Първа глава: Първата битка

Тира Хиуксет
2011 година
Лос Анджелис

Разхождах се безцелно из близката гора, потънала в мисли.
Мразех да се местя. Мразех този град, но трябваше да се примиря. Исках да се върна отново в Китее, дори в Хелзинки би било по-добре, от колкото в Лос Анджелис. Добре че бяха приятелите, като Шарпей например. Ох, къде е това момиче, когато ти трябва?
Изръмжах тихо на себе си и "благодарение" на това се превърнах във вълчица. О, супер, точно това ми трябваше. Разбира се, харесвах вълчата си форма, но точно в момента нямах намерение да се разхождам и да плаша туристите, понеже бях вълк, а и много по-голяма от обикновения. Може би висока някъде към метър и шейсет и девет, колкото съм висока като човек.
Както и да е, продължих да се разхождам без да си правя труда отново да се превръщам в човек. За мое щастие днес нямаше туристи наоколо. Но имаше нещо странно... Някаква особена миризма във въздуха. Миризма на... вампири.
Веднага щом осъзнах това, от едно дърво скочиха три вампира. Огледах се наоколо. Ама разбира се, днес беше облачно - идеалното време за нападение.
Отърсих се от мислите си и заех позиция за атакуване. Започнах да ръмжа заплашително, надявайки се това да ги разкара, защото в момента хич не ми се занимаваше с тези мъртъвци. Естествено, с моя късмет това нямаше да стане. И бях права. Червенооките не помръднаха и една крачка от мястото си.
- Значи ще играем по този начин, а? - изръмжах. Нямаше как да ме разберат, затова просто им се озъбих в подобие на самодоволна и предизвикателна усмивка.
Натиснах с лапа земята и около тях се образува жив плет, който щеше да ги задържи за момент.
Затичах се към кръга, който бяха образували растенията и зачаках да се освободят. И това стана не след дълго. Ядосан, русокосият вампир се втурна да ме нападне, но аз ловко избегнах удара му, който вероятно щеше да ми счупи някой крайник. Явно точно в това бе уловката, защото напълно забравих за другите двама кръвопийци, а те използваха това, за да ме нападнат. Без никакво усилие те успяха да счупят предния ми десен крайник или иначе казано - дясната ми ръка.
Изскимтях жално, но не се предадох. Хванах двата мускулести вампира и със зъбите си им откъснах главите. Захвърлих труповете им близо до плета, за да не ми пречат, защото трябваше да се справя с онзи.
Обърнах се към предполагаемия водач на триото и се хвърлих върху него. Той се съпротивляваше, но аз бях по - силна и по - голяма от него, точно заради това откъснах и неговата глава. След като приключих и с него, хвърлих трупа му при останалите два. Върнах човешката си форма. За щастие дрехите ми не бяха станали на парцалчета. Никога не са ставали, няма и да стават.
Както и да е, запалих огън и изгорих труповете, за да мога да ги унищожа напълно, а след това използвах лечение, за да възстановя счупените кости на дясната ми ръка.
След като това стана се затичах към дома на Шарпей, за да й съобщя, че вампирите нападат.

Първа глава: Първата битка P296647250400

Шарпей фон Димен

2011 година
Лос Анджелис

Размотавах се из къщи с Дани и изведнъж Тира влетя през вратата, сякаш смъртта тичаше по петите й.
-Какво има?-попитах я.
-Вампирите нападат...Битката започва.-гласеше отговорът, който не ми се стори чак толкова хубав.
-Добре ще свикам съвещание на върколаците.Дан, ти повикай господин М.(Матеас Мориган).Трябва да предупредим за заплахата!-казах и тръгнах да повикам всички.След час всички бяхме в къщи и съвещанието започна.Господин М. го откри с думите:

-Не е възможно!Какво да правим.Как да се защитаваме...-и продъжи да се вайка.Защо изобщо сме си избрали за шеф толкова страхлив върколак!Както и да е.
-Трябва веднага да започнем отбраната!Трябва да удържим Лос Анджелис!Завладеят ли го, няма да се спрат пред нищо за да властват над света.-казахме аз, Дей и Ева едновременно.
-Но как да го направим?-попита един от новацие.-Лос Анджелис е огромен!
-Не ми е ясно още!-отговорих с гневни пламъчета в очите.-Защо се страхувате от тези пършиви мършояди!Всеки който може да доведе подкрепления.
-Съвещанието се закрива!-всички се разотиваха...Всички освен мен, Дан и Нав.Крачех из стаята замислена и се чудех какво да правим.И в този миг чух глас в главата си:
-Шарпей...Шарпей...
И след това последва вълчи вой.Ще карам направо-имах за домашен любимец вълчица.Тя живееше на горния етаж.Възможно беше тя да ме вика.
-Аз...аз ще се кача до горе.Идвам след малко.-и тръгнах по стълбите.Стигнах го ре и какво да видя-Чат(така се казва вълчицата) яростно ръмжеше срещу два вампира.За жалост ги познавах, но не можех да повярвам кой е другият вампир.Единият беше Салуки Мартинес(иначе казано "шефа на вампирие"), а другият беше...сестра ми Сара, но тя не приличаше на себе си.Имаше червени очи, восъчнобяла кожа и остри вампирски зъби.Опитах се да изпратя мисловен сигнал за помощ към Дани.Получи се и след 5 минути чух как Дейниел казва:
-Шарпей има нужда от помощ!
-Сара...Сара в какво си се певърнала.-хлипайки, едва чуто промълвих аз.-В какво си се превърнала, сестро...

Първа глава: Първата битка 12472297153896full

Дейниел Грей
2011 година

Лос Анджелис

Получих мисловния сигнал на Шарпей и докато обмисля какво означава минаха 5 ужасяващи минути. След това изкещях:
-Шарпей има нужда от помощ!-и със Суз се затичахме по стълбите.
Гледката, разкрила се пред очите ни, когато се качихме, беше следната: Шарпей парализирана хлипаше, Чат ръмжеше, вампирката с разширени от изненада очи зяпаше Шарпей, а Салуки се смееше гръмко.
-Не я докосвайте!-извиках и пред вампирите изскочи стена от яркочервени пламъци, докато Лус беше застанала до Шарпей.
-Това е сестра ми... Какво са й направили!-изпищя Шарпей.
-Какво? Сестра ти?-премигах объркан аз.
-Да... сестра ми-Сара фон Димен.Тя е вампирката.-Шарпей се свлече на пода и заплака. Пламъците утихнаха. Вампирката, която още ми е трудно да възприема като сестрата на Шарпей, изскимтя:
-Не мога да се бия с нея...-тя беше прекъсната от Салуки, който нареди
-Тогава се разправи с тях!-и посочи мен и Тира.
-Няма да закачате приятелите ми!-Шарпей стана и изкрещя нещо на латински, което ми прозвуча като:
-In adgredere!-преведено "В атака!" и орди вълци заприиждаха насам. Салуки се засмя и ми отправи злобен поглед:
-Не сме приключили с теб, момченце!-след което се превърнаха в прилепи, които отлетяха.
-Добре ли си?-стрелах въпроса си към Шарпей.
-Да, май.-каза тя.
-Шарпей! Отговори ми! Добре ли си или не!-осъзнах, че звуча точно като майка си. О, това беше лошо!
-Не, не съм добре! Как ще съм добре! Осъзнах, че сестра ми е вампир! Това добре ли ти звучи?!?-разкрещя ми се тя.
-По-спокойно! Не се карайте. Споровете са това, което най-малко ни е нужно в момента.-каза Ева и беше права. Споровете наистина най-малко ни трябваха. Харесвах Шарпей, но в някои моменти ми идеше да я убия. Е, не буквално, рабира се.

