Стаята На Софи

Софи ме въведе в стаята си. Започнах да оглеждам още от момента, в който прекрачих прага. Изглеждаше приятно и много уютно. Обзавеждането беше красиво, а цветовете бяха много нежни и успокояващи. Реших да изкажа мнението си, защото тя изглежда очакваше реакцията ми.
- Ммм, много е приятно тук. Имаш чудесен вкус! - казах възторжино аз, обърнах се и я целунах. Пристъпих няколко крачки навътре и седнах на стола пред бюрото.
- Е, сега какво ще правим?-попитах и се усмихнах. -Покажи ми колекцията си от филми.
Станах от стола и се приближих към нея. Обгърнах кръста й с ръце и я ппидърпах към мен. Отново я целунах. Потърках нежно нос в нейния.
- Сега ми кажи кой е любимия ти филм. Гледала ли си "Три метра над небето"? Аз го харесвам много и искам да го споделя с накой специален, като теб. - казах и отново я целунах леко. Филма беше романтичен, исках да го споделя с нея, надявах се да го хареса.
Бях развълнуван, че съм в нейната стая и се опитвах да не изглеждам нервен. Притеснявах се, защото ме бе поканила тук и това означваше много за мен, но все пак бях неспокоен...

----------------------------------
П.П.
И аз се извинявам, бяхме на РД

Усмихнах се – филмът ми беше сред любимите, а съвсем наскоро бях гледала и „Три метра над небето: Искам теб”. Само че първата част си ми оставаше любима и докато в ума ми се заформи идеята да го гледам с него, едновременно с това мозъка ми регистрира и думите му от по-рано, че бях специална. Прехласнах се, усещайки радостта да ме залива на вълни. Усмихнах се щастливо, като клекнах до един от шкафовете ми, разтворих вратите му и вътре се видя колекцията ми от филми – харесвах всеки един и го бях избирала внимателно. Усмихнах се отново, като намерих „Три метра над небето” и изваждайки го, се обърнах към Лио с филма в ръка, срещайки погледа му
-Учудвам се, че харесваш романтика... Повечето момчета, които познавам, си падат по ужасите. – смигнах му закачливо, като се изправих, все още държейки филма.
-С удоволствие ще го гледам с теб. – отидох до него, тъй като той отново беше седнал на стола пред бюрото ми, ухилих му се и действайки с увереност, каквато не изпитвах, полека се настаних в скута му, обвивайки врата му с ръце. Поставих продължителна целувка на устните му и се изправих, запътвайки се към дивидито, за да сложа диска на филма вътре.


П.с.: Нп, то и аз снощи бях вънка из София, така че...

Ухилих се, когато тя отвори шкафа - колекцията от филми беше внушителна и подредена по азбучен ред. Беше впечатляващо, на лицето ми се разстла огромна усмивка, когато тя извади един диск, на който пишеше "Tres metros sobre el sielo ". Отново се настаних на стола пред бюрото й, който беше доста удобен. Софи се приближи с грациозна крачка към мен и се настани в скута ми. Отново ме обзе приятното усещане, което напомняше на разтапящ се в гърдите ми шоколад. Обви врата ми с ръце и ме целуна пламенно. След това се насочи към DVD- то, за да постави диска вътре. Наблюдавах всяко нейно движение, толкова естествено и натурално, без никакви преструвки и лъжи. Тя беше момичето , за което цял живот бях мечтал. Отидох до нея и когато тя се изправи я прегърнах притискайки я близо до себе си. Хванах в ръце лието й и я целунах толкова страсттно, че дрехите ми започнаха да пушат, за щастие бързо овладях емоциите си. Засмях се леко нервно, не исках да подпаля стаята на Софи, а още по-малко - цялата хижа на Хера. Наум си припомних историята, за това как изхвърлила баща ми от Олимп, вътрешното ми чувство за самосъхранение ми подсказа, че точно това ще последва, ако подпаля дома на децата й...

