Троната зала на Боговете от Олимп

- ТИШИНА! - викнах им аз и те изведнъж млъкнаха под тежеста на гласа ми. Седнах вече спокойно на мястото си и се обърнах към Атина.
- Чакаме ли още някого, Атина? - зачаках да ми отговори, докато другите заемаха тихомълком местата си. Хм, странно! Арес пак го нямаше. Какво неуважение от негова страна.

Тихо стоях и изслушах речта на Посейдон и Атина. Редиците отдясно и отляво се разшумяха и Аполон стана, гневен.
- Кой е този, който се опитва да прави това?! - Хермес бе точно до него и го дръпна за ръката, за да седне обратно. Аз погледнах към него, а после погледа ми откри Хадес, който гледаше замислено Аполон.
- Има ли с какво да ни просветлиш, братко?
Той обърна поглед към мен, колебаейки се.
- Незнам Зевсе. Объркан съм. Преди няколко дни от Подземното царство залипсваха няколко души ... и туй-онуй. Въпросът ми е, че при мен е крадено.
- Разбирам те! Някой също се опита да открадне мълнията ми.

Размислявах на ум вариантите да е някой от обкръжението ми. Започнах с предположенията: Посейдон - едва ли, Атина също няма как да е - та тя е най-честния човек, когото познавам. За Хермес и Арес вече не бях сигурен. И двамата са странни птици и може да се очаква всичко от тях. Ами ако беше някой от двамата.... и двамата са ми синове. Но в това положение нямаше място за роднини и приятели.
Вдигнах ръка нагоре в знак да замълчат и станах от трона си. Гласът ми се извиси и те всички впериха любопитно очи в мен.
- Къде е Прометей? За последно го видяхме, когато Херакъл /Херкулес/ го освободи от онзи орел. Довете ми го. Както и Арес. Веднага!
Заповядах аз и видях Аполон и Хермес да бързат към вратата.



* Прометей е титанин, който помогнал на Зевс в борбата срещу Кронос, но после дал на хората огъня и Зевс го завързал с вериги към планината в Кавказ и всеки ден идвал орел, който кълвял черният му дроб.

* Херакъл е на древногръцки. Херкулес е римското название на героя.

- Арес го търсих под дърво и камък, татко. - казах, като влязох с енергична крачка и прехапах устни. - Имам предввид, защото предполагах, че ще ти е нужен. - старателно избегнах подозрителния поглед на Хефест, не ми беше до разправии с него сега. И без това не можех да го понасям. Арс изчезваше насам-натам и беше непредвидим, но пък поне имаше за какво да го харесаш. - Никакъв го няма. А и трябва да ти кажа, че това не е всичко. Лъкът, стрелите ми - няма ги. Това беше най-ценното ми оръжие. Естествено, не завися единствено от него, но в него е заключена могъща енергия, с която можеш да управляваш чувствата и емоциите на всеки. - погледнах Зевс въпросително. - За бога, татко, какво става? - попитах наивно като дете.

Кимнах на Афродита и се обърнах към Прометей.
- Зевсе! Защо ме повика тук?! Дане би пак да ме обвиняваш за нещо? Какво пак извършил съм? - попита Прометей и ме погледна с неговия крив поглед.
- Ти ще ни кажеш, Прометей! Какво извършил си срещу твоите братя? - братя ... брята!!! О, не. Кронос? Не се бях сещал за него. Ами ако е той?! Всички бяхме изгубени. Отново щеше да се въздигнат титаните срещу олимпийците. - Прометейе, виждал ли си Кронос скоро? Някакви контакти с брат ти?
- Не. Откакто ги заточи в Тартар не съм чувал никого от тях. - каза той леко жално и вдигна очи към мен. - Защо?
- Просто случайна мисъл. - казах аз. Но не бе случайна... определено не бе случайна. - Хадес, каза, че души липсват. От Тартар ли имаш предвид?
- Да. - каза той с недоумление.
- Знаеш ли кои са точно?
- Не, братко. Просто бройката не пасва. Разбираш ли ме?
- Да... мисля, че те разбирам!

- Отиди, братко. Пази ги. - казах аз и се обърнах към Прометей. - Отново те питам: Сигуран ли си, че незнаеш нещо?
- Сигурен съм, Зевсе. Помагал съм ти толкова много пъти. Направо немога да повярвам, че можеш да се осъмниш в мен!
- Прав си, но не не мога да бъда абсолютно сигурен, че не си ти, затова не напускай страната, моля те Прометей.
- Не се притеснявай за това. - каза той и излезе от залата.
Обърнах се към Атина.
- Възможно е, дъще! Но кой може да е?



/отивам до съседите. Ще дойда след 5 мин/

Влязох в залата, като оставих огромните порти сами да се затворят зад гърба ми. Седнах на мястото си, където винаги си сядах още от времето на Спарта, и се обърнах към Зевс:
- Татко, какво става? Афродита ми каза, че имало проблеми, някой крадял символите на властта...? - попитах намръщено. Само тов ами липсваше сега, все едно не си имах предостатъчно проблеми, че и д ами свият щита и меча... не, не, нямаше начин. - Имат ели идея кой е? - зададох следващия си въпрос, преди да са ми отговорили на миналия...

Въздъхнах облекчено и безмълвно скастрих Арес, задето се беше запилял кой знае къде и са го обвинили в кражба. Всичко това беше изразено съвсем тихомълком, така че никой да не забележи, а когато се обърнеха към мен, гледах през прозореца и се правех на света вода ненапита.
- Виждаш ли, татко. - отбелязах. - Той е невинен, щом е тук. - вдигнах рамене, сякаш присъствието му го оневинявше.