата е широка и просторна,но на нея
няма нито маси нито столове...

Върнах се на Олимп след като приключих работата си в Атлантическият океан.Зевс ми каза,че Елена си почива,а той тръгна на някъде по работа.Излезнах на терасата и се облегнах.Погледнах надолу към земята. Как ли ще се развият нещата от сега нататък,кой ли ще се окаже ид.стинският виновник за липсата на някой от уръжията на боговете. Ако виновникът найстина е Кронос,то тогава ще има война...

С Аполон носехме Кия към Боговете. Може би те щяха да ни помогнат. Усещах, че отново сълзите ми щяха рухнат.
- Успокой се! - викна ми Аполон. - Всичко ще е наред!
- Не ми вярва! - отвърнах му аз подозрително.
Скоро стигнахме домът на боговете и видяхме горе Посейдон.
- Какво има? - ни попита той. Попринцип не позволяваха полубините и полубоговете да се качват.
- Кия е много зле. Ще ни помогнеш ли? - запита спокойно Аполон и тримата се качихме при бога на морето.

Гост

Вече наистина болката ме изгаряше. Знаех какво става . Трябваше да кажа.. трябваше... Аз не исках да извърша тези неща, не исках..
- Посейдоне, виновна съм .- едва казах аз, а очите ми се изпълниха с сълзи.- Аз съм виновна..- Катрин се опита да ме защити като каза, че бълнувам, но аз я спрях.Знаех, че ще получа наказание ако болката не ме убиеше. - Трябва да ви кажа. Намерете го, той ще ви из..- Усетих как кръвта ми сякаш започваше да ври в мен .
-Катрин.. - тя ми каза да замълча....

-Не говори! Нека първо се погрижа за теб!
Докоснах кожата и тънък слой вода покри тялото и`. След по-малко от минута тя се успокой и започна да диша нормално.
-Как си?-попитах я.
-Много... по-добре...-отвърна ми тя.
-Сега ще ми кажете ли какво става и защо сте тук?-погледнах ги строго.

- Ами мислим, че някой я бе обладал ... - подхвана Аполон.
- Знаете ли кой е? - настоя Посейдон.
- Ммм ... - явно се чудеше дали да каже нещо. Тя ни бе споменала в Лагера, че е ... е - Кронос! - отсече той.
Всички видяхме пребледнелия Посейдон и зачакахме реакцията му...

Веднага се взех в ръце.
-Значи все пак ще има война...
Прошепнах и погледнах Аполон,който ми кимна леко притеснен.Погледнах двете момичета.
-Напълно сте сигурни...-те кимнаха.-Изправих се и призовах тризъбецът си.-Тогава Зевс трябва да знае! Някой трябва да каже и на Хадес.-затворих очи за момент.-Това е сторено! Да я внесем вътре...
Аполон взе Кия и всички влезнахме в тронната зала.Аполон остави Кия на тронът си.

Гост

ПОгледнах към Посейдон.Трябваше да му кажа, но ме беше страх от това да не почувствам онази болка.Но трябваше да му кажа .. Трябваше.
-Беше Кронос , Посейдоне.Той ме накара да взема онези неща .Аз съм виновна за всичко.

Гост

Не знаех какво правех тук, когато всъщност нямах нищо за мислене. Бях оставила Кия и Томас с битката им, макар че едва ли заслужавах аз да съм "втория кръг" на въпросното мероприятие.
Гледката беше отпускаща. Косата ми леко блестеше на следобедното слънце, а въздухът донасяше със себе си многобройни приятни аромати, които се сливаха в хармония. Ако във вените ми не течеше толкова буйна кръв, най-вероятно щях да се наслаждавам на гледката. Жалко обаче, че мен не ме свърташе на едно място...
Чух стъпки зад себе си и рязко се обърнах, като тежките вълни на косата ми последваха тялото ми, а поразително сините очи, първоначално напрегнати, се отпуснаха.
- Здрасти. - поздравих новодошлия...

Гост

Таурус я погледна,не не я погледна,а направо се втурачи в нея,огледа я цялата,тя беше там и изглеждаше толкова добре,Таурус незнаеше какво да каже,за пръв път виждаше това момиче,но му се искаше да я познава още от както се помни
-Здравей...-каза някак си странно той,като продължи да я "зяпа"

Гост

Извърнах поглед от гледката на ежедневието на Олимп. Приближих се.
- Аз съм Навийн. - казах, като му подадох ръка. Срещнах погледа му, определено даже повече от заинтригувана. Очите му бяха... хипнотизиращи. Това беше единствения епитет, който въобще можеше да ми дойде на ума. - Дъщеря на Арес и Афродита. - допълних малко като в транс.

Гост

-Таурус-подаох и ръка,но неможах да кажа нишо,просто застанах там и я гледах,косата и леко бе подухвана от вятъра и светлините романтично осветяваха терсата...Таурус гледаше момичето като в транс...зениците му се разшириха,като на наркоман пред дрога(егати сравнението)...Тя забеляза как аз бавно преглъщах.но се опитах да прикрия това,което и аз недоумявах-а именно впечатленията си от нея

Гост

- Приятно ми е... Таурус. - името му се изплъзна от устните ми с глас, който ми се стори някак непознат. Отклоних поглед от очите му, за да се съсредоточа, но пак не успях, така че се отказах. Ирисите ми проследиха чертите на лицето му, а устните ми се извиха в изненадана от собственото ми поведение и впечатлена от него усмивка. Чувствах се странно - досега бях седяла и си бях мислила за битката на сестра ми, а сега тези мисли... грешка, всички мисли ми бяха изхвърчали от главата. ..