Три думи се бяха изплъзнали от устата й. Не смеех да ги повторя дори и наум.Бях щастлив и едновременно с това - уплашен. Не знаех дали наистина го чувстваше или беше импулсивно. Сигурно и двете. Бузите ми се зачервиха, не знам дали беше от горещината излъчвана от тялото ми или от факта, че вътрешно треперех от притеснение до костите на костите си. После внезапно ме грабна друго чувство. Нещо средно между радост и признателност. С един замах сграбчих ръката й и я придърпах към себе си. Притиснах я толкова силно към тялото си, че за момент се притесних, че не може да диша. Подпрях главата си на нейната и зарових лице в косата й. Беше най-хубавото нещо, което някога ми се бе случвало. Толкова прекрасни неща за един ден - дали не сънувах?! Ощипах се леко, като тайничко се надявах това да не ме събуди.
- И аз те обичам - бях сигурен в думите си и дори нейните да бяха случайно изпуснати, моите бяха сигурно премислени и бях напълно уверен в тях. Целунах я пламенно и отново я притиснах към гърдите си. Погалих я нежно и отпуснах хватаката, в която я бях затегнал. Вгледах се в лицето й и почувствах още по-голяма сигурност в казаното току що. Не знаех какво щеше да стане сега, но не бях изплашен. Нито една нотка притеснение не се чуваше в гласа ми, докато изричах вълшебните думички. Чувството беше прекрасно!

Тя беше толкова щастлива, че събори и двама ни на леглото. Захилих се бясно, защото наистина ми стана смешно. Реакцията й беше невероятна, чак учудваща! Целуна ме страстно и аз не можех да отлепя устни от нейните. Беше ме страх да не подпаля нещо, въпреки самоконтрола, който си налагах. Да бъда тук с нея беше прекрасно и бях много щастлив, но бе трудно да овладея емоциите си. Съмнявах се, че ще мога да го правя всеки път, когато усетя че се нагорещявам. Не можех да се контролирам, когато тя ме целуваше така, а не исках да се отдръпвам. Намразих силите си!
- Наистина те обичам - казах накрая серозно - не се съмнявай в това.
Наистина чувствата ми бяха силни, не можех да си представя света без нея.

Думите й ме накараха да пуша. Малки пламъчета се появиха по ръцете ми докато я галех, но не се притеснявах, че това ще я нарани. Внимавах да не подпаля някой друг предмет, но сега поне успявах да накарам огъня да избива през ръцете ми, а не от цялото ми тяло. Тя имаше имунитет срещу пламъците, така че те не можеха да я наранят. Целунах я пламенно и това определено се отрази върху огъня на ръцете ми, защото той стана по-буен сякаш се влияеше от чувствата ми. Хванах Софи и се изправих, заставайки в седнало положение, а после я поставих в скута си. Не я пусках, ръцете ми се движеха по тялото й и я галеха. Устните ми я целуваха страстно. Когато се отделих за момент от нея успях да промърморя:
- Ти си най-прекрасното момиче на света, винаги ще бъдеш моя. - после отново започнах да я целувам докато се опитвах да овладея пламъците избиващи по тялото ми.
Не можех и не исках да я пусна, бях на върха на щастието и не исках да съсипвам момента с нищо. Сърцето ми вече препускаше толкова бързо, че имах чувството, че ще изхвръкне всеки момент. Пламъците бавно започнаха да отихват, все още бяха силни, но се радвах и на малкото контрол, който наложих над тях. Беше ми трудно да се средоточа, защото Софи беше в скута ми и това определено ме разсейваше, но бавно огъня утихна и вече можех да се отдам изцяло на нея.

Усещах ръцете на Софи да лазят по гърба ми. Моите бяха обвити около кръста й, но поснепенно отпуснах хватката и ги сложих на лицето й. Отдръпнах кичурите коса, които се спускаха отпред по бузите й, а после поставих ръцете си на врата й като бавно ги спусках по гърба й. Неусетно достигнаха кръста и дупето на Софи. Отново легнах и отдръпнах косата, която се лепна за лицето ми. Емоциите ми ставаха все по-буйни и страстни с всеки изминал момент. Целувах устните, лицето и врата й пламенно, докато движех ръцете си по цялото й тяло. Усещах, че пламъците отново се опитват да лумнат и се опитах да ги спра. Но Софи ме разсейваше и не можех да се концентрирам върху контрола на силите си. Чувствах как нейната температура също се покачва, а тя се опитва да я спре, но и двамата не се справяхме особено добре. Щях да пламна във всеки момент.
Отблъснах Софи и тя падна на леглото точно в правилната секунда, защото в следващата вече целия горях и бързо станах от леглото. Опитвах се да спра пожара и вложих цялата си енергия в това. За щастие тя се оказа достатъчна, за да спре огнената бомба, която се готвеше да избухне. Напълно изтощен се строполих на леглото и легнах точно до Софи.

