Кафенето под моста

МЯСТО ЗА РП

Гост

Зяпах безцелно през прозореца в реката. Светлината, естествено, не ме дразнеше, защото съм син на Хадес, напротив, радвах се на хубавото време като всички простосмъртни. Което естествено не значеше, че простосмъртните много се радваха на мен. Бях е облякъл като нормален човек, така че почти не правех впечатление сред тях, освен с това, че повечето човешки мъже за последните три хиляди години, доколкото знаех от майка си, сега са доста по... хмм, размекнати да кажем, а това ме правеше коренно различен от тях.
Тогава най-сетне ме осени бледа надежда, че не си губя времето. Усетих божествена кръв съвсем близо, някъде наоколо. Вратата се отвори, като над нея звънна звънчето, показващо, че някой е влязъл...

Гост

Вмъкнах се почти безшумно в кафенето, нищо освен тихия ек на камбанката и лекия ветрец, който сякаш донесох в косата си не издаваше присъствието ми. Носех любимите си дънки и една най-обикновена тениска, а косите ми свободно се спускаха по гърба ми като златиста феерия. Лицето ми имаше леко напрегнати черти, макар че отлично знаех, че по онзи мой невъзможен метод с дънките и блузата си бях скрила дълъг почти един метър меч с дръжка от обсидиан и рубини, изкован от висококачествена платина.
Насочих се към една от масите, където видях момче приблизително на моята възраст, може би малко по-голям от мен, но доста по-висок.
- Здрасти. - поздравих аз с усмивка. - аз съм Навийн. Приятно ми е да се запознаем.

Гост

- З-здрасти. - заекнах. - Аз съм Томас, син на Хадес и Персефона.
Не бях виждал много от боговете, защото бях отраснал в подземното царство, но успях да определя със сравнителна точност кои може би са родителите й.
Беше най-противоречиво изглеждащата личност, която някога бях виждал. Лицето й имаше нежни и изискани черти, като на нимфа. Така би могла да изглежда Афродита. Да, със сигурност майка й беше Афродита.
Но другото в нея беше противоречивата част. Освен плавните и топли мотиви в лицето й имаше една острота и войнственост, които бяха леко плашещи и които разкриваха другата й страна - млада и може би в някаква степен невинна, но по-силна и от пламъците...
- Афродита и Арес, нали? - попитах с усмивка.

Гост

Погледнах го озадачено. Не, май нямаше никаква допълнителна дарба, с която да разпознава самоличността на хората. Очевидно просто ми личеше. Вдигнах гордо глава, харесваше ми, че ме сравняват с родителите ми.
- Именно. - кимнах. - Хадес? - попитах с известно страхопочитание в гласа. Досега не бях срещала деца на Хадес, макар че знаех, че имаше няколко. Но на Хадес и Персефона... единствения им син. Изгледах го преценяващо. По принцип някак се отличаваше от останалите. Премигнах няколко пъти.
- Какви са дарбите ти? - зададох следващ въпрос, когато се поосъзнах.

Гост

Подсмихнах се, като видях изучаващия й поглед и топлата й усмивка.
- Аз... ами виждам съдбите на хората, понякога ги променям... - засмях се с обичайния си небрежен смях. - И, естествено, уменията с меча... но тях всеки бог ги притежава. - подсмихнах се.- Арес и Афродита. Неочаквано добра комбинация, а? - вдигнах тъмните си очи и срещнах поразително синия й поглед. - Съчетай грозното с прекрасното. - промълвих, като увих около пръста си кичурче от меднорусата й коса. - Ангела във демона вплети. И направи изваяната фея да се издигне тъй... че по-нищожен от нея да станеш самия ти. - завърших с тихия си, вълшебен глас.

Гост

Реших да оставя Персефона и да се разходя малко.Докато се разхождах видях познато лице в едно кафена... Ами да това бе Навийн сестра ми.Бе седнала със някакво момче, което не ми беше познато.Явно не го бях виждала в лагера.Влязох в кафенето и се запътих към масата на Навийн с усмивка на лоицето. Толкова дълго не я бях виждала, че ми се струваше цяла вечност. Приближих се и поздравих:
-Здравейте. - казах аз и погледнах непознатото момче. - Нека се представя аз съм Кия, сестра съм на Навийн.

