Амфитеатърът

Когато ми доскуча на плажа реших да отида да разгледам и другите места тук.Колкото повече разглеждах толкова повече исках да остана.Щом приключих с обиколката реших да се върна при анфитеатъра и да го огледам добре.Все пак за първи път виждам такова нещо.Щом отидох веднага застанах в центъра на театъра и се почуствах страхотно.Както си седях и си милех някой неща забелязах че от един ред ме гледа едно момче.Зачудих се кой ли е пък този.

Забеляза че той се готвеше да си тръне,но аз исках да се запозная с него.Затова отидох при него и се представих.
-Здравей аз съм Наталия.А ти как се казваш?-усмихнах се.
Колко глупаво за първа среща,но само това ми хрумна когато отидох при него.Надявах се да отговори,а не да си тръгне.Не можга да отрека че когато го видях по-отблизо забелязах че е доста красив и има невероятни очи.

Забелязах влажната му коса и как я разроши.Когато разбрах как се казва нещо в мен трепна,но се направих че нищо не съм осетила.Не исках да ме помисли за някоя глупачка,която веднага ще му се хвърли на врата.После той зададе въпрос и аз отговорих?
-Ами води ме любопитството.Иска ми се да разгледам анфитеатара.Ами ти какво правиш тук?Едва ли си тук за да се изушиш-погледнах към влажната му коса и мокрите дрехи.

Вече знаех защо е мокър и защо е тук.Той ме попита кой курс съм и ми направи жест да седна до него.Аз разбира се седна и отговорих:
-Ами честно казано не знам кой курс съм преди няколко часа дойдох и нямах време да разбера,но предполагам че трябва да съм първи.-усмихна се.
Погледнах надолу към арената и си помислих че ще е готино да остана тук за постоянно.Но исках да разбера нещичко за това момче.
-Кой е твоя божествен родител?Знам че всеки тук си има такъв.-усмихнах се леко и зачаках отговора му.

Явно въпросът ми никак не му допадна,но само това измислих н момента.Все пак е много странно да общуваш с хора,който не са съвсем хора.После той смени темата като ме попита нещо друго на което отговорих с лекота.
-Да много ми харесва,само от няколко часа съм ту и вече го обожавам.-имах чувството че малко се улях,но се надявам да не забележи че съм притеснеа и нервна.Той е един от първите с който разговарям тук и още не съм свикнала,че могат да ми направят какво ли не с тъй наречените им сили.
-Ами на теб харесва ли ти и от кога си тук?-това вече си бе чисто любопитство.

Трей е наистина очарователно момче.Той не е като повечето момчета които познавам.А това е добре,защото повечето с които се запознавам искат просто да спят с мен или да се хвалят пред приятелите си с какво момиче са.Когато той ме погледна в очите нещо трепна в мен.Реших да отговоря на въпроса за да не ми проличи.
-Ами мойте сили не са кой знае какво.Аз не съм ги използвала,а ми казаха какви са Силата на ума,Телекинеза,Спиране на времето,Телепортиране.-усмихнас се когато пак погледите ни се срещнаха този път ми се прииска да се доближа да него и да го цел.........,но какви са тези мисли тето ми минават.По.добре е да спра преди да го уплаша.
-А какви са твойте сили?-погледнах го гяволито.

Една от неговите сили бе като мойта,а това е готино защото тази ми е любимата е същото така и спирането на времето много ми харесва.Той ме попита дали става да пробвам сега да спра времето.Не знаех какво да правя все пак не съм много опитна знам само това което ми казаха,но реших да опитам.
-Добре ще се пробвам,но не знам дали ще стане.
Концентрирах се вдигнах ръцете си промърдах пръстите както ми бяха показали и готово.Трей стоеше на е дно място и не промърдваше.Първоначално си помислих че се шегува,но когато го побутнах той не помръдна седеше като застинал във времето.Реших да се оталеча за да може като пусна времето той да види разликата.Слезнах няколко стапала по-надолу и пак промърднах ръце както ме научиха и той отнове се движеше.Погледна ме доста странно.Усмихнах му се и отидох при него.
-Е какво ще кажеш?Сега вече мога да спрам времето научих се как да правя това и е супер готино.-усмихнах се.
Забелязах че той не откъсваше поглед от мен,а на мен ми е толкова приятно в неговата компания.

Неговите думи ме накараха да се чувствам по-уверена в силите си и в това какво мога да правя с тях.А въпроса му за трениравката сам криеше отговора си.Да тренирам с такъв сладур си е направо мечта.
-С удоволствие бих тренирала с теб-леко се усмихнах заради мислите които нахлуха в главата ми.
После забелязах че той отмести кичор от косата ми с помоща на телекинеза.Реших и аз да направя нещо.А всичко в мен крещеше да съм по-смела с него и това се опитвах да направя.Застахах по-близо до него и го попитах:
-Искаш ли да отидем до южната гора или до плажа да се поразходим имам предвид?Какво ще кажеш?-веднага щом казах това се отдръпнах назад и през цялото време го гледах в очите с усмивка.

Насочих се към Амфитеатъра. Вървях бързо и скоро пред мен се извиси огромната зала. Влезнах вътре и се изкачих до най-горния ред по стълбите. Загледах се право надолу към арената, на която понякога се разиграваха пиеси - типични гръцки комедии или пък драми. Понякога лагерниците се събираха тук, за да обсъдят нещо ило просто да си поговорят. А аз бях дошла тук, за да прочистя ума си. Мястото беше празно и просторно и ми даваше усещане за свобода. Изивках и гласът ми отекна из цялата зала. Обърнах се с гръб към сцената и погледнах към езерото отсреща. Беше кристално както винаги. В следващия момент чух шум зад гърба си, обърнах се и видях едно красиво момиче да стои зад мен. Не знаех как се е озовала там, беше ми странно, че не съм я усетила, но реших да не се задълбочавам в мисли, имаше друго време и място за това. Успокоих дишането си от първоначалния стрес и казах бавно и тихо:

- Здравей, аз съм Ариа, Ариа Марин.

Денят беше направо прекрасен и знаех че ще е много жалко да го пропилея затворена вътре.Затова реших да изляза и да се поразходя.Облякох любимите си дънки,кецове и една тениска и излязох.Времето се оказа наистина страхотно,подухваше слаб топъл ветрец,птичките пееха.Тъй като бях нова тук и не познавах мястото реших да го разгледам.Незнаех от къде да поема обиколката си,всичко ми се струваше прекрасно и много интересно.Поогледах се и съзрях амфитеатърът,казах си това ще е мястото от където да започна и се запътих натам.Когато наближих изглеждаше още по-красив отколкото в далечината.Знаех малко за амфитеатърът(е добре почни нищо не знаех за него),знаех единствено че на него са се разигравали пиеси.Влезнах вътре и в първия момент забравих да дишам от величието му.Тогава чух някой да вика когато се поогледах видях едно много красиво момиче да вика от съседния вход.Изглеждаше ми мила и реших да отида да се запозная с нея.Заобиколих и отидох при нея.Тъкмо щях да я поздравя когато тя се обърна и в първия момент ми се стори оплашена.
-Съжалявам,неисках да те оплаша-така си и беше,просто стана случайно.Това ще ми еза урок да не се промъквам повече така.
След като и мина оплахата тя се представи,каза че се казва Ариа.През главата ми мина мисалта че тя може да се окаже от дъщерите на Афродита,но бързо прогоних тази мисъл от главата си.
-Аз съм Катнис,Катнис Евърдийн.Приятно ми е да се запознаем.
-Нова съм в лагера.Ти отдавна ли си в лагера.
Бях толкова притеснена че я оплаших,че в главата ми се въртяха хиляди въпроси и като първта глупачка и зададох най-тъпия от всички"от кога си в лагера".Надявам се да не ме помисли за идиотка.

Момичето ми се представи. Изглеждаше мила и...ами нова. Огледах я внимателно преди да отговоря на въпроса й. Имаше хубава коса и много красиви изразителни очи. Осъзнах, че сигурно изглеждам тъпо така втренчена в нея и затова побързах да продължа разговора.

-На мен също ми е приятно Катнис - казах аз като добавих лека усмивка, за да изглеждам по-дружелюбна.

- Всъщност не съм от много време тук. Само от един месец, но да кажем, че вече съм запозната с околността. Ти кога пристигна? Не съм те виждала тук. - отговорих й и на свой ред й зададох въпрос. Докато чаках отговора й продължих да я оглеждам, надявах се да разпозная чертите на някой бог в нея. Не че бях виждала особено много богове, но се надявах, че ще успея да позная. Косата й беше руса, което означаваше, че може да е дъщеря на Аполон, Хермес или...Афродита. Всъщност щеше да е хубаво да се запозная с още една дъщеря на Афродита, въпреки че повечето й деца бяха празноглави кокетки, тази можеше да се окаже различна. Тръснах глава, за да разкарам мисълта от ума си. Още не бе сигурно кой е божественият й родител, затова реших да не прибързвам със заключенията. Усмихнах се още веднъж.