Върховното Предизвикателство на Мяуу

И така, ето ме на мястото с Прометей на рамото си. Не знаех срещу кой полубог ще трябва да управлявам Прометей в битка, но много скоро щях да разбера. Преди това обаче трябваше да се подготвим. Погледнах совата на рамото си и прошепнах "Прометей, подготвителен мод." Совата мигновено се промени в дракон и аз го възседнах. Потупах рамото му и се усмихнах. В битки с полубогове магията ми беше наложителна, иначе Прометей нямаше да спре докато противникът му не е мъртъв. При това наистина. Така че технически не участвах в сражението, но все някой трябваше да контролира Пазителя.. И ето ме мен, използвайки силите си за тази цел. Във формата на дракон Прометей имаше и още една любопитна бонус способност, която ме караше да се усмихвам заговорнически.
Прометей забеляза първи, че някой се приближава, и извърна глава в посоката, от която изникна непознато момиче. Тя ли щеше да се сражава? Това ме учуди, но избора беше неин и щях да го уважавам.
-Здравей. Чакахме те - казах и отново потупах Прометей, който изръмжа на момичето, приветствайки я и подканяйки я да започнат с битката. Усмихнах се, обръщайки се отново към нея
-Аз съм Атина, а това е Прометей. Предполагам го знаеш, но все пак... Условията на сражението също са ти ясни, нали? Мога все пак да ги повторя, ако искаш. Ако не, то тогава се приготви и да започваме. Готова ли си..?

Как да се изразя? Нетърпелива, развълнувана, леко изплашена и нервна- може би така се чувствах. Сърцето ми бумтеше силно, докато пристъпвах към тях. Имах чувството, че ще изскочи от гърдите ми, когато зърнах дракона. Развеселена и налудничава усмивка заигра по устните ми. И преди се бях биела с чудовища, но за първи път щях да се изправя срещу толкова голямо. Усещах мощта му, която ме караше да потръпна. Стиснах леко дългия си меч, след което се уверих, че и другите ми по-скрити оръжия са на местата си. Опитах да се съсредоточа, но не успях заради вълнението си. Погледнах към богинята.
- Повтори ги, ако може! - ухилих се леко. Да, беше ми забавно.
След това отново устремих погледа си към чудовището. Разучавах го, огледах всяка частица от тялото му, търсейки слабо място.

Наблюдавах момичето, което от своя страна се беше втренчило в Прометей, изучавайки го. Хмм, умно. Жалко, че нямаше да се получи.. Насочих Прометей към нея и той направи няколко стъпки.
-Много добре. Правилата са следните: Ти се биеш сама срещу Прометей, без чужда помощ. Когато сте в битка, аз не се меся. Имаш правото да сменяш оръжието си колкото и когато пожелаеш. Ще намериш всеки вид оръжие ето там. - извърнах глава и посочих огромен сандък недалеч от нас и продължих
-Това е, ако успееш да го стигнеш де. Няма да се правят почивки, за да сменяш оръжието си или да почиваш - биеш се срещу Прометей без прекъсване. Ако усетиш, че искаш да се откажеш, просто извикай "Стоп" и аз ще се намеся. Също така, успееш ли да убиеш чудовище, Прометей ще се променя автоматично в следващото. Това е. Ако имаш някакви въпроси или нещо не ти е ясно, сега е времето да попиташ. Ако не, то тогава нека започваме.
Прометей изрева одобрително на последните ми думи и приближи момичето дотолкова, че огромните му сега драконови очи се изравниха с лицето й. Той не трепна, а след миг се дръпна и се извърна към мен, чакайки заповед. Аз от своя страна наблюдавах момичето пред мен, чакайки нейния отговор, като се усмихвах, нетърпелива за битката.

П.с.: Мяуу, извинявам ти се, че ме нямаше но имах изпити и трябваше да уча, та съответно нямах никакво време да седна на компа... Съжалявам за отсъствието си.

Усмихнах се закачливо. Май тези ми усмивки бяха малко неуместни, като се има предвид срещу какво се изправя едно момиче, но ми беше доста забавно. Все пак бях дошла да се забавлявам, нали? Е, и заради победата, но както и да е. Кое ли беше слабото му място. Отстъпих крачка назад и обърнах погледа си към Атина. Поех си дълбоко въздух, за да потисна вълнението и възбудата. Добре, де .. и малкото страх, но кого го интересува?
- Да започваме! - ухилих се дяволито.
“Пред колко ли чудовища щях да се изправя? Дали изобщо щях да се справя?“, помислих си наум. “Шшт, я млъквай, Мадисън! Не губи увереност!“ , някакъв глас прокънтя в съзнанието ми, което ме накара да се сепна, но бързо се съвзех.

