С Хати тръгнахме мълчаливо, като носехме само усмивките си.Моята се разтягаше все повече и повече.Кой може да ме упрекне, че се усмихвам?Харесвах я.Личеше си.Кой ще е толкова луд, че да попречи на любовта?Замислих се.Бяхме напълно различни.Но нали противоположнотите се привличат.Ратърсих глава за да се отърва от тези мисли.Но не можех.Трябваше да и призная, но не сега. Всички щяха да ме чуят, а аз исках това да бъде нашата малка тайна.Чудех се дали и тя ме обича, както аз нея.Сигурно всички се чувстват така когато са влюбени.Щях да я заведа в стаята ми. О, не. Нали стаята ми е Стаята на Писъците.Олеле.Тя ще се уплаши, а това най-малко го исках.Е имах котка на име Чат(момиче е), но само толкова.Какво щях да правя.
Индекс 
Portal 
Последни снимки 
Вход 
Заглавие: Пътят към Олимп 
