Входът на Лагера

Заглавие: Входът на Лагера Нед Сеп 11, 2011 11:39 pm

Входът на едно ново начало за момичетата и момчетата с наполовина божествена кръв и начало на едно голямо приключение.
Обикновените хора не могат да преминават.

Погледнах входа. Стига де, нямаше от какво да ме е страх, все пак бях дъщеря на бога на войната! Не бях пъзла! Обичах предизвикателствата, а и в Рим бях ходила на такъв лагер, така че нямаше страшно. Ама защо ме е страх?
-Добре, поеми си въздух и влез! Няма страшно. Ти си силно и велико момиче. От един лагер ли ще те е страх? Не, не те е страх. Ти си силна...- промърморих си под нос и тайничко се надявах някой да дойде при мен и да ми помогне.

Поправено от: Тира Хиуксет. След всеки знак се слага един път интервал, така е по-четливо. На някои места си поставила грешни знаци.

Върнахме се до входа и аз казах, посочвайки с ръка:
-На изток са Стената за катерене и Амфитеатърът. На запад-волейболните игрища, Голямата къща и ягодовите поля. Централно напред са хижите. На запад от тях са гората, арената, оръжейната и конюшнята. На изток от тях е столовата. На север е Плажът с фойерверките. А на изток също е и езерото.-усмихнах се.-или ще предпочетеш да ти дам карта?

- Хмм... С карта определено ще ми е по-лесно, но мисля, че и така ще се справя. - засмях се - Предполагам, че се свиква с времето.
Пред погледа ми се простираше целият Лагер. Но исках да задам още много въпроси. Реших да изчакам малко.

-Ако има нещо, само ме попитай.-засмях се. Превърнах се едва-ли-не в екскурзовод. Е, поне щях да съм полезна на някого.-Еми, какво ти се прави?-попитах я, защото наистина не ми се седеше тук. Ох, майко, исках да се пораздвижа, да се поразмърдам!

- Повярвай ми аз съм последният човек, който трябва да питаш такова нещо. По-добре ти измисли какво да правим. Аз по-скоро ще направя това, което ти ми кажеш, отколкото да дам идея.
Тя беше права и на мен не ми се седеше тук. Исках да се пораздвижа не ми беше приятно да седя на едно място. Сигурно беше от СДВ, но ми идеше да заподскачам като маймуна.
- Най-добре ти дай идея. - потвърдих.

-Ами, да те заведа до твоята хижа? Убедена съм, че ще искаш да я видиш.-измандрих нещо, колкото да не заспя от скука. Мразех да скучая. Мразех да седя на едно място повече от 5 минути. Може би беше от хиперактивността ми. А може би не.

- Ами добре. - сигурно вече беше заспала от скука покрай мен. - После може да ме научиш на някой бойни техники ако искаш. - измънках притеснено.
Съмнявах се много в последното изречение. Вярно, че беше дъщеря на бога на войната, но дали й се занимаваше с мен? Както винаги нахалността ми надделя. Сигурно затова в училище ме наричаха мис Нахалос. Много мразех този прякор и затова казах:
- Само ако искаш, де. Не те карам насила. - но наистина се нуждаех от съвети в тази област. - Да вървим към хижата. - сама се беше вкарала в капана да ме заведе. Щеше да умре от скука с мен.

момчето беше стигнало след толкова път лагера.Надписът бе написан на гръцки,но Владимир го разбираше.Мислеше си,че като влезе всичко ще се промени и ще има приятели.Имаше доста къщи,арени,волейболни игрища и още много други неща.Владимир въздъхна и влезе във Лагера на Нечистокръвните.

Гост

След изтощителната нощ,най-сетне стигнах до лагера.Стоях пред портата и се мъчех да прочета надписа.След дълго размишляване разбрах,че това е Лагера на нечистоквъвните.Надявах се да намеря приятели,въздъхнах замечтано и влязох вътре.

Дойдох пред портата и спрях. Погледнах напред. Колко пъти бях минавал през тази порта, колко пъти бях стоял тук да гледам едното от 3-те ми най-любими места на света. Вече и аз не помнех. Дочух лай на куче. Беше Реми. По едно време се беше изгубил, но ето го пак. Седнах на тревата и се загледах замечтано. Вятър полюшваше дърветата. Всичко беше спокойно, до най-малката подробност, но аз все пак усещах някакво напрежение. Не, нямаше точно сега да мисля за това. Разсеяно погалих Рем/така си го наричам аз/. Замислих се, докато не потънах до такава степен в мислите си, че забравих всичко наоколо. Буквално се реех в облаците!