Софи лежеше до мен и не смееше да помръдне. Когато ней-сетне се изправи каза виновно, че съжалява. Сърцето ми се сви и колкото и ядосан да бях, че не успях да подтисна силите си, не можех да не кажа:
-Хей, ти не си виновна - изправих се и продължих натътак - аз сам съм си виновен. Нали? Ти успя да надделееш над огъня, а аз - не. Аз съм този, който трябва да съжалява. Извинявай - казах съвсем тихо аз. Винаги обърквах нещата, мислех, че нищо не е способно да провали този момент, но бях забравил за основния проблем - АЗ. Бях бесен сам на себе си и сигурно ми е личало, защото Софи изглеждаше неспокойна. Опитах се да си придам по-нормален вид, за да мога да говоря отново.
-Съжалявам, пак прецаках всичко - погледнах я и взех предпазливо ръката й. Искрено се надявах да не се отдръпне, но след цирка, който спретнах, това действия нямаше да ме учуди. Бях изгубил контрол над нещо важно, което можеше да коства живота на някой, не говорех за Софи, защото тя беше неуязвима, но наоколо можеше да има друг човек и експлозията, която можеше да последва, щеше да е фатална за него. Гримасата ми отново се смени и придоби същия ядосан вид както одеве. Идеше ми да ударя нещо, но наоколо не се намираше такова. Не исках да счупя някоя вещ на Софи, затова се постарах да се овладея и да не избухна отново.
- Софи, прощаваш ли ми? - попитах тихо аз. Отговорът й баше важен за мен, не се знаеше какъв щеше да е той, защото тя можеше да прецени, че съм прекалено опасен за околните и най-вече за приятелите й и да ме отблъсне. Щях да я разбера колкото и тежко щеше да ми бъде да го приема. Под цялото разбиране, което се опитвах да проявявам, се таеше мъничък слой на надежда. Тайничко се надявах тя да ми прости и да не я загубя. Но всичко висеше на един тъничък косъм...

Забелязах червенината по бузите й и в отговор се усмихнах. Внимателно посегнах към лицето й. Исках и аз да поставя ръка на бузата й, но се боях, че ще ме отблъсне. В момента, в който я докоснах страстта започна да ме залива отново, но този път не й позволих да вземе връх и я успокоих още от самото начало. Бавно придърпах Софи към себе си и лекичко я целунах. Не си позволих повече, защото се боях да не предизвикам същото. Трябваше ми време да преосмисля нещата. До преди няколко секунди се страхувах, че няма да мога да я докосна никога повече, а това би било ужасно. Исках да прекарам с нея цялото си време, но това нямаше как да стане, ако не се научех да контролирам силите си. За първи път ми се бе случило да загубя контрол и последиците бяха катастрофални. Щеше да се наложи да се упражнявам отново преди пак да мога да си позволя такава близост с нея. Не исках да я губя, но не ми оставаше друг избор.
-Софи, трябва ми малко време - казах направо аз - не мога да си позволя да те нараня. Не се знае какво ще се случи следващия път. Ти успя да подтиснеш оъня, но не и аз . Това не е хубаво - говорехбавно и отчетливо, не се опаявах, че няма да ме разбере, просто за мен бе по-лесно да изговарям така думите. Дойде ми твърде много за един ден.
-Софи, може би трябва да укротим малко топката. Да го караме по-леко - усмихнах се като се надявах да не ме е разбрала погрешно.

Преглътнах, опитвайки се да прогоня емоциите. Тъга, обърканост, вина.. Заливаха ме една след друга, въпреки че се стараех да не им се поддавам. Костваше ми известно усилие, за да не си проличи и външно, но бях решена да не показвам чувствата си пред него. Наистина, бях объркана, но знаех какво имаше предвид и само кимнах, тъй като все още не можех да намеря гласа си. Единственият отговор, който ми хрумна след като той проговори, беше "обичам те" - исках да го уверя, че това не се е променило, но този път премълчах думите си. Бях наясно, че за един ден наистина се беше случило твърде много и нещата се развиваха скоростно, затова се усмихнах, станах от леглото и вдигнах филма от мястото, където по-рано го бях изпуснала на земята. Погледнах Лио и вече с нормален тон казах
-Добре - срещнах погледа му и малка усмивка се появи на устните ми -Ще я караме полека.
После вдигнах обложката с надписа, така че да е към него, за да я види и добавих
-Какво ще кажеш да започнем с гледането на филма, както възнамерявахме? - попитах, запазвайки усмивката си и преди да дочакам отговора му, отидох и клекнах пред дивидито, отваряйки кутията и извадих диска в ръка, за да го пъхна вътре.

