Библиотеката

В лагера бях от няколко часа, а главата ми щеше да експлодира. Сякаш на ново преживявах шока, от новината, която божествената ми майка ми натресе. Даде ми оръжие и указания, но да не би да е очаквала да й благодаря за това!? Ако исках да науча нещо повече, трябваше сама да намеря информация и реших, че най-добрият начин е да почета в библиотеката. Разбира се лагерът разполагаше с много книги за древногръцката митология. Надявах се, че ако почета малко ще ми олекне, но само се заблуждавах. Боговете бяха егоисти, не им пукаше за собствените им деца! Не можех да говоря с майка си...всяко нормално дете би имало нужда от това, но забравям фактът, че аз не съм обикновена. Трябваше ми някой, с когото можех да разговарям спокойно и това определено не беше мама. Надявах се да си намеря приятел по-скоро. Това е единственото желание, което Афродита трябваше да изпълни. Никога не бях искала нищо от нея, а тя и за миг не се поинтересува от мен...Книгите не я описваха така...

Докато прелиствах една от книгите чух писък. Огледах се наоколо и видях, че едно момиче ме гледа от другата страна на лавицата. Въздъхнах облекчено и отново я погледнах. Тя имаше много красиви очи, напомняха ми на някого, почувствах се сякаш имам някаква връзка с нея, но знаех, че никога не я бях виждала. Тя върна книгата на мястото и й се насочи към мен. Малко се притесних, не бях разговаряла с никой тук, в лагера, постарах се да изглеждам максимално дружелюбна и мила. Затворих книгата и я поставих обратно при останалите. Поех дълбоко въздух и казах:
-Здрасти! Аз съм Ариа, приятно ми е да се запознаем.

Обратно в библиотеката, за да почета малко, да се успокоя и най-вече - за да разбера повече за родителите си. Отворихголямата врата и влязох вътре. Високи лавици и множество книги се издигаха пред мен. Не бях идвал тук скоро и изглежда бях забравил как изглежда всичко това. Атмосферата ми се стори приятна и уютна. Всичко тук ме караше да се чувствам, сякаш искам да науча нещо ново и искам да паумнея. Да, наистина беше така. Изках да разбера повече за майка ми и баща ми. Малко им бях ядосан, защото никога не ми бяха дали знак, трябваше да се оправям сам в този гаден живот и накрая дойдох тук без да получа никаква помощ от тяхна страна. Не, не съм очаквал да са добри и грижовни родители - боговете попринцип не бяха, а още по-малко тези двамата...
Минах покрай няколко лавици и се спрях на една, на която пишеше "Белона". Да, тук трябваше да се намери нещо за нея...

Отново бях в лагера. Последният път посещението ми не завърши добре, но сега бях решена да не се забърквам повече в такива драми. Сега се бях насочила към голямата къща. Истината бе, че нямах голямо желание да се срещам с ръководителя на лагера, но понежеисках да отида в библиотеката, трябваше да поема риска да го видя. Но за мое най-голямо щастие, никой не ме забеляза. Бутнах вратата на библиотеката и се чу пронизващ звук. Пристъпих уверено напред и започнах да се разхождам между лавиците наоколо. За всеки един бог имаше раздел. Минах покрай "Зевс", "Хера","Посейдон","Хадес","Атина" и т.н. Накрая стигнах до Белона. Реших да огледам какво пише в тези книги, затова се мушнах в тази редица и с поглед започнах да търся книга, чието заглавие да ми хареса. Тогава обаче зад мен се чу шум. Обърнах се, за да погледна кой стои зад гърба ми и видях едно високо момче да разглежда книгите, посветени на мен. Той също се обърна и ме изгледа учудено, а след това погледът му премина през мен, сякаш за да ме сканира.

Докато разглеждах една от книгите чух скърцане на врата. Изглежда някой друг влезе в библиотеката. Чувах стъпките и накрая я видях. Една непозната жена стоеше зад мен и внимателно ме оглеждаше. Беше непозната, не я бях виждал наоколо преди.
- Здравей - поздравих я аз. Изглеждаше доста сериозна и сърдита.
- Аз съм Фил - допълних няколко секунди по-късно. Тя ме пронизваше с поглед и ме преценяваше. Държеше се малко странно и не изглеждаше дружелюбна, но все пак исках да се запозная с нея. Нещо ми подсказваше, че е по-различна от другите, но все още не знаех какво е това непознато чувство.