Ресторант "Голямата нюйоркска пица"

МЯСТО ЗА РП

Реших да се помотая из света на простосмъртните.Не бях слизал от Олимп от... не знам колко време. Името на ресторантът ми се стори добро, затова влязох, седнах и си поръчах една вегетарианска пица. Днес точно хич не ми се занимаваше със някои богове. Бях седнал на най-крайната маса, и то с гръб към вратата. Тъкмо да отхапя от парчето, когато вратата се отвори. Нямах нужда да се обръщам да видя кой е, защото беше Хера. Усмихнах й се леко дяволито, обаче се иненадах какво прави тук.
-Здрасти, Хера. Какво те води насам?-попитах я, без да вдигам очи от пицата. Беше много вкусна, поне според мен, защото бях вегетарианец.

След като си тръгнах от тронната зала изпитах нужда да се поразходя малко из света на смъртните, тъй като отдавна не бях слизала на земята.
Появих се в Ню Йорк със земния си облик, облечена в зелена рокля.
Прекрачвайки прага на пицарията, аз усетих божествено присъствие и то не на кой да е, а на Зевс, царя на боговете, който също така бе и мой съпруг. Със забързана и едновременно с това елегантна крачка, аз се доближих безмълвно до масата на която седеше и без да го попитам седнах на стола срещу него.
-Здравей. Отдавна не съм те виждала наоколо.-промълвих тихо, все още разстроена от случилото се току-що.
Пропъдих тези мисли от главата си и погледнах съпруга ми в очите с искрена усмивка на лице. Радвах се, че го виждам отново, колкото и спорове и караници да сме имали.
-Радвам се, че те виждам. - повторих мислите си на глас и зачаках той да каже нещо.

-Аз също.-казах, ядяйки си пицата.Наистина го мислех, но в момента вниманието ми беше изцяло заето с пицата. Явно съм бил много гладен.- Та, какво те води насам?-повторих си въпроса. Май се досещах...била е на Олимп. С Хермес и Афродита. Вън небето беше чисто, без никакво облаче, защото бях щастлив. Замислих се за сина си Тиодор. Какво ли правеше в момента? Той е много мило момче. Опитах се да се свържа със него."Тео." Не се получи. Сигурно се забавлява или е в схватка. Щях да опитам по-късно. Той можеше да почака. Все пак тийнейджърите никога не спят, май. Аз лично нямах нищо против племенницата си Хататила, а против майка й. Чудех се как Посейдон издържа тази жена, когато той ми сервира, че са се развели, след ражданрти на Хейли(по-малката сестра на Хататила). Е, за това вече си заслужаваше да празнувам. И брат ми изглеждаше щастилв, но аз си нямах и бегла представа как се чувстваха дъщерите му.

-Същото, което и ти-исках да се поразходя малко из света на смъртните, тъй като от доста време не бях слизала на земята.-казах със своя мелодичен глас, който се разнесе из помещението. Обикновено не четях неговите мисли, но точно в момента не можех да се сдържам.
-Ще желаете ли нещо, госпожо?-гласът на един от сервитьорите в пицарията прекъсна мисловната тирада, която се водеше в главата ми. Леко се намръщих, защото мразех някой да ме нарича "госпожо". Вярно, бях на хилядолетия, но все пак човешките ми години бяха двадесет, а по мнение това си бе доста малко.
Тръснах глава, за да се освободя от мислите си и благодарение на движението ми няколко русо-кестеняви кичура от косата ми подскочиха.
-Хм, да. Един пилешки бургер с кисели краставички, кашкавал, пържени картофки и зеле. Без сосове. - вярно, това бе пицария, но се предлагаха и най-различни сандвичи. Знаех, защото често идвах тук, за да наблюдавам сплотените семейства, които празнуват рождения ден на детето си или по някаква друга причина. Като богиня на семейството, аз обичах тези неща, затова често божествата можеха да ме видят да карам някое дете на училище или да му организирам парти за рождения ден.
Погледът ми се съсредоточи върху мъж и жена, които влизаха току-що с техния син, който, съдейки по калните маратонки и футболната му топка в ръка се връщаше от футболен мач.
-Извинявай. Знаеш, че обичам да наблюдавам семействата. - рекох внезапно, обръщайки се към Зевс, който в момента се наслаждаваше на вегетарианската си пица.

Такива мисли ми се въртяха из главата, когато Хера ми каза това, което знаех от няколко хилядолетия.
-Знам.-измърморих, но не ядосано, а по скоро недоволно, че не ми обръща толкова внимание, колкото на хорските семейства. Обаче нямах право да се сърдя. А и нямах желание за това. Хера си беше Хера, независимо какво си мисля аз. Замислих се за брат си. Тео ми беше казал, че дъщерите му го търсят. Ядосах се на Посейдон, че не е до тях. Какъв баща изчезва безследно и оставя децата си, които де мъчат да го намерят?!? Не че не бях същия, просто си посещавах децата по-често. А той-изпарил се като вода! Горките Хати и Хейли. Съчувствам им.

Погледнах го намръщено заради мислите му. Вярно, точно в момента не му обръщах много внимание, но той не го правеше от самото начало.
Намръщената ми физиономия изчезна, като бе заменена с широка усмивка веднага щом зърнах пилешкия бургер, оставен на масата пред мен. Въздъхнах облекчено, тъй като от доста време не бях вкусвала човешка храна, а утолявах глада си с амброзия и нектар.
Без да му мисля много отхапах една голяма хапка и започнах да дъвча.
-Нямаш си и на идея от колко време не съм вкусвала подобно нещо.-заявих, все още с усмивка на лице, след като преглътнах и веднага отхапах още една хапка. Бях толкова гладна, че просто не можеше да се опише с думи.

Честно казано, не ми пукаше особено какво мисли Хера и в този момент й донесоха пилешкия бургер и тя грейна от щастие. Аз пък тъкмо си дояждах пицата. Както обикновено четях мислите на всички и от това ме заболя главата. Наистина, нямах представа как го правех, но го правех някакси! Е, освен чуждите мисли, в главата ми се въртяха и моите си мисли за племенниците си. Вярно, имах много, но в момента вниманието ми беше заето само с две от тях-Хататила и Хейли. Щом се нахранихме, предложих:
-Какво ще кажеш да се поразходим някъде из парка, а? Само двамата.-и зачаках реакцията й.

След като изядох и последните остатъци от бургера погледнах към Зевс с усмивка на лице.
- Ще се радвам.-отвърнах с мелодичния си глас, който се разнесе из помещението като звън от камбана. С едно плавно движение станах от дървения стол с мека облекалка и заедно със Зевс излязохме от помещението, озовавайки се на главния площад. Напълно бях забравила за грижите, за проблемите, за това, което стана преди около един час. Когато бях с него винаги можех да се отпусна, да забравя за всичко лошо, да потъна в един свят, в който нямаше никакви грижи, а само щастие, любов, радост.
Погледнах Зевс едновременно с тъга и радост в очите. Радост, защото бях щастлива, че отново се виждам с него и че има с кой да споделя грижите си, защото той можеше да ме разбере, а тъжна защото си спомних какво се случи преди малко.

P.S: Пиши където искаш.

» Голямата зала
» Голямата бална зала
» Рибен ресторант
» Ресторант "Алма Грил"
» Ресторант "Риба меч"