Обиколих Лагера и ето ме пред Портата, но от вътрешната страна. Бас държа, че бяха малко тези, които я наблюдаваха оттук. Повечето сигурно я изучаваха от другата страна, пристигайки за първи път в Лагера. Е, не че аз бях изключение, но сега се бях спряла пред нея с друга цел. Наистина се колебаех и докато погледа ми се рееше безцелно напред, а аз се мъчех да взема решение, забелязах някой пред мен. Беше момче, а до него беше седнало куче. Определено изглеждаше разсеян и в първия момент останах с впечатлението, че е смъртен на къмпинг в гората и не вижда Границата на Лагера, но после ми стана ясно, че той оглеждаше Входа.
-Няма ли да влезеш? - попитах, сякаш беше застанал на прага на вратата ми вкъщи и аз го канех вътре. Глупавото чувство ме накара да се усмихна, макар и бегло, въпреки отвратителното ми настроение в момента.

Нечий въпрос прекъсна мислите ми. Объркано се огледах наоколо и видях едно момиче.
-Ами тъкмо пристигам, за незнам кой път вече.-отговорих и'. Реми започна да джавка буболечките наоколо, а аз се подсмихнах. После обаче лаят се насочи към непознатата, на която той се нахвърли. Събори я на земята и почна да я лае в лицето. Моментално го издърпах и го поударих по муцунката. И мен ме заболя, но не го показах.
-Лошо куче, Реми! Така ли се запознаваш с дамата, а!?

Реших да се върна при портата. Ей така, за разнообразие. А и там ставаше нещо. Колкото до мен, си бях любопитка по рождение. Реших да узаптя кучето, но тогава погледнах стопанинът. Но това беше Той!
-Ти?! Как попадна тук, бе човек?-прегърнах го. Той често пъти ми беше помагал.
-Дари?!-погледна ме странно. Само на него позволявах да ме нарича "Дари".

Добре, не беше точно идеалния ми ден, но май се подобряваше. Кучето до непознатия скочи отгоре ми, но наистина нямах против, тъй като обичах животните. А и кучето не ме беше наранило. Изправих се, отърсвайки листата от земята от себе си и преди да се усетя, пред мен стоеше друг непознат човек, този път момиче. Изглежда двамата се познаваха, не, всъщност си беше очевидно, и се радваха да се видят. Не казах нищо, тъй като мислите ми определено бяха другаде, а погледа ми беше насочен към кучето, което харесах от пръв поглед, въпреки неговата реакция към мен.

Дария?! Тук?! Просто идеално! Тя да е полубог, а аз да не знам! Тя често ме наричаше братко, въпреки че нямахме роднинска връзка. Е, нейна си воля. И честно казано, ми харесваше да ме нарича така. Все пак съм си странна птица! От ясно по-ясно си беше!След като се отърсих от изненадата да я видя, се обърнах до непознатата.
-Съжелявам. Той често прави така...Не ми е ясно защо.-вдигнах рамене.

-Какво стана? Защо Реми се държеше така?-попитах Матеа. Явно и той не знаеше. Сигурно никой от тук присъстващите не знаеше, освен кучето, разбира се!-Е, кога пристигна? За първи път ли си тук? Колко време ще останеш? Имаш ли си своя хижа тук?-въпросите се лееха от устата ми като водопад, а той не смогна да отговори на една стотна от тях. Накрая замлъкна. Много съм добра в това да накарам някой да млъкне.

-Хей, няма нищо. - усмихнах се на извинението на момчето, след което момичето го обсипа с въпроси. Погледът ми все още беше отправен към кучето и без да спирам да го гледам, извърнах глава към момчето, тъй като му беше собственик и попитах
-Може ли? - ръката ми се протегна, докато кляках към кучето. Не ме беше страх, а и исках да се сближа с животното. Погледа ми се извърна към двамата непознати, които наистина изглежда преживяваха случайна, но приятна среща пред мен и почувствах, че ги прекъсвам. Чувствайки се неловко, огледах момчето, а после и момичето, което дори не се обърна към мен, повдигнах рамене и погледа ми се върна на кучето.

-Какво? Да, може.-отговорих на въпроса на момичето.-Между другото, казвам се...Матиа, не, Матеа, не, Матеас...няма значение. И трите са верни.-че то си било за паника, бе! Да не можеш да си кажеш името, без да се объркаш с другите си имена. Дария най-накрая зададе въпрос, на който мога да отговоря!
-Ти полубог ли си?-усмихнах се.Не, естествено че не бях.
-Не.
-Тогава какво…олеле! Та ти си…не мога да повярвам!Ти си Бог?!-използавах объркването й и изчезнах оттам. Домъчня ми за гората, затова се запътих към южната.

