Втора глава: Розелин

Втора глава
Розелин

Три часа по-рано

Г-ца Хоуп, преподавателката ми по География, ме сръга най-нахално, подканвайки ме най-сетне да вляза в проклетия автобус, който щеше да ме отведе на поредния възпитателен лагер. Не си и направих труда да й кажа "Довиждане." за последно, просто не го заслужаваше.
***
Малко по-късно, когато вече бях стигнала входа на лагера се наредих на опашката, която в момента бе не чак толкова дълга.
-Име?-попита любезно жената на прага. Поех си дълбоко дъх и повдигнах гордо брадичка. Бях минала през много трудности и това нямаше да ми се опре, бях упорита, стигнах дотук и трудно щях да се откажа от каквото и да е.
-Розелин-Тира Арвокас. - учудих се, че знае как се пише фамилията ми, защото малко хора знаеха правописа й, въпреки че той бе толкова лесен.
-Предишно местоживеене?-зададе въпроса си внезапно госпожа Блейк, както пишеше на табелката й.
-Пансион "Свети Брут" в Лас Вегас, щата Невада.-отговорих с лека усмивка на лице. Жената бе доста симпатична за щастие. Малко бяха възрастните, които ми допадаха.
-Месторождение?
-Нокиа, Финландия. И няма нищо общо с марката телефон!-казах предупредително, а русокосата жена се засмя.
-Добре. Добре дошла в лагера! Мисля, че тук ще ти хареса.-рече тя с лека усмивка на лицето и странно пламъче в очите. Поех си дълбоко дъх, стиснах силно куфарите и прекрачих прага на новия си дом.

***
-Розелин-Тира Арвокас. - отвърнах пребледняла. Току-що се бях запознала с момиче на име Мария-Вероника, с която имахме абсолютно същите фамилии. Невъзможно бе да е съвпадение, защото нашата фамилия се срещаше рядко, много при това, а и си приличахме толкова много на външен вид.
Внезапно широка усмивка озари лицето ми, показвайки трапчинките, които имах. Радвах се, че имам сестра, макар че все още ми беше наистина много странно, тъй като я виждах чак сега. И все пак, бях наистина щастлива.
Неусетно направих крачка напред и прегърнах Вероника. Все още бе шокирана, това си личеше. Не че аз не бях, но съм се научила да приемам нещата каквито са.
-Ти си моя сестра.-рекох, все още с усмивка на лицето.-И аз се радвам за това.-допълних с огън в очите. Виждах това пламъче в очите на всеки присъстващ тук. Нормално, все пак характерите ни бяха почти едни и същи.
Тръснах глава, за да се отърся от мислите, които се занареждаха в главата ми и, усмихвайки се, стиснах ръката на Ванеса, която седеше безмълвно на едно място като статуя.
-Аз съм Розелин-Тира Арвокас, макар че вече разбра това.-мелодичния ми смях се разнесе наоколо.-Тук ще си прекараме много добре, вярвайте ми.-допълних с наведена надолу глава. Пооправих малко черната ми тениската на Таря Турунен и панталоните, разкройващи се надолу в същия цвят. - Е, като изключим учителите.-казах с отегчение в гласа. Учителите - най-гадната част от пансионите и лагерите.
-Момичета, време е за обяд.-появи се внезапно една жена с кестенява коса, очевидно преподавател по нещо в новия ми дом. Поредния ми нов дом, който обаче имах чувството, че ще ми хареса.
Извъртях очи с досада. Единственото нещо, което мразех в тези лагери бяха учителите. Всичко останало беше страхотно, а без преподавателите - още по-страхотно.
-Трябва да вървим.-заявих с досада. Ясно си личеше колко мразех някой да ми нарежда какво да правя, явно и при тях положението бе абсолютно същото.
Запътихме към сградата, която служеше за столова, но внезапно се заковах на място. Толкова внезапно, че Вера и Нес едвам не се блъснаха в мен.
-Хм, защо да ходим, като можем да правим нещо по-забавно?-попитах с лукава усмивка на лице и опасно пламъче в очите, което никога не угасваше. Вярно, храната в стола бе хубава, но днес ми се правеше нещо далеч по-забавно, от колкото да седя на едно място, което мразех да правя. - Е, какво ще кажете?

P.S: Извинявам се за кратката глава, музата пак липсва. ;д

» Първа глава
» Първа глава
» Първа Глава: Началото
» Трета глава: Вероника
» Първа глава: Вероника