И така, използвах силите си, за да започнем. Потупах Прометей по врата с ръка и като се наведох леко напред, прошепнах в ухото му
-Прометей, боен мод. Да започваме. - усмихнах се и след като усетих одобрителното му разклащане на глава, той се преобрази в гигантска химера. Беше си огромен и без да губи нито миг, се втурна към момичето пред него. Тя успя да избегне атаката му, но някак в последния момент. Той изрева недоволно, отново замахвайки към нея. Ако тя не познаваше чудовището и способностите му, беше опечена - буквално. Не, че щях да го позволя де, затова бях тук, но все пак Прометей щеше да я рани в битката... Освен ако тя не предприемеше нещо, при това бързо. Пазителя не се славеше с търпението си и не чакаше, а директно нападаше, което си пролича и по начина, по който той се хвърли към нея, насочвайки острите си зъби към ръката й.

П.с.: Извинявай за забавянето, ще гледам вече да си пиша редовно...

Първата ми мисъл беше как да се спася. Не беше особено геройско, но ако вие се изправите пред такова чудовище.. Оф както и да е. Какво знаех за химерата? Мозъкът ми препускаше лудо, в опит да се сети за нещо. Защо не бях слушала повече в часовете, вместо да дразня учениците? Ама съм и аз.. Мда, и това отплесване изобщо не свърши добре. Бутна ме (меко казано) със задницата си и аз се проснах на земята. КРАЙ! Стига толкова мисли, време е на действията! помислих си. На лицето ми се изписа решително изражение. Стиснах мечовете в двете ми ръце. Чудовището се приближаваше отново близко до мен, но този път нямаше да му се дам толкова лесно! Стоях на едно място и точно когато щях да остана без глава (знам,много умно, нали?) се изстрелях към задните му лапи. Целта ми беше да го раня. Прободох го с острието на единия си меч в задната лапа. Или поне се опитах.. Оръжието отскочи от кожата на звяра. Е, щеше да бъде интересна смърт..

Прометей изрева, подразнен от опита й да го рани. Извърна се рязко към нея и замахна така, че момичето нямаше как да избегне удара. Освен че я рани, пазителя беше вложил в замахването си такава сила, че полубогинята полетя назад и падна тежко на земята по гръб. Мдаа, не беше особено умно да дразниш или ядосваш Пазителя, тъй като така буквално подписваш смъртната си присъда. Свих вежди, гледайки притеснено към момичето, което лежеше на Земята. Усещах, че Прометей искаше да се втурне към нея и да я довърши, но използвах силите си, за да го накарам да остане на мястото си. Нямаше да е честно спрямо нея, ако тя не можеше да се защитава. Изчаквах, за да видя дали щеше да се изправи и ако не го направеше скоро, се канех да изтичам до нея, за да проверя състоянието й и дали е добре. За щастие, момичето скоро беше отново на крака, стискайки останалия меч в едната си ръка. Изглеждаше натъртена, но поне не беше в несвяст. Нарочно задържах Прометей, за да видя какъв ще е следващият й ход, тествайки я.

Беше ме повалил за кой път вече? 3-ти? .. Това никога не ми се бе случвало, но и никога до сега не се бях изправяла срещу такъв звяр. И все пак се ядосах.. Атина ме гледаше очаквателно. Какъв беше следващия ми ход? Отново да го се опитам да го пробода и после.. Пак щях да се окажа повалена на земята. Съсредоточих вниманието си към чудовището. Все някъде трябваше да има слабо място! Че кое същество на света няма слабо място? Затърсих всякакви възможности.. Дали можех да го изпепеля? Или пък..
Усетих как Прометей става не търпелив. Усмихнах се дяволито. Идеята премина като мълния през главата ми. Взирах се с доволна усмивка в звяра. Той изръмжа. Край! Вече наистина бе загубил търпение. Втурна се към мен. Изведнъж, в кръг около него, пламна огън. Почувствах се страхотно, очите ми светеха зловещо.. Прометей се беше спрял и се опитваше да излезе от огнения кръг. Не трябваше да губя време, да предизвиквам така огън ме изтощаваше, затова се втурнах. Към огненият кръг. Както, може би, се подразбира, огънят не ми правеше нищо, само сила. Влязох с огромен скок в кръга. Всичко около мен беше в пламъци. Прометей беше спрял с опитите да излезе от кръга. Отново зловеща усмивка се заигра по устните ми.
- Е, сега ще бъде интересно - и го атакувах..

» Върховното Предизвикателство