Гост

Усмивката на Таурус беше искрена,това се случваше много рядко...Той тоиде до парапета и се подпря,като пгледна надолу за да се разсее,но не в главата му бяха само образи и мисли за току що видяното момиче:
-Навийн...-промълви без да иска,това беше една изпусната на глас мисъл
Таурус се обърна към нея и отново я погледна като леко наклони глава наляво и се усмихна...

Гост

Засмях се тихо и мелодично.
- На старогръцки означава "Родена сред звездите". Арес е искал да ме кръстят така, защото те са пазели връзката си в тайна от съпругът на Афродита - Хефест - и аз съм се родила, когато край прозорците са видели падаща звезда. - промълвих. Извърнах поглед и срещнах очите му. - А ти откъде идваш, Таурус? - попитах. Някак си ми харесваше да произнасям името му, звучеше точно толкова омайващо, колкото бяха и очите му, и гласът му...

Гост

-България...-отговори аз
-Непомня родителите си,помня едниствено името си...Афродита ме спаси два пъти...помогна ми затова съм и мнго благодарен-добавих аз и отново я погледна,усмивката отново се появи,колкото и да исках да я махна,не ставаше тя изплуваше винаги...

Гост

Вдигнах вежди изненадано, не толкова заради това, което беше казал, колкото за да се съсредоточа.
- Афродита? - попитах. - Поне веднъж да свърши нещо полезно...
Последвах примера му и се облегнах на изящно изработения парапет на терасата, където се чувстваше морския бриз. Скришом хвърлих поглед към косата му. Направо пръстите ме засърбяха да я докосна...

Гост

Вятъра се засили и косата на момичето се разпръсна великолепно...Аз гледах всичко около нея..."Това време дразни ли ме или да"помислих си аз,като толкова исках да я погаля по косата,да докосна устните и,толкова апетитни,толкова изкушителни ..Исках да я докосвам,да я галя,да бъде само моя...

Гост

Чувствах се като хипнотизирана, сякаш погледът ми щеше да си остане така прикован в него и не мога да го отклоня... не че имах нещо против. Щеше ми се да мога да кажа нещо, но открих, че мозъкът ми не може да възпроизведе такава функция, поне не и в момента. Нямах какво да кажа. Вдигнах ръка и, понеже така беше далеч по-лесно, отколкото да се измъчвам, улових кичур от кусата му в пръстите си...

Гост

Аз я погледна,някак странно,но не с неодобрение,а с лека радост...
Протегнах ръка и сложих длан на бузата и,като я задържах малко,а после докоснах косата и...
Усмихваше през цялото това време,сякаш усмивката ми беше закована с пирони,нищо неможеше да я помръчи в този момент,освен ако Навийн и всичко друго се окаже един сън,една илюзия,едно внушение...

Гост

През мен премина някаква нова, непозната тръпка. И мен ме хвана вируса и се усмихнах леко безпричинно, като вдигнах ръка и погалих неговата... и само това. Само това съществуваше, сякаш някой ми беше направил магия за отвличане на вниманието и просто не можех да забележа всичко, което ставаше отвъд тази тераса. Нямах представа как го прави Таурус, а може би нищо не правеше, а просто се чувствах по непознат за мен начин...

Гост

Таурус седна на парапета и каза:
-Тук е доста красиво!
Той се загледа нанякъде,за да успее поне за миг да мисли за друго а не за Навиийн,скоро момчето отново я погледна,гледаше я сякаш беше хипнотичен предмет,отстрани изглеждаше странно.но на него вобще не му пукаше,на терасата за него беше само тя и нищо други...

Гост

Кимнах в съгласие.
- Наистина е много красиво и никога не ми омръзва. - извадих дългия почти метър меч от чиста платина с дръжка изработена от тъмночервен рубин и го оставих на парапета. - Слънцето го полира. - обясних безмислената си постъпка. - Хелиос ми е помагал много пъти и така си спестявам грижите и за символа си на властта. - посочих лъка и колчана със стрелите на рамото си. Предполагах как изглеждам отстрани с всички тези оръжия, но пък бях свикнала да не ме приемат много заради агресивното ми понякога поведение и буйния темперамент. Въздъхнах едва доловимо, като извърнах поглед към безкрайните хълмове на планината...

Гост

Таурус погледна надолу и попита:
-Колко е високо?
Момчето се чудеше какво да попита за да се сдържи да не я награби хД,все повече я харесваше заради буйния си и агресивен характер,който добре се съчетаваше с нейната великолепна външност.

Гост

- Самата планина е висока шест-седем километра,а после има около две хиляди метра над Манхатън, макар че смъртните не виждат планината, нито пък самолетите я срещат, когато минават през нея. Тук понякога се случват странни неща... - не можах да си довърша изречението, защото се чу песен на птица. Усмихнах се ширкоко, когато фениксът, оставяйки след себе си огнена диря, кацна на ръката ми. Засмях се.
- Казва се Фейт. - представих го на Таурус. - И е доста странно че въобще идва при мен, защото все пак не е питомно животно. Може би е заради афинитетът ми към огъня... - предположих, когато огнената птица разтръска криле и се качи на рамото ми.

» Терасата на мислите