Тира Хиуксет
2011 година
Лос Анджелис

След като мършавите кръвопийци си тръгнаха, Шарпей се строполи на едно бледо-зелено канапе на първия етаж. Зеленооката й вълчица седеше до нея и я успокояваше, Дейниел седеше на един стол така, сякаш беше на тръни. А аз? Аз се разхождах из помещението с ръце зад гърба и наведена надолу глава. Просто не можех да седя на едно място дълго време - такава си бях.
- Трябва да положим защитна бариера върху къщата. - заявих накрая след дълги размишления. - Имаме нужда от максимална защита върху нашия "щаб". - направих въздушни кавички, защото нейният дом не можеше да се нарече щаб. Тук просто се събирахме за по - специални случаи. Като този, например.
- Да, може би си права. - промълви Шарпей с треперещ глас. Тя все още бе шокирана от лошата новина.
- Ако става дума за защита аз мога да... - започна Дан, но аз го прекъснах.
- Разбирам, че искаш да помогнеш, Дан, но и аз мога да поставя защитата. Ти просто ще я подсилиш. Съгласен ли си? - той кимна с едва забележим жест. - Добре тогава. - отвърнах му и пристъпих напред. Затворих очи и се концентрирах, за да призова петия елемент, с чиято помощ щях да направя защитна бариера.
- Ihmiset Viking sotureita, palvelijat maani, kehotan teitä! - заповядах на родния си език и повдигнах ръце към небето. Оттам започнаха да слизат души, облечени в бойни доспехи. Това бяха душите на викингите, които са умрели в битка.
- Suojaa tämä talo pahan verenimijöitä. - заповядах им на родния ми език, а те минаха през вратата и щита, който създадох.
След като приключих се обърнах към Дан и му кимнах. Той повдигна ръце нагоре, каза някакво заклинание на латински и подсили щита ми.
Обърнах се към Шарпей, която изглеждаше видимо по - спокойна и галеше бялата вълчица по главата. Усмихнах се на Чат, а след това се обърнах към приятелката си.
- Спокойно, русокоске, вече домът ти е защитен. Вампирите се плашат от предците ми. - ухилих се. Тя мразеше да й казват по този начин и би погледнала злобно всеки, който й каже така. Естествено, аз и Дейниел бяхме изключение.
- Спокойна съм вече и то достатъчно, благодарение на вас. - отговори ми тя и се усмихна леко.
- Кхъм, извинете, че ви прекъсвам, но трябва да съобщим на г-н М. за защитата. - се обади Дан, който бе станал от стола.
- О, не, няма нужда. - направих грациозен жест, потвърждаващ думите ми. - Господин М. вече знае за това, защото го предупредих, докато бяхме долу. Той се съгласи с удоволствие. Знаете го - мрази да се занимава с тези неща. - засмях се. С Дан и Шар най - редовно се шегувахме с нашия така наречен шеф.
- Както и да е. - изражението ми стана сериозно. - Трябва да се заемем с подсигуряването на града. Матеас (само ние си позволявахме да го наричаме по име) е осигурил подкреплението, а ние ще положим бариера, или по-точно аз ще положа бариера. - завъртях очи. Те ме познаваха достатъчно добре, за да раберат, че от моя страна това бе признак на отегчение.
- Няма да е толкова силна колкото тази и има възможност вампирите да я пробият със сребърни колове. Това ще бъде единствения й недостатък. - обясних с възможно най - сериозния ми тон. Вампирите нямаше да се предадат, но и ние нямаше да се предадем.

