Стаята на Анабет Чейс

Това е стаята на Анабет Smile

Анабет се прибра в стаята си и сега на едното от червените диванчета , който бяха в стаята й . Незнаеше какво да прави сега , за това реши да стана и да иде да се излегне на леглото. Така докато гледаше тавана и се чудеше какво да прави .Не осети кога очите и се бяха затворили и тя спеше...

Гост

Отворих вратата а Анабет влезна .А аз влезнах след нея и когато затворих
врататаи се обърнах видях , колко красива стая има. На няколко места седяха листове
с стратегий и се подсмихнах.
-Тук е красиво казах й аз сядайки на леглото й

- Мерси - целунах го аз , взех ношницата си и отидох в банята за да се преоблека , когато излезнах държах дрехите си в ръка минах покрай гардероба и ги оставих.След това отидох към Пърс , а той бе останал по тениска и се бе пъхнал под завивките легнах до него завих се целунах го , а след това легнах на гърдите му.
-Лека нощ , обичам те Пърси - казах му аз и затворих очи..

Гост

Погледах Ан още малко докато не заспа , а след това я гледах галейки косите й .Целунах
я по челото , и се замсилих найстина как ли би
реагирал баща ми като разбере ,че с Анабет сме заедно , гледайки я и галейки косата й не бях усетил кога съм заспал.

Събудих се и видях спящия Пърси до мен.След това се усмихнах и го събудих
- Хей Пърс наще трябва да се върнали хайде да ги потърсим , казах му аз ставайки отидох до гардероба и се облекох.Той стана и последва примера ми, И двамата се запътихме към фонтана надявайки се те да са там

Отидох до стаята на Анабет - исках да говоря с нея... Почуках, но никой не отговори.Точно когато се питах къде ли е, я видях да се задава.
-Хей, Ана точно теб търсех.
Усмихнах и' се, поглеждайки я въпросително - защо ли беше мокра...

С Таурус се зададохме към общежитията когато видях майка си да ме чака пред вратата на стаята ми .
- Здрасти мамо провикнах се аз - и се стрях обърнах се към Таурус и казах
- Благодаря ,че ме изпраати по - късно ще се видим - казах му аз целувайки го , не ми пукаше ,че майка ми бе там и ме гледаше той ме караше да се чувствам жива и спокойна

Гост

-Приятна вечер-казах на майка и,целунах я и добавих:
-ДО после!-след тези думи тръгнах към стаята си

Стоях малко изненадана и погледнах Ана въпросително.
-Ъъм... Пропуснала ли съм нещо?
Попитах любопитно.Това беше интересно... Определено исках да зная какво се е случило, затова попитах Анабет
-Искаш ли да ми разкажеш?
Усмихнах се, опитвайки се да прикрия любопитството си.
-Кое беше това момче? Изглеждаше ми симпатичен...
Отново се усмихнах, чакайки реакцията и'.

Отключих вратата на стаята си и отворих вратата подканвайки майка ми навътре
- Успокой се първо седни и ще ти разкажа .
Досата си пропуснала майко -
казах и аз усмихвайки й се
- Като заначало с Пърси вече не сме заедно

Седнах на леглото на Ана учудена.Явно наистина доста неща се бяха случили... Нямах търпение да наваксам с новините.. Не исках да изпусна нищо, особено що се отнасяше до Анабет.
-Изненадващо начало...
Погледнах я.Тя изглеждаше толкова спокойна.Как ли бе преживяла раздялата? И аз не бях до нея... Почувствах се виновна и веднага я подканих да ми разкаже всичко.
-Разкажи ми подробно за Пърси.Какво се случи? Сигурно не ти е било лесно, а аз не бях до теб...

Седнах до майка си , но преди това налях по чаша с вода и я подадох.
- Мамо с Пърси разрахме за влечението ви с Посейдон и решихме ,че ще е по добре да си останем приятели , а не да ви се пречкаме , а и напоследък той няма време за мен , интересуваше го само Гроувър и замина на някаде с него , тогава решихме да се разделим. Доста ми помгнах и Таурус накараме да забравя , за това ,че съм била някога с Пърс. - обесних на майка си и зачаках следващия и въпрос

Погледнах Ана изненадано.
-Разделили сте се с Пърси заради мен и Посейдон?
Добре, това беше неочаквано... Наистина се натъжих - Анабет и Пърс бяха страхотна двойка и не можех да повярвам, че вече не са заедно заради мен... Заради Нас. Погледнах Ана тъжно - не знаех какво да кажа...

- Мамо не е заради вас , по скоро е защото той сам си го направи , не ми отделяше прекалено време , което трябваше почти не сме се виждали и от когато ходихме да търсим Посейдон и Зевс от тогава не съм го виждала , дори не дойде да ме попита как съм дали съм добре ! - обесних и аз не исках майка ми да си мисли , че тя е виновна за нещо защото не беше така.
- Аз мисля ,че е по добре с него да сме само приятели.