Забелязах, че думите ми я натъжиха. Аз също не се чувствах много добре, но се налагаше да го направя. Беше ме страх да не я нараня, а това, което изпитвах сега щеше да е нищо в сравнение с болката, която щях да изпитвам, ако нещо й се случеше. Не можех да си го позволя, затова избрах по-малкото зло. Въздъхнах тежко, докато слушах отговора й. После тя стана от леглото и бавно, но решително постави диска в DVD - то и се настани до мен. Вгледах се в нея и по лицето ми отново се появи усмивка. Колкото и кофти да се чувствах в момента, мисълта за нея радваше сърцето ми. За пореден път си казах наум, че тя е най-хубавото нещо в живота ми. Точно поради тази причина се наложи да поставя бариера между нас.
Радвах се, че тя прояви разбиране. Реакцията й беше важна за мен, но не знаех дали ще е в положителна посока. Нещо като леко облекчение се настани в душата ми, когато разбрах, че приема решението ми. Тя не успори нито една моя дума и това я правеше още по-специаална.
Замислих се за бъдещето и това ме развесели. Представих си как се смеем заедно и не е нужно да се страхуваме и да внимаваме какво правим. Можехме да бъдем себе си...Това наистина ме зарадва. Щеше да е страхотно, ако мечтите ми станеха реалност. Но за това се изискваха много тренировки и усилена работа, а не знаех дали ще успея...Всичко беше толкова объркано!

Стоях на леглото до него, а филма вече течеше. Усещах как той сякаш се беше отдръпнал емоционално от мен и това ме безпокоеше, макар да не исках да го призная дори пред себе си. И двамата явно бяхме потънали в мисли, но в един момент той се извърна към мен и се усмихна. Въпреки това не знаех какво да правя. Имах нужда от време, но сега не беше момента за това. А и все пак нещата бяха сравнително нови - как трябваше да постъпя, за да променя това? Имах чувството, че огъня бавно плъзваше и благодарение на него нещата пропадаха... И в преносен смисъл, и буквално. Ужасно исках да го докосна, но не знаех как той щеше да реагира на това. Опитвах се да оправя нещата, но явно не се получаваше. Потънала в мисли, изобщо не следях филма. Вгледах се в телевизора, упорито опитвайки се да запазя вниманието си върху действието и сцената с пяната в басейна, която беше забавна, но смеха бягаше от устните ми. Макар и така, пак се усмихнах, защото харесвах този момент от филма, както и много други... Опитвайки се да внимавам обаче не бях усетила, че ръцете ми потреперват. Намръщих се, но не помръднах и продължавайки да гледам екрана, устните ми се извиха съвсем леко нагоре, докато гледах двамата главни герои на мотора.


П.с.: Извинявай за огромното забавяне, музата ми беше изчезнала и не се сещах какво да пиша

Усещах погледа й върху себе си, това ме притесняваше, но за да го прикрия се извърнах към нея и леко й се усмихнах. Беше очевидно, че тя също се притеснява, но го възприемах нормално, все пак не се познавахме много добре. После отново се обърнах към е крана и се опитах да се средоточа върху филма, но много тревожни мисли обзеха ума ми и аз потънах в размисъл. Когато отново погледнах към телевизора видях двамата главни герои на моторно състезание. Опитах се да разкарам всички притеснения, защото исках да запазя този миг и да не го провалям с моята параноя.
- Хей - обърнах се към Софи. Беше просто едно обикновено непринудено " Хей ", защото не знаех какво друго да кажа и все пак ми се стори глупаво, защото може би щеше да се окаже, че е било по-добре да си мълча. Нямах идея какво повече да кажа ,а "Хей" определено поставяше началото на един разговор.