Шарпей фон Димен

2011 година
Лос Анджелис

Бях в шок.Сестра ми беше...дори не мога да го изрека.Дан и Тира се опитаха да ме разведрят, но аз не ги чувах.Галех Чат и си мислех колко се е променила сестра ми.Бях ужасена. Не можех да се бия със родната си сестра!А и Салуки беше извикал на Дан, че не са приключили.За какво ставаше дума?Докато размишлявах на Тира и хрумна поредната "гениална" идея.
-Хайде да отидем на пазар!-радостно занарежда тя.
-Благодаря, но не мисля, че...-прекъсна ме тя.-Не бъди глупава!Живота на всяко момиче е една четвърт пазаруване!-и ме дръпна към улицата с магазини.Права беше-обиколката ми се стори приятна.Харесах и си купих доста дрехи. Все пак живеем в Ел Ей.Там винаги има какво да харесаш!Тъкмо да тъгнем за вкъщи, когато в небето проблесна светкавица.Май наближаваше буря.Кимнах на Сю да забързаме темпото и двете затичахме към нашия "щаб", където оставихме Дан сам.Горкия човек, само в компанията на Чат остана.Не го поканихме с нас, защото бях сигурна., че не му се занимава с "момичешки" работи, както той ги нарича.Зачудих се за какво точно си мислеше в момента.Затръшнах вратата точно когато дъждът заваля със сила, достатъчна да събори възрастен човек.
-Здравей!-поздравих Дани нервно.Винаги ми е било малко неловко в компанията му.Защо ли беше така? И сама не знаех.Без да искам се блъснах в него.-Damnat!Integer.(По дяволите!Извинявай.)-станах да му помогна да се изправи.-Добре ли си?
-Да.Така мисля...-отговорът му никак не ме успокои.
-Хей, гълъбчета, спрете да се размотавате.-Виви се шегува.Определено се шегува.Сама себе си успокоявам.От това по лудо накъде?
-Лус, да не сме домашните ти птички, че да ни казваш така?-въпросът прозвуча кухо и на мен самата, обаче Дейниел ме изпревари.
-Много благодаря, че ни нарече така!-каза той, г-н "Великия Сърказъм".
-Просто изопачавам фактите.- сви рамене Ийн.И таз добра!Щом ни нарича гълъбчета...Мале, каква бъркотия забърква тази Ан.Дори не мога да си я представя!Е, както и да е.
-Фактите според теб са, че с Дей сме гаджета ли? Това ли намекваш?-засмях се само при мисълта за това.

Дейниел Грей
2011 година

Лос Анджелис

Докато бях сам в къщата на Шарпей си мислех как да й кажа за това, което ме глождеше от месеци.Не можех да стоя на едно място, толкова бях изнервен.Когато момичетата отидоха на пазар, аз се задълбочих в мислите си.Толкова ли е трудно да кажеш едно „Обичам те”?Е, за другиго може би не, но за мен...Както и да е.Трябваше да остана насаме с нея, а от друга страна трябваше да имам някой до себе си за подкрепа.Идиот с идиотът ти!Тя нама как да харесва един чернокос перко с Пирокинеза!Такаа, щом Шарпей каза с насмешка:
-Фактите според теб са, че с Дей сме гаджета ли? Това ли намекваш?-мечтите ми отидоха на кино.Буквално!Ядосах се толкова, че изругах на латински.Като по сигнал масата се запали.Момичетата се спогледаха, сякаш си казваха нещо.Ужасно ме дразни този им навик.Анна побърза да я загаси и ме погледна с погледа, който казваше: „-Направи го още един път и ще последва бой!”.После пак се спогледаха.Споменах ли колко ме дразнеше този им навик?
-Ами, да.Според мен това са фактите.-дяволито се усмихна Ийн, но като усети ядосаните ни погледи побъраза да се измъкне-Аз..аз отивам да нахраня Чат.-и отиде на горния етаж.Последва неловко мълчание.Накрая не издържах на напрежението и казах:
-Как мина обиколката?
-О, супер!Изходихме едва половината улица, преди да се приберем заради дъждът.-е, изглежда добре са си прекатрали.Тъкмо щех да го кажа, когато Шарпей ме попита-Ами ти какво прави?
-Нищо, просто седях и гледах телевизия.-знам, не ми е в стила да лъжа, но в спешни случаи трябват драстични мерки!В този момент Лус слезе, следвана от Чат и едно момиче.Първата ми мисъл беше „-Вампирка!”, но се поуспокоих, когато Шарпей попита новодошлата:
-Мелина, какво правиш тук?
-Шарпей, реших да отида на гроба на леля и те ме изненадаха.-сетих се, че под „те” момичето има предвид вампирите.-Избягах им и дойдох при теб за подкрепа.-нормално, момичето е изплашено.Спомних си как бях, когато за първи път срещнах вампирите, но по очите на това 17-годишно прочетох, че не се е сбъсква с тях за първи път.
-Чакай малко, гроб ли каза?Гробище?!?Това е вампирска територия!Никога не ходи там, ако ти е мил животеца!-щах да продъжа да и викам да се пази ако Шарпей не беше посочила, че пак бях запалил дома й и ми прошепна:
-Не го прави.Не е зле да се владееш.