Гост

- Здрасти, Кия! - израдвах се и на лицето ми отново разцъфна усмивка. - Къде беше? Когато така изчезна от лагера, се шашардисах... Сядай. - дръпнах единия стол.
- Не е така. Това е най-гадната налична комбинация. - казах на Томас. Естествено, никой не харесва това, което има. - Аз владея огъня и Емпатията от Арес, а Хипнозата и Внушението от Афродита. Благодарение на баща си имам уменията да се бия с всякакви оръжия, а от майка ми... е, при нея лъка е най-силен. Клиширано, а? - засмях се безрадостно. - Както и да е. Няма смисъл да се оплаквам. Ти си живял в подземното царство, нали? - попитах, за да отклоня темата, после лицето ми отново се разведри от болезнените теми, когато се обърнах към сестра си:
- Нещо за пиене? - попитах.- Днес като по чудо не съм си забравила чантата...

Гост

Подадох ръка на новодошлата.
- Здравей, Кия. - поздравих я с радушна усмивка. - Аз съм Томас, син на Хадес и Персефона. - представих се по очевидно приетия тук обичай след като си кажеш името, да кажеш и имената на родителите си. На мен ми се виждаше глупаво, но след като такива бяха традициите, кой съм аз, че да ги нарушавам? Погледнах Кия, която седна до нас, после и Навийн. Имаха общо в някои от чертите си, може би нещо в очите... но иначе бяха коренно различни.

Гост

Погледнах учудено... "Хм.... син на Хадес." помислих си аз .Досега не се бях срещала с децата на Хадес въпреки, че в лагера имаше едно момче.
-Ами да ти кажа честно незнам.Ще си помисля и ще си поръчам. - казах аз и се засмях. Погледнах момчето то явно не разбра чие дете съм затова щях да се представя.
- Аз съм дете на Арес, а майка ми е смъртна. А ти си син на Хадес, честно да ти кажа не бях се запознавала досега с деца на Хадес. - казах аз, а той само се усмихна. Усмихнах се и аз погледнах към Навийн , която бе толкова радостна и весела.Никога не я бях виждала такава.

Гост

Почесах се и разроших леко косата си.
- Ами майка ми ми казваше че съм единствен по рода си, в смисъл, че само съм бил единственото им общо дете, което ме правеше много горд... но като усещам какви ги върши баща ми никак не се пръскам от гордост честно казано. - засмях се леко горчиво, макар тази нотка да не личеше много-много в гласа ми.
- Арес... значи общия ви родител е Арес. Е, можеше и да е по-зле, някой като Дионис например. - избухнах в смях. - Бих виждал децата на Дионис и не пожелавах на никого да е негов наследник.

Гост

- Това щеше да е брутално. - казах съвсем сериозно. При мисълта да съм дъщеря на Дионис настръхнах като ученичка в гимназията преди родителска среща. - Херувимите са толкова.. смешни! - отнякъде отекна гръм и аз побързах да млъкна. - А и силите им... влияние върху лозята. - изсумтях пренебрежително. - Колкото и гаден да е баща ми, предпочитам да владея огъня и човешките чувства, а не да карам гроздето да расте.

P.S.: Хора аз временно ставам и ще се върна къъсно вечерта към 11 и нещо най-вероятно, а може и по-рано...

Гост

Засмях се защпто и на мен не ми се искаше да съм дъщеря на Дионис.Предпочитах Арес.Пък и какво от това, че не го познавам все някога ще се запозная с него.
-Всъщност аз се гордея с това, че Арес ми е баща. Все пак е богът на войната. - казах аз и направих някаква физиономия.След, което погледнах към Навийн, която не продумваше. Усмихнах се стотен път и отново започнах да говоря.От скоро време бях доста приказлива след онази случка с Кронос, но както и да е.
- Е кога пристигна в лагера? - попитах аз защото наистина не го бях виждала там.

Гост

- Преди няколко часа. - отвърнах. - Бях се записал от доста глупав оптимизъм в човешко училище, като реших да изкарам тям няколко години и после да изкарам висше образование, не че не знам вече всичко де. - подсмихнах се аз. - Но започнаха да ме преследват чудовища, както вероятно е станало и с вас. Децата на Арес са могъщи, чудевищата ги надушват. Та, погнаха ме разни изроди и аз се справих с няколко от тях. Предположих, че ще победя и срещу всичките, но привличаха прекалено много внимание, навсякъде, където отидех, се случваше нещо странно. И така аз се отказах и дойдох в Лагера, защото там поне всички са като мен и няма защо да се крия. - погледът ми зашари към реката и след това се върна обратно на Кия. - Ами ти? Как стана така, че да се озовеш в Лагера? - наистина ми беше любопитно. Повечето истории бяха уникални...

