Терасата на мислителите

Гост

-Красив е...-казах аз като погледнах огнената птица,тя наистина беше много красива,но аз гледах Навиийн,неможех да отделя поглед от нея...
-Искаш ли да се поразходим,ли да отидем някъде,стоим от часове тук-добавих аз и зачаках да разбера отговора на момичето

Гост

- Да. - съгласих се веднага и погледнах към слънцето за консултация, понеже по него винаги разбирах всичко - независимо дали бъдещето, миналото или събития, които в момента се случват някъде, особено да не говорим за времето и се изненадах - наистина бяха минали часове, а на мен ми се бяха сторили като петнайсет минути... Посъвзех се малко:
- Къде ти се ходи? - попитах.

Гост

-Незнам...на плажа или някъде на тихо местенце-казах аз,в намеренията ми нямаше никакъв подзамисъл,макар че така прозвуча
-Самоче ти ме води,защото не познавам добре местата-усмихнах се аз и леко се доближих до нея

Гост

Засмях се.
- Ами по това време на деня Ню Йоркския парк вероятно е доста спокойно място.- предположих, като отметнах косата от очите си и извадих огледалото си от джоба си, за да се огледам. Имах сенки под очите от недоспиването и умората напоследък, пък и не бях яла от кой знае кога. - Изглеждам ужасно... - измърморих под носа си и се протегнах, за да си взема оръжията, които с няколко свръхскоростни движения се сляха с дрехите ми и никой не би ги забелязал. - Ходи ли ти се там? - попитах.

Гост

-Впрочем,ако искаш да отидем у нас да пийнем нещо,ако искаш?-попитах аз,като я погледнах и се надявах отговора да е положителен

Гост

- Съгласна. - кимнах аз, като тръснах глава и се заблеях отвъд хоризонта, като накрая се обърнах към Таурус с леко отнесено изражение, което ми беше доста присъщо, все се бях отвеяла нанякъде, но същевременно очите ми горяха като миниатюрни пожари.
- Къде живееш? - попитах накрая, като напуснах гарда си на парапета и се отправих към вратата, докато се чудех накъде отиваме сега...

Гост

Засмях се и казах:
-Последвай ме,ще те заведа!-и тръгнахме към апартаментра ми в лагера
п>П аз ще пиша там

- Добре. Добре съм вече. - казах му аз като пристигнаме. Той все още ме прегръщаше по пътя, а и сега. Чувствах се като малко дете, което бе паднало и сега брат му носеше, поради неспособността му да ходи.
Иззад себе си той дръпна плика, който така и се надявах да е забравил. Но уви не беше. Взех го от ръцете му, дишайки дълбоко. Бе странно как на въздух всичко се променяше и сега можех да мисля по-трезво и отговорно. Пръстите ми се плъзнаха по отвора и го разкъсаха. Оттам извадих три листа.
- Дрън - дрън ... - казах на първите два, които бяха някакви си резултати. Подадох ги на Аполон и се загледах в третия. Отново дрън, дрън ... а да ето го. "Състояние на теста: Отрицателен. Не сте бременна." Йей! Ура ... не че нещо, но просто не бях готова. Това беше всичко. Иначе едва ли щях да се радвам. Но все пак засмяна се хвърлих на врата на Аполон.

Гост

Засмях се и я прегърнах силно. Незнам защо... просто реакция на сетивата ми. Изведнъж почувствах някакво много силно превличане към нея. Нещо като гравитация, която ме дърпаше към Катя. Засмях се сам на себе си и когато се отделихме, тя все още се смееше, а аз бях решил да погледна резултатите от другите два листа. Не видях нищо нередно и затова ги захвърлих настани. Вгледах се в лицето с изкрящите очи. Щом сега се радвахме, какво щяхме да правим, ако тестът беше положителен?!
- Искаш ли да отпразнуваме някъде новината? - попитах я като пълен идиот. Чесно казано не ме биваше в това, но исках да прекарам още време с нея.

- Разбира се! - отвърнах му моменталически и с усмихвка на лицето го хванах за ръката и задърпах на някъде, когато осъзнах, че не знам къде точно искам да отида. После се сетих за шампанското в стаята ми, което си стоеше там още от Нова Година. - Ако искаш хайде да отидем в стаята ми. Имам шампанско. Нали обикновенно с тази напитка се празнуват добрите новини.
Не бях го изпила, защото просто нямаше добър повод ... досега. Дори незнам защо се радвах. Нали все пак това беше мечтата на всяко момиче?! Да порасне и да бъде майка. Може би не бях готова. Може би още не съм пораснала.
Поведох Аполон към стаята си.

П.П: Пиши направо там

» Терасата на мислите