Клариса ла Рю
2011 година
Лос Анджелис

Реших да посетя старите си приятели преди брат ми Реми в болницата.Не, не, той си е добре, гаджето му е в болницата.Стигнах до къщата на Шарпей и видях Дан да се кара на едно червенокосо момиче.В следващия момет столът и масата пламнаха.После Шарпей му пришепна нещо.Веднага Дейниел се успокои, а аз почуках на вратата.
-Кой е?-чу се гласа на Шарпей.
-Шарпей, аз съм!Клариса.Клариса ла Рю...-отговорих малко припряно.В следващия момент Шарпей отвори вратата и ме подкани:
-Влизай.
-Как сте, Дан, Тира?-попитах ги.
-Здравей, Лариса.Добре сме.-отговориха ми те, но по интонацията им осъзнах, че хич не са добре.Ама хич!Както и да е.
-Отивам да видя Чат.-казах, защото усетих, че има напрежение.Качих се на втория етаж.Още преди да прекрача прага, Чат се хвърли върху мен с радостен лай.Докато се успокои цялата бях подгизнала от лигите й.Беше ме виждала само веднъж, но страшно ме обичаше...Имъкнах от незнам къде в чантата си две кучешки бисквити и тя доволно ги загриза.Като повечето върколаци, четях мислите й, а те в момента бяха: „-Баф!Баф!Баф!”.Много умни мисли, няма що!Такаа, приключих със сърказмите си.Слязох долу, където Дан и Шарпей си крещяха!
-Идиот!-Шарпей крещеше.
-Тъпачка!-сега пък Дан.
-Хора, успокойте се!-момичето и Тира се опитваха да ги разтърват.Честно, нямах си и бегла представа за какво се карат, но явно е било сериозно.