Тъкмо пристигах в Лагера и се бях спряла да огледам портата. Беше интересна, сигурно имаше и други като мен, които си губеха времето да я изучават отвън, вместо да влязат вътре и да разгледат сигурно много по-интересните сгради и хижи и каквото още има тук. Бас ловя, че всичко друго беше по-интересно, но тя наистина беше добре направена. Надявах се да има добри места за тичане, защото нямах намерение да се отказвам от леката атлетика, само защото съм дъщеря на титан, чието име е Океан. Да бе! Шампионката на Барселона да се откаже, само защото се е оказала богиня. Другия път! Естествено за конкуренцията ми това щеше да е добра новина, но за тяхно съжаление това нямаше да се случи. Подсмихнах се подло. Колко ли главоболия щях да им докарам, когато се появя на сто метра гладко бягане догодина, когато всички ще си мислят, че никога повече няма да ме видят.
Реших, че е време да влизам вече, затова прекрачих прага и си казах:
- Е, Лорийн Фернандес, добре дошла в новия си дом!

Гост

Тъкмо се връщах от стаята за екипировка и оръжие. Бях решила да потренирам малко, затова се бях екипирала, метнала стрелите си на рамо. Въртях майсторски в ръцете си кинжали. Да, определено беше нестандартно оръжие, но с тях бях направо непобедима. Минавайки покрай входа на лагера - огромната порта, забелязах някакво момиче. Изглеждаше на моята възраст. Беше се втренчила в портата, явно все още не ме бе забелязала. Присвих леко очи, оглеждайки я. Стиснах кинжалите здраво и се приближих бавно към нея.
- Я виж ти .. - казах бавно, гледайки я подозрително. - Новачка, а? - повдигнах вежда.
Тя ме озари с усмивка и се приближи до мен весело. Прекалено близо. Явно имаше намерение да ме прегърне. Разтвори ръце и се приближи, доста близо. Допрях единия кинжал до гърлото ѝ и поклатих с пръст. Тя ме погледна объркано.
- Тц, тц, тц !! Коя си ти? - попитах.
Тя се отдръпна от мен. Все още стоях в бойна позиция..

Докато оглеждах портата чух някакво момиче да казва:
- Я виж ти.. Новачка, а?
Усмихнах се и се приближих до нея. Бях забравила, че не съм в Барселона вече и не всички ме познават. Явно съм била прекалено близо до нея, защото тя опря единия нож в гърлото ми и ме попита коя съм. Стараех се да съм мила с всички обикновено, но реших, че в този лагер трябва да покажа малко характер и просто отместих кинжала й от гърлото си и й казах:
- Надявам се нямаш намерение да ме убиеш нали? Защото трудно може да се убие една богиня. - ухилих се. - Не знаех, че тук правите така. Аз съм Лорийн, впрочем, но всички ме наричат Лоло. Ами ти? - подадох ръка, за да се здрависаме.

Гост

- Богиня? - повдигнах вежда. - И не всички правим така .. Повечето сме такива - усмихнах се. - Освен братята и сестри те ми, но аз за разлика от тях умея да се защитавам и бие - смигнах ѝ. - Името ми е Изабела, но ти можеш да ме наричаш Лафонте .. Така ми харесва - усмихнах ѝ се подло.
Подаде ми ръка, но аз я отблъснах с върха на кинжала си. Да, бях дъщеря на Афродита и както всички си мислят: трябваше да бъди мила и дружелюбна , бла бла бла .. На аз имах характер, не приличах много на сестрите си. Бях наследила това от баща си.

Тя отблъсна ръката ми с кинжала си. Защо беше толкова зла?
- Господи! - въздъхнах аз. Бях решила, че тук нямаше да се държат с мен така, както в Испания, но какви напразни надежди таях... - Да, богиня. Толкова ли е изненадващо? - попитах аз. - Ти предполагам си дете на Афродита, щом казваш, че братята и сестрите ти не могат да се бият и прочие.
"Да, може да покажеш характер, Лафонте, но това не означава, че трябва да си груба с всеки срещнат...". Намусих се.
- Всички ли сте толкова зли? - попитах аз. - Защото ако е така... - "...може би ще трябва да се преместя пак в Испания.", довърших наум, "Ако изобщо оцелея..." - ...или не стана като тези тук! - Да, понякога казвах мислите си на глас без да се усетя, което беше един от най-големите ми недостатъци.

Гост

- Не бих казала, че сме зли! - заобяснявах се. - По-скоро предпочитаме да останем живи, вместо да свършим като храна за поредното чудовище - намигнах ѝ. - Чаткаш ли?
Богиня? Пфф, хахаха .. Това не ми влияеше особено. Да, тя можеше да ме изпепели с поглед, но не ме интересуваше .. Така или иначе не харесвах живота си ..
- Богиня на какво ? - попитах.

» Входът на лагера
» За лагера
» Пътят към Лагера
» Конюшните в Лагера
» Пътят в началото на лагера