Гост

- Ами моята история не е никак интересно, но щом искаш да я чуеш няма проблем. Значи преди една година разбрах, че баща ми е Арес и аз съм полубогиня.Всъщност бба ми потдържаше историята, че родителите ми са загина в катастрофа и бля бля... Там някакви глупости, преди една година бях водеща мажоретка в отбора,бях известна и имах приятели. За един момент от живота ми всичко се срути. ПОлучих способностите си и приятелите ми се отдалечиха от мен, изгониха ме от отбора и реших, че трябва да напусна училището и да дойда тук при хора като мен. - усмихнах се. Всъщност историята ми бе доста глупава, но това беше истината не смятах да лъжа. Нито ми бе мъчно , нито нищо.Почувствах само едно безразличие към това, което съм преживяла нищо повече. Всъщност ми бе доста забавно в компанията на Навийн и Томас.

Гост

Двамата с Ан влезнахме тихо в кафето и се огледахме за свободна маса. Скоро набелязах една в края, близо до прозореца, и поведох партньорката си към нея. Дръпнах един от четирите стола и Ан седна там с усмивка. Аз също й пуснах една усмивка и седнах срещу нея. Погледнах тези красиви очи и отново унемях.
- Какво ще желаете? - попита ни сервитьорката, изваждайки ме от унеса ми.
- За мен едно дълго кафе. - отвърнах й аз. Погледнах към Ан, която още оглеждаше менюто.

Гост

Кия Крейтис написа:: - Ами моята история не е никак интересно, но щом искаш да я чуеш няма проблем. Значи преди една година разбрах, че баща ми е Арес и аз съм полубогиня.Всъщност бба ми потдържаше историята, че родителите ми са загина в катастрофа и бля бля... Там някакви глупости, преди една година бях водеща мажоретка в отбора,бях известна и имах приятели. За един момент от живота ми всичко се срути. ПОлучих способностите си и приятелите ми се отдалечиха от мен, изгониха ме от отбора и реших, че трябва да напусна училището и да дойда тук при хора като мен. - усмихнах се. Всъщност историята ми бе доста глупава, но това беше истината не смятах да лъжа. Нито ми бе мъчно , нито нищо.Почувствах само едно безразличие към това, което съм преживяла нищо повече. Всъщност ми бе доста забавно в компанията на Навийн и Томас.

- Твоята е по-добре от моята. - въздъхнах аз, после се засмях. - Аз прекарах живота си сама, понякога майка ми на един-два месеца се появяваше и можех да разговарям с нея. Израснах абсолютна дивачка, научих се да свиря на арфа, да пея, да надбягвам горските нимфи и да натхитрям сатирите и кентаврите. Можех да правя всичко, което не с епредполагаше да може да прави дъщерята на Афродита. Аз трябваше да съм клюкарка и разлигавена кокетна кукла, която не познава нищо друго освен огледалото. Но бях съвсем различна. Майка ми все казваше: "Ужасно приличаш на баща си" и въздъхваше дълбоко, защото винаги следваше въпроса "А кой е баща ми?", на който обаче никога не ми се даваше отговор. Е, случиха се още много неща. Някои рани изглежда няма да заздравеят, понякога болката просто е прекалено реална... има много неща, които времето не може д аизтрие. - въздъхнах. После лицето ми отново се озари от усмивка, истинска и свободна, защото си бях казала всичко, което ме тормозеше години наред...

Гост

ПОгледнах Навийн след, което погледнах и Томас. Усмихнах се приветливо и казах:
-Аз смятам да тръгвам. Мисля да се разходя и ще се прибера в лагера.Ще се видим там.
Отпих от чашата ми станах и тръгнах като оставих Навийн и Том да си говорят.

Гост

Питър Дейвис написа:: Двамата с Ан влезнахме тихо в кафето и се огледахме за свободна маса. Скоро набелязах една в края, близо до прозореца, и поведох партньорката си към нея. Дръпнах един от четирите стола и Ан седна там с усмивка. Аз също й пуснах една усмивка и седнах срещу нея. Погледнах тези красиви очи и отново унемях.
- Какво ще желаете? - попита ни сервитьорката, изваждайки ме от унеса ми.
- За мен едно дълго кафе. - отвърнах й аз. Погледнах към Ан, която още оглеждаше менюто.

Двамата влезнаха и седнаха до прозореца на една маса.
Питър се поръча кафе, а богинята се замисли малко..
- Мм за мен едно капучино - каза тя и се усмихна на сервитьорката, която я гледаше много странно..
- Хмм това момиче е странно - засмя се тя - Разкажи ми още нещо за теб Питър.. - каза момичето, за да започнат разговор.

Гост

Кия Крейтис написа:: ПОгледнах Навийн след, което погледнах и Томас. Усмихнах се приветливо и казах:
-Аз смятам да тръгвам. Мисля да се разходя и ще се прибера в лагера.Ще се видим там.
Отпих от чашата ми станах и тръгнах като оставих Навийн и Том да си говорят.

- Чао. - казах аз, озадачен, че си тръгва толкова бързо. Погледнах към Навийн, която пак се беше зазяпала през прозореца.
- Хей, какво ще кажеш за една тренировка? - попитах предизвикателно, почти сигурен, че ще победя. - Или по-точно битка. Е, естествено, без нараняване и убиване, но все пак доста сериозна битка... Какво мислиш? - усмихнах се подкупващо. - И ще можем да използваме способностите си... да видим кой ще победи. - вдигнах вежди подканващо.

Гост

Очите ми светнаха.
- Идеално. - съгласих се и се изправих, като отметнах косата си, нежно проблясваща на сутрешното слънце. - Отиваме право на тренировъчната площадка. - обявих и се обърнах да го погледна. - Аз лично нося меча в себе си, а за съжаление слабо ми се вярва да тренирам да те целя с лък, защото тогава повярвай ми, искам или не, ще те уцеля. - е, добре, мъничко се изфуках, но пък какво толкова. - А предполагам че и твоето оръжие е в теб... - излязох през вратата, което отново беше подсказано само от тихите звънчета...

Гост

Влезнах в кафенето под моста.Реших,че малка разходка из Ню Йорк ще ми се отрази добре.И по ирония на съдбата слушах пешента Импайър стейт оф майнд на МР3ката си.Седнах на една маса и си поръчах двойно мокачино.
-Ще желаете ли нещо друго?-попита ме сервитьора и ми се усмихна галантно.
-Имате ли мъфини с боровинки?-попитах.
-Веднага ще ви донеса...
Нямаше и секунда когато той постави читнийката с три мъфина пред мен.
-Ако има още нещо само ме повикайте...
Кимнах и той ме остави.Разгърнах вестникът и отпих от мокачиното си.

Гост

Днес беше прекрасен ден ,слънцето се бе показало и аз веднага усетих топлите му лъчи.Нямаше как да не изляза на розходка до любимото си кафене в New York ,където гледката винаги ме е умайвала. Щом стигнах там видях ,че няма много свободни места, а тези които не бяха заети не бяха с изгледа, който аз така обичах да виждам.Щях да си тръгвам с разочарование, но чух някаква жена да ме привиква да седна на нейната маса заедно с нея, и да пием по едно мокачино.Аз се обърнах и щом я зърнах ,не можах да отделя очи от нея.Беше прекрасна, чертите на лицето и бяха тъй савършенни, че я гледах половин минута докато се съвзема.
-Благодаря Ви днес наистина е доста натоварен ден . - Казах аз
-Да, отдавна не бях идвала тук.Гледката от това кафене е невероятна.- Добави тя с прекрасният си глас
Аз си поръчах мокачино и се опитах да завържа нова тема на розговор.

Гост

Усмихнах се на момичето.Изглежда толкова мила и чаровна.Истинска сладуранка.
-Аз съм Меган, Меган Гравити...-представих се и отхапах от единият мъфин.-Ти как се казваш?
Попитах я,сгънах вестникът и го поставих под чантата си която бях оставила на стола до мен.Бутнах чинийката с мъфините към нея.
-Вземи си...

Гост

-Благодаря ти . Обожавам тези толкова вкусни кексчета . -Казах с лека усмивка, и си взех един мъфин.
Беше толкова вкусен, че едва се сбържах да не поискам нов.
-Аз се казвам Ив Стюърт.Доста често идвам тук ,но не съм те виждала досега.От New York ли си ? - Попитах аз
-Реших да се отбия тук замалко, и да се разтоваря.Не живея тук за постоянно.Обичам да пътувам. - Отговори тя любезно.
Аз отпих още една глътка от мокачиното си ,и и се усмихнах.Беше толкова приятно да се човори с човек като Меган ,имах някакво предчувствие ,че с нея можем да сме много добри приятелки .Искаше ми се да се опознаем по-добре. Продължих да говоря.
- Харесваш ли New York ? - Попитах я аз загледана в минаващият кораб.

П.П - Аз трябва да ставам ,после ще ти отговоря . :]

» Кафенето
» Кафенето "Ню Йорк Сити"