Погледнах Ана все още тъжна.Реших да повярвам на думите и', че не са се разделили заради нас, но все още ми беше кофти..
-Е, каквото си решите вие с Пърси предполагам е най-доброто. Просто не бих искала да заставаме между вас или нещо такова...
Реших да сменя темата и погледнах Анабет въпросително.
-Ами момчето, което те изпрати преди малко, кое беше?
Нямах представа какво се случваше... Със сигурност имах доста въпроси към Ана - исках да съм наясно какво ставаше..

Погледнах майка си и започнах да и разказвам
- Вчера се запознахме.Казва се Таурус и е бог, Афродита го е спасила повреме на някаква война и той не знае кой са родителите му. Учител е тук в лагера по Природни науки. - обесних аз на майка си.усмихвайки й се
-Забавлявахме се много , ходихме на плаж , а той е толкова привлекателен , може да е бог и да е учител но аз го харесвам мамо , стархотен е - продължих да и обеснявам и млъкнах очаквайки реакцията й.

Успях да се усмихна на Анабет.
-Радвам се, че имаш някой до себе си... Не искам да те гледам тъжна. Но вие сериозни ли сте? Имам предвид, познавате се отскоро..
Бях малко объркана.Радвах се за Ана, но не познавах този Таурус... Е, щом тя го харесваше, нямах нищо против него. Но ако той я нарани? Неее, не трябваше да мисля по този начин, особено след като Ана се чувстваше добре с него - личеше и'... А щом тя беше добре и аз бях добре.

- Незнам мамо , просто времето ще покаже какво ще се случи - казах и аз прегръщайки я .
- За сега съм щастлива с него , но незнам как ще реагира Пърси като разбере ,че излизам с преподавател , а още повече онзи твоя водорасляк - кзах аз през смях обичах да ги наричам така , незнаех защо но просто понякога ми се изплъзваше през устата
- А сега ти ми разкажи за теб и водорасяка . И ако искаш да знаеш още нещо питай

Засмях се - Анабет беше уникална. Наистина ми бе липсвала. Усмихнах се на последните и' думи, но нямах представа какво точно да и' кажа - нещата не бяха толкова прости, а и не се бях виждала с Посейдон...
-Ами честно казано не знам как стоят нещата. Всъщност се случи така, че или аз или той заминаваме по работа и.. Не знам... Може би ще трябва да говорим с него, но естествено това ще стане като се върне...

- А значи стария водорасляк прави същото като малкия ? - попитах аз майка си през смях.Радвах се ,че отново е до мен и отново я прегърнах
- Липсваше ми - казах и аз не обичах когато пътуваше мразех да е далеч от мен
- Каде беше пак ? - попитах я с голямо любопитсво в гласа

Отвърнах на прегръдката на Ана и се усмихнах. Наистина се радвах, че пак е до мен...
-И ти ми липсваше. Много. А относно къде съм била... За това по-късно. Искаш ли да ми разкажеш за Таурус? Какъв е той?
Отново се усмихнах, но отново бях любопитна. Някакси имах чувството, че колкото и да питам, няма да наваксам времето, през което ме нямаше...

- Добре - казах и аз , но преди да продължа я попитах
- Искаш ли да останеш при мен тази вечер ? - погледнах я и й се усмихнах , найстина се надявах да се съгласи.Но преди да ми е отговорила станах да си извадя ношницата от шкафа и започнах да и разказвам обличайки я .
- Какъв е , ами мил е забавен е , сънлив е нежен ,и красив като всички богове наоколо - казах аз през смях можех да говоря цяла нощ с майка си и нямаше да ми писне.

Усмихнах се на Анабет докато се обличаше и кимнах.
-Добре, и без това изглежда имаме много да си говорим и да наваксаме. Но сутринта ще трябва да тръгна рано... Имам малко работа на Олимп, а и исках да потърся Посейдон, макар че едва ли ще го намеря.. А ти, кога разбра, че имаш чувства към Таурус? Той трябва наистина да е интересен, щом е привлякъл вниманието ти...
Облегнах се на леглото и зачаках Ана да ми разкаже. Беше наистина приятно - една цяла вечер разговори по женски. Усмихнах се на последното - звучеше толкова... човешки..

Погледнах майка си и отговорих
- Врахлетяха ме изведнъж - отоговорих и аз
- Не беше като пи Пърси с времето , а просто ме привлче като магнит това момче всъщност той не е момче а мъж - казах и аз изчервявайки се.Той бе с 8 години по голям от мен , но това нямаше занчение в момента
- Да мамо това звучи много човешки - засмях се аз но нали аз самата на половина бях човек не бях като нея напълно , нито като Таурус
- Надявам се нещата с Водорасляка да се наредят - казах и аз усмихвайки й се

» Стаята на Фобос(известна още като "Стаята на Писъците)
» Албума на Анабет
» Честит рожден ден, Анабет!
» Стаята на Ариа
» Стаята на Сандара.