Първа глава: Първата битка Au3pyuwcadl2u9vcaf1jp11

Мелинда Суон
2011 година
Лос Анджелис

Веднага щом ме нападнаха вампирите, аз създадох магически портал към дома на Шарпей. Не след дълго се озовах в нейната стая, където освен Чат имаше и друго момиче, което не ппознавах.
-Коя си ти?- попита ме тя готова едва ли не да ме атакува.
-Търсех Шарпей...Аз съм Мелинда.- опитах се да и обясня.
-Да не си...
-Вампир? Не! Дори се боря с такива. Аз съм магьосничка.- усмихнах и се аз.
-Какво е станало? Защо нахлу така?- разпитваше ме тя.
-Ще ти обясня, но първо ме заведи при Шарпей!
-Както искаш.- каза недоверчиво тя и ме поведе по стълбите. Следвах я макар, че и аз не бях сигурна, че няма да ми устрои капан. Долу седяха Шарпей и някакво момче. Веднага щом тя ме видя ме попита по каква причина е посещението ми. Аз и разказах всичко, как отидох при покойната си леля и как ме нападнаха враговете. Онова момче ме гледаше странно, докато не споменах частта с гробището. Тогава той ми се развика. Караше ми се, че не бива да ходя на гробища, защото те са обладани от вампири. Оите ми се напълниха със сълзи. Опитах се да се въздържа, но не успях и от ги пуснах да потекат. Щом забелязаче плача Шапрей веднага дойде да ме успокои.
-Даниел не искаше да те разтройва.- каза тя и ме прегърна.
-Много обичах леля! Винаги ходя на гроба и. Тя беше единственото ми семейство!- казах през сълзи аз, а Шарпей изгледа момчето.
-Не знаех...- каза той и се приближи- Аз наистна не трябваше..., но... нападенията на Салуки и тайфата му стават много чести и... не искам никой да пострада.- придобих сериозен вид и избърсах сълзите си.
-Знам!- казах аз- Колкото пъти ходя при леля все ме напада по някой мъртвец.
-Но, но как? Кка се спасяваш?- недоумяваше момчето.
-А съм магьосничка.- казах аз и го погледнах право във очите- Разбирам, че и ти си такъв.
-Вярно е.- каза той и отвърна на погледа ми- Четеш мисли, нали.- той се усмихна, а аз само кимнах .В същия момен се почука на вратата. Шарпей отвори и влезе едно момиче. Осъзнавайки положението тя бързо се качи при Чат.
-Ти имаш много приятелки, а?- попита Дейниел.
-И какво от това?- погледна го тя и се отпусна на дивана.
-Можеш ли да имаш доверие на всички тях?- каза той и ме погледна тип ,,Спокойно! Не се отнася за теб".
-Какво говориш? Естествено, че да!
-А дали и те не са свършили като сестра ти?- Дан наистина раздразни Шарпей. Тя се изправи и извика:
-Щом сестра ми е вампир, трябва да обвиняваш и приятелките ми ли?
-Не можем да си позволим повече грешки!- извиак той- Нямаш основание да вярваш, че те не са пратени от Салуки!
-Ти си ужасен!- извика тя.
-А ти глупачка! Доверчива глупачка!- започна и той да вика. Ние се опитвахме да ги разтървем, а в този момент слезе новодошлата, недоумяваща какво се случва.

Тира Хиуксет
2011 година
Лос Анджелис

-Боже, от вас няма спасение. - извъртях театрално очи и точно в този момент една червенокоса глава се подаде иззад вратата. - Здравей, Клариса. - поздравих я с усмивка на лице и навеждайки се, я прегърнах. Клариса ла Рю-дванадесет-годишно момиче от Париж с много странен характер. И тя беше върколак, разбира се. Иначе нямаше да има работа тук. Извадих Mp3-ката от джоба на дънките си и си пуснах музика. Седнах на едно бяло канапе, в което се разположих удобно. Изобщо нямах намерение да слушам караниците на Дан и Шарпей или пък английско-френското бърборене на Риса. Затворих очи за момент и се концентрирах, а когато ги отворих, вече бях облечена в къса черна рокля с корсет и презрамки. Забелязах, че тримата ме гледаха втренчено.
- Една от дарбите ми е Метаморфия, вече би трябвало да знаете. - заявих с досада и свалих слушалките от ушите си. Явно нямаше да слушам финландски метъл в скоро време, предвид обстоятелствата.
Чат и Клара слязоха по стълбите, а вълчицата на Шарпей се отърка доволно в краката ми. Започнах да я галя разсеяно по главата, от което тя се отпусна на пода и започна да удря с опашка по килима.
- Трябва да измислим стратегия. Вампирите вече започнаха да нападат, а ние стоим тук и спорим. - изгледах многозначително Дан и Шарпей и те веднага наведоха виновно глави. Станах от мястото си и отново започнах да обикалям стаята. Както казах-не можех да седя дълго време на едно място без да правя нищо. Започнах да въртя кичур от косата си, която в момента беше вълниста и черна.-Знаете, че не можем да стоим безучастно. Ще повикам другите. - извадих телефона си и се обадих на Матеас. - Г-н М., елате всички в домът на Шарпей. Трябва да измислим стратегия.
След около час всички се бяха събрали в дневната, която бе достатъчно широка, за да побере всички.
- Господин М., трябва да се вземат мерки. - започнах да говоря първа аз.-Вече поставихме защита върху къщата на Шарпей, лесно ще поставя защита около Лос Анджелис и покрайнините, но ми трябват още няколко човека, за да засилим защитата.-имах да кажа още нещо, но Матеас ме прекъсна.
- Да, Тира, права си. Ще вземем мерки и ще ти осигуря още няколко човека с дарби, за да ти помогнат с бариерата. Някой друг има ли предложение?-попита той и зачака някой да заговори.

