Кафенето под моста

Гост

Усмихнах се и се загледах през прозорецът.
-Прекрасен град...-отпих от мокачиното си и отново отхопох от мъфинът.-Но предпочитам малките селца разположени в ланините. Там спокойно мога да се разхождам и има достатъчно животни за да ловувам...
Спряхсе защото някои хора намират ловуването за опасно,отвратително и проява на жестокост.Отпих от мокачиното си и я погледнах.

П.П. Ок

Гост

Мислейки се за Меган,Джефри беше ужасно тъжен и се чудеше какво да прави,като си подритваше едно камъче.Огледа се и се надяваше да види нещо интересно,че да го гледа докато не умре.След секунда пред погледът ми се вясна Меган,но лошото бе че е с някакво друго момиче,а те от толкова време не си бяха говорили,че той чувстваше,че тя го отбягва.Бързичко се намери до нея:
-Ам,Меган..възможно ли е да говорим насаме,защото искам да се разясним върху някой неща.Така че ако може да те отнема за около минутка?

Гост

Джеф влезе в кафенето и за секунда се озова до мен.
-Ам...
Погледнах Ив,която ми кимна и се обърнах към Джефри.
-Добре... да излезнам на вън...
Станах от мястото си и хванах Джефри за ръката.Двамата излезнахме от кафенето.
-Какво има?-попитах го разтревожена.

Гост

-Нищо,просто искам да съм насаме с теб.Щеше ми се да прекараме малко време заедно,защото имам чувството,че не сме се виждали от години.-Дам,малко преовеличих за цялото нещо,но стига де-гадже ми беше и имах право на малко време в цялата седмица с нея:
-Искаш ли да отидем някъде другаде,ако не-веднага ще си замина и може да дойдеш довечера у нас или..
В момента идеи-никакви нямах.Чудех се как да я накарам да върнем доброто старо време в което се целувахме постояно:
-Щеше ми се отново да..ами да сме ние..

Гост

-Искаш ли да се приираме... чувствам се... чувствам се замаяна...сякаш всеки момент ще падна...
Той кимна.Влезнах в кафенето и си платих сметката,след това си взех нещата и се сбогувах Ив.Излезнах от кафенето.
-Готово... нека си вървим...-казах леко замаяно.Погледнах го и му се усмихнах.

» Кафенето
» Кафенето "Ню Йорк Сити"