Лагерният огън

Бях пристигнала в лагера преди няколко дни и реших да се помотая малко насам-натам. Може би дори щях да срещна някой роднина. Щеше да е странно - семейно събиране. Не знаех дали някой идва тук и затова бях дошла. Мислех си само дано да обичаха това място, защото изключително много се надявах да срещна някой. Било то бог или полубог. Или дори някое чудовище. Мразех да стоя сама, но точно така се оформяха следващите дни. Бях се запознала само с едно момиче и ми се стори симпатична. Дано и другите да бяха такива.

Както си стоях и гледах пъкна едно момиче от нищото, горе-долу. Стори ми се симпатична.
- Здравей. - поздравих аз, след нея. - Аз съм Кейла Лариарчи, но можеш да ми викаш Кей или Кейли. - пак се разприказвах. Това беше лошата ми черта. Изведнъж се сепнах. - Чакай, Афродита ли каза?!?! Тя ми е майка!
Шок. Емоционален шок. Запознах се със очевидната си сестра по толкова странен начин. Шок. Бях шокирана. Тя... Как ли се чувстваше. Сигурно имаше много братя и сестри и то от еднакви родители. Имам предвид Афродита и Арес. Не Афродита и Посейдон, както аз.
- Ъъъ... А, и баща ми е Посейдон. - казах недоволно аз. Обикновено се радвах, че съм точно негова дъщеря, но сега това ме поставяше в неловко положение. - Имам един въпрос... Който е малко странен... - продължих аз, без да обръщам особено внимание на ситуацията. - На колко си години? Защото изглеждаш доста млада, но откъде да знам - може да си по... възрастна.

- О, ами, аз съм на петнайсет. - това звучеше много странно - богиня на петнайсет. А и Клариса направи странно, непонятно за мен изражение, когато разбра, че съм дете на Посейдон. - Добре, ти всички ли хора тук... Имам предвид богове, полубогове... Та всички тях ли познаваш? Защото аз срещнах едно момиче вчера. Никой друг. Само тя и сега се запознах с теб.
Ако можех да кажа нещо повече щях, но повярвайте ми, още бях в шок. Исках да я опозная повече. Не знам защо, но ми се струваше доста интересна личност.

- Уау... - доста народ познаваше. Поне в сравнение с моите познанства. И тя познаваше Талия, значи... - От колко време си тук? - чух се да задавам поредния си досаден въпрос. Трябваше да поизчакам малко, преди да го изстрелям. Много исках да ме хареса, затова щях да си ударя един, но после. Значи познаваше всички олимпийци, без Посейдон. - Ако обичаш, забрави предишния ми въпрос, защото го зададох не когато трябва. Така, познаваш олипийците, значи. - исках да разбера много неща за майка ми, но смалих въпроса до минимум - Каква е Афродита, освен, че е много красива? - казах аз, защото не ми се вярваше богинята на красотата и любовта да е грозна. Логично беше.

- Интересно, много интересно... - опитах се да прозвучи като в някой филм, но не стана. Не знаех какво да питам. Бях се вцепенила. И рамото ме болеше, но това беше друг въпрос. - Ъм, ти какви сили имаш? - най-накрая се сетих какво да попитам, най-накрая. Беше ми трудно да преценя много неща за нея, например откъде е този акцент... Франция! Френският й акцент беше много готин... Аз бях италианка, защо нямах акцент. Намусих се, и зачаках да отговори.

- Ами аз. Да, владея водата и също Емепатия, като теб. Може да има и нещо друго, но засега не знам. Вчера Талия си игра да ми обяснява, но аз нищичко не разбрах, така че... - надявах се да не прозвуча глупаво, защото много исках тя да ме хареса. От къде идваше това странно желание? Няма значение, но аз трябваше да се представя добре пред нея. Не исках да ме помисли за откачалката, която всъщност бях. В Милано всичките ми приятели ме наричаха странна, откачена и луда. Нашега, естествено, но това говори само за себе си, колкото искате им вярвайте. - А ти къде живееш? - започнах да любопитствам - И ако е в Лагера, в чия хижа - на Афродита или на Арес?

Разхождах се из лагера, надявайки се да намеря приятели. Спрях се до лагерният огън. Зад мен се чу женски глас. Обърнах се и пред мен стоеше Атина. Стъписах се. Незнаех как да се държа пред боговете, затова направих първото нещо, което ми хрумна - поклоних се и я поздравих.

Атина също ме поздрави. Усмихнах ѝ се. След нова ме попита как се казвам.
- Алексис- отговорих.
След това ме попита дали имам нещо против да седне до мен.
- Разбира се, че не.- отговорих с усмивка.
Тя седна до мен и реших да я попитам:
- Какво ви води в лагера, господарке?

Атина отговори на въпроса и след това ме попита какво е моето мнение за него. Замислих се.
- Хм... Тук е страхотно. Всяко кътче на лагера ми харесва. - отговорих простичко. Единственото нещо, което не ми харесваше в лагера беше, че не можех да си намеря приятели, но това реших да не ѝ го казвам.
След това тя ме помоли да я наричам Атина.Явно не ѝ харесваше да я наричам господарке, макар че съм сигурна, че повечето богове предпочетат да ги наричат така, но няма значение.Та ѝ казах:
- Еми добре...Атина- усмихнах се.

Атина съобщи, че ако нещо ме притиснява, мога да ѝ споделя. Оо да, определено имаше какво да ме притеснява, но се чудех дали да ѝ кажа.
- Ами всъщност единственото нещо което ме притеснява е, че съм в лагера повече от месец и не мога да си намеря приятели.
След това Атина ме попита дали съм била на Олимп.
- Ами не, но бих искала да отида- отговорих. Всъщност досега изобщо не се бях замисляла за Олимп. Но сега ми стана много любопитно и започнах да задавам въпроси:
- Много ми е интересно как изглежда Олимп, можеш ли да ми го опишеш?- имах още въпроси, но реших да не ставам наална и зачаках отговора ѝ.

Дойдох в лагера преди около пет часа и единственото масто, което не посетих беше лагерният огън. Там седяха две момичета. Едното сигурно беше полубог, но за другото бях на 100% сигурна, че е богиня, усещах мощта ѝ. Реших да отида при тях и да се запозная, трябват ми приятели все пак!!
- Здравейте, аз съм Нериса- поздравих ги, длед което се поклоних на богинята, макар че не исках .

В отговор на въпроса ми, Атина ми обясни някои неща.Усмихнах и се. След малко някакво момиче доуде при нас поздрави ни и се поклони на Атина.
- Здравей, Нериса - поздравих я, след което ѝ се усмихнах - Кой е божественият ти родител?- добавих и зачаках отговор.

Атина и Алексис ме поздравиха. Богинята ме помоли да не ѝ се покланям и да не я наричам господарке. Няма никакъв проблем, така или иначе не искам да го правя. Алексис ме попита кой е божественият ми родител.
- Ами това е Арес, богът на войната- отговорих на въпроса ѝ гордо и нахакано- Лекси, нали може така да те наричам, а кой е твоят божествен родител, като те гледам как се се облякла имам чувството, че е Афродита. Е, права ли съм- попитах нахално??След това се обърнах към богинята-А ти Атина, какво те води в лагера??

Нериса ми отговори, че баща ѝ е Арес.
- Лекси, нали може така да те наричам, а кой е твоят божествен родител- попита ме тя.
Това момиченце ми лазеше по нервите. Погледнах към Атина. В погледа ми се четеше раздразнение и гняв, нещо необичайно за дете на Афродита. Тя само ми се усмихна. Успокоих се и отговорих на въпроса на Нериса.
- Да позна, божественият ми родител е Афродита- Нериса ме погледна подигравателно и се изсмя, след което продължих нервно- Какво смешно има в това, че майка ми е Афродита?? - попитах я изпитателно. Рядко избухвах, но това момиче ми лазише по нервите. Колко хубаво си говорихме преди Нериса да се появи.След това се обърна към Атина и я попита какво я води в лагера.