Шарпей фон Димен
2011 година

Лос Анджелис

След караницата с Дани нямах желание за нищо.Впрочем аз официално вече не му говоря.Все пак се насилих да присъствам на събранието.Този път Тира го откри:
-Господин М., трябва да се вземат мерки. - започна да говори първа тя.-Вече поставихме защита върху къщата на Шарпей, лесно ще поставя защита около Лос Анджелис и покрайнините, но ми трябват още няколко човека, за да засилим защитата.-Ан имаше да каже още нещо, но Матеас я прекъсна.
- Да, Тира, права си. Ще вземем мерки и ще ти осигуря още няколко човека с дарби, за да ти помогнат с бариерата. Някой друг има ли предложение?-попита той и зачака някой да заговори.

-Ами да поставим екипи край бариерата, в случай че мъртъвците я пробият, т.е. да пресечем атаката им в зародиш...-обадих се несигурно аз.
-Добра идея, червенушке!-похвали ме Дан.Каза ми „червенушке”, защото бях облякла червена рокля и имах червена фиба във формата на панделка-
-Той каза ли нещо?-направих се на недочула аз, сочейки Дан.
-Ами похвали те за идеята.-каза Лариса.

-Предай му, че му благодаря за комлимента.-казах аз ядосано.
-Какво става?Вие да не сте се скарали?-попита изненадано г-н М..

-Да, скараха се.-каза Вийн, а аз станах от мястото си и тичайки към стаята си плачех.Имам си свое право да имам приятелики и Дей не можеше да ме поучава.Притиснах се към възглавницата и продължих да плача.Чат седеше до мен и се опитваше да ме успокои но безуспешно.Дан чукаше на вратата, която бях заключила.Чука около час, преди да се откаже, аз продължавах да хлипам.Просто не издържах.Трябваше да изплача емоциите си.След като се успокоих, седнах на един стол, а Чат се намърда в скута ми.Започнах да я галя разсеяно.Като че ли Дей не знаеше, че още бях растърсена от видът на сестра ми.Вместо да ме подкрепи, той започна да ми се кара, че имам много приятелки.Аз не му се карах, когато видехме някой от неговите приятели, например.Бях толкова уморена, че щях да се строполя, ако направех и една крачка.Много неща ми се струпаха напоследък.Когато вече се унасях, иззад вратата се дочу гласът на Дейниел.
-Шарпей, отвори.Извинявай, че ти се скарах.Извинявай, аз...аз не исках.Моля те, прости ми...-сега вече се обърках.Дан никога..., но ето сега...Няма значение.Отворих вратата.Понеже беше като прилепен за вретата, когато я отворих направо си падна.
-Добре съм .-каза с вдигната ръка Дани.Оттова не можех да не се засмея и се оттърсих от мислите за сестра ми, и за всичко останало.

-Хайде, дай да ти помогна.-смеейки ссе казах аз.Помогнах му да се изправи, а той после се изтупа и каза:
-Прощаваш ли ми?-с надежда.
-Аха!-усмихнах му се аз.

» Първа глава
» Първа глава
» Първа глава: Вероника
» Първа Глава: Началото
» Първа